НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 19, 2017 5:08 am Вижте мненията без отговор
Родовата травма остава
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 19, 2009 3:12 am
МнениеЗаглавие : Родовата травма остава
Отговорете с цитат

При раждането си в триизмерния свят ние сме физически безпомощни същества. Докато сме били в утробата, сме получавали дъха си от майчиното тяло, а сега трябва да се научим да дишаме самостоятелно. Изхвърлени сме на място, контролирано от възрастни човешки същества, които говорят на неразбираем език и вършат най-различни неща, за които не знаем нищо. Не сме способни да се храним сами, да се защитаваме от опасностите на физическия свят, нито да поддържаме топлината на тялото си без помощта на тези хора. Липсва ни всичко, което е необходимо за собственото ни оцеляване. С всички сили се стремим да останем живи.

Първото объркване, което преживяваме при излизането в триизмерния свят, е, че макар и да сме многоизмерни духовни същества, изпадаме под въздействието на травмата и шока от внезапната ни поява в триизмерния човешки свят. И ние се идентифицираме с положението, в което се намираме – започваме да мислим, че ние сме незавършени. И оцеляването е всичко.

Съзнанието мисли, че единствената му грижа е оцеляването, а и нещо повече – то започва да се тревожи за собственото си оцеляване.

При раждането съзнанието е мултисенсорен запис на всичко, което ни се случва.

То задържа следите от болката при излизането в този свят и фрустрацията от всичко, което му се е случило, докато е било зависимо за оцеляването си. Условията на раждането ни допълнително се влошават от възприетите в нашето общество практики, чрез които се появяваме на този свят. Още в първия момент от живота възрастните посрещат детето със суматоха и напрежение. Вместо да позволят на бебето да направи прехода от преднаталното към директно дишане с дробовете, те го карат насила да започне да диша веднага, като прерязват пъпната връв и го потупват по задните части, така че първият дъх е писък, изпълнен с ужас и изумление. Вместо грижовна ласка – нетърпеливи медицински лица, които го измъкват от утробата с безчувствен форцепс или с цезарево сечение и буквално изтръгват дедето от корема на майката, като увреждат тазобедрените или раменните стави.

Гласът на акушерката, миризмата в болницата, усещането, че ви докосват студени, безчувствени, нетърпеливи медицински ръце –

дори разменените реплики между тях и други хора по време на раждането, оставатзаключени в нас.

И когато по-късно в живота си срещнем подобни миризми, гласове или думи, травматичните енергии от раждането отново се събуждат и разстройват дълбоко емоционалния ни живот.

Докато несъзнателно се отъждествяваме с тези потиснати емоции и докато заседналата енергия от травмата на раждането остава заключена в тялото ни, ние ще преживяваме доказателствата за факта, че сме абсолютно следствие на подсъзнанието си. Силата и подробностите на изживяването са различни при различните хора, но всички ние носим енергийни следи от ужаса и насилието, с които сме дошли на този свят.

Боб ФРИСЪЛ

ЗАБЕЛЕЖКА. Енергията, генерирана при тези травматични събития, може да бъде освободена с помощта на медитация, дихателни упражнения и други техники от системата Йога

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 19, 2009 11:34 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Много съм против всичките тези брутални "техники" на раждането.

Отвратително е това изживяване! Още повече, че те се явява един неестествен фактор, който нарушава естествения процес на интелигентността породила житейските закономерности. Така се нарушава естествения кармичен поток!

При регресиите, които съм правила с различни хора трябва да ви кажа, че когато те стигаха именно до процеса на появяването си на белия свят, т.е. раждането, буквално регресивните им спомени секваха и те започваха да плачат ... Sad

За жалост по принцип появата ни в триизмерния свят е изпълнен с ужас.

И с право!

Все пак попадаме в един ад, който не познаваме и за който впоследствие получаваме недействителна информация от обкръжаващите ни невежи хора или пък хитреци, изпълнени с пороци и жаждане за власт, поради което ни представят и поднасят същата съвсем изопачена.

Затова именно съществува и йога - духовната наука за живота. Само чрез нея ние се завръщаме към Първоизточника си, наречен Бог, Брахман, Аллах, Космичен или Вселенски Разум, или какво си пожелаете от този род.

Само чрез нея можем истински да си припомним и да се припознаем кои сме, откъде идваме и защо в триизмерността на земния ни ад.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 25, 2009 2:10 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Ако си спомняхме съзнателно раждането, може би щеше да ни е по-малко страх от смъртта...Сигурно и двата прехода са еднакво травмиращи, но никой не го е страх от това, че се е родил, а почти всички хора ги е страх от момента на смъртта.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 25, 2009 2:18 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

penka написа:
...никой не го е страх от това, че се е родил, а почти всички хора ги е страх от момента на смъртта.


Напротив, Пенка!

Страх ги е, всичките до един, поради което и се страхуват да вземат лично те решения в живота си.

Страх ги е, защото вече са взели такова там "горе" в небесните планове преди да се родят. Сключили са договора за поредното си прераждане и са си избрали лично те кармичния път.

И когато са се родили просто като са видели какво са сторили са изпаднали в шок как са могли да се надценят ... чак пък толкова.

Страхуват се и от смъртта, защото не могат да си спомнят за астралните селения, от които са дошли ... Confused

Това е.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 25, 2009 2:28 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Аз си мисля, че страхът от смъртта е по-скоро страх от начина на умирането, а не от състоянието на смърт. Ако човек знаеше, че ще умре напълно безболезнено, то едва ли страхът щеше да е такъв - просто нещо като заспиване с по-различни сънища и събуждане.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Фев 25, 2009 3:19 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Грешиш.

Но темата и дискусията ще продължи, само че не сега ... Rolling Eyes

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Niarra




Регистриран на: 16 Ное 2010
Мнения: 73
Местожителство: Бургас
Пуснато наПуснато на: Пет Дек 03, 2010 1:27 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Аз донякъде мисля като Пенка,но само донякъде.Може би травмата, ако смъртта е свързана с такава си оказва влияние върху страха,но едва ли е толкова голямо,колкото мисълта че трябва да напуснеш "сигурното" си убежище в което си пребивавал толкова дълго време и да "изчезнеш" в "небитието".

От друга страна пък,ако да речем си блъснат от камион,едва ли ще имаш време да усетиш физическата болка,тя ще трае само секунда докато душата ти е още в материалното тяло Confused .

И съм напълно съгласна също с твърдението,че ако хората знаеха къде отиват след смъртта си (т.е. че си отиват у дома) въобще няма да ги е страх да умрат.Само че има прекалено много фактори,които оказват влияние върху мислите и представите им за смъртта - религии,материални блага,телевизията,филмите и т.н.

Дотолкова са се вкопчили в това което имат тук, че самата мисъл да го оставят им причинява страх.До този извод стигнах аз след известно разсъждаване по въпроса Rolling Eyes .Дали и колко е верен не мога да кажа със сигурност.


_________________
Нищо в живота ни не се губи,просто се връща в друга форма и смъртта не е край, а ново начало.

Когато ти се струва че си стигнал предела си то ти ще си постигнал само половината от това,на което си способен.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov