БОРБИ МЕЖДУ БОГОВЕТЕ

В Египет отначало царува владетелят на всемира, баща на боговете, Ра. Когато се уморява да властва над земята, тронът му е зает от сина му Шу. Шу е добър и справедлив цар, на неговите заповеди се подчиняват небето и земята, силите на долния свят, вятърът, океанът, планините и реките; той издава закони и наредби за смъртните.

Още в началото на царуването му се появяват синове на злото страшилище, на змията Апофис - врагове на боговете и хората, унищожаващи по пътя си всичко, превръщащи градовете в развалини, изтребващи хората. Шу укрепва стените на градовете, съюзява се с източните царе и разбива армията на Апофис. След това на египетската земя настъпва мир, а името на Шу започва да се почита като на бог, никой не посмява вече да вдигне оръжие срещу него.

Един ден обаче Шу се разболява и в пищните палати настава суматоха, тъй като по земята на двете империи се крият все още много злосторници. Синът му Геб решава, че е време да се вдигне срещу властта на Шу, нахлува в царския дворец и започва да обсажда с любовни предложения собствената си майка Тефнут. По обед, докато боговете съпровождат Ра в неговия небесен път, Геб принуждава майка си да приеме неговата любов.

Тогава над палата се спуска мрак и избухва ужасна буря, която вилнее седем дни и седем нощи. Нито хората, нито боговете успяват да се видят един друг. Когато най-сетне се прояснява и небето утихва, придворните намират Геб на трона на неговия баща. Уплашени, те се явяват пред трона на новия владетел, покорно коленичат пред него и целуват краката му. След това Геб царува 75 години, през което време баща му, Шу, остава на небето, за да не го сполети отмъщението на сина му.

Веднъж цар Геб тръгва на път, за да обходи своите провинции. В храма на един северен град той проявява интерес за съдбата на жителите и вижда как народът с голяма благодарност си спомня за властването на баща му, Шу, който укрепва техния град, побеждава синовете на Апофис, а победените – в образ на змии – поставя за украса върху своята корана. Геб със завист изслушва похвалите за баща си и решава на свой ред също да украси короната си с такава змия.

Завеждат владетеля в храма на змиите. Там намират в сандък отдавна пазена една от змиите Апофис. Геб веднага посяга към нея, но змията се надига и изпуска от гърлото си огромен пламък. Свитата на Геб е умъртвена, а самият цар получава страшни рани и едва се избавя. По съвет на главните сановници Геб взима от храма на Ра главната змия, закрепва я на короната си и я държи там, докато напълно оздравеят раните му.

След това свиква на събрание подвластните си богове и иска от тях съвет как да подобри управлението си. Придворните учени изваждат светите книги, прочитат написаното в тях за баща му и предлагат да следва примера на владетеля Шу. Геб се вслушва в съвета, осигурява реда в провинциите на Долен и Горен Египет, укрепва градовете, построява храмове и започва да напоява земите с водите на урегулирания Нил.