Пчелният мед - ХРАНА И ЛЕКАРСТВО

Пчелните продукти са необходими за човека като хранителни, лечебни, диетични и козметични средства. Поради повишения интерес на медиците към тези продукти през последните години се оформи нов клон на лечебната медицина - апитерапията.

Пчелния мед се получава след преработката на нектара и маната от медоносните пчели. Нектарът е сладка течност, отделяща се от специализираните жлези на растенията, наречени нектарници. Маната е сладка течност, която се отделя като екскременти от листните и щитоностните въшки, хранещи се с флоемния (растителния) сок на растенията.

Медът е природен продукт с изключително богат химичен състав. Въглехидратите са основен компонент - доказано е наличие на монозахаридите фруктоза и глюкоза, дизахаридите малтоза, захароза и други, и на захароподобните полизахариди. Водата е вторият преобладаващ компонент в меда. Тук се съдържа цял набор от органични киселини в минимални количества мравчена, оксалова, янтарна, лимонена и др. В него се срещат почти всички елементи, които имат значение за човешкия организъм - калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий и др. Доказано е наличието на белтъци - аминокиселини, ензими, както и на витамините B1, B2, K, C.

От изброените съставки на меда е ясно, че той има висока хранителна стойност и добри вкусови качества, поради което е предпочитана храна от хората. Лекари и диетолози единодушно признават ценността му и в хранително отношение, особено за възрастни, деца, за хора, занимаващи се с тежък физически или умствен труд.

Хранителната му стойност е свързана с неговия състав поради високото съдържание на въглехидрати той е високо енергиен продукт. Нормалната дневна доза мед 60-100 g. Той е преди всичко източник на енергия от въглехидрати, който се усвояват лесно от организма.

Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина, както и по-новите проучвания на съвременните клиницисти му отреждат място сред природните продукти с лечебно действие. На първо място е неговото антимикробно действие, дължащто се на активния кислород, който се отделя от постоянно образуващия се в разтворите на меда водороден прекис. Този активен кислород действа смъртоносно върху много видове микроорганизми особено върху тези, който причиняват възпалителни процеси по лигавиците на устата, на горните дихателни пътища, както и върху причинителите на гнойни процеси по кожата. (Затова е по-добре, а това е известно още от древността, медът да се приема след като се разтвори в хладка вода, натурален сок и др. Б.Р.) Антимикробното му действие е доказано и спрямо едноклетъчния паразит трихомонас вагиналис, предезвикващ упорити хронични възпаления във влагалището на жената и пикочния канал на мъжа.

Медът потиска развитието на причинителите на гнойни процеси при заболявания на дихателните пътища – различни видове стафилококи, причинителят на пневмонията и др. При простдни заболявания широко разпространено е приемането на мед с топло мляко, със сок от лимон, с топъл чай.

При катари на горните дихатени пътища се препоръчват парни инхалации с мед - това е осъществимо и в домашни условия:за парен инхилатор се се приспособява чайник, в шйката на който се вкарва гумена тръбичка, съединена в другия край със стъклена или пластмасова фуния. В чайника се поставят около 100 cm3 (ml) вода и след завирането и се прибавят 2 кафени чашки мед. При умерено врене на течността в затворения чайник болният вдишва излизащите през фунията пари в продължение на 15-20 min. Тези инхалации се правят и при фарингити, ларингити, синуити.

При гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника, при нарушена киселинност на стомаха медът също действа добре. При повишена киселинност на стомаха се препоръчва приемане на 30 g мед в 200 cm3 (ml) вода с температура около 40 0C. Тази процедура се прави три пъти дневно, 2 часа преди ядене. Ако киселинността на стомаха е понижена, то водният разтвор на пчелния мед, приет непосредствено преди хранене (30 g мед в 200 cm3 студена вода), стимулира секрецията на стомашен сок.

Експериментарно е доказано, че вътрешното приемане на мед води до нормализиране на чревната перисталтика и отсраняване на запека. Медът влияе върху секрецията и моториката на червата и стомаха, регулира двигателната активност на стомашно-чревния канал, предпазва от задържане на храна и фекални маси. Сутрин на гладно се приемат 1-2 с.л. мед и се изпива чаша топла вода. Така се осигурява профилактика и лечебен ефект при хроничен запек, а успоредно с това се осигурява и профилактика срещу рак на дебелото черво.

Този природен продукт е и добро козметично средство омекотява, почиства кожата, премахва възпалителните изминения върху нея. Известни са и постоянно се прилагат козметични продукти с мед – маски, кремове.

От древността медът се прилага при лечение на рани, кожни заболявания, изгаряния. Известен и популярен е т.нар. “благ” мехлем, съдържащ пчелен восък. Медът, поставен върху рана, предезвиква обилна секретиране, което я почитва, стимулира гранулацията и епителизацията на ранената повърхност, което води до заздравяване. На същата база медътшироко се прилага и за лекуване на възпалителни процеси в устната кухина, на лигавицата на устата – при стоватити, гингивити.

Всекидневната консумация на мед за един по-продължителен срок – 20-30 дни, води до подобряване на ощото състояние на организма – намалява холестерина, повишава количеството на червените кръвни клетки и др.

Неговото приемане подобрява усвояването на хранителните вещества, което е особено важна при диетичното хранене. По-бързото усвояване на храната с добавения мед, високата калоричност и лесно резорбиращите се монозахариди и органични киселини от меда са достатъчно условие той да бъде предпочитана храна за спортисти, работници с големи физически натоварвания, като диетично средство при хронично болни, при отпадналост и през период на възстановяване след боледувяне.

Винаги, когато пчелният мед се използва, като лекарствено средство, задължително трябва да се имат предвид двете основни ограничения за прилагането му – ако е доказана свръхчувствителност към него и при наличие на захарен диабет.

В заключение трябва да се каже, че при консумация на пчелен мед не трябва да се отива до крйности – той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник, т.е. пчелният мед е прекрасно лечебно и хранително средство в комбинация с други храни. Така организмът ще бъде потсигурен с всичко необходимо.

Н.с. Емилия Иванова, фармацефт
nel-anel.blogspot.com