Автор |
Съобщение |
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Пон Мар 02, 2009 1:50 am
Заглавие : Как се възпитава психически здраво дете
|
|
|
Много пъти се опитвам да напиша тази тема, за да ви помоля за съвети и все я изтривам и се отказвам...Много искам да възпитам детето си така, че да е щастливо, да няма вътрешни противоречия,да се развива естествено,тоест да не й прехвърлям собствена карма,да я възпитам така, че да няма нужда след време да я контролирам, за да не направи съдбовни грешки,да работи работата, за която е мечтала и въобще да постига всичко, с което се захване...Имам за пример близка, която купуваше всичко на детето си, обграждаше го с любов/загубила беше всъщност мъжа си и сигурно така е компенсирала неговата загуба/, не му се караше, прощаваше много,не го оставяше да работи...Знаете ли какъв е в момента - наркоман. Имам за пример себе си-майка ми беше взискателна към мен, учеше ме да работя, обграждала ме е с любов, но като си припомня миналото, през повечето време все беше недоволна от мен,все искаше да съм като някого, все нещо имаше още да се достига...В резултат на това сега съм средностатистическа изнервена домакиня, която се чуди как да си свърши еднообразната всекидневна работа така, че да й остане време да се поразрови във форума и да се пообразова. Та въпросът ми е:Как се възпитава физически и психически здраво дете,как се създава пълноценен и щастлив човек?Никъде наоколо не мога да намеря, човек, който през повечето време да е удовлетворен от това, което прави, да е пълноценен за себе си и другите. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Мар 02, 2009 2:41 am
Заглавие :
|
|
|
Ясно е, че 2-те посочени крайности са еднакво неподходящи, истината е някъде по средата - в баланса между строгостта и взискателността от една страна и задоволяването на нуждите на детето /не става въпрос само за материалните, а за емоционалните и психологическите/ от друга. Универсална рецепта няма, защото всеки, включително и децата, е различен и за всеки отделен случай си трябва индивидуален подход. Всеки родтител като бивше дете отчита плюсовете и минусите във възпитанието си от страна на неговите родители и се старае както да приложи положителното, така и да избегне грешките им, но от собствената си гл.т. и за това е възможно пък да допусне нови грешки.
Тази тема е неизчерпаема, много се е писало във сходни теми относно децата, родителите и възпитанието и никога няма да е достатъчно. По-долу ще пейстна един по-обобщаващ материал, който дава някакви ориентировъчни стандартни насоки. |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Мар 02, 2009 2:51 am
Заглавие :
|
|
|
Девет съвета за родители
Възпитанието на децата е една от най-трудните и най-отговорни задачи в целия свят, за която вие можете да се чувствате най-малко подготвени. Ето няколко съвета, които ще Ви помогнат да се справите с възпитанието на Вашето дете - поставяйки си отговорности, които ще Ви направят по-подготвен за родителската роля, а в същото време ще можете да се наслаждавате на Вашите деца.
1. Децата започват своето личностно осмисляне и възприятие, като се виждат през Вашите очи.
Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като родители засягат развиващото самоизображение на Вашето дете, повече от каквото и да е в неговият свят. Следователно, хвалейки детето за неговите постижения, дори и в ежедневните, малки негови успехи, ще го накарате да се чувства гордо; позволявайки му да се справя само в ежедневните дейности, ще го направите способно и независимо. И обратно, омаловажаването на неговите успехи или негативното му сравнение с друго дете, могат да го накарат да се чувства подценено.
Избягвайте изрази или използването на думи, като оръжие: "Какво глупаво нещо си направил(а)! " или "Държиш се като по-голямо бебе, от колкото е брат(сестра) ти!". Подобни коментари нараняват детето със силата на шамар. Избирайте думите си внимателно и бъдете състрадателни. Позволете на Вашето дете да знае, че всеки прави грешки и че Вие все още го обичате, дори когато не одобрявате неговото поведение.
2. Хвалете детето си.
Замисляли ли сте колко пъти дневно сте реагирали критично към Вашето дете? Вероятно ще забележите, че повече критикувате, отколкото хвалите постъпките му. Как бихте се чувствате, в случай, че шефът постоянно Ви укорява, въпреки Вашата добронамереност?
По-ефективен би бил подходът на похвалата: "Ти оправи сам(а) леглото си, без да ти напомням - това е страхотно!" или "По време на игра, ти беше много търпелив(а) с брат(сестра) си - това много ме зарадва!".
Изявления от този вид могат да насърчат детето към добро поведение повече, отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли да си изработите "плакат на послушанието", на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен" ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате" поведението, което бихте искали да видите.
3. Поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина.
Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н.
Бихте могли да си изградите своя система от последващи действия при нарушаване (неспазване) на приетите правила: първо предупреждение, следвано от последствия като "почивка" или загуба на привилегии. Обикновено грешката, която родителите правят е да оставят без последствия нарушаването на дадено правило. Вие не можете да научите на дисциплина детето, ако единия ден го "санкционирате" за неспазване на правилата, а на другия ден игнорирате същото поведение. Последователността Ви в това отношение ще научи детето на това, което очаквате.
4. Отделяйте време за занимания с детето.
Забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин по-рано за да закусите заедно с детето или да оставите неизмитите съдове за по-късно, за си направите семейна разходка в парка. Деца, които не получават вниманието, което изискват от своите родители често действат или се чувстват зле, защото по този начин те биват забелязвани.
Много родители трудно могат да отделят редовно време, което да посветят изцяло на детето си. Например, кажете на вашето дете, че събота е специалният му ден с мама(татко) и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време. Търсете необичайни начини за да осъществите контакт с детето си - сложете бележка или нещо специално в неговата кутия за закуска.
Юношите оставят впечатление, че нямат нужда от специалното внимание на родителите си, за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности, които имат родителите и тиинейджъри за пълноценно общуване помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка", когато техният тиинейджър прояви желание за разговор или участие в дейностите на семейството. Съвместните посещения на концерти, игри или други събития показва загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност да научавате важните за него и приятелите му неща.
Не се чувствайте виновен, ако сте работещ родител. Понякога важни са и малките неща, които правите заедно с Вашето дете - пуканки, разходка в парка, игра на карти, пазаруването в близкия магазин - неща, които то после ще си спомня.
5. Бъдете добър модел за подражание.
Децата се учат на поведение, като гледат Вас и начинът Ви на държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват, че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия вкъщи.
Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност. Правете добро за другите хора, без да очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към своите деца по начина, по който очаквате другите хора да се отнасят към Вас.
6. Направете комуникацията свой приоритет.
Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто защото вие, родителят, " казвате така." Децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават без да осъждат и упрекват.
Направете очакванията си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас. Правете предложения и му предоставете възможност за избор. Бъдем също така отворени към неговите предложения. Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.
7. Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание
В случай, че често се чувствате "разочаровани" от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Родители, които се отнасят към уменията на детето по следния начин: "Той(тя) трябваше вече да се е научил(а) да използва гърне!", биха могли да потърсят повече информация относно развитието на детето в съответната възраст, да обменят опит с други родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената област.
Околната среда на Вашето дете оказва въздействие върху неговото поведение, и вие бихте могли да моделирате желаното поведение, чрез промяна на околната среда. В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!", то вероятно Вашето 2 годишно дете ще търси пътища да преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да направите средата му изискваща по-малко "Не-та". Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви.
Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това, което работи успешно сега, вероятно няма да е решение след една или две години.
Тиинейджърите имат склонност да се грижат по-малко за родителите си и повече за връстници си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива повече независимост и самостоятелност. Използвайте всеки наличен момент за заздравяване на връзката с детето си!
8. Покажете, че Вашата любов е безусловна.
Като родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът, по който то ще ги получи и разбере.
Когато вие трябва да коригирате поведението на Вашето дете, избягвайте да му приписвате качества, които не притежава, критикуване, или намиране на дефект, които подкопават самоуважението му.
Вместо това, стремете се да насърчавате дори кога дисциплинирате Вашето дете. Уверете се, че то знае, че въпреки Вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно.
9. Бъдете наясно относно собствените си нужди и ограничения като родител.
Възпитавайки само детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости - "Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина".
Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашият съпруг и деца. Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте се върху областите, които имат нужда от най-много внимание, вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора.
Отделете си време за почивка, за да правите неща, които ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка). Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би трябвало да имате предвид, защото по този начин Вие се грижете за собственото си благополучие, което е друга важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.
zajenata.ogosta.com |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Пон Мар 02, 2009 11:51 am
Заглавие :
|
|
|
Всъщност няма един единствен отговор на твоя въпрос. То с повечето, наистина важни за човека неща, е така. Тези, на които изобщо им пука, просто се превръщат в "търсачи" с всички произтичащи от това лутания, грешки, победи и провали. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12571
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Мар 03, 2009 2:04 pm
Заглавие : Re: Как се възпитава психически здраво дете
|
|
|
D_G написа: | Та въпросът ми е:Как се възпитава физически и психически здраво дете,как се създава пълноценен и щастлив човек? |
Неправилен и неточен въпрос ...
Би било редно и по-правилно да попиташ: "Как се създава физически и психически здраво дете,как се създава пълноценен и щастлив човек?"
Проблема не е точно и единствено във възпитанието, защото лично аз не виждам как би могло да се възпита един психично болен човек в направлението на ценностите, за които споменаваш?!
Не виждам и как би могла да приучиш или научиш един пълен физически инвалид на същите тези неща.
D_G написа: | Никъде наоколо не мога да намеря, човек, който през повечето време да е удовлетворен от това, което прави, да е пълноценен за себе си и другите. |
Не можеш да намериш такъв човек поради простата причина, че никой не гледа и не се интересува от себе си, а всеки гледа какво прави другия.
Не можеш да изискваш от другите да блестят от съвършенство докато самият ти си абсолютно несъвършен егоист преизпълнен със завист и злоба.
Нито пък ще можеш да създадеш и дори възпиташ физически и психически здраво поколение, че на всичкото отгоре пък и пълноценно и щастливо!
Несъвместимо е, поради което е и невъзможно.
Това е. |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Чет Мар 05, 2009 7:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 3:17 pm
Заглавие :
|
|
|
Много време се чудех как да отговоря на Вашия отговор Взех си поука от това, което казахте.Искам само да допълня, че вглеждането ми в себе си и детето ми са първата причина,поради която посетих този форум.А относно това, че твърдя, че не виждам щастливи хора-просто наистина не виждам за съжаление.По-лесно щеше да ми бъде да имам модел, от който от време на време да вземам пример в подхода си към детето ми.А относно стремежа ми към съвършенство на детето ми-все ми се струва да не кажа, че смятам, че няма нищо лошо в желанието ми да бъде щастлива, вътре в себе си.Мисля по - късно да напиша собствените си възгледи за Създаването на щастливо дете, а където съм сбъркала, очаквам да ме поправите. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12571
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 7:39 pm
Заглавие :
|
|
|
Няма щастие!
Омръзна ми да повтарям, че има само щастливи мигове в правилното разбиране за живота!
А желанията носят само разочарования ...
Разберете го! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Мар 05, 2009 9:11 pm
Заглавие : Re: Как се възпитава психически здраво дете
|
|
|
D_G написа: | ...Та въпросът ми е:Как се възпитава физически и психически здраво дете,как се създава пълноценен и щастлив човек?Никъде наоколо не мога да намеря, човек, който през повечето време да е удовлетворен от това, което прави, да е пълноценен за себе си и другите. |
Възпитанието има лесна и трудна част. Лесната част е физическата - ако детето си е генетично здраво, трябва само да се подсили интересът му към чисто физически занятия, да не се изнежва, а оттам нататък организмът си знае работата.
За психическата част е малко по-трудно. Има разни психологични и педагогически системи, школи, подходи, кои от кои по-добри. Но като се позадълбочиш в тях се чудиш дали наистина възпитаваш детето или просто го манипулираш, за да му изградиш трайна социална програма в мозъчето, та да не му е чепато после в живота. Но пък това няма нищо общо с щастието или с психичната устойчивост.
Искам да те успокоя, че не съм попадал на единна рецепта, която да е за всички случаи, защото децата имат лошия навик да се различават едно от друго. Подходящото за едно дете е пагубно за друго и така. В повечето случаи казват, че трябвало да се возпитава с любов, но като човек запознат отблизо с много от измеренията на човешката "любов", просто не зная какво точно включва това любов във възпитанието... |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Пет Мар 06, 2009 1:11 am
Заглавие :
|
|
|
Много точно казано.До преди няколко дни все се мъчех да възпитавам детето си под мотото на безусловната любов,но говорих с майката на наркомана, който посочих като пример и се позамислих, че само любов не е достатъчна.Та май трябва да си обясня какво означава да се караш на детето си и то все пак да разбере, че продължаваш да го обичаш, тоест какво се включва в понятието безусловна любов.
Аз вярвам в това, че децата усещат чувствата на майката още в утробата, а и след това,от момента, в който се родят.Бях много щастлива от факта, че съм бременна и ще имам детенце.Ако наистина чувствата се усещат още от утробата, моето детенце със сигурност е усещало всекидневно радостта ми от неговата скорошна поява.Когато се роди, постепенно се научих да й говоря, без да очаквам отговор И понеже й говорех като на разбиращ човек, тя проговори около 4 месец.Хората, които казват, че детето само те учи какво да правиш с него, са много прави.Моето виждане за децата, които проговарят по-късно е, че не им е дадено усещането, че техния отговор се очаква или че някой се интересува от тях.А другото вече е може би до физическото развитие.
Веднъж, може би около седми осми месец беше, не бях разрала, че се е наакала.В един момент може би й е запарило здраво на дупето, защото започна да ми вика мамоо с един такъв поглед все едно иска да ми каже нещо важно.Кога видях памперса, разбрах какво е искала да ми каже.Всъщност тогава и разбрах, че се опитва да ми говори чрез настоятелността на погледа си и започнах да я слагам на гърне.Досега винаги съм я наблюдавала за ей такива знаци кога е готова да започне да прави нещо самостоятелно.И за мен това означава, че детето само те учи какво да правиш с него, стига обаче да съумееш да го разбереш.
Съветвам майките да гушкат децата си, колкото могат повече, тъй като първо е полезно за физическото и емоционално развитие, а после в един момент ще ви се иска да го гушкате, но вече ще е твърде голямо за това.Една нощ нямах сили да стана да я разхождам из стаята на ръце, затова я оставих на леглото при нас да си играе докато заспи отново.По едно време съм заспала, тя също.Така се усетих, че е готова да заспива самичка, без да я люлея на ръце до пощуряване. Всъщност това съвпадна и с летния сезон, когато беше много топло и може би и това е спомогнало за отказването й от носене на ръце.
Биберона съм й давала, само когато е плачела много, смучела си е пръстетата и когато заспиваше.Не ми харесваше методът на една много близка за мен жена,която слагаше бибероната на детето си, за да спре да говори. На мен ми беше хубаво да го слушам как бърбори. Всъщност и до момента слушам дъщеря си с такъв интерес все едно е проговорила току що.Една вечер заспа без бибероната, на следващия ден я пробвах пак да заспи без нея и така сме до днес без биберона.
На времето бях чела книжката Дзен ум-ум на начинаещ,в която се съветваше, умът да остане толкова ентусиазиран в практикуването на медитация, като в началото тъй като с напредването на практиката може да се стигне до момент, в който да ни омръзне./Не мога да предам с точност написаното тъй като нямам книжката в момента/Изполвах това, за да запазя любовта към детето си толкова силна като в първите дни, след като се роди.Има много родители, които в началото много са се радвали на детето си, а в един момент след това по цял ден единственото, което правят с него е да му се карат. |
|
|
|
|
|
AUDAN
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
|
Пуснато на: Пет Мар 06, 2009 1:49 pm
Заглавие :
|
|
|
Гледах филм за обучение на кучета. Там се казваше, чe в САЩ правят големи грешки, когато смяjат, че кучето има нужда от любов, любов и любов.
Правилната рецепта за пълноценно куче е "Любов, дисциплина, работа".
Същото ще да важи и за децата. |
|
_________________ "Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI |
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Пет Мар 06, 2009 3:24 pm
Заглавие :
|
|
|
ОО, работата е голям възпитател.Само че всичко трябва да е с мярка.Обаче понякога ми е трудно да намеря мярката |
|
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Пет Мар 06, 2009 9:18 pm
Заглавие :
|
|
|
D_G, чета в момента една книга и стигайки до този текст, се сетих за теб и въпроса ти и реших да го копирам тук:
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА ВЪВ ВЕДИЧЕСКАТА КУЛТУРА
Човечеството още търси система съвършена за възпитанието на децата. Стреми да се издири учители най-мъдри, децата си на тях да предаде за възпитание. И ти, Владимир, като се готвеше за разговора със сина ни, пет години търси система най-добра за възпитанието на децата. Способна всичко да ти обясни, да те научи да общуваш с детето твое, родно. И все съвети търсеше от признати учители и различни учени. Но нито една система не те удовлетворяваше, не ти се стори съвършена. Все по-често възникваха съмнения у теб.: «Ако имаше поне една система съвършена за възпитанието на децата, от нея непременно щяха да се възползват повечето хора. И би могло някъде на Земята да живее щастлив народ. А във всички страни проблемите са сходни и различни. Като игла в купа сено налага се да търсиш щастливото семейство. Тогата значи, че няма чудодейна система за възпитанието на децата, напразни са търсенията, ако няма какво да тъсриш»
Прости ми моля те, тогава друг изход като не намирах, аз следях през цялото време твоята мисъл. Чрез тебе се опитвах да разбера, какво е туй което отклонява хората от очевидното. И ето че веднъж почувствах мисълта ти: «Неверието и страхът от собствените грешки заставя хората децата си дават в школи и академии, за да обвиняват после не себе си, а учителите».
Веднъж видях как ти побледня и замря, когато мисъл в теб възникна: «Децата се възпитават от начина на живот на техните родители и обществото». Мисълта ти беше вярна и точна. Но ти се изплаши от нея, през цялото време се опитваше да я забравиш. Но не можеш да забравиш очевидното.
Псле ти се опитваше да не се съгласиш с мисълта си. Разсъждаваше така: «Как може някой да стане учен, художник или поет? Как може да се изучи математиката, астрономията или историята без да се учи в специално училище?»
Но ти мислеше за знания предметни, а не са главни те за възпитанието на човека.
Културата на чувствата, способни всякакви знания в зрънце да съберат, е по важна от всичко. Ти би могъл да разбереш всичко това, защото ти самият си най-ярко потвърждение на моите слова. Та ти можа и книга да напишеш без да си учил в специална школа...
-----
лека отметка: в текста "щастие" е равнозначно на "изпълнена с любов хармония" |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
D_G
Регистриран на: 28 Яну 2009
Мнения: 134
|
Пуснато на: Съб Мар 07, 2009 3:38 pm
Заглавие :
|
|
|
Права си radea.Сега детето взема пример от нас, после от детската градина и така нататък.Много ми е мъчно, че не всичко зависи от мен, за да му осигуря всичко, от което се нуждае.Мъжа ми веднъж мерна сайта и ме попита с какви глупости се занимавам.После ми каза, че съм се забъркала в някаква секта. Въпреки всичко мисля да му пратя книгата от теб за енергийния вампиризъм, пък вземе, че се поосъзнае малко и той.Ще пообвържа малко тази тема с темата за енергийния вампиризъм, но единственото, което ми дойде наум тези дни е, че трябва да започна пак от себе си, да изчистя вампиризма си, както и този в цялото ни семейство.Едва тогава детето ще има подходящата среда, за да се развие като хармонична личност.Поне докато не тръгне на детска градина, но тогава ще му мисля как да оправям нещата. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Мар 09, 2009 9:05 pm
Заглавие :
|
|
|
Една от грешките във възпитанието според някои психолози:
Тези които се оплакват за почти всичко, винаги ще намерят повод да го правят, защото подсъзнателно това е начина по който са свикнали да търсят любов и интимност.
Как се научава този грешен навик - да се оплакваме или критикуваме? Много просто, когато родителите са имали лични проблеми те са ги споделяли в интимни моменти и по-много сърдечен начин с децата си в търсене на разбиране и съчувствие. Това обаче се е превърнало в едиствения възможен сценарии при който през целия си живот тези деца ще задоволяват нуждата си от интимност и любов - като намират обща приказка на оплаквани и злословене с другите. В тези моменти те ще се чувстват изпълнени и полезни.
Те ще възприемат това като най-вишата форма на сърдечност и приятелство. Точно пореди това, те никога няма да приемат факта, че това им поведение съсипва духа им и взаимоотношенията им с околните. Тази негативност само ги вкарва все по-дълбоко и по-дълбоко в песимизъм, депресия, страхове, интриги и безпокйства. По тази причина това са и доста характерни белези при злоупотребяващите с наркотици и желаещите да се самоубият. А всичко опира до фалшивата любов с която са откърмени и която е изкривила сърцата им едва ли не за винаги.
istinski.blogspot.com |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Мар 10, 2009 4:22 pm
Заглавие :
|
|
|
Грешки които можем да допуснем като родители
С погрешни думи и заплахи можем да настроим децата си негативно за целия им живот. Как става това? Понякога в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получашат слаби оценки, вдигат силен шум, карат се с братчетата или сестричетата си.
Грешки при възпитанието
· Децата търсят интимност
· Дори и тя да е под формата на бой и порицание
· Ако белята ще им донесе това внимание те ще я направят
· Това ще стане метода им за получаване на интимност
Имайки повече даване и приемане с тези отрицателни изяви ние всъщност ги стимулираме и генерираме енергия за тяхното усилване. Детето естествено и подсъзнателно търси интимност, и ако му се обръща повече внимание когато върши пакости то ще продължи да ги прави всеки път когато има нужда от нея.
Но за да бъде стимулирано доброто поведение то също трябва да бъде оценявано. Ние трябва да даваме много повече внимание и любов на децата когато покажат и най-малкото подобрение, вместо да се фокусираме да откриваме и порицаваме грешките. Ние трябва да се фокусираме да им казваме какво обичаме да правят, вместо вечно да ги гоним с команди какво не трябва да правят. Това са елементарни грешки които често допускаме като родители. Те нарушават принципа за даване и приемане и са срещу постигането на добри резултати при възпитанието на децата. Просто казано, ние им предаваме нашето негативно мислене и мироглед без самите да осъзнаваме какво правим.
Погрешно придобити навици
· Да търси интимност по погрешен начин
· Да мисли и реагира негативно
· Да оценява с външни субективни критерии
· Да бъде хуманист
Използвайте положителни изрази
Положителните изрази ви помагат да получите това, което искате от децата си
Да се фокусираме върху негативните неща, да мислим и виждаме нещата негативно, това са навици, които често са вкоренени в подсъзнанието на децата от детството. Например, обърнете внимание, дали ползвате положителни или отрицателни команди в семейството си.
Нека дадем следния пример: детето се затичва към вратата и тъй като вие предполагате, че излизането му ще бъде доста шумно, му нареждате: "Не блъскай вратата!". Как си представяте сценария след тези свои думи "Не блъскай вратата!" - какво ще последва? Разбира се, затръшване на вратата.
Това е така, защото сте използвали отрицателно твърдение. "Отрицателно" не означава, че то е било лошо, просто дава противоположна представа за това, което желаете. Помислете за момент, как бихте изразили молбата си чрез положително твърдение? Има нчколко начина. Бихте могли да кажете: "Ако обичаш, затвори вратата внимателно" или "Моля те, излез тихо!". Това са положителни твърдения, защото думите създават мисловни образи на това, което искаме.
Думата "недей" е сигнал, че следва отрицателно твърдение. Трябва да спрем, да помислим и да осъзнаем какво желаем в действителност и да създадем положителна мисловна картина, според която съзнанието на детето да действа положително.
Представете от колко голямо значение е използването на положителни твърдения при възпитанието на децата ни. Осъзнайте колко важно е да си служите с думи, които създават у тях мисловни картини, които вие бихте желали.
Какво ще научат децата
Дори когато във всекидневието наблюдаваме неща които не бихме желали децата ни да правят, трябва да знаем, че съществуват и по-ефективни методи да ги коригираме от критиката и наказанията, особенно ако целта ни не е да ги научим те да критикуват и наказват.
На първо място целта ни не е наказанието, нито вечно да вървим след тях и да им казваме какво да не правят. Напротив целта ни е да ги научим как да правят нещата правилно, така че, защо вместо постоянно да обясняваме какво да не правят не започнем да им обясняваме как е добре и правилно да правят всяко нещо.
Когато родителите постоянно натякват на детето, "Не прави това" и "Не прави онова", можем да забележим, че то започва да копира същия модел на поведение спрямо другите си връстници. Но това не е всичко. Дори когато порасне това дете ще има тази тенденция подсъзнателно, много дълбоко вкоренена, да осъжда постоянно поведението на околните според тези външни и твърде незначителни и субективни критерии насадени от родителите.
Какво всъщност искаме да предадем на децата си? Като Благословени семейства ние желаем да научим децата си не на външни и хуманистични ценности през призмата на които ще пречупват всичко през живота си, а вътрешни, абсолютни ценности според пръвоначалния идеал на Бог.
Ако осъзнаем описаното до тук, ще разберем как методите ни на възпитание всъщност определят и ценностите които предаваме на децата. Нашите всекидневни действия в опита ни да ги възпитаваме са носител на мироглед който автоматически се възприема от тях. Така че ако целта ви е да им предадете негативен мироглед продължавайте смело с негативните команди. Ако ли не, то спрете да го правите.
istinski.blogspot.com |
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|