" Всеки е достоен за любовта! "

"Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощия, да се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеало. Тя беше Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд, но можеше да й позвъните по всяко време и да разговаряте с нея. Знаеше още от детството си, че смисълът на живота е единствено в любовта. Значението на тази вече изтъркана дума беше за нея по-различно, отколкото за повечето от нас".

„Кръвта ми е албанска, гражданството ми - индийско, вярата ми - на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми - аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус“, казваза себе си Агнес Гонджа Бояджиу (на албански: Agnes Gonxha Bojaxhiu).

Ражда се на 27 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя, а днес в Република Македония. Семейството ѝ е албанско и католическо. Баща ѝ умира около 1918, а през 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. Роднини й стават всички хора.
След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута.

Седемте тайни на Майка Тереза

1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”.

Да бъде само монахиня в тих манастир беше нещо, което не привличаше Агнес. Родена в албанско семейство, тя пресече цивилизована Европа и стигна до Калкута на просяците с 5 рупии в джоба. Половин век, докато не напусна този свят на 87 години, от сутрин до вечер миеше, хранеше, чистеше, лекуваше бедните.

Основният от нея Орден на милосърдието приемаше бедни, болни от СПИН, рак, проказа. Орденът работи и днес с повече от 300 сътрудници в 563–те приюта в 126 страни на света. Работи отлично, защото „и най-малките неща трябва да се правят с голяма любов”.

2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”.

Бъдещите сестри в Ордена се обучават 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: чистене, пране, обработка на рани, докосване без ръкавици до най-ужасни язви от проказа. понякога работят под куршумите, но вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят докато не намерят покой: „Господи, дай ми сили да утеша, а не да ме утешават, да разбирам, а не да бъда разбирана, да обичам, а не да бъда обичана. Защото, когато даваме, получаваме и прощавайки – сме опростени” – това е молитвата, дадена от Свети Франциск от Асизи.

3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”.

Веднъж майка Тереза видяла как донесли в клиниката проядена от проказа жена, чието тяло миришело ужасно. Не я приели при другите, но Тереза я измила и поговорила с жената преди тя да издъхне тихо. От този момент поела грижата за всички безнадеждно болни и бездомни, за да облекчи страданията им. Основан е първия дом за умиращи бедняци. Възможно ли е всеки да бъде обичан? Да целуваш прокажени, да се докосваш до гниещи приживе тела? Точно това правела майка Тереза със сътрудниците си ден след ден. „Виждам във всеки човек Иисус”.

4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”.

Затова само любовта е лекарството срещу разяждащите ни тревоги. Тя не се страхува от нищо – помага на бедните в разгара на апартейда в Претория, в пика на СПИН истерията уговаря кмета на Ню Йорк да пусне от затвора трима болни, работи в Бейрут под бомбите.

5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”.

Идеите на майка Тереза често са нестандартни. Тя искала да открие лепрозорий, но индусите се възпротивяват, защото възприемат проказата като наказание за греховете. Тогава вместо стационарни, създава мобилни лепроклиники. Доказва, че проказата се лекува и чак тогава основава селища, където болните се излекуват, работят и раждат здрави деца.

6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”.

Журналист от ВВС снимал филм в полутъмно помещение в Дома на умиращите без надежда, че ще постигне качество. След проявяването на лентата, екранът светел с меко, перлено сияние. Филмът "Something Beautiful for God" излиза през 1969 г.

7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”.

Приютите на майка Тереза са много оживени. Понякога европейски лекари изоставят практиката си, за да създадат безплатни улични поликлиники. Те приемат дневно поне по 700 болни.

Използвани материали:
1. "Седемте тайни на Майка Тереза ", Петя Димитрова, в. "Свръхестественото".
2. Wikipedia, Майка Тереза.

Пуснато на: Нед Авг 23, 2009 11:40 am Заглавие :

Passion-flower

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.

Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.

Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.

Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.

Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.

Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.

Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.

Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.

Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.

Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .

Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.

Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.

Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

Вероятно сте се досетили, че това са прозрения на Майка Тереза

Пуснато на: Пон Авг 24, 2009 7:38 pm Заглавие :

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

Пуснато на: Пон Авг 24, 2009 9:48 pm Заглавие :

Нека направим разликата, приятели, между мъдрите думи на майка Тереза и дълбоките емоционални трения на ... Дамян Дамянов.

Само не ме разбирайте неправилно - това е един от любимите ми поети!

Но ... от майка Тереза блика Любов, а от поезията на Д.Дамянов - болка, несигурност и отчаяние.

А Вие какво мислите по въпроса?! Cool

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 5:47 am Заглавие :

Точно така е, но когато четях мъдростите на майка Тереза се сетих и за това любимо стихче на Д.Дамянов и го написах...

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 10:48 am Заглавие :

Няма случайни случайности, magdaj!

Когато казвам "оставете нещата в живота да ви се слечват" имам предвид именно случайните не-случайности.

Животът е низ от тях, и чрез тях човекът помъдрява - стига да има вътрешната нагласа за стремеж към духовен начин на живот и разбиране, защото това е нашата, човешката мисия тук на Земята - постигането на правилното разбиране за Живота.

Ама доколкото виждам няма много желаниещи за коментари относно темата тук ... Cool

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 12:15 pm Заглавие :

Лято е! Като стане студено и завали онзи гадния, ситен, студен и безкраен дъждец, ще има повече желаещи да коментират по тези теми. Very Happy

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 8:13 pm Заглавие :

Ами аз освен да благодаря на Аудан за поста, друго не мога да коментирам. Поредния текст тук,който дойде в точния момент - прегърнах го със сърцето си, защото изцяло ми резонира и.. толкоз... Какво има още да се казва...

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 8:18 pm Заглавие :

Първото което ми дойде наум да напиша е колко голяма е разликата, когато се говори за всеобхватната любов към живота във всичките му измерения и проявления, в т.ч. към всички живи същества, в частност хората с техните добри и лоши страни, недъзи, недостатъци, несъвършенства от една страна и другата любов - онази, за която като се произнесе думата повечето от нас първо се сещат за емоционалното ангажиране между двама души или един към друг от противоположния или дори същия пол и която е вдъхновявала винаги поети и пр. творци на изкуството от друга страна. Но това ще прозвучи много банално, пък и втората е малка част от проявленията на първата, ако е истинска, т.е. а не заблуда - погрешно припознаване на привличането, емоциионалните егоистични стремления към някого, заслепяващи за всичко останало наоколо, а не пробуждаща за желание да станеш по-добър спрямо всичко и всички и извисяваща духа.

Мнозина казват - любовта била болка и страдание, нещо не съм съгласна. Говоря за в емоционален план, независимо дали е споделена или не и какво се случва във физически и битов план, любовта, независимо към кого, според мен е висше благо, а не предпоставка за душевен мазохизъм. Останалото са емоционални изстъпления.

Пуснато на: Вто Авг 25, 2009 8:23 pm Заглавие :

Нищо не започва от днес. Човекът, търсейки упорито отговор на вечния въпрос за смисъла на съществуването, не се отказва от стремежа си към съвършенство, завладян магнетично от идеята за дейно добро. И древните и съвременните хора мислят върху движещата сила, зареждаща го с енергията да не спира своя духовен полет.

Пуснато на: Сря Авг 26, 2009 11:16 am Заглавие :

Аз винаги съм си мислила,че ако обичаш всички не можеш да се обвържеш емоционално само с един човек и да имаш партньор в живота. За тази вечната любов трябва да се отдадеш на нея. Малко хора са готови да жертват егото си и целия си живот, за да помагат на останалите.За мен даже е немислимо колко високо духовно ниво трябва да си стигнал,за да напрвиш това. На думи е лесно, но действията са важните. Аз съм сигурна,че всички хора искаме да правим добро и да помагаме. Но колко са готови наистина да превърнат думите си в действия? Аз още нищо не съм направила по въпроса, но кой знае....за всичко има време в този живот Smile

Пуснато на: Сря Авг 26, 2009 11:35 am Заглавие :

Опасявам се, че като пораснеш Laughing

, ще се убедиш, че това не е вярно. Повечето хора живеят първосигнално, без да влагат никаква мисъл в това, което правят, или това, което искат, а ако изобщо се замислят по тези въпроси - за любовта и добрината, то е само докато гледат съответния слъзлив сериал по телевизията, похапвайки и попийвайки. За съжаление, масата хора сме така устроени, че трябва нещо много яко да ни разтърси, което най-често се изразява в преживяването на някаква сериозна неприятност, за да започнем да се замисляме. А от това замисляне да последва някакво осмисляне е още по-рядко срещано.

Пуснато на: Сря Авг 26, 2009 12:23 pm Заглавие :

Позволи ми да не се съглася с теб, Иветка. Мисля, че бъркаш”любовите”. Вечната и Божествената е любовта към живота, към света като цяло. Към птичките, към цветята, морето, планината, планетата, галактиката … към всяко Божие творение, и човека в това число /и той е Божие творение/. Тя е това да се чувстваш част от тях , да усещаш кога са добре и това да ти носи радост, и да те боли, когато страдат. Въобще не е нужно да жертваш егото, а само да го накараш да замлъкне за малко и да се вслушаш.
А любовта, към любимия човек е отражение на това, което усещаме ние самите в определен момент и към какво се стремим. С този човек обменяме енергия – когато имаме в излишък такава, търсим човек на когото отдаваме и самия процес на даване ни кара да се чувстваме божествено. Когато ни липсва енергия , усещането е за празнота, самота и искаме да получим – искаме да сме обичани. Затова много любови започват по един начин, а свършват по друг – заслепени от усещанията в началото на връзката, когато се промени енергетичния обмен между двамата, завесата се вдига и нещата са съвсем други. Тогава се питаме: Това ли е този човек ? Да, той е , но обмяната на енергията се е променила и усещанията по отношение на него са съвсем различни .
Когато сме енергийно балансирани, усещаме човека до нас като част от цялото Божие творение и любовта към него е част от Голямата, Вечна любов. Давам си сметка колко е трудно това, но в крайна сметка каква любов ще изпитваме зависи от нас самите – какви сме ние.
Сигурно звуча доста прозаично, но така виждам нещата.

Пуснато на: Сря Авг 26, 2009 12:28 pm Заглавие :

taniuga, дори и да се опитам, не бих могла да го напиша по-добре от теб. Абсолютно съм съгласна с мнението ти.

Пуснато на: Сря Авг 26, 2009 12:47 pm Заглавие :

Благодаря ти Радея! Very Happy

Съгласна съм с Пенка, че трябва да ни разтърси нещо, да сме на върха и после на дъното, да преживеем лично и да видим какви са усещанията. После да се върнем, да анализираме и да ги запазим като опит. Както каза Маг Живин в един пост, който съм запомнила "Страданието трябва да се изконсумира докрай". Същото мисля важи и за радостта. Събираш преживявания - събираш опит.
Иначе колкото и да четеш, това е инфо без собствен опит.
Така, че мили момичета, не се страхувайте да се радвате и да страдате - събираме преживявания - трупаме опит - добиваме знания.
Това разбирам аз да израства човек. Very Happy