Науката Космогония

Космогония означава кодекс от Божествени Закони, определящи равновесието и порядъка в проявената Вселена. Самата Вселена и всеки неин отделен елемент са създадени и живеят в съответствие със Законите на Космогонията.

Законите действат независимо от нашето знание за тях. Затова несъобразяването или съзнателното противодействие на един или няколко Закони води до: проблеми с личната реализация, систематичен неуспех в живота, а понякога и до по-сериозни проблеми /вкл.до т.нар.кармични вериги/.

И обратно: когато човек действа в съответствие със Законите, той е успешен в духовен, емоционален и материален план, животът му протича хармонично и му носи щастие.

За разлика от религиозните закони, Космогонията сама по себе си е чистата есенция на Законите на Вселената, където няма място за двойни тълкования на един или друг принцип, както за манипулации над човешкото съзнание.

Всеки Закон е достъпен за изучаване и осъзнаване и действа в еднаква степен на всеки жив или нежив обект във Вселената.
========================================
Sibir.bg
blog/rosaagnita

Пуснато на: Пет Яну 08, 2010 11:45 am Заглавие :

Уравнението на Дрейк

Човек винаги се е питал – сами ли сме във Вселената? Според последните хипотези, най-вероятно не сме сами, въпреки че имаме основания да се чувстваме самотно, защото живота на други планети най-вероятно е доминиран от микроби или неинтелигентни многоклетъчни създания.

През 1960 Франсис Дрейк съставя своето знаменито уравнение:

N = N* х fp х ne х fl х fi х fc х fL

N - е броя на технически откритите цивилизации в млечния път, които са склонни да контактуват с други цивилизации.
R* - броя звезди в нашата галактика. Според различни източници, между 100 и 400 милиарда звезди (повечето учени се спират на около 300 милиарда).
fp – коефициент изразяващ каква част от звездите имат планети. Оценките варират между 20% и 80%.
ne – средния брой планети, които се намират в Голдилак зоната. Това е орбитална зона около дадена звезда, в която водата може да е в течно състояние. Ако планетата е твърде близо, водата ще се изпари, ако е твърде далеч – ще замръзне. Смята се че средно по една планета на планетарна система е в тази зона.
fℓ - процент изразяващ, на каква част от тези планети може да се развие живот.
fi - процент изразяващ, на каква част от планетите с живот се развиват интелигентни форми на живот.
fc – процент изразяващ каква част от тези цивилизации могат да развият технологична цивилизация.
L – времето на живот на тази цивилизация. В по съвременните хипотези, с това число се обозначава времето, в което тази цивилизация използва радио сигнали.

През годините учените често променяха параметрите на това уравнение и получаваха резултати между 100 и 10 000 технологично развити цивилизации за нашата галактика. Според последни проучвания, картината е може би далеч по-различна.

Според учените, новите данни показват, че възникването на живот може би не е толкова рядко явление, но възникването на сложен многоклетъчен живот и в последствие интелигентен живот е далеч по-малко вероятно.

Според астронома Герит Вершур, в нашата галактиката сигурно е пълно с живот, но най-вероятно няма цивилизации. В скорошна конференция организирана от университетите в Харвард и Корнел, той представи своята версия на уравнението на Дрейк, което показва, че най-вероятния брой на разумен - технически развит живот е една цивилизация на всеки галактически куп или около N = 0.02.

Новите данни включват добри и лоши новини.

Добрите новини показват, че вода в течно състояние, може да съществува и извън зоната Голдилак. Например в планети които обикалят около газови гиганти. Силите на привличане подлагат на голям стрес ядрата и на тези планети. Образуваната от това енергия е достатъчна за да поддържа водата в течно състояние. Пример за това е Европа – спътник на Юпитер. Такива планети може да гравитират и около планети „скиталци”. Това са планети които са избягали от орбитата на своето слънце и странстват в междугалактическото пространство.

Други открития в областта на екзо-планетите (планетите извън Слънчевата система), показват че най-вероятно броя на слънцата с планети е доста по-голям от колкото се смяташе. Също бяха открити и екстремофилите – микроорганизми които живеят при изключително високи температури – около 100-130 градуса по Целзий. Дотук свършват добрите новини.

Коефициента за възникване на многоклетъчен живот на планетите в зоната на Голдилак е доста по-нисък от очакваното. Първо, компютърни симулации показват че присъствието на планетата с размерите на Юпитер и Сатурн са от изключително значение.

Те служат като защитници на планетите от вътрешната страна на слънчевата система, като катапултират или поглъщат кометите и астероидите, които са се устремили към слънцето. Ако Юпитер или Сатурн не съществуваха, броя сблъсъци на астероиди и комети с Земята щеше да е около хиляда пъти повече.

Т.е. веднъж на около 100 000 години, голямо тяло, способно да заличи голяма част от екосистемата, щеше да се сблъсква с Земята. Трудно е да си представим как ще възникне сложна техническа цивилизация на подобна планета.

Второ, нашата планета е благословена с голяма Луна. Благодарение на нея, оста на въртене на планетата ни е стабилна. Ако спътника ни го нямаше, ъгълът на въртене на земята щеше да стане нестабилен и планетата ни сигурно щеше да се завърта настрани периодично.

Според френския астроном д-р Джак Ласкер, без Луната, оста на Земята ще осцилира между 0 и 54 градуса, което ще поражда екстремни климатични условия и ще направи развитието на многоклетъчен живот невъзможно.

Трети лош фактор е откритието, че няколко пъти в историята на Земята, живота почти напълно е изчезвал. Например преди 2 милиарда години, Земята е била напълно покрита с лед. Това заедно с метеоритните бомбардировки и големите вулканични изригвания, правят еволюцията от прости към сложни микроорганизми доста по-крехка от колкото се смяташе.

Четвъртия фактор идва от скорошно генетично откритие. Оказва се че човечеството е било почти изчезнало преди около 100 000 години. За разлика от животните около нас, хората са почти идентични генетично. Ако сравним хората с което и да е животно, ние сме почти като клонинги един на друг.

Всички хора на нашата планета произхождат от гените на 200 до 1000 прародителя. Този феномен може да бъде обяснен единствено с факта че в далечното ни минало, нашия вид е минал през много тежък период. Една от теориите е че е имало голямо вулканично изригване в Африка, което рязко е понижило температурата за няколко столетия и почти ни е изтребило до крак.

Могат да се добавят и други фактори, нужни за възникване на интелигентен живот:

• Силно магнитно поле – нужно за да отразява смъртоносната космическа и слънчеви радиации.

• Нормална скорост на планетарна ротация – Ако Земята се въртеше твърде бавно, страната гледаща към слънцето щеше да се нагрява твърде много а нощната страна да изстива до много ниски температури. Ако Земята се въртеше твърде бързо, щяхме да наблюдаваме екстремни климатични условия, като чудовищни ветрове и бури.

• Точно разстояние от центъра на галактиката – Ако Слънчевата система бе твърде близо до центъра на Млечния път, щяхме да бъдем бомбардирани постоянно от изключително силна радиация, а ако бяхме твърде далеч, нямаше да има достатъчно сложни елементи, които да се използват за градивен материал на протеините и ДНК.

„Не съм оптимист за интелигентния живот в нашата галактика”, казва Вершур. Повечето негови колеги от Харвард и Корнел са съгласни с него. Според тях простия живот се заражда лесно на подходящи планети и при правилни условия. Това е нещо като естествен феномен. Интелигентния живот според тях има нужда от време. Не всички планети му дават това време.

Макар че е трудно да си го представим, нашата вселена е сравнително млада. Тежките елементи нужни за живот не са били достъпни в ранната вселена. Първоначално е имало предимно водород и хелий във вселената, от междузвездния прах са се образували огромни звезди, които са изгаряли ядреното си гориво бързо и са се взривявали в свръхнови.

Едва третото поколение звезди, преди около 7-8 милиарда години, са имали достатъчно тежки елементи, за да формират сложни форми на живот. Ако се вземе предвид, че на Земята и бяха нужни 4 милиарда години за да формира интелигентен живот, може лесно да се предположи че този живот е рядкост.

„Възможно е ние да сме първото поколение интелигентен, технически развит живот в галактиката”, казва професор Саселов, колега на Вершур.

Все пак, не трябва да се забравя че уравнението на Дрейк е чисто хипотетично и коефициентите с които се борави са често доста условни.
========================================
sci-bg.com