УЧЕНИЕТО ЗА ДУШАТА

Учението на Буддха за душата като "без същност" (анатта) е нетрадиционно и уникално, защото противоречи на общоприетите и традиционни по онова време ведийски представи. И действително доктрината на Буддха за душата като "лишена от същност" скъсва с едва ли не вграденото в източната култура брахманистко разбиране за душата като Атма, т.е. като абсолютна, неизменна, вечна и безкрайна духовна същност.

За брахманизма индивидуалната душа е безсмъртна и преминава през цикли от пречистващи я прераждания, които имат за цел да я доведат до единение и сливане със Световната душа, с Брахма - всеобщата първопричина, първопринципа на всичко съществуващо. Брахма е едновременно и Творецът, и Творението. Вселената е живо, одухотворено и единно цяло, тъй като източникът на вечния живот в нея е Брахма. Индивидуалната човешка душа, Аз-ът, е излязла от Брахма и рано или късно отново ще влезе в него, което и крайната цел на човешкото съществуване.

Уникалността на учението на Буддха за душата като "лишена от същност" се свързва още и с това, че подобна идея не е характерна и не се помества в представите на религиозното мислене изобщо. И за християнството, и за исляма човекът е създаден по образ и подобие на Бога и е предназначен за вечен живот. От безсмъртната душа в християнството и исляма се извеждат емоционално наситените представи за рай и ад, представи, които буддхизмът зарежда със съвсем нетрадиционно за религиозното мислене съдържание.

Според Буддха именно идеята за субстанциалната природа на душата, за нейната неунищожимост и вечност създават онази илюзорна представа, върху която възниква и изкуствената вяра в божествената неповторимост и уникалност на Аз-а. Именно илюзиите за безсмъртната душа и неповторимостта на Аз-а изпълват човешкото съществуване със страсти, суета, гордост, непримиримост, егоизъм, алчност, а и с нравствена безотговорност. Това неизбежно привързва и приковава индивида към собственото му битие и издига неговия егоцентризъм над всичко, с което запалва тройния огън - на страстта, ненавистта и заблудите, който бушува във всеки пленник на подобни илюзии и е неизчерпаем източник на мъки и страдания. Това фанатично себевкопчване, привързаността към собственото Аз ни прави вечно жадни - жадни да бъдем, жадни да имаме, жадни да сме, жадни да изглеждаме и т.н. Онзи, който иска да постигне душевен мир и хармония със самия себе си, трябва да превъзмогне собственото си Аз, да изкорени любовта към себе си, за да унищожи приковаността си към собственото съществуване.

За буддхизма съществуващото изобщо, светът и човекът, се представят като съвкупности, изградени от пластични и подвижни материални (телесни) и душевни (мисловни) елементи, наречени "скандхи". Като съставки на реалността скандхите са обединени в пет групи:
- материята, материалните елементи, качества и свойства, т.е. всичко което има форма; - усещанията и чувствата;
- възприятията и представите;
- намеренията, привичките, склонностите и желанията;
- съзнанието и мисленето.
Взети заедно скандхите не са постоянна величина и като неустойчиви образувания са подложени на изменения. Единството на скандхите, което обуславя и представлява целостта на индивида, на неговата психо-физическа организация, е нещо относително, което рано или късно се разпада. Според Нагарджуна "понятието Аз, което поради заблуди и невежество не се опира на петте скандхи, разкриващи нашата привързаност към съществуването, говори за лъжливото самомнение "аз съм", от което трябва да се освободим изцяло." (Ратна-авали V,10).

Това, което буддхистите наричат душа и Аз, е специфична цялост от неустойчиви и изменчиви материални и психични елементи, от петте скандхи. Душата възниква и се унищожава, унищожава се и отново възниква, т.е. тя е процес, а не неизменна даденост. Тя не може да бъде посочена като нещо конкретно, нито като вечна, абсолютна, и неизменна духовна същност.

Буддха се дистанцира както от теорията за душата и Аз-а, която ги разглежда като Атма, като вечна, неунищожима и абсолютна духовна същност, така и от нихилистичната теория, която изобщо се освобождава от идеята и понятието за душа и за Аз. За Буддха душата съществува и съществуването й се свързва и обуславя от съществуването на човека, а не обратното - съществуването на човека да се извежда от безсмъртната и вечна душа. За това Буддха сравнява душата със сянката и отражението. Както сянката и отражението се получават, свързват и зависят от това, на което са сянка и отражение, така и душата на човека се появява, свързва и зависи от съществуването на човека. Но както сянката и отражението не са равни на това, на което се явява сянка и отражение, така и душата на човека не трябва да се разглежда като най-същественото за човека, като същност. Душата, както и всичко, което съществува, е нещо преходно, относително и променливо. За Буддха душата и Аз-ът са процеси, поток, верига от взаимно обусловени и взаимно свързани телесни и духовни елементи, явления, процеси, свойства и качества.

Пуснато на: Пон Фев 09, 2009 10:48 pm Заглавие :

Разбира се, че е точно така - Душата е зависима именно от човека, тя е променлива и непостоянна константа, която като краен продукт на духовна завършеност в крайна сметка се слива със Монадата си, а оттам Монадата пък се слива като единна същност с Брахма.

Това се казва и в процеса на развитието на антахкарана - в троичното единение Бог-Отец и Сина или Личност-Душа-Монада.

Личността също е процес, както и Душата. Личната и прилежаща към тях Монада също е процес. Процесът се нарича себеусъвършенстване, себепознание и съответно ...себепостигане, т.е. сливане с Брахма.

Има ли други мнения? Sad

Пуснато на: Вто Фев 10, 2009 10:13 am Заглавие :

Много ми е сложна и объркана на мен тази материя. Ту душата била основното и тя се преражда и човешкият живот е нейния начин и път за трупане на опитност, ту пък била функция на човека и като такава зависела от него и може да се "самоунищожи". Не знам, пък и не разбирам. Това са си нейни работи, на душата, де. Всичките тези главоблъсканици са за други, по-възвишени зодии. Laughing

Аз гледам да съм в мир със себе си и с другите хора /не че е лесно/, а пък другото все още не ми е по възможностите.

Не става въпрос толкова за жадност, колкото за алчност, но сигурно жадността е директен превод или умилително, за да не се възбунят органичните портали.

Пуснато на: Съб Фев 14, 2009 9:47 pm Заглавие :

Което си е вярно, вярно е. От 5-ти ноември никого не съм набила /този последния си го заслужаваше напълно/.Започвам да се отнасям с повече разбиране и приемане към другите хора, но от това те все повече се опитват да ми се качват на главата и аз трябва да въдворявам ред и ....става тя, каквато става. Laughing

Тепърва се уча да се оправям с по-дипломатични методи, но нещо хич ме няма засега.

Пуснато на: Пет Юли 31, 2009 9:00 pm Заглавие :

...Болестта и излекуването са спирки от пътуването на душата. Трудно е да разбереш това фино, неуловимо и сложно нещо, наречено душа, а конвенционалната медицина даже не се и опитва да включи подобен подход в методите си.
За да се доближат до разбирането за душата, ренесансовите теолози изучавали необятността на нощното небе, като метафора на необятността вътре в нас. Това е едно вълнуващо упражнение. Именно душата е източникът на повечето фини енергии на вашето същество. Освен това същата тази фина енергия дава форма на всичко, свързано с вас, от клетките ви до вашата същност. Ако Духът е всепроникващата, интелигентна енергия на съзиданието, душата е неговото проявление на личностно ниво. Душата и Духът са неуловимите живи мистерии на съществуването ни. Ние обаче усещаме енергията им директно, било чрез любов, размишление, изцеление или мистични преживявания. Уйлям Колиндж, изследовател на фините енергии, ги описва като "мостовете между Духа и материята":
"Чрез физиката Айнщайн разкрива онова, което мъдреците ни учат от хилядолетия: всичко в нашия материален свят - живо и неживо - се състои от енергия и всичко излъчва енергия ...В заключение той казва, че постоянно развиващата се и динамична природа на вселената може да бъде разбрана единствено като действие на по-висша, водеща интелигентност от друго измерение".
За мен душата е искрата на Духа, която изпълва тялото с живот, а мозъка със съзнание. Щом душата ни напусне, умът изчезва, а тялото умира. Да работиш с човешката енергия е все едно да докосваш душата, както докосваш тялото. Може да ви се струва невероятно, но колкото по-надълбоко прониквате в живота на душата си, толкова по-навътре навлизате в корените на вашето съществуване като вселенски, интелигентен Дух. И вашето тяло се чувства по-добре.

Донна Идън "Енергийна медицина"

Пуснато на: Пет Юли 31, 2009 10:03 pm Заглавие :

Още от времето, когато започнахме в училище да учим генетика съм си задавала въпроса "Какво щеше да стане ако конкретната яйцеклетка и конкретния сперматозоид, създали тялото ми не бяха точно тези, а други? Това аз ли щях да съм или някой друг, щях ли въобще да съществувам или щеше да има друг човек с други качества, чувства, интереси, интелект... "
Питала съм се поне 100 пъти и съм се чудила.
Възможно ли е съществуването на една личност да се определя от само от случайна среща на две полови клетки.... И ако генетиката има обяснение за материята, къде е мястото на нематериалните неща - чувствата, интелекта, интелигентността... защото ако те са резултат на външната среда / както са ни учили/, как да си обясним, че има интелигентни деца в посредствена среда и обратно...
С времето все повече добивам увереност, че личността ми щеше да съществува, макар и с друг генотип /комбинация на гените/, а оттам и друг фенотип /външно проявление на признаците - друга външност/, но душевните качества , личността, които съм сега пак щяха да са тези, защото това е моята душа - конкретно. След като душата ми е искала да се родя /превъплатя/ и да съществувам, независимо от външността пак съм си аз, но все пак тя си е избрала тялото.
Тъй като душата избира тялото, което е най-подходящо за задачите във въплъщението и, то значи, че тя избира конкретните полови клетки с конкретния набор гени, които да осигурят най-подходящото тяло за постигане на предварително набелязаната цел.
Дано сте ме разбрали, нещо много го увъртях, но така го усещам... Smile

Пуснато на: Съб Авг 01, 2009 4:20 pm Заглавие :

Абсолютно вярно!

Някъде в сайта дори има качен материал за това нещо ... не помня заглавието. Embarassed

Потърсете, поразровете се и ще го намерите ... хайдееее, трудете се. Wink

Пуснато на: Чет Авг 06, 2009 12:06 pm Заглавие :

аз пък много често съм се главоблъскала кога в действителност душата влиза в тялото на детето- още със зачеването, по време на бременността или по време на акта на раждане?
Преди време намерих сайт, в който прочетох интересни неща в тази връзка. В някои случаи се говореше, че душата витае около тялото на майката и е във връзка с тялото на бебето и вижда нещата някак си отстрани, в други, че душата на бъдещото човече е вече вътре в самото бебче... Незнам...
Ето и линк към този сайт

http://ludmil.multiply.com/journal/item/21/21

Пуснато на: Пон Авг 10, 2009 7:58 pm Заглавие :

Хм, можем да се върнем и още по-назад ... но не го може всеки ... пък и не знам дали точно някой го може както трябва.

Аз съм опитвала и това, което "видях" е ... Пътя на Душата през празното пространство, през нищото.

Когато стигнах до нещо, което можеше да се вижда, това бяха родителите ми.

Те правеха ... сами се сетете какво! Т.е. те ме зачеваха ... Shocked

Душата още преди да поеме този въпросен Път, за който говоря, че съм "видяла" в медитация, е набелязан предварително не само от Душата като нейн избор, ами и от Кармичните Владетели.

Пуснато на: Пон Авг 10, 2009 9:05 pm Заглавие :

И... ъ-ъ-ъ... всеки път ли, когато двама правят секс, души- сеирджии се надяват презервативат да се скъса, та момата да забременее? Shocked

Пуснато на: Вто Авг 11, 2009 10:03 am Заглавие :

а аз си мислех, че със съпруга ми сме сами в интимните моменти, а то явно има доста наблюдатели Laughing

Хах Аудан, то сеирджиите предварително може да са направили специални ритуали, белким хване декиш.

Селена, според мен е доста шокиращо човек да види как родителите му са го правили. Да, това е един естествен процес, но предпочитам да не гледам как мама и тати се "радват" един на друг в леглото.

Е, добре де, ако за дадено тяло има няколко желаещи души, как се разбират коя да си го "вземе" ? Явно както каза Селена зависи от кармата на всяка Душа, както и от Кармичните Владетели, които може би насочват душата към най- правилния избор. Rolling Eyes

А нашето бъдещо детенце, което го чакаме скоро как ли ни е избрало Rolling Eyes

Май доста се е прецакало с такава майка като мен Smile

Пуснато на: Вто Авг 11, 2009 11:50 am Заглавие :

От това, което съм чела и чувала си мисля, че начинът е следния:
Кармата на родителите обуславя момента на зачеване на дете.
Зачеването се случва на физическо ниво със съответно залагане на необходимите качества /обусловени от набор гени/ в новия организъм. Тези качества са комбинирани така, че да осигурят най-оптимално съчетание на потенциално възможните проявления с цел изпълнение на родителската карма.
Всичко това е вече ясно на душата , която търси тяло да се въплати с цел „овладяване на уроци” и ако нейните уроци, които трябва да „изучи” във въплащение съвпадат с кармичните уроци на родителите, тя се въплащава успешно.
Остава въпросът как душата знае за кармичните роли на родителите, но според мен обяснението е това, че душите са свързани и могат да узнаят всичко една за друга.Значи въплащаващата се душа би могла да поддържа контакт с душите на бъдещите родители и те заедно да получат съгласие за взаимно свързан живот във въплащение.
Освен това, тъй като знаем, че в тънкия план няма минало и бъдеще, нещата се случват, така, че не може да се каже кое е първо и кое е последващо. Даже душите на детето и родителите може би се „договарят” за съответните роли още преди въплатяването на родителите.

Пуснато на: Вто Авг 11, 2009 12:25 pm Заглавие :

Вярвам, че всеки подсъзнателно знае какво ще се случи, но дали се оставя да чуе този глас е отделен въпрос. Мисля, че когато спим дълбоко и душата ни пътува тя среща други себеподобни, а защо не и душата на нашето бъдещо дете. Тук в този сайт имаше една разкошна притча за договора на душите. И тъй като пишем за "учението за душата", ще споделя какво си мисля от поне седмица - наблюдавам хората как се страхуват, как не могат да забравят егото си, и ги питам а защо не попитате сърцето си /душата в определена ситуация, по лесно е. Тя, душата знае най-добре. Знае защо е на земята, в това тяло и може да покаже най-вярно пътя по който да научим уроците.

Пуснато на: Вто Авг 11, 2009 2:52 pm Заглавие :

Не е никак шокиращо, когато "гледаш" подобна сцена от невидимото-отвъдно, напротив ... радващо е, пожелавам ти да го преживееш за да се убедиш.

Тогава, когато си просто само една чиста енергийна субстанция, която чака своето прераждане за да се реализира под формата на физическо тяло с цел да усвои всичките онези уроци, които водят по Пътя към Твореца не можеш да изживяваш подобни емоционални състояния, каквито ги изживява всеки човек във физическото си тяло.

Нещата просто са коренно различни ... Rolling Eyes