Автор |
Съобщение |
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пет Ное 06, 2009 4:46 pm
Заглавие : Знаци за духовен прогрес
|
|
|
"Пътят към медитацията не е цирк" Парамахамса Йогананда
Един ден един от братята ми съученици, брат Анандамой, бе помолен да изкопае дълбока дупка за септична яма. Копа цял ден, без да спре нито за миг и да се огледа докъде е стигнал. Привечер, за всеобща изненада, включително и на самия него, дупката се оказа изкопана. „Това, рече Учителят, е пътят за намиране на Бог. Продължавайте да копаете, без да се тревожите докъде сте стигнали. И така един ден ще се озовете там”.
Учителят обичаше да казва: „Ако посадите семе и започнете час по час да го изравяте, за да проверите как се развива, то никога няма да покълне. По-добре го оставете в земята, поливайте го ежедневно. И когато му дойде времето, то ще си поникне. Така е и с пътя към Бог: посейте семето на божествения стремеж; не човъркайте непрекъснато да проверявате как върви, но го поливайте всеки ден с медитация и божествени дела. И се погрижете около вас да има защитен плет от добро обкръжение. С времето вашето семенце ще израсне в могъщо дърво от Себеосъзнаване, което ще предлага сянка и подслон на всеки случаен странник. Но запомнете, ако непрекъснато изравяте семето, единственото, което ще постигнете, е да го убиете. Съмнението е една от най-големите пречки по пътя към Бог."
Но Учителят уточни, че съмнението може да има и градивни аспекти. Неговото предупреждение беше спрямо унищожителното съмнение - онова от Хамлетов тип, което ни озадачава и обърква ("Дали да го направя или не? Медитацията наистина ли може да ми помогне? Дали да не отида да работя като доброволец в болница?"); или спрямо осъдителното отношение към самия себе си, което настоява „да останеш отворен” за всяка обезкуражаваща идея ("Убеден съм, че не притежавам нужното, за да стигна докъдето и да е по пътя. Навярно практикувам техниките изцяло погрешно и вървя назад, вместо напред. Ами ако този път е само капан за невнимателния и го води не до просветление, а до объркване?") Колцина – уви, твърде много! – отдадени съм виждал (не само на този духовен път, но и на всеки друг), които се реят замаяни сред мъглите на подобни съмнения. По отношение на тях Учителят понякога цитираше „Бхагават Гита”: "Онзи, който се съмнява, е най-окаян сред смъртните.”
Унищожителните съмнения водят до унищожение. Невъзможно е да се напредне в коя да е сфера, ако тези мъгли не бъдат разсеяни. Те не са нищо друго, освен плода на лошите карми от миналото. Те трябва да бъдат разнищени из основи, а не приемани пасивно в името на справедливостта. Мъдрият човек не предлага гостоприемството си на престъпници. Защо да отваряме вратата на ума си за нашествие от мисли, които идват с единствената цел да ограбят вътрешния ви покой?
Конструктивното съмнение е съвсем друго нещо. То е позитивно търсене на решения на проблеми, не негативно подозрение, че решение не съществува. Спринтьорът няма време да разсъждава над въпроси като: „Дали трябва да го правя?” или „Чудя се, какви ли са ми шансовете да загубя?” Но е възможно да го вълнуват по-практични въпроси, като например: „Дали да не правя по-големи крачки?”, „Време ли е за финалния спринт?” Искрено отдаденият практикуващ, също като истинския атлет, се съсредоточава върху това да направи най-доброто, което може. С подобно отношение провалът е невъзможен, възможни са само различни степени на успех.
Признаците на духовния успех, следователно, биха могли да бъдат конструктивно обсъждани единствено като напътствия за настоящи начинания, а не като депресиращи напомняния за това колко още път ни остава, нито като подхранване на егото на псевдо-просветлените.
Не забравяйте, че най-сигурният признак за духовен напредък е нарастващото чувство, че Божията сила е единствената в живота – нарастващо чувство, тъй като това разбиране трябва да е динамично, а не пасивно. (Редица отдадени се отдръпват от дейности, които изискват смелост и инициативност от страх да не укрепят собственото си его. Но как е възможно човек да осъзнае Бог като Единствения Творец, ако никога нищо не се прави?)
Една от най-честите грешки по пътя на духовно израстване е да се приравнява напредъкът с психични явления от различен характер. Видения, гласове и други умствени или психични явления сами по себе си не са признаци на автентично отваряне на съзнанието. Свами Шри Юктешвар изтъква, че много практикуващи отричат светското, за да го потърсят пак на по-фините нива на астралните явления.
Основата на истинския напредък във всички негови аспекти е правилното отношение. Ако ставате по-благи и любезни, по-спокойни, ако се раздавате повече, може да сте сигурни, че се развивате, независимо дали получавате видения или не. Ако успявате да преодолеете нещата, които харесвате и не харесвате, ако се научите да приемате равнодушно всичко, което ви е подготвил животът, значи имате достатъчно основания за радост. Ако установите, че имате все по-малко влечение към светското, знайте, че наистина вървите към освобождаване. Още по-важното е, че ако любовта ви към Бог се задълбочава все повече, значи се приближавате устремно към Него. И ако въпреки изпитанията, на които ви подлага животът, неизменно изпитвате вътрешна радост, или радост, която нищо не може да помрачи, знайте, че Той вече е достатъчно близо до вас.
Да, самадхи е нещо прекрасно, нещо, което си струва да желаем пламенно. Но постигне ли човек веднъж правилното отношение, всичко останало автоматично си идва на мястото. От друга страна, поради дребни несъвършенства в отношението дори светци са изпадали от състояние на самадхи. (Но не и от най-висшата степен на самадхи. В нирбикалпа самадхи егото се слива изцяло с Бог.)
Но запомнете, че правилната духовна настройка не се постига само чрез афирмации и позитивно мислене. Те са естествен вторичен продукт на божествения контакт в състояние на медитация или божествена милост.
"Но моето отношение като че се подобрява, ще кажете, а определено не мога да се похваля с „божествени контакти” по време на медитация!”
Приятелю, подобна проява на негативно мислене е точно онова, за което предупредих в началото. Изравянето на семето, за да видим дали е покълнало, нали? По-добре най-напред се замислете над това отношение, за да не се стигне до там, че заради него да се провали всичко останало!
Откъде знаете, че не сте постигнали божествени контакти по време на медитация? Самият факт, че отношението ви се подобрява, е достатъчно красноречив знак, че нещо става. Вие какво очаквате? Светкавица? Гръмотевица? Завеса, която се вдига и зазвучава ангелски хор? Исус Христос учи, че Бог идва „като крадец в нощта”. С времето със сигурност ще се случат и по-значителни преживявания от онова, което изпитвате в момента, но знайте, че любовта към Бог по време на медитация вече е признак за Неговото присъствие. Така постъпва Той: обича да се прокрадва през задния вход.
Едно от най-трудните неща, както знаем от лекарите, е да се диагностицира правилно собствената ни болест. Колко по-трудно е да се оценят правилно нечии духовни заблуди! Хората трудно определят сами за себе си дали тяхното състояние се подобрява или влошава. ("Докторе, как съм?" е първият въпрос, който обикновено питат хората, когато отиват на лекар.) Колко по-трудно е да се определи дали някой напредва в духовно отношение или не. Постигнатото рядко се забелязва в рамките на ден-два, а по-скоро се усеща след месеци и дори след години. Не допускайте да се впечатлите твърде, ако някой ви каже: „Снощи бях на онова духовно събиране и вътрешният растеж, който изпитах, е удивителен!” Върховите преживявания трябва да бъдат балансирани със следващи такива, за да може да се направи адекватна оценка на постигнатото. Има дни и дори мигове на внезапен растеж, но те са рядкост и дори да се случат, то е защото почвата вече е била подготвяна отдавна и с усърдие.
При всички положения, както вече казах, е загуба на време да се анализира степента на духовно развитие – време, което би било оползотворено по-добре с медитация и движение напред. Най-важното, което трябва да се има предвид, е, че онова, което е от съществено значение, не е това, което Бог ти дава под формата на видения или утешения, а онова, което самият ти си готов от сърце да му предложиш. Често се случва слаба и прикована към светското душа, която се нуждае от окуражаване, да получава по-дълбоки преживявания от човек, който се раздава от душа. Във всеки случай не търсете такива преживявания сами за себе си. Нямам предвид да не сте благодарни, когато ви се предоставят, защото изпълненото с благодарност сърце е сред най-красноречивите знаци на правилното отношение. Мисълта ми е, да не търсите специално такива преживявания, да не се привързвате към тях. Както казва Учителят: „Пътят към Бог не е цирк!”
Ако имам дълбоки медитативни преживявания (ясно обособени от чисто психичните явления), то е само защото правилното отношение трябва да бъде основата на такива преживявания. Всеки път към Бога си има своите препятствия. Най-коварното по пътя на раджа йога е изкушението от духовно възгордяване като резултат на нечии прозрения, постигнати по време на медитация, или новооткрити чудотворни способности. При все това да се говори само за правилно отношение и да се пренебрегва вътрешното разгръщане на душата също би било погрешно – покана към поклонника да се отпусне удобно на веслата и да е доволен от започналото пътуване. Самото правилно отношение може да подтикне човек да иска да се приближи още повече, съзнателно, към Бог.
Веднъж Учителят срещнал един монах и го попитал: „Случвало ли ти се е да видиш светлина или ангели по време на медитация?" "Когато Бог пожелае, ще ги видя”, отвърнал монахът. „Не е така”, продължил сериозно Учителят. „Когато си достатъчно отдаден, ще ги видиш. Бог е скрил тези неща от теб не защото Той така иска, а защото собствената ти отдаденост е все още мътна."
След като чистата любов, а не желанието за чудеса и явления, се превърне в основа на духовното ни търсене, можем да очакваме определени явления да ни навестят, дори и да не ги желаем. Ако твърде дълго ги няма, това е знак, че нещо липсва. Тогава се молете за по-искрено отдаване, не просто за тези плодове на отдаването, за да не допуснете грешката на гладуващия, който се молил за голям стомах, вместо за пълен.
Но отново, имайте предвид колко фин е вътрешният свят, и не искайте да видите светлина, просто защото и други я виждат, когато Бог вече ви облива с друг вид изобилие. Различни са вътрешните пътища към Бог. Някои хора стигат далеч и никога не виждат каквато и да било светлина. Така че думите на Учителя трябва да бъдат възприети донякъде като личен съвет, предназначен за самия него. Важното е Божието присъствие да бъде преживяно активно под една или друга форма.
Бог влиза в душата по различни начини – като светлина, или звук, или любов, или покой, или наситена тишина, или сила, или мъдрост, или божествена радост. Човек може да напредне по всяка от тези пътеки, или по няколко от тях, но рядко се случва да поеме по всичките наведнъж, преди да е достигнал до по-висшите степени на садхана (духовна практика). Този, който вижда светлина, може да получава видения на светци или ангели, или на астралния свят. Който чува звуци, може да чува астрална музика или звуците на спиналните центрове. Който усеща любов, може да усети как неволно по време на медитация от очите му потичат сълзи. Който е обзет от покой може да се почувства така, все едно отпива от него на чисти, животворни глътки. Който усеща тишината (положителният аспект на покоя) може да усети как съзнанието му се разширява, сякаш се разлива в огромна зала. Който усеща божествената сила ще осъзнае ясно, че Бог е единственият Творец, че човешката сила просто не съществува. Който изпитва мъдрост, може да развие дълбоко прозрение по всички въпроси, които задава на Бог, или да осмисли себе си вътрешно като неумиращия АЗ. А който изпитва божествената радост никога няма да пожелае нищо друго.
Но за да задълбае човек във всяко от тези преживявания, той трябва да забрави егото си. Докато съзнателно усеща, че медитира върху това, медитацията му няма да е съвършена. Медитиращият, актът на медитация и обектът на медитация трябва да станат едно. За да се случи това, първото изискване е мисълта да е устойчива. (Състоянието на въодушевление прави дълбокото душевно преживяване невъзможно.) Следващото изискване е да бъде овладяно дишането, да стане спокойно, на практика неподвижно. След като дишането секне (не като го задържаме, а като естествена последица от физическото и умствено спокойствие), мислите също трябва да спрат изцяло. Докато бъде постигнато това състояние, дълбокото духовно преживяване е невъзможно.
Онзи, който вижда светлина, трябва да се съсредоточи не толкова върху виденията, колкото върху появата на самата светлина. Съсредоточете се върху центъра на светлината, която виждате в точката на междувеждието. Ако видите духовното око (кръгло синьо поле, заобиколено от златен ореол, с бяла петолъчка в центъра), това е още по-добре. Съсредоточете се върху звездата, която виждате, или в центъра на синьото поле. Постепенно златното ще се разлее и ще образува тунел. Докато минавате през тунела, съзнателно ще навлезете в светлината на астралния свят. С времето свинята светлина ще оформи тунел. Като влезете там, ще навлезете в светлината на временния свят, Христовото съзнание. Когато успете да проникнете в звездата в центъра, ще проникнете в Духа отвъд вибрационното творение.
На други места съм описвал звуците на спиналните центрове. По-добре да слушате тези звуци, отколкото астрална музика, а още по-добре да слушате звуците на висшите центрове, отколкото на по-ниските. Най-добре от всичко е да слушате и да се слеете с великия звук АУМ. Който е обладан от любов, трябва да търси съвършеното единение с Божествения възлюбен. Предаността (бхакти) няма да се развие в божествена любов (прем), докато не отиде отвъд егоистичното съзнание.
Така е и с другите преживявания на Бог: те винаги трябва да бъдат предлагани Нему, за да проникнат все по-дълбоко в Неговото съзнание, ако човек не се задоволи с това да седне и да не продължи пътя си нагоре към планинския връх.
Преди всичко, никога не сравнявайте себе си с другиго, за да не изпаднете в капана на обезкуражаването или гордостта. Освен това, не задълбавайте прекалено в знаците, които ви описах по-горе. Аз само открехнах вратата. Бог, който е безкраен, може да влезе в душата по безкрайно много начини – като изтънчени аромати, като хиляди невероятни вкусове, слети в един, като божествени указания, като най-чиста божествена радост, като най-нежната възможна прошка. Връзката на всяка душа с Безкрайното е уникална. Не се сравнявай с другите, а единствено със самия себе си: Обичаш ли Бог повече, отколкото преди? По-умерена ли е мисълта ти? Усещаш ли се по-доволен и радостен вътрешно, или поне щастлив? Успяваш ли да отхвърлиш желанията на аза? Имаш ли желание да служиш и да се харесваш единствено на Бог? Ако отговорът ти на тези въпроси е ДА, и ако можеш да добавиш към него желанието си да се развиваш ежедневно по отношение на тези върховни добродетели, знай, че Бог и Гуру ще са много доволни от теб. Остави се в техните ръце. Те ще те отнесат безопасно и бързо до Божествените Брегове!
Свами Криянанда
Из "Изкуството и науката на Раджа йога" |
|
_________________ |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Ное 07, 2009 12:06 pm
Заглавие :
|
|
|
Какво блаженство е човек да препрочита отново и отново тези редове!
Те винаги звучат в душата ти като току-що чути (прочетени), те винаги са актуални и истински. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|