Ошо и радостта в съществуването без установеност

“Не искам последователи, а равни”

Ошо и радостта в съществуването без установеност

Родил се е в Кучвада, Индия през 1931 на 11 декември и е умрял на 19 януари 1990. Самият той е поискал да се знае, че нито се е раждал, нито е умирал. Известен е още като Бхагван Шри Раджниш. Получава просветление на 21-годишна възраст. Завършва философия и става преподавател в университета в Джабалпур.

Но скоро след това изгаря всичките си дипломи в двора на дома си и решава да започне другия живот - на съществуването без установеност. Започва да обикаля Индия, да изнася своите възгледи и да участва в публични спорове. В България са издадени около 60 негови книги.

Всъщност той не е написал и ред. Говорел е само. Книгите представляват лекциите, които той е изнасял пред многохилядната публика. В началото тя е била огромна, после, разбирайки, че се проваля в опитите си да променя масата хора, запазва две годишен обет за мълчание.

След него говори само пред избрани.

Цялата идея да отдаде живота си, говорейки и говорейки, ми изглежда единствената възможна да се вмести сред нас. Истината е, че хора като Ошо няма какво друго да правят, освен да проповядват. Има един разказ на Джулиан Барнс - "Сънят".

В него той е написал, че каквото и да получим, накрая пак ще пожелаем нещастията, защото просто имаме нужда от дуалността. Преди години Мариус Куркински беше направил спектакъл по същото произведение. Отново с голям успех. Идеята за дуалността е идеята за съществуването на целия ни свят. Ние опознаваме едното на фона на другото.

Ошо не еднократно е казвал, че тъмнината просто е отсъствие на светлина. Във всички книги от т.нар. Ню ейдж епоха се набляга именно на това. В поредицата на Нийл Доналд Уолш "Разговори с Бога" тълкуването на това обяснение на света е подробно и достъпно написано.

Животът е тук и сега

Стилът на Ошо е семпъл на пръв поглед. Дори може да се каже, че в десетките книги той обяснява едно и също. А то е, че животът е тук и сега. И за да усетим тук и сега ни пречи единствено Егото. Като че ли то е основният елемент, около който се завъртат нещата и чрез който става целият вихър, наречен съществуване.

Но Егото не е излишно все пак. Когато се раждаме то се формира чрез цялата обкръжаваща ни среда. Ние сме 'табула раза' наистина, чистата дъска, върху която обстановката рисува нашето бъдеще. Ние сме същества, които копират определено поведение.

Това на родителите ни, на братята и сестрите, после на другите деца в детската градина, които пък съответно са копирали от своите родители. Така всеки от нас става смесица от много влияния, с определени нюанси. Правят се какви ли не разграничения на типовете хора: интроверти, екстроверти например, но това не е същественото.

Освобождаване от Егото

Целият процес на освобождаването от Егото се състои в осъзнаването на всичките механизми, които сме унаследили и в които сме се превърнали. Преодоляването на Егото е един естествен процес. Но постигнат от малко хора. Няма как да минем живота си без Егото. То се развива като всичко останало. Има своето раждане, живот и смърт.

Егото изкристализира и в един момент неговият собственик е изправен пред две възможности. Едната е да полудее, а другата е да се просветли. Процесът на кристализация на Егото е точно обяснен от Ошо. То става все по-фино и по-фино. Докато накрая даже е едва забележимо.

Започва се от съвсем примитивните желания за храна, сън, оцеляване. После се стига до материалните желания. И накрая те стават духовни. Желания не само за власт, но желания дори да си умен, честен, справедлив.

Да останеш без ключове за никоя врата

Тази трансформация, върху която Ошо постоянно акцентира, е именно това. Осъзнаването на нещата такива, кавито са, но без обяснения. Егото винаги е логично. То има ключ за всяка врата. Ошо иска да ни остави без ключове. От нас дали ще се оставим да влачим огромния товар на ключовете, изправени пред ключалки и ключалки, и ключалки. Или ще захвърлим всичко.

За да сме тук и сега. За да признаем, че не знаем какво е жълт цвят. И да почувстваме просто жълтия цвят. Чувстването не е точната дума. Но за човек като Ошо трябва да има нов речник. Самият той е измислял нови думи.

Също е обичал да прави асоциации, да тълкува произхода на конкретна дума. Нещата спират да се делят и един път той пита как можем да обясним жълтия цвят. Да се опитаме да го осъзнаем. Това е, което е искал да ни покаже.

Просветленият ролс-ройс

Ошо не е имал личен живот. Въпреки слуховете за сексуален разгул в неговия ашрам в гр. Пуна в Индия. Имал е ролс-ройси, имал е и много часовници. Но това е неговият опит да провокира обществото. Те са били подаръци от огромния брой санясини, живели с него и следвали го и в Америка.

Там се е опитал да направи ашрам, в който да събере всички бездомници. Да им даде работа, да им даде възможност. А всъщност е обвинен в притежаване на оръжие и в какво ли още не. Предава го една от най-близките му ученички - Шийла. Казал е, че е знаел какво ще се случи, но е видял причина да не го прекрати.

Всеки ден е ядял един и същ плод, пиел е един и същ чай. И не са му омръзвали. Защото не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Тази сентенция, казана още преди новата ера от Хераклит, е често повтаряна от него.

Нужен ни е натиск, преди да усетим облекчение

Всичко, казано от Ошо, е примесено с вицове и случки. Все не мога да забравя онази история за човека, който си купувал обувки един номер по-малки и изпитвал истинска радост и облекчение, когато ги събувал вечер. Според Бхагван ние сме като него. Трябва ни натиск, от който да се освободим, за да почувстваме радостта.

А съществуването трябва да е радост.

Именно в способността да се веселим се крие способността да проемаме нещата такива, каквито са. И няма как да минем без да кажем "да" на битието. Отричането е само началото на пътеката към сливането с единния и извечен извор на съществуването. Но не можем да останем в отричането.

Медитацията – път към вечно спокойното себе

Медитацията е друг важен момент във философията му. Ошо измисля различни медитации, в зависимост от хората. Една от най-известните е динамичната медитация. В "Оранжевата книга" всеки би могъл да намери подходящата за него. Той препоръчва да си изберем две медитации, да ги опитаме и да усетим дали са за нас.

Медитацията е да останеш сам със себе си и самотата да не ти тежи.

Тя ще доведе до центрирането в себе си. Само центрираният човек е способен на разбирането на битието в самата му същност. А тревогата, в която живее постоянно западният човек пречи на присъствието тук и сега.

Защото ние се опитваме да намерим удоволствието в развлеченията и любовта. Но те са бягство, защото за да има любов, трябва да има личност. Личност в тишина. Без бурите, идващи от принадлежността.

Не искам последователи, а равни

Всъщност Ошо няма философия. Той не е искал последователи. Искал е равни. Поклонничеството е било винаги в противоречие със същността на идеите му - ние не трябва да принадлежим, ние не трябва да се асоциираме. Ние сме родени да живеем. А животът е несигурен.

Животът е неуловим. Той не принадлежи и не е уловим. Ние сме пулсацията на вселената, на божественат същност, която не е персонализирана, а е есенцията, която се намира във всичко, което го има.
===================================
self-help.bg

Пуснато на: Нед Май 16, 2010 9:35 pm Заглавие :

Речите на Ошо и Papaji са основните ми вдъхновения в сегашния период на живота ми. Основното и за двамата, което ми направи впечатление е предупреждението да не превръщаме духовните си търсения в цел, защото това, което търсим вече го имаме - просто не сме го допуснали до съзнанието си или пък ако сме го допуснали в онези тихи и блажени моменти, не сме се постарали то да пусне корени в нас. Затова ни е нужна дисциплина в медитацията/осъзнаването. Може и без дисциплина, твърдят и двамата, но за това е нужно да ни е "писнало" до безкрайност от игрите на ума, защото това състояние на "безнадежност", на уязвимост отваря пространство в човека и умът спира дейността си без намесата на дисциплина/мантри. Та се питам все по-често кога най-после наистина ще ми "писне" Smile

Пуснато на: Вто Май 18, 2010 12:54 pm Заглавие :

Затова си го и обичам толкова много Ошо... Wink

Вауууу...на мен отдавна ми е припищяло толкова, че изобщо не съм дисплиниран човек, а човек на който нещата в живота му се случват - както по добава.

Приятно е, винаги на време и винаги това, което ми се случва, се случва...в моята пълна и осъзната будност - ако мога така да се изрезя.

Тогава ме обхваща невероятна блаженност - независимо от това дали събитието и позитивно или...негативно.

Нарочни, насилствени и задължителни действия не обичам!

Просто следвам себе си - интуицията и инстинкта си.

От дисциплина се нуждае все още неосъзнатия индивид и нищичко не-разбиращият...

Пуснато на: Чет Май 20, 2010 9:18 pm Заглавие :

В началото, все още известен като Ачария Раджнеш, кореспондент пита Ошо кои са неговите "Десет заповеди". В писмо той отговаря, че това е труден въпрос, защото той е против всякакви заповеди, но "просто на шега" се съгласява да посочи следните:

“ 1.Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти.

2.Няма Бог, освен самият живот.

3.Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде.

4.Любовта е молитва.

5.Да станеш "Нищо" е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и постижението.

6.Животът е сега и тук.

7.Живей будно.

8.Не плувай - носи се по течението.

9.Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.

10.Не търси. Това, което е, е. Спри и виж.

Пуснато на: Чет Май 27, 2010 8:05 pm Заглавие :

С това тук много-много не съм съгласна, защото...молитвата в една друга степен си е чиста просия.

По-скоро Любовта е разбиране.

Разбиране за Цялостта на Божественото изражение.

Пуснато на: Чет Май 27, 2010 8:24 pm Заглавие :

По-скоро Любовта е разбиране.

Пуснато на: Чет Май 27, 2010 8:32 pm Заглавие :

Правилното разбиране прави вълшебствата - не само в Любовта.

Радея, човек се учи докато диша. Wink

В сайта нали качих една нова статия от книгата на "Плеядинците: Ние сме тук!", казва се "Единственият урок - да обичаш себе си"

В нея има една невероятна мъдрост: "Най-великите учители живеят това, което казват и са правили това, което и вие."

Помисли си, помедитирай върху нея - голямо блаженство е! Smile

Пуснато на: Чет Май 27, 2010 9:03 pm Заглавие :

Много хубава статия, благодаря Smile

Пуснато на: Чет Май 27, 2010 9:19 pm Заглавие :

Има още доста да качвам от тази книга, така че ще имаш възможността да четеш ощеи да се наслаждаваш на тази невероятна разумност. Wink

Пуснато на: Пет Май 28, 2010 6:18 pm Заглавие :

Добър вечер на всички! Защо Ошо не вяврва в закона на кармата? В няколко интервюта съм го чувала да казва, че законът на кармата извира от страха на човека да живее свободно и изобщо не е закон, тъй като не можеш да измериш нещо, което не е реално...

А току-що в една статия прочетох, че според Ошо законът на кармата е просто "надежда отправена към Съществуването, което е неутрално". По-нататък Ошо казва, че едно е законът на действието и противодействието, което е реален закон и вярваш или не вярваш той си действа; и съвсем друго е надеждата ни, че има закон на кармата, според който Вселената ни възнаграждава или наказва грешките ни.

Та много ме интересува прав ли е Ошо. Благодаря предварително!

Пуснато на: Съб Май 29, 2010 3:07 pm Заглавие :

Ошо няма как да вярва в...закона за кармата. Защото наистина няма такъв закон - това е просто закономерност. Между закона и закономерността има голяма разлика. При закономерностите съществуват така наречените взаимозависимости, а закон е нещо, което измислят и създават хората в своето ограничение и неразбиране.

Закономерните взаимозовисимости засягат Живота в цялата негова необозримост на всички равнища, нива и планове - във всичките съществуващи царства.

Законът е теснолинейно, локално проявление създадено от...хората. Той е несъществуващ, защото е извън закономерностите на всички взаимозависимости обуславящи живота като единно цяло. Неговият характер е изкуствено привнесен и създаден. Законът е валиден за един определен отрязък от време, след което спира да съществува.

Закономерните процеси на живота като цяло са израз на един непрекъснат и естествен процес. Те са винаги съществуващи.

Законът на кармата действително извира от страха на човека да живее свободно. А страхът съществува в човека, поради факта, че той е...неосъзнат индивид. Индивид, който живее в слепота и неразбиране.

Ако човешкият индивид стигне до прозрението на своята осъзнатост той ще стане Владетел на Личния си Живот, защото ще надмогне хитринките на Егото си. По този начин ще спре да създава чрез неосъзнатите му проявления карма.

Това има впредвид Ошо като казва: "...законът на кармата извира от страха на човека да живее свободно и изобщо не е закон, тъй като не можеш да измериш нещо, което не е реално..."

Пуснато на: Нед Май 30, 2010 11:54 am Заглавие :

Благодаря за задълбочения отговор, Маг Селена!

Опитвам се да живея осъзнато, т.е. да бъда тук и сега във всяко мое действие или недействие.

Получава се обаче така, че когато съм осъзната и мислите ми не бушуват чувствам душевна мъка, която се проявява като голяма топка страдание в гръдния ми кош. И въпреки, че и позволявам да бъде и съм напълно осъзната относно тая болка, тя не се разтваря и не изчезва.

Така че при мен осъзнаването е свързано с много страдание. Предполагам, че това е характерно само за началото на процеса и че по-късно ще чувствам по-малко тъга и душевна болка.

Какво мислите Вие?

Пуснато на: Нед Май 30, 2010 2:40 pm Заглавие :

Краси, виж тук:
12-ТЕ ПРИЗНАКА НА ПРОБУЖДАНЕТО..

Пуснато на: Нед Май 30, 2010 3:28 pm Заглавие :

Благодаря от сърце, Radea Smile

Много полезна информация. Явно става разчистване в слоевете.

Пуснато на: Пон Май 31, 2010 3:10 pm Заглавие :

Радея, и аз много ти благодаря! Wink