Домашно насилие - какво да правим и как ни защитава закона

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ:

- Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.

-Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.

-Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.

-Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.

Също така ако Вашият приятел или партньор:

-Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;

-Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;

-Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;

-Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;

-Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва;

-Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: " Ако ти наистина ме обичаш, ще …"

-Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;

-Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“.

Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

Физическо:

-Блъска Ви

-Нанася Ви удари, ритници, плесници

-Хвърля предмети

-Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него

-Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си

-Заключва Ви някъде

-Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна

-Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ

-Бие децата

-Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели

Сексуално:

-Принуждава Ви да се събличате против волята Ви.

-Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля

-Принуждава ви към полово сношение след побой

-Извършва половите сношения с особена жестокост

-Умишлено Ви лишава от сексуален контакт

-Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не

-Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия

Емоционално:

-Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебела или прекалено кльощава , че сте тъпа и глупава, че сте лоша майка, съпруга, любовница)

-Игнорира Вашите чувства

-Подиграва се на Вашите убеждения

-Забранява Ви да ходите на работа

-Манипулира Ви, използвайки лъжа

-Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви

-Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора

-Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели

-Не Ви позволява да се обаждате по телефона

-Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения

-Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството

-Унижава Ви пред хора

-Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи

-Заплашва да Ви вземе децата

-Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях

Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.

Когато е налице кризисна ситуация или е отправена заплаха за насилие, най-правилно би било да се свържете с РПУ, в района на което се намирате и да потърсите помощ. Ако Ви е възможно, най-добре да отидете до самото РПУ. В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, може да се подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 71 от ЗМВР. Органите на МВР изпращат в съда молбата заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита. Полицейският служител може да:

-снеме писмено обяснение от извършителя;

-да информира извършителя, че е нарушил закона и неговото поведение е противоправно;

-да уведоми извършителя за отговорността, която носи за извършеното деяние;

-да състави протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР (В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване).

-Когато полицейският служител установи, че са налице предвидените в чл. 63 от ЗМВР предпоставки, задържа извършителя и го отвежда в РПУ.

Чл. 63. (1)ЗМВР : Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да

изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава

обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или

специализирана институция, където е бил настанен;

5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,

посочени в чл. 61, ал. 2;

6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или

от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с

неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;

8. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и

спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се

информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на

задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице,посочено от задържания.

Когато пострадалото лице е дете, полицейският служител предприема незабавни действия по закрила на детето, съгласно Закона за закрила на детето и Наредба № I-51/2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето и следва да уведоми директора на дирекция “Социално подпомагане” и Районна прокуратура. Законът за защита срещу домашното насилие указва, че полицейските органи са тези, които следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. За да сте сигурни, че в съответното РПУ има тази информация, добре би било да предоставите копие от Вашата заповед и решение. По този начин, когато до полицейските органи се получи сигнал за нарушаване на наложените мерки, те ще могат да реагират по-бързо.

=========
bgzakoni.com

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 4:12 pm Заглавие :

http://vbox7.com/play:8513aeb4
http://vbox7.com/play:b44bb75a&al=1&vid=3725299
http://vbox7.com/play:f85f0c1e
http://vbox7.com/play:eef949c7&al=1&vid=723239

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 4:22 pm Заглавие :

Това вече наистина е много интересна тема!

И не само - тя е и много важна, независимо от това кой упражнява домашното насилие и над кого точно - съпругът в/у съпругата или обратното; тате над детето или мама над детето; а може и дядо и баба; пък защо не дъщеря над баща/майка или син над баща/майка ... Sad

Вариантите са много и ... насилието разнообразно - било в сферата на физическата му или психическата форма.

Хайде да побеседваме - стиска ли ви да споделите някой упражнявал ли е домашно насилие над вас?!

В далечното ми миналото над мен се упражняваше системно такова от бившия ми съпруг, който почина от сърдечна недостатъчност впоследствие и се наложи да го погреба аз с двете си деца и ... Живин (случи се преди 2 год.).

Не бяха останали вече никакви близки около него. След като го напуснах с риск за живота си, него го връхлетяха много тежки и неличими болести. Страданията му бяха буквално жестоки, но ... трябва ли често с риск за живота ни и сакати, или почти сакати да дочакваме мига, в който да бъдем свидетели на подобно възмездяващо страдание?! Sad

Очаквам мненията ви ...

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 5:27 pm Заглавие :

Да си свидетел на домашно насилие е много по-различно от това да си участник.Не можеш да го разбереш ,до като не се сблъскаш с този проблем!Хората ,които не са били жерви на домашно насилие си мислят,че разбират ,но не е така.Казвам това ,защото съм била и свидетел и участник!

Преди няколко месеца върху мен беше упражнявано насилие - физическо и емоционално от моя вече бивш приятел.Помня всяка сцена все едно е филм пред очите ми.Разнасяше ме като чувал.Често се събуждах със стресници,отоци по лицето и синини по тялото.Каква ли не бях в очите му?Страшното е че всичко това ставаше пред очите на майка му и баща му и никога ,никой от тях не посмя да се намеси.За тях това беше нормално и по техните думи това именно било любов.

Майка му също е била жертва на домашно насилие ,а баща му приемаше това за нормално.

Ако едно дете отрасне в подобна среда ,то възприема тези неща за нормални . Търпяла съм това,защото съм гледала как моята майка търпи подобен род поведение от страна на баща ми.Поне аз така си го обяснявам.Така или иначе обаче грешката си остава моя .

Всичко,което вижда едно дете е от значение.Домашното насилие е и скандалите пред малките деца.Това влияе на отношенията им след време с други хора.Ще станат престъпници ,а може и жертви.

Жертвите на домашно насилие трябва да разберат ,че те не са виновни за поведението на насилника,защото много често точно това им се втълпява- "Ти си виновна!" , "Ти ме предизвикваш да бъда такъв!" и т.н. Това не е така.Човек ,които има здрава психика никога не би посегнал на друг човек независимо колко ще го предизвикват.Чувала съм приказки от рода : "Ами като не си е мълчала,така е!" .Никакво мълчание в такива случаи!

Много жени се страхуват от последиците ако напуснат партньора си.Разберете,че има много начини да се защитите.

Всъщност ... мога много да пиша по темата ,но нека и на вас да дам думата ... ако ви стиска!

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 7:48 pm Заглавие :

Здравейте, аз също искам да споделя нещо за себе си. Родена съм в Кюстендил на 38 год. съм и израснах в семейство, в което имаше постоянно скандали, разправии и побоища от време на време/ от страна на баща ми към майка ми/. Мога да кажа, че не съм имала кой знае какво детство, но не виня никой- карма. Живеех в страх, винаги намираха за какво да се карат. И до ден днешен е така. Когато съм питала мама,- "защо не си се развела"- тя казва от страх, в малкия град, какво ще кажат хората и т.н. Не я разбирам и до ден днешен. Моето спасение,/ ако мога така да се изразя /беше, че ме приеха да уча в София. Завърших и останах в София. След поредица от грешки от моя страна попаднах на мъж, който ме остави с бебе на ръце и замина при друга/ да е жив и здрав/. Сина ми сега е на 5 год. и си го гледам сама. Щаслива съм, че всичко което аз съм преживяла ще му го спестя и няма да го допусна никога. Хляб и сол ще ям но ще отгледам детето си с много любов/ така както съм го създала, но явно само от моя страна/. Баща му със сигурност му липсва, но аз говоря за него само добро и мисля че така е редно. Какъвто и да е, той му е баща. Моето мнение е, че всеки трябва да уважава себе си и да не допуска да издевателстват върху него. Съществува и " после".. Very Happy

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 8:19 pm Заглавие :

Точно така е. Добра и "здрава" нагласа.

Пуснато на: Пон Ное 23, 2009 8:30 pm Заглавие :

Поздрав за смелото решение!

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 6:42 pm Заглавие :

Всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие

Статистиката сочи, че всяка четвърта жена в България е подложена на насилие вкъщи. “Домашното насилие дава негативно отражение на психиката на децата, а това е много по-сериозна травма в сравнение с причинената физическа болка”, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова.

Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек познава пострадал от домашно насилие. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова на конференция, посветена на домашното насилие. Христова подчерта, че в някои семейства насилието се е превърнало в норма на поведение, близка до садизма и поведението на рецидивистите. Заместник-министърът е на мнение, че насилието ограничава личната свобода и подронва достойнството.

Статистиката сочи, че 60% от момчетата, наблюдавали подобни прояви, стават насилници, а 50% от момичетата се превръщат в жертви на домашно насилие. Христова посочи, че близо 85% от затворниците мъже са израснали в семейство с домашно насилие. “Такива деца имат програмирано поведение“, заяви тя.

“Домашното насилие дава негативно отражение на психиката на децата, а това е много по-сериозна травма в сравнение с причинената физическа болка”, обясни заместник-министърът.

„В България е приет и действа Закон за защита срещу домашното насилие, но той се прилага в случаите, в които жертвата иска да бъде приложен“, заяви Христова.

Заместник-председателят на Народното събрание Анастасия Мозер отбеляза, че се увеличава броят на сигналите за домашно насилие. Тя посочи, че ако през 2001 г. сигналите за домашно насилие са били 70, то през 2007 г. надвишават 3600. “Насилието, където и да е то, е нещо, което едно цивилизовано общество не бива да допуска”, каза Мозер. Тя посочи, че хората ги е срам да си признаят, че са жертва на домашно насилие. Според нея обществото трябва да започне да говори на тази тема, за да бъде преодолян проблемът.

Народният представител от НДСВ Дарина Станчева заяви, че проблем в България е недостатъчното финансиране на превенцията и елиминирането на последствията от домашно насилие. Тя цитира данни на Съвета на Европа, според които годишно трябва да се заделят по 40 евро на човек. „За България сумата е 1 евро“, обясни Станчева.

Джоана Нейл, представител на Съвета на Европа, заяви по време на конференцията, че една пета от жените в Европа са жертви на насилие. 1/10 част от тях са били жертва на сексуално насилие, което включва преследване и дебнене. В повечето от случаите това се извършва от техните лични партньори.

„Между 12% и 16% от всички жени в Европа са били изнасилвани до 16-годишна възраст и са претърпявали физическо или сексуално насилие дори след преустановяване на връзката“, каза Нейл. Тя посочи, че насилието над жените е нарушаване на основните им човешки права и заяви, че домашното насилие съществува във всички страни на Европейския съюз.

===================================
bpost.bg

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 6:44 pm Заглавие :

Какви са причините за домашно насилие над деца?

Данните са от изследване, осъществено от агенция АФИС по поръчка на в. "Стандарт". В периода от 22 до 25 ноември 2006 година са интервюирани 1000 български граждани над 18-годишна възраст в София, областните центрове, малките градове и селата. Изводите са представителни за общественото мнение в страната. Заглавието е на редакцията.

==============
standartnews.com

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 7:10 pm Заглавие :

ЗАЩО НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

• Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.

• Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!

• Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.

• Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.

• Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.

• Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.

• Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него - решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

КАК ДА БЪДЕМ ПОЛЕЗНИ НА ЧОВЕК, СТАНАЛ ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

1. Да бъдем разбиращи

Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.

Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.

Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.

Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.

Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.

Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.

Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.

2. Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие

Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.

В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.

3. Какво бихме могли да и кажем ?
Изразявайте ясни и кратки послания, като например:

Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.

Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.

Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.

Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.

Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с проблема си.

Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.

Насилието носи травматични последствия за децата.

Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.

Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.

Пуснато на: Вто Ное 24, 2009 7:14 pm Заглавие :

ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ

Обмислете детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение.

При опасност веднага позвънете на полицията. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас.
Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент.

Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.).

Разкажете за насилието на тези, на които се доверявате (приятели, роднини).

Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност.

Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му, от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например банята или кухнята, където има остри и режещи предмети).

Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си.

Определете кои врати, прозорци, стълби подхождат за това най-добре.

Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, резервни дрехи и др.

Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).

Ако ситуацията е критична, напуснете дома си незабавно, дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност!

Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си.

Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете медицинско свидетелство.

Пуснато на: Пет Ное 19, 2010 5:36 pm Заглавие :

Макар че не съм омъжена,и аз съм си патила от такъв вид насилие,само че в моя случай не може да се каже домашно а просто бяха взаимоотношения във връзките.Изцяло емоционално насилие - почти всички критерии които Диди е изброила присъстваха при мен и при двете връзки.Само че при втората вече си бях научила урока и ако първата продължи 2 години,втората трая едва 2 месеца.То не бяха психоатаки,не бяха опити да ти подбие самочувствието,да те "моделира" както си иска ,с две думи - да те направи такава каквато не си,но по негов вкус за да може да прави с теб каквото му е кеф.Да,ама не.В моя случай не се обърнах към полицията,защото при първата си такава връзка бях толкова податлива на такива влияния,че това въобще,ама въобще не ми е минавало през акъла,а при втората просто сметнах че мога да се справя и сама ,още повече че както казах не бяхме семейство с въпросния човек.Имаше и още по-големи психо и емоционални атаки след като се разделихме - обиди ,следене пред блока кога излизам и с кой,начини да ме накара да го съжаля и да се чувствам зле,опити да ме накара да се чувствам виновна,видите ли,той бил жертва и не бил виновен за нищо,аз съм била тази която руши всичко и т.н. няма да изпадам в подробности.
И двете връзки бяха силно кармично обременени (както и всичките ми досега де,но това е отделен въпрос), и там съм си платила каквото на който трябва.Какво да направя като съм натрупала много карма в предния живот ,ще я чистя (доколкото мога) в този .
Та аз малко се отклоних от темата - ако този върху когото е упражнявано насилие не поиска да си помогне сам ,никой не може да му помогне,закона за защита от дом.насилие е само на хартия.Имам мои лични наблюдения върху познати които са претърпели такива неща - не вземеш ли работите в свои ръце,просто забрави.Няма отърване.И как ще има - отсрещната страна си е намерила "жертвичка" която да търпи я заради деца (много криворазбрано мнение според мен
Confused

),я заради хорското мнение Confused

,я заради някаква изкривена представа за любов,която вече я няма (поради очевидни причини),или заради видиш ли - "заплаши ме че ако го напусна ще стане нещо лошо".По-лошо от това което прави с теб в момента?..едва ли.
Обикновено потърпевшите са или със слаба воля(били са силни но в един момент са "смазани" от насилника) ,или с много ниска самооценка.Така мисля аз.Иначе няма как ако знаеш стойността си и това какво си ти и на какво си способен да позволиш на някого да издевателства така брутално върху теб
Confused

. Те така нещата могат да седят и с години Shocked

и най-накрая да станеш физически и психически пълна развалина,да рухнеш тотално и тогава няма да си от полза нито на себе си,нито на околните (деца,родители и т.н.)?