Анемия

Под анемия се разбира намалението на хемоглобина и/или броя на еритроцитите под референтните стойности. В едни случаи анемията представлява самостоянелна нозологична единица, а в други е само един от симптомите на друго основно заболяване.

Анемичният синдром е един от най-честите синдроми. Среща се при множество остри и хронични заболявания. Характеризира с отпадналост, лесна уморяемост, бледост, чувство на студ, главоболие, световъртеж, намалена концентрация, сърцебиене, шум в ушите. При хемолитични анемии се увеличава билирубинът в кръвта и тъканите, и се получава жълтеникава оцветка на кожата и лигавиците.

Класификацията на анемиите може да се извърши по различни признаци. Според големината на еритроцитите се различават нормоцитни, макроцитни и микроцитни анемии, а според оцветката им – нормохромни, хипохромни и хиперхромни. По начина на възникване анемиите биват вродени и придобити, а според протичането им – остри и хронични. Според броя на ретикулоцитите в периферната кръв анемиите биват - хиперрегенераторни (с повишени ретикулоцити) и хипорегенераторни (с понижени ретикулоцити). По механизъм на възникване се различават:

І. Анемии в резултат на недостатъчно производство на еритроцити:

1. Нарушения в синтеза на хемоглобина:
- желязодефицитни анемии;
- сидеробластни и сидероахрестични анемии;
- рефрактерни (дисеритропоетични) анемии;
- анемии при хронични заболявания;
- порфирии и порфиринопатии;

2. Нарушения в синтеза на нуклеиновите киселини:

2.1. дефицит на витамин В12:
- идиопатична мегалобластна (пернициозна) анемия;
- симптоматични (вторични) мегалобластни анемии – при субтотална резекция на стомаха, тотална гастректомия, хронични заболявания на червата (ентерити, дивертикулоза, спру), опаразитяване с рибена тения, хроничен панкреатит, интоксикация с медикаменти и др.

2.2. дефицит на фолиева киселина – фолиеводефицитни анемии:
- първични - при ензимни дефекти, водещи до фолатен дефицит;
- вторични - при недоимъчно хранене, хроничен алкохолизъм, медикаментозна интоксикация;

3. Увреждане на стволовата клетка ( костномозъчна инсуфициенция):
- хипопластични анемии;
- апластични анемии – вродена апластична анемия на Fanconi, идиопатична апластична анемия на Ehrlich;
- симптоматични хипо- и апластични анемии;

4. Намалена стимулация на еритропоезата поради недостатъчна активност на еритропоетин:
- при двустранни хронични бъбречни заболявания;

ІІ. Анемии в резултат на остра кръвозагуба.

ІІІ. Анемии в резултат на повишено разрушаване на еритроцитите – хемолитични анемии:

1. Дефект на еритроцитите:
1.1. Дефект на еритроцитната мембрана:
- наследствена микросфероцитоза на Minkowski-Chauffard;
- наследствена елиптоцитоза (овалоцитоза);
- наследствена стоматоцитоза;
- акантоцитоза;

1.2. Еритроцитни ензимопатии:
- дефицит на еритроцитни гликолитични ензими – пируват-киназа;
- дефицит на Г6ФД, глутатион синтетаза, глутатион редуктаза;
- аномалии в еритроцитния нуклеотиден метаболизъм – пиримидин -5-нуклеотидаза;

1.3. Нарушения в синтеза на глобиновите молекули:
- хемоглобинози – сърповидноклетъчна анемия (хамоглобиноза S), хемоглобиноза С;
- таласемии – голяма хомозиготна бета-таласемия (болест на Кулей), таласемия интермедия, хетерозиготни бета-таласемии, алфа-таласемия;
- метхемоглобинемии;
- сулфхемоглобинемии;

2. Извънеритроцитни увреждания:
- изоимунни хемолитични анемии – хемолитична болест на новороденото;
- автоимунни хемолитични анемии;
- лекарственоимунни хемолитични анемии;
- хемолитични анемии, причинени от травматични, механични, физични, химични фактори, от инфекциозни заболявания и др.

ІV. Анемии вследствие свръхотлагане (секвестрация) на еритроцитите:
- хиперспленизъм;

V. Анемии с комбинирани или неизяснени причини:
- при хронични възпалителни и неопластични заболявания.

==============
arsmedica.bg

Пуснато на: Сря Ное 25, 2009 10:08 pm Заглавие :

Мегалобластна анемия

1. Какви са симптомите при мегалобластна анемия?
Основните прояви на мегалобластната анемия не се отличават от типичните за всичко анемично състояние симптоми:

-обща отпадналост
-лесна уморяемост
-обща бледост
-чувство на студ несъотвестващо на външната температура
-задух
-болки в гърдите
-зрителни нарушение и склонност към колапс особено при изправяне на тялото
-главоболие
-невъзможност за съсредоточаване
-световъртеж
-сънливост и непълноценен сън

Освен изброените дотук обективни критерии мегалобластната анемия, дължаща се на дефицит на витамин В12, почти винаги се характеризира и със следните прояви:
гастроинтестинален синдром – оплакванията се изразяват в тежест в горната част на корема, диария, трофични изменения по лигавиците, силно зачервен и изгладен език. Тези симптоми са проява на хроничния атрофичен гастрит, често съпътстващ анемичното състояние.
неврологичен синдром – дължи се на нарушеното изграждане на миелина, в резултат на което се наблюдава типични мравучкания (парестезии) по краката и ръцете, нарушена походка, рядко спастични парези.

Тези прояви, съпровождащи наличието на анемия, в повечето случаи улесняват поставянето на диагнозата.

Когато мегалобластната анемия е резултат на фолиев дефицит липсват неврологични и гастроинтестинални прояви, т.е. налице е само анемичния синдром с типичните му прояви. Трябва обаче да се знае, че при бременни с фолиев дефицит има повишен риск от раждане на плод с увреда в невралната тръба.

Как се диагностицира мегалобластната анемия?
Анемията е състояние, което в някои случаи може да се диагностицира още при прегледа и разговора с пациента. Характерните оплаквания, бледо-жълтеникавият цвят на кожата и лигавиците подсказват за евентуално намаление на червените кръвни клетки. С тази цел се прави лабораторно изследване на кръвта, което да потвърди или отхвърли съмненията на лекаря. Най-често при анемия се установява следната констелация:

-намален брой на еритроцити
-намален хемоглобин
-намален хематокрит
-левкоцитите и тромбоцитите най-често са в границата на нормата

Допълнителни показатели представляват MCV, MCH и MCHC (за повече информация темата анемия). Това най-общо дава представа за взаимовръзката между посочените по-горе основни показатели на червената кръвна редица. Типично за мегалобластната анемия е установяването на повишени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е макроцитна, хиперхромна. Има обаче и други видове анемии, които протичат с подобна констелация на посочените показатели, поради което тяхната информативност не е специфична за мегалобластната анемия.

В редица случаи е удачно изготвянето на кръвна натривка, т.е. микроскопски препарат, който позволява детайлно изучаване на морфологията и структурата на еритроцитите. Резултатът при мегалобластната анемия е откриването на уголемени еритроцити, оцветени по-интензивно от нормалното. От друга страна често могат да се открият типични морфологични отклонения в структурата на еритроцита, които подсказват наличието на мегалобластна анемия. Това са базофилно пунктираните еритроцити, телцата на Джоли, хиперсегментираните гранулоцити и други.

Миелограмата (натривка от костен мозък, която по-късно след изследва с помощта на микроскоп) показва типичните данни за неефективна хемопоеза - наличие на много уголемени предшественици на еритроцитите, които обаче реално не водят до появата на функционално годни червени кръвни клетки в периферната кръв.

Останалите лабораторни показатели, които могат да имат значение за поставянето на диагнозата, са установяването на понижени серумни концентрации на витамин В12 и/или фолиева киселина (трябва да се има предвид че това понижение настъпва сравнително късно), изследването на повишени стойности на серумно желязо (което отхвърля възможността да се касае за желязодефицитна анемия), повишени стойности на индиректен билирубин и т.н.

При съмнение за наличието на мегалобластна анемия от изключително значение е провеждането и на следните изследвания:

-гастроскопия – благодарение на нея се визуализира стомашната лигавица и се търси наличието на атрофичен хроничен гастрит. При откриването му най-вероятно с касае за относителен дефицит на вътрешния фактор, т.е анемия в резултат на относителен недостиг на витамин В12 (при фолиев дефицит гастрит не се открива)
-определяне на неврологичен статус – търси се увреда на сетивността на долните крайници най-често (открива се само при дефицит на витамин В12)
-търсене на антитела към клетките на стомашната лигавица и/или към вътрешния фактор (откриват се само при недостиг на витамин В12)
==============
puls.bg

Пуснато на: Сря Ное 25, 2009 10:19 pm Заглавие :

Диета при анемия

Анемията е заболяване на кръвта, най-често свързано с недостиг на желязо. Организмът се нуждае от допълнителен хемоглобин поради бърз растеж или кръвозагуба. Необходима му е диета, богата на желязо.

Диетичното хранене при анемия трябва да отговаря на следните изисквания: храната да е богата на животински белтъчини – 70-80%, въглехидрати, витамини (В1, В2, В6, В12, РР, А, С), минерални соли (желязо, мед, кобалт, калий); да е бедна на мазнини и на натриев хлорид, т.е. безсолна; да е лесно смилаема и да възбужда апетита. Хляб за деня – 200 г пълнозърнест, 200 г бял. Мляко за деня – 500 мл. Захар за деня – 50 г.

Примерно седмично меню

Понеделник
7 ч – чай от шипки, 1 яйце, 50 г краве сирене, 50 г мармалад от сини сливи
10 ч – 1 домат, 200 мл пресен сок от моркови
12 ч – пилешка супа, пълнени чушки с месо, компот от праскови
16 ч – крем карамел
19 ч – пържола алангле, лютеница, зелена салата, кисело мляко (компот)

Вторник
7 ч – прясно мляко с какао, кифла с мармалад, 50 г краве сирене
10 ч – пресен плодов сок
12 ч – телешко варено, пиле с грах, зелена салата с репички, реване
16 ч – грейпфрут
19 ч – пържола алангле, кетчуп (лютеница), прясна салата, задушени (пържени) картофи, кисело мляко (плод)

Сряда
7 ч – чай от шипки (каркаде), пастет от черен дроб, мед, зеленчук
10 ч – нектар от кайсии (плод)
12 ч – супа с агнешки дроб, пиле с картофи, салата от зеле и моркови, плодова салата
16 ч – пресен сок
19 ч – кренвирши, задушени картофи, зелена салата, кисело мляко (плод)

Четвъртък
7 ч – чай от шипки, сандвич с колбас (кайма), шипков мармалад
10 ч - плод (пресен сок)
12 ч – супа топчета, гювеч с месо, салата от червено цвекло, крем какао
16 ч – кисел от пресни плодове
19 ч – виенски шницел, задушени моркови, зелена салата, кисело мляко

Петък
7 ч – чай от шипки (каркаде), шунка (колбас), 100 г извара, мед
10 ч – плод (пресен плодов сок)
12 ч – борш чорба, агнешка дроб сарма, зелена салата, плод
16 ч – пандишпаново руло с шипков мармалад или мармалад от сини сливи
19 ч – телешко месо с картофи, мешана салата, кисело мляко

Събота
7 ч – чай от шипки (каркаде), колбас (кренвирш), мармалад от сини сливи, обезсолено краве сирене
10 ч – плод
12 ч – супа от спанак, мешана скара, задушен грах с месо, компот от праскови
16 ч – плодова салата с кисело мляко
19 ч – мусака със зелен фасул, зелена салата, кисело мляко

Неделя
7 ч – чай (прясно мляко), колбас, мармалад от сини сливи
10 ч – плод (пресен сок)
12 ч – зеленчукова супа, черен дроб – алангле, картофено пюре, кьопоолу, мешана салата, плод
16 ч – плодов кисел
19 ч – пиле със зеленчуци, зелена салата, кисело мляко

Лечебни сокове при анемия

Сок от червено цвекло
100 г червено цвекло дават 40-45 г сок със силен червен цвят, леко сладък и с аромат на трева. Може да се консумира неподправен, леко подсладен или ароматизиран със сок от портокал или лимон. Съдържа: витамин С - 7,56 мг, витамин В1 - 0,03 мг, витамин В2 – 0,076 мг, витамин РР – 0,227 мг, каротин – 1,134 мг, сяра – 46,86 мг, фосфор – 15,116 мг, калий – 120,93 мг, магнезий – 26,83 мг, калций – 56,68 мг, желязо – 1,323 мг

Сок от моркови
100 гр моркови дават 55 мл сок с оранжев цвят и с леко сладък вкус. Може да се консумира неподправен или леко подсладен. Дневно може да се изпива по половин литър. Съдържа: витамин С – 4,59 мг, витамин В1 – 0,033 мг, витамин В2 – 0,033 мг, витамин РР – 0,386 мг, витамин В6 – 0,11 мг, витамин Е – 1,66 мг, каротен – 3,3 мг, сяра – 12,1 мг, фосфор – 20,35 мг, калий – 155,1 мг, магнезий – 8,25 мг, калций – 20,9 мг, желязо – 0,55 мг

Сок от зелено зеле
100 г от листата на зелето дават около 50 мл сок със зелен цвят и специфичен вкус, който може да се коригира с мед или сол. Приема се между две хранения. Съдържа: витамин С – 100 мг, витамин В1 – 0,03 мг, витамин В2 – 0,026 мг, витамин В6 – 0,1 мг, витамин РР – 0,15 мг, каротен – 0,15 мг, сяра – 35 мг, фосфор – 15,5 мг, калий – 144 мг, магнезий – 17 мг, калций – 21 мг, желязо – 0,25 мг

Сок от кресон
100 г листа дават около 50 мл сок с чист зелен цвят. Приема се по 60-150 мл дневно, подправен с вода или студена супа. Съдържа: витамин С – 40,16 мг, витамин В1 – 0,051 мг, витамин В2 – 0,078 мг, витамин РР – 0,461 мг, каротен – 1,38 мг, сяра – 68,44 мг, фосфор – 23,07 мг, калий – 138,45 мг, магнезий – 11,54 мг, калций – 97,38 мг, желязо – 1,15 мг

Сок от магданоз
100 г магданоз дават около 60 мл зелен сок с горчив вкус. Консумира се по два начина – 1 ч.л. лъжичка сутрин на гладно или разбъркан в топло подсладено мляко. Съдържа: витамин С – 98,77 мг, витамин В1 – 0,166 мг, витамин В2 – 0,11 мг, витамин РР – 0,58 мг, каротен – 2,9 мг, сяра – 110,39 мг, фосфор – 48,8 мг, калий – 435,75 мг, магнезий – 17,43 мг, калций – 113,29 мг, желязо – 1,86 мг

Средната доза на соковете от плодове или зеленчуци е по 1-2 чаши дневно за около 1-2 месеца. При анемия се прави пауза от няколко дни в края на първия месец. Соковете могат да се консумират по всяко време на деня, но са по-ефикасни на гладен стомах.

10.06.2008/д-р Валентина Стаменкова – завеждащ отделение „Хранителна терапия“ към ВМА

===========
rozali.com

Пуснато на: Чет Ное 26, 2009 4:26 pm Заглавие :

Най-широко разпространена е желязо-недоимъчната анемия (желязодефицитната).

С нея можеш да се сдобиеш предимно при неправилен начин на хранене.

Но ... има хора, които имат проблеми с генетиката и те се раждат с нея.

Когато в организма не постъпва достатъчно желязо /главно поради смущения в неговото всмукване в червата/, възниква т. нар. желязонедоимъчна анемия или хлоранемия. Тя се среща главно при жени между 30- и 50-годишна възраст.

Но това разбира се не е само приоритет на тази възраст. Жените обаче страдат повече от желязонедоимъчна анемия от мъжете, защото при месечния им менструален цикъл те губят доста количество кръв. А за да навакса кръвния дефицит в този случай (а и по принцип) са необходими поне 30 дни - най-малко!!!

Тези болни страдат едновременно от заболяване на стомаха с намалена киселинна секреция. Заболяването започва постепенно и незабелязано с отпадналост, главоболие, виене на свят, понякога парене на езика, изтръпване на крайниците.

Освен това в организма им има и значителен дефицит на минерали, макро- и микро- елементи.

Пуснато на: Чет Ное 26, 2009 4:46 pm Заглавие :

Ето и още нещо също така интересно за анемията ...

Минерален дефицит и минерална токсичност

Предмет на тази статия е минералният баланс, както и и последствията за здравето и спорта в случай на дисбаланс, причинен от минерален недостиг или минерален излишък. Как да избегнем липсата на микро и макроелементи и как да не допуснем минерална токсичност разберете в следващите няколко минути.

Минерален дефицит
Минерален баланс и минерален оптимум

Както вече сте научили от статиите за макроелементите и микроелементите, минералите работят в сложен синхрон помежду си. За много от тях това е свързано с количествен баланс, където по-големи количества от един химичен елемент изтласкват друг и така нарушават нормалните телесни функции.

Без излишно задълбаване в химията, трябва да запомним, че здравето и спортното развитие имат нещо общо, което е свързано с минералния баланс. Става дума за състоянието на биологично на равновесие между всички минерални съставки, нужни за поддържане и развивитие живота на клетките ни - това е минералният оптимум.

От столетие медицината развива и разширява възгледите си относно нуждите, дозите и гледната точка за различни микро- и макроелементи. Така се стига до оптималния минерален прием. В глобален мащаб все още има някои разлики между препоръчителните дози.

Пример за това са разлики в оптимумите, препоръчвани от ЕС и тези препоръчвани от САЩ. Още по-смущаващи са разликите в препоръчителните дози между страните членки на ЕС, където Обединеното кралство лобира за своя научен подход в оценката.

Когато спортът и науката се срещат, се появява големият въпрос: "нужно ли е спортуващият човек да приема повече минерали от неспортуващия?" Отговорът е: "да." Конфликтът възниква отново при определяне на тези оптимални дози. В много страни правителствените органи за контрол (по подобие на нашето ХЕИ) допускат политика на максималната доза, където количеството минерали не бива да превишава определен % от дадена за токсична дневна доза.

Това е причина на етикетите на много минерални формули да пише например: съдържание на калций Х мг. осигурява - 200% от дневната доза. Политиката на налагане на рамкиращ стандарт се базира на индивидуалния подход, където отделният човек може да избере доза, която да удовлетворява собствените му потребности.

Индивидуалните нужди от минерали се различават и при неспортистите. С нарастване на физическите натоварвания дозите се променят според човека и вида на спортната дейност, която практикува. Пример: минералите, които следва да приемат щангистите, контрастират по дози с тези, вземани от маратонците.

Общото между дозирането е, че със сигурност покриват минералния оптимум на неспортуващия човек. Какво се случва, когато по някаква причина приемът на човека спадне за дълго под оптималната доза? Появява се минерален недостиг.
Минерален недостиг (анемия) и минерален дефицит

Анемията е състояние на количествен недостиг на един или повече химични елементи. При него възникват различни заплашващи здравето и подтискащи спортното развитие симптоми: чуплива коса, лесно настъпване на умора, мускулни крампи, болезненост при мускулна работа и др. Списъкът е дълъг и зависи от това кои минерали не достигат, често си приличат и лесно могат да подведат човека.

Причината, подробен списък със симптоми да не е вложен в статията, е разгледана по-долу. Минералният недостиг все още е бич за съвременното здраве. Най-често човек разбира за него, когато лекарят му се усъмни в това.

Минералният дефицит е животозастрашаващо състояние, при което тялото изпитва огромен недостиг или пълна липса на даден микро- или макроелемент. Обикновено минералният дефицит е в следствие на вродено заболяване или е предизвикан от продължително боледуване, свързано с обезводняване.

Рискови фактори за поява на минерален недостиг:

* рядко хранене - стандартната балканска диета "цял ден кафе + огромна вечеря и алкохол";
* хранително меню, в което отсъстват пресни плодове и зеленчуци;
* хранително меню, в което липсва сол в комбинация със спорт;
* тютюнопушене;
* редовна консумация на алкохол;
* продължително взимане на големи дози от определени минерали без лекарско наблюдение (приеманият минерал предизвиква недостиг на друг);
* ежедневна свръхинтензивна и/или свръхпродължителна спортна дейност (ниво професионален спорт) - анемията е често срещана диагноза при спортуващи, главно заради честото и продължително потене;
* прием на диуретици (обезводняващи) - често фитнес любителите се опитват да подражават на професионалните културисти, като вземат едно или друго лекарствено средство за обезводняване. Липсата на опит, правилна преценка и най-вече отсъствието на медицински контрол свършва в интензивното с бъбречна криза, причинена от успоредна поява на минерален дефицит и интоксикация.

Минерална токсичност

Това е вредно за здравето състояние, което настъпва най-често при свръхконсумацията на някои от следните минерали: мед, флуор, йод, желязо, манган, селен, цинк. Минералната токсичност може да възникне успоредно с минерален недостиг. Ако дълго време всекидневно приемате завишени дози желязо например, може успоредно с натравянето от свръхзадържане на желязо да изпитвате недостиг на цинк.

Рискови фактори:

* диета, основана на ежедневена консумация на храна, изключително богата на железни соли (риби от живарници, водорасли, прекалено торени зеленчуци и др.), грижа за премахване на този рисков фактор в България поема ХЕИ;
* ефект на натруването при диети с прекомерна консумация на обогатени вторични храни - успореден прием на витаминно-минерален комплекс, прием на изотонични напитки, консумация на обогатени с минерали сирена, млечни продукти и тестени изделия;
* продължително взимане на големи дози от определени минерали, без лекарско наблюдение (приемания минерал, предизвиква недостиг на друг);
* прием на медикаменти, предизвикващи задържане на минерали.

Как да избегнем проблемите с минералния баланс?

Ако се притеснявате за здравето си, не е нужно да гледате всички хранителни добавки, съдържащи минерали с подозрение за предозиране, възможно е любимото Ви броколи да съдържа в повече от отделни химични елементи. Вместо да се лутате между минералния недостиг и минералният излишък, направете си изследвания.
Изследвания

* Mинерален анализ на косъм от коса - минералите се отлагат в костите, косата и ноктите, ето защо безкръвно можете да разберете повече за това от кой минерал се нуждаете в повече и приемът на кой следва да поограничите. Освен обичайните заподозрени, анализът на косъма ще Ви покаже заплашени ли сте от натрупване на токсични метали като: кобалт, кадмий, арсен, живак, алуминий и олово;

* Минерален анализ на кръвта - по-съвършен и по-скъп, методът на анализ на кръвни клетки се прилага при доказване диагнози за интоксикация с метали, потвърждение за подозирани анемии;

* Минерален анализ на урина - това е метод за текуща картина на излизащите от тялото химически елементи. Използва се за по-продължително изследване на състоянието на хора, подложени на терапия с лекарства. Анализът на урина няма да Ви даде пълна представа за минералния баланс, освен това той е зависим от диетата и суплементирането. Ориенирайте се към анализ на косъма или на кръвта по-добре.

Изборът на минерални добавки

Когато избирате мултиминерални добавки, съобразете се с тяхната ориентация. Днес има хранителни добавки, чийто състав е специално изчислен за деца, жени в менопауза, спортисти и стандартни мултивитамини. Вземайте минералите периодично.

Пример: 30 дни "със", 20 дни "без". Ако сте си направили анализ на минералния баланс, потърсете личния си лекар за тълкуване. Той ще Ви ориентира за това какво да търсите при покупка или директно ще Ви насочи към продукт.

Изборът на минерална вода и напитки

Избягвайте силно минерализирани води. Те се използват за специализирани лечения. Слабо минерализираните пък най-добре приемайте с редуване на източника. Изотонични напитки приемайте само по време на спорт и в горещи летни дни, т.е. в случаите, когато потенето и загубата на минерални соли Ви е гарантирана.

Изборът на храна

За постигане и запазване на минералния оптимум, трябва да погледнете и към диетата си. Направили сте анализ на минералния баланс, занесете го при лекар диетолог (не при треньор) и го попитайте какви храни да включите или изключите от диетата си. Лекарите, специализирали диетология, имат професионалната квалификация и значително по-голям опит от спортните нутриционисти в микронутриентния анализ и създаването на диетични рамки ориентирани по витамини и минерали.
===================================================
bb-team.org

Пуснато на: Пет Ное 27, 2009 7:03 am Заглавие :

При анемия намаляват броят на червените кръвни клетки и количеството на кръвния пигмент хемоглобин в тях. Хемоглобинът е пигмент в кръвта, който съдържа желязо и който транспортира кислорода от белите дробове към клетките, а въглеродния двуокис придвижва от клетките към белите дробове. Различни причини могат да предизвикат обща анемия: намален внос на желязо с храната, обилна загуба на кръв или продължителни малки кръвоизливи, непълно всмукване на желязото от храната в червата, липса на витамини (В12 и др.).

При анемията поради недостиг на хемоглобин, която е най-честа, първите признаци са умора, физическо безсилие, главоболие, световъртеж, понякога недостиг на въздух, проблеми със сърдечно-съдовата дейност. Могат да се появят ранички в ъглите на устата, цепене на устните без друга причина, изтъняване и чупливост на ноктите. Бледата кожа невинаги съпътства анемията, това е характерен белег за по-тежки случай на анемичност.

При недостиг на желязо организмът не може да произвежда достатъчно хемоглобин. Повечето жени губят желязо по време на месечния си цикъл, което поражда необходимост от консумация на храни с по-високо съдържание на желязо (Fe).

Обикновено анемията се лекува бързо и успешно с лекарствени средства, но тяхното действие значително се засилва чрез редовна консумацията на плодове и зеленчуци, които набавят необходимите противоанемични фактори (желязо, манган, мед и др.) в подходяща и лесна за всмукване и използване форма.

При желязодефицитната анемия плодовете и зеленчуците могат да окажат изключително полезен ефект.

Съдържание на желязо в мг в 100 г различни плодове:
ябълка - 2,9; круша - 3,0; дюля - 3,0; вишна - 2,0; череша - 2,0; слива - 15,0; кайсия - 4,8; праскова - 5,0; дрян - 4,1; грозде - 7,0; шипка - 10,0; ягода - 9,0; портокал - 15,0; мандарина -15,0; лимон - 17,0; банан -18,0; смокиня - 32,0.
Ябълката, освен че съдържа желязо, улеснява и всмукването му от другите източници и внесеното като лекарство.

В плодовете се съдържат и известни количества манган (малина - 4,6 мг). Не по-малко важно е судържанието на мед: касис - 1,0 мг; малина - 0,83 мг; ягода - 0,45 мг и др.
Желязо, манган и мед съдържат също зеленчуците: салати, червено цвекло и други оцветени кореноплодия; спанак, коприва, репички и ряпа, леща, грах, краставици и др.
Полезни храни при анемия са още: яйца, риба и морски дарове, сирене, говеждо месо, черен дроб, пълнозърнест хляб и изделия от пълнозърнести брашна.