ОБИЧАТЕ ЛИ СЕБЕ СИ?

Може ли някой от всичките вас да каже, ама съвсем чистосърдечно, дали обича себе си?!

Не дали обича другите около себе си, защото ако обича себе си, ще обича и другите естествено!

Това не е егоизъм!!!

Егоизъм е оново нещо, което не ни позволява да опознаем себе си, да надникнем вътре в себе си! А когато не можем да направим това, ние не можем да се докоснем и до вътрешните нагласи на околните нам.

Това не ни позволява да ги приемаме такива, каквито са ... А не ги ли приемаме такива каквито са, значи не ги обичаме, защото просто не ги разбираме!!!

Какво мислите вие по тази тема? Sad

Много ми е трудно да отговоря на такъв въпрос.На моменти се обичам, но не обичам недостатъците си, особено тези, които другите не харесват в мен.Много съм била зависима от оценката на другите и най-вече близките, а повечето са били винаги прекалено критични,за разлика от мен.Аз винаги съм се стремяла да приемам хората каквито са /с изключения, естествено/ и неодобрението много ме е подтискало. Sad

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:09 pm Заглавие :

много интересна тема Very Happy

в повечето случаи се обичам,защото помагам и се раздавам за познати и непознати,освен това се обичам че не се предавам когато се зададе проблем колкото и сложен да е и намирам начин да се справя.в момента обаче никак не се обичам защото не мога на себе си да помогна Embarassed

/освен да правя грешни преценки и постъпки с големи последствия за самата мен,което ме кара да не се обичам/не се сърдя когато ме критикуват.

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:11 pm Заглавие :

Вътрешното опознаване на личността обаче не е моментно ... то е един постоянен процес!

Не е важно дали не обичаш недостатъците си! По-важно е да ги опознаеш и приемеш. А когато ги опознаеш и приемеш идва момента на прозрението, защо и откъде идват те!

Това ти дава възможността да ги преодолееш! И именно през процеса на преодоляването им ти започваш да разбираш себе си, като се опознаваш!

А това пък ти дава другата възможност - да опознаваш другите хора! Опознавайки ги ти добиваш реалната представа пък за техните недостатъци. Тогава спираш да се влияеш от тяхното мнение, защото то престава да бъде състоятелно ...

И се появява така нареченото състрадание в теб към тях - състрадание, че те не се познават! А щом не се познават, значи не се обичат! А щом не се обичат, значи и другите не ги обичат ...

Но когато опознаеш себе си и промениш поради този факт недостатъците си, което пък е един автоматичен процес, то и другите впоследствие се сдобиват с подобни нагласи ... и в тях започват да настъпват тотални промени в положителния аспект!

И тогава се поражда разбирането, а разбирането води към любов!

Помисли само kati ... т.е. помедитирай върху казаното от мен ... и ще го разбереш!

Зависима си била от другите, защото си се страхувала, а си се страхувала, защото не си се познавала и не си могла да разчиташ съответно на самата себе си ... Не е ли така?

Относно хорското неодобрение ще ти кажа, че никой не е критерий за когото и да било ... всеки е критерий за самият себе си ... Така, че не се влияй от тяхното неодобрение, а търси истината в себе си - знам, че е трудно, защото човек минава през безброй изпитания докато стигне до нея. Smile

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:12 pm Заглавие :

един адвентистки пастор имал проповед,в която казвал,че "да обичаш някого,това е да го приемаш не ЗАРАДИ,не ДОКАТО,не АКО,а ВЪПРЕКИ".Т.е въпреки недостатъците му

Смятах,че съм обичал и обичам други хора и знам за мисълта,че първо е трябвало да обичаме себе си.

Е,не знам дали се обичам.Нищо не съм постигнал(т.е няма ЗАРАДИ).Обикновено се казва,че докато човек е млад,то имал време.та "нямам" вече и ДОКАТО,защото не съм вече млад.За АКО знаете-пускам фишове,но МАг Селена "уби всичко детско в мен",заявявайки,че няма да спечеля джакпот Crying or Very sad

Мда!Остава ВЪПРЕКИ...Ми понякога се понасям,даже се харесвам,та...може и да се обича даже..Иначе щях ли да направя глупостта да се преродя?Явмо съм имал нещо впредвид

Напоследък почти съм осъзнала тези неща, не мина без сътресения, но усещам такива тенденции, много е освобождаващо.Благодаря за помощта с обяснението! Smile

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:25 pm Заглавие :

Това вече е сериозен проблем, tan4eto77 ...

Трябва да се обичаш именно заради това, че правиш грешки и вземаш погрешни решения, защото това са твоите изпитания. А от грешките си човек се учи непрекъснато как да постъпи в един следващ момент от живота си, когато пак се сблъска с подобна ситуация.

Никой няма право да критикува когото и да било, защото критикуващия прави най-голямата грешка именно като критикува, защото критикувайки някого, човека съди този, когото критикува ... втора груба грешка породено от една критика само ... Още повече пък критикуващия е правил и ще прави много по-големи грешки от този, когото критикува.

Така, че никога не се влияй от критикуващите ...

Просто помисли или помедитирай и разбери, защо си сгрешила ... Погледни навътре в себе си и сглоби пъзела на недостатъците и страховете си, които са те тласнали към съответната грешка.

Разбирайки това ти ще започнеш да се обичаш най-вече, когато правиш грешките ... но след като вече си разбрала механизма на грешката си, то пък никога няма да я и повториш ...

И именно оттук вече идва голямата любов към самата теб, като съответно поражда и любов в сърцата на другите ... за теб!!!!

Добър взаимообмен, не мислиш ли?! Smile

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:48 pm Заглавие :

Оооооо ... и ти си в голяма дилема вътрешна със себе си!

Ай сега ... ще спечелиш някой лев, деееее ...
Wink

Знаеш ли, че ти избощо не си доволен от себе си и изобщо не се обичаш поради тази причина ... т.е не обичаш живота си,... че как да обичаш себе си тогава!

Нееее ... ти си се преродил тук именно поради тази причина - да се научиш да бъдеш доволен от това, което си постигнал! Само ти си мислиш, че не си постигнал нищо ... Rolling Eyes

Много неща си постигнал, които изобщо не ги оценяваш, защото явно не ги осъзнаваш ... я си помисли само каквато съм "стръвница" бих ли си разговаряла с теб, ако това не беше така?!

Но тъй като ти не си чак толкова неразбиращ - виж къде грешиш?! Не е ли в стремежа да имаш това, което имат всички останали, които живеят без каквито и да било духовни стремежи .. т.е ядат, пият, правят секс, раждат деца, слушат чака-рака и после всичко това наново?! Я помисли - това ли искаш точно?!

Недей в стремежа си да не бъдеш сам и да гледаш да подсигуриш по якакъв начин себе, за да можеш да подсигуряваш тези, които биха могли да бъдат с теб, да подминаваш важния факт, че си се докоснал до неща, които повечето хора не могат да докоснат ... Sad

Ха ... виждаш ли, че може и да бъде по-лесно! Smile

Моля, моля ... Very Happy

Пуснато на: Сря Фев 07, 2007 11:51 pm Заглавие :

абсолютно сте права Маг Селена.осъзнах си грешките,които се надявам никога дане повторя,но когато ги направих никога не ми е минавало през ума че може да постъпят с мен нечовешки.обичам се заради това че си признавам грешката и че не я търся в някой друг.

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 12:04 am Заглавие :

Ето ... това е ПРОЗРЕНИЕТО! Very Happy

Представяш ли си, ако всички разберат това така, както си го разбрала ти, какво ще стане ... Ми ... един приказен Рай! Very Happy

Пуснато на: Чет Фев 08, 2007 12:09 am Заглавие :

то няма как да стане Very Happy

,защото все трябва да има хора които да те дразнят и то безда знаят защо.и въпреки това може и никога те самите да не разберат защо са били толкова лоши,а това сигурно е свързано с това че не обичат себе си нали????

Дали харесвам себе си!?
Наистина труден въпрос!
Преди време аз също много се влияех от чуждото мнение! Многооо си патих от тава...! Чувах неща за себе си, които нямат нищо общо с моята същост и от това ме болеше най-много! Като чуя някоя лоша дума за мен или плачех, или се затварях вкъщи и не ми се искаше да излизам навън, даже си спомням един случай, в който се прокълнах... и то за какво ... Rolling Eyes

?

Незнам дали ЕГН-то си казва думата, т.е дали пооумнявам Cool

, но откакто не обръщам внимание на хорските приказки се чувствам много по-добре Very Happy

! Защо ми трябва въобще да се вслушвам в мнението на "селските клюкари", които нямат какво друго да правят, освен да завиждат...! Защо трябва да си вгорчавам живота, заради някакви клеветници, които въобще не ме познават...! Такива хора дори не могат да се опитат да се поставят на мястото на другия и кои са те, че да ме съдят Rolling Eyes

? Няма идеални, но това е поправимо, стига да имаш силна воля...! Не мисля никому злото..., всеки има право на щастие и това, че понякога на мен не ми върви незначи че трябва и на другия да не му...! Така че твърдо бих заявила, че се харесвам / като изключим малки недостатъци, като трудното ставане сутрин например Laughing

/!Е... ако ми порасне още малко косата ще се харесвам още повече Laughing

!

А тиии Ауданеее... като те слушам и... Хммм!
Я се стягай, да не се наложи аз да те стягам Twisted Evil

! Всичко се постига... само воля трябва и вместо да стоиш и да се самосъжаляваш... вземи се стегни и ако толкова искаш да постигнеш нещо, просто направи усилие! Незнам на колко години си, но мисля че животът е пред теб и нали си слушал поговорката "По - добре късно, отколкото никога" Wink

! Я се виж... какъв си умничък, как може въобще да ти минават такива мисли през главата ти... Rolling Eyes

!

Здравейте всички, които пишете в този форум. Тази тема ми хареса много и реших и аз да се включа. Мисля, че няма човек, който да не обича себе си. По скоро при една част от хората тази обич се нарича егоизъм, а при други обичта към себе си води до обич към всеки и всичко, което ни заобикаля, т.е. към приемане на света и хората такива каквито са. Аз обичам себе си, но със сигурност има много неща, които трябва да приема и осъзная правилно. И аз, както и всеки един от Вас съм тук за да се уча. Извода до който съм стигнала е че човек трябва да бъде добър въпреки всичко. То е като верижна реакция или като лавина. Едно мъничко зрънце добро, като се търкулне започва да става по-голямо и по-голямо. От нас зависи да превърнем планенатата в едно по-приятно място за живот. Обичам Ви всички! Успех и по бързо прозрение! Laughing

Хъ ... пак се натъкнах на едно прозрение, което много ме радва! Smile

Тук вече виждам и наченки на онова, дето му викат ИСТИНСКА ЛЮБОВ!

Тя се крие в изреченията в края на постинга на adidessi, където се е взривил нейният тих екстаз!

adidessi, време е да се обърнеш към нещо по-сериозно май, казвам го по отношение на духовните ти стремежи! Smile