Тайнствената Индия

Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на древна Елада. Още тогава, загадъчното племе на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език.

По-късно, поради многообразието на раси и религии, се формирали различни етнокултурни типове, със своето традиционно изкуство, архитектура, език, медицински похвати, музика, танци и начин на мислене. Различни епохи и събития през вековете оставили своите белези върху облика на Индия - зараждането на будизма, разцвета на науката и изкуствата при владетелите от династията Гупта, огромната империя и несметните съкровища на Великите Моголи, британското владичество, раджите, въстанието на сипаите и разбира се - Махатма Ганди.

Харапска цивилизация

През третото хилядолетие пр.Хр. в долината на Инд възникнала така нречената Харапска цивилизация. Името й произлиза от съвременното название на селище в Пенджаб, където бил разположен един от най-големите градове на тази цивилизация. Мохенджо-Даро е вторият известен голям град. Той се намира на десния бряг на р. Инд, на около 400 км. от устието на реката. В Калибанган, близо до границата с Пакистан, в устието на почти пресъхналата р. Сарасвати е намерен още един град.

Харапската цивилизация се простирала на около 1500 км от север на юг - огромна площ, даже според съвременните териториални понятия. Съществуват белези, които говорят, че големите градове, като Мохенджо-Даро, още тогава поддържали връзки с Месопотамия. Големите градове били изграждани по сходни планове - крепост със зъбчати стени, а вътре били разположени обществени и жилищни постройки.

Сградите били на два и повече етажа, построени от печени тухли с необикновено високо качество. Целият град бил разделен на квартали от съвършено прави улици. В домовете имало бани със система водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи.

В Мохенджо-Даро бил открит един от най-древните басейни за къпане с размер 11 Х 7 м. В северната цитадела на Харапа е открито голямо зърнохранилище с размери 45 Х 60 м., в което съхранявали пшеница и ечемик. Археолозите били удивени, че не бил открит храм нито в Мохенджо-Даро, нито в Харапа. По това време, Харапската цивилизация имала вече писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци.

Но за съжаление, до днес тази писменост не е разчетена. Около 1500 г.пр.Хр., мощно земетресение разтърсило и унищожило множество харапски градове. След това бедствие, от запад, в долината на Инд нахлули завоеватели, които разрушили окончателно тази култура.

Ариите

В началото на второто хилядолетие пр.Хр. арийските племена започнали да проникват на територията на Индия. Този процес не се осъществил изведнаж, а продължил столетия. Ариите били високи, светлокожи хора, които покорявали местните народности и смесвайки се с тях, образували властваща върхушка.

Периодът на установяването им в Индия се нарича "арийски" или "ведически". Точно в тази епоха били създадени едни от най-великите паметници на индийската и световна култура - поетическите епоси "Махабхарата" и "Рамаяна". Съществува обаче мнение, че тези творения са създадени много по-рано - около 6000 г.пр.Хр., още когато ариите са живяли в прародината си.

"Махабхарата" е около 8 пъти по-голяма от "Илиада" и "Одисея", взети заедно. Наричат я енциклопедия на древноиндийския живот. Особено ценни в нея са сведенията от космологичен, религиозен и философски характер. Тези сведения отразяват процеса на възникване на индийската философия и религия, възникването на индуизама и култа към боговете Шива и Вишну.

Основен сюжет на "Махабхарата" е борбата за власт в царския род, властващ в Хастинапур (Великата война между потомците на Бхарата). В "Махабхарата" е включен религиозно-философския трактат "Гита" или "Бхагавад Гита" ("Песен на бога"), в който са описани поученията на Кришна към Арджуна. Този трактат е едно от най-популярните произведения на древноиндийската мисъл и заема почетно място в световната литература.

"Рамаяна" е история на живота на Рама. Тя отстъпва по размер на "Махабхарата", но се отличава с по-стройна композиция и по-добра редакция. Равана - десетоглавият цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон), отвлякъл Сита - жената на Рама. Това довело до продължителна война между Рама и Равана и в крайна сметка Равана бил убит, Сита - освободена. След 14-годишно странстване, Рама се завърнал в родината си и се възкачил на престола.

Моралният облик на героите в "Махабхарата" и "Рамаяна" станал пример за подражание на много поколения индуси. Арийските племена не създавали градска цивилизация. Стопанска основа на съществуването им били земеделието и скотовъдството. Конете играели изключително голяма роля в живота им, но ги използвали главно за военни цели. Точно във ведическата епоха били поставени основите на кастовото деление.

Семейството било основна единица на арийското общество. То било строго патриархално, а бракът - моногамен и неразтрогваем. Материалната им култура достигнала високо развитие. Ариите владеели изкуството за обработка на бронз и изготвяли великолепни оръжия и сечива. Между установяването на ариите в долината на Инд и Епохата на Буда изминали около пет века.

В това време ариите се придвижвали постепенно на изток по течението на Ганг и културата им се приспособявала и изменяла съобразно местните условия. Точно на изток възникнали нови царства, които изиграли по-късно значителна роля в индийската история. Даже много изследователи смятат, че "Махабхарата" и "Рамаяна" отразяват събития, станали именно в този период.

Магадхо-Маурийската империя

В епохата, която впоследствие била наречена "Епохата на Буда", центърът на индийската цивилизация постепенно се придвижил на изток. Тук възникнали и достигнали разцвет четири царства: Кошала, Магадха, Ватса и Аванти, които затъмнили останалите както икономически, така и политически. В средата на първото хилядолетие пр.Хр., едно от тях - Магадха, станало на практика първата индийска империя.

Владенията й обхващали целия басейн на Ганг и почти цяла Северна Индия, с изключение на Раджастхан, Синд и Пенджаб. Около 326 г.пр.Хр., след покоряването на персийската империя, Александър Македонски преодолял Хиндукуш и нахлул в Индия. Войските му преминали през Инд и навлезли в Пенджаб, разбили войските на пенджабския цар и започнали настъпление във вътрешността на страната.

Но нашествието било прекратено, поради опасност от метеж и Александър бил принуден да се върне обратно. След смъртта му, един от неговите военачалници - Селевк Никатор нахлул отново в Индия, но претърпял поражение от Чандрагупта - император на Магадхо-Маурийската империя.

Около 269 г.пр.Хр, император станал Ашока - един от най-великите владетели на Индия. Всъщност Ашока завзел властта незаконно, убивайки всички възможни съперници и започнал управлението си като тиран. Но след няколко години се променил нравствено и духовно и започнал да провежда съвсем различна политика. Император Ашока умрял около 232 г.пр.Хр.

Династията Гупта и Великите Моголи

След продължителен период на вражески нашествия, потомците на Чандрагупта успяли да възстановят в значителна степен могъществото на Маурийската империя. При Самудрагупта (335 - 376 гг.) в Индия възникнала отново велика империя, простираща границите си от Ассам до Пенджаб.

Но в края на управлението на Кумарагупта (415 - 454 гг.) империята била подложена на опустошителни хунски нашествия от север. Синът му Скандагупта (455 - 467 гг.) успял да възстанови отново империята. В края на V в. хуните нахлули отново в Индия и към 500 г. Западна Индия паднала в ръцее на хунските владетели. През 530 г. Нарасимхагупта успял да прогони хуните, но около 550 г. империята, създадена от династията Гупта прекратила съществуванието си, вследствие разрушителните мюсюлмански нашествия от север.

Съюзът на индийските царе, създаден за отпор на тези нашествия, бил разбит под Пешавар през 1001 г. и от началото на XIII в. до XVIII в. в Северна Индия се установило господство на мюсюлманските завоеватели. В началото на XVI в. започнало създаването на нова, могъща империя, чийто основател станал пришелецът от монголските степи в Централна Азия Захир-Уд-Дин Мухамад, наречн Бабур.

През 1526 г. войските му нахлули в Индия и в битката при Панипат разгромили Ибрахим Лоди, а Бабур заел мюсюлманския престол в Делхи. Така била основана империята на Великите Моголи. Първоначално империята се простирала в поречието на Ганг, но при внука на Бабур, Акбар (1556 - 1605 гг.) били завоювани Северна, Централна Индия и Афганистан.

Впоследствие, при управлението на сина на Акбар, Джахангир (1605 - 1627 гг.) в Индия пристигнал първият английски посланник. Внукът на Акбар, Шахджахан (1628 - 1658 гг.) пренесъл столицата от Делхи в Агра. Последен от Великите Моголи бил синът на Шахджахан, Аурангзеб (1658 - 1707 гг.). След него империята с разпаднала.

Европейците в Индия

Първият европеец, достигнал Индия по море е Васко да Гама. Той доближил бреговете й в района на днешна Калкута през 1498 г. В 1600 г била основана Ост-Индийската компания, чийто кораби пристигнали през 1608 г. През 1613 г., според указ на император Джахангир, компанията получила право да търгува.

През 1690 г. компанията основала Калкута и постепенно установила контрол над делтата на Ганг. По-късно, в резултат на няколко войни, през 1799 г. били завоювани Майсур и Хайдерабат. През XIX в. били присъединени Асам, Синд, Пенджаб и практически цяла Индия се оказала под властта на Британската корона. През 1857 г. избухнало въстанието на сипаите (индийци, служещи в англо-индийската армия).

Въстанието било потушено, но през 1858 г. Ост-Индийската компания била ликвидирана, а Индия станала колония на Британската империя. Колонията просъществувала до 1947 г. Тогава, Британска Индия била разделена на два доминиона - Индия и Пакистан. В състава на Пакистан влезли предимно Западните и Източни мюсюлмански райони на Индия. През 1971 г. източните райони се отделили от Пакистан под името Бангладеш.

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 11:58 am Заглавие :

Пантеон на боговете

АГНИ - бог на огъня, бог на жреците и без него не можело да се проведе нито едно жертвоприношение. Той няма крака и глава и затова не се срещат негови изображения в човешки облик. Той е прекрасен, чист, променя формата си, винаги се стреми нагоре - да достигне небесета. Може да вижда с четири, но и с хиляди очи. Въоръжен е с лък и се вози на златна колесница, в която са впрегнати златисти коне с маслени гриви и седем езика. Месторождението на Агни не е установено, тъй като огънят може да възникне, където и да е. Той не живее постоянно на едно и също място. Може да блесне в небето, за миг да се спусне на земята във вид на мълния и да влезе в сухо дърво, а след това във вид на пламък и дим, да се издигне отново в небето.

Понеже Агни е вечен, той винаги е млад, защото се ражда ежедневно. Най-важната му функция е освещаването, а за жреците най-важен е огънят в жертвения олтар. Пребиваващ едновременно в три свята - небето, въздуха и земята, Агни изисква разпалването на три ритуални жертвеника. Омиротвореният Агни носи на хората огромна полза. По време на битки изпълва враговете със страх, а през нощта прогонва демоните и злите духове. Изгаряйки предметите, той изгаря и злото, скрито в тях. Огъня в домашното огнище, дарен от Матаришван трябва да се пази като светиня, защото той защитава семейството от нещастия и се явява най-добър пеиятел, пазейки главата на семейството.

АДИТЖИТИ - божества, тясно свързани с небето. Към тях принадлежат: Дакша - символизира необикновения ум и способности на боговете; Вивасват - слънцето, което се появява на разсъмване; Мартанда - символизира невидимото, нощно слънце. Възникнал от мъртво яйце. (В епохата на брахманизма броят на тези богове нараства до дванадесет. Те олицетворяват божествената светлина - източник на живот, борят се със злото и тъмнината, наказват грешниците и благославят праведните. Те имат златни тела и никога не спят.)

АШВИНИ - близнаци, братя на Ушас, появяващи се на разсъмване. Те будят сестра си и съпровождат колесницата й. Появяват се и при запалване на жертвения огън. Те са неразделни, но се различават един от друг. Единият е син на нощта, а другият - на утрото. Единият е светъл, другият - тъмен. Те се грижат за меда, нектара на живота, божествената "сома". Даряват пчелите с мед и лекуват с него боговете и хората. Обичат да помагат - спасяват корабокрушенците, попадналите в беда живи същества, помагат на младоженците да се установят в дома на мъжа.

БРАХМА - върховен бог в индуисткия пантеон и в божествената триада - Тримурти, заедно с Вишну и Шива. Почита се като създател на Вселената. Родил се от яйце, плуващо в първичния океан. Разделил яйцето на две и така създал небето и земята, а след това и останалата част на видимия свят. Дните и нощите на Брахма определят ритъма на цялата Вселена. Синовете му Маричи, Атри, Ангирас, Пуластия, Пулаха, Крату и Дакша станали родоначалници на боговете и хората. Възхитен от красотата на жена си Сарасвати, която създал от собственото си тяло, Брахма се сдобил с пет лица, за да я гледа непрекъснато. Приемайки образа на гигантска риба, той спасил първия човек Ману по време на потопа.

БРИХАСПАТИ - замества Агни в жертвените церемонии. Приел е много от чертите на своя патрон, както и на родствения му Индра. Той излъчва златна светлина. Брихаспати е певец, бог на молитвите и жертвоприношениятана. Той е предсказател и наставник на боговете. Той е дал на жреците молитвите и химните, както и речта на хората. Без него не се провежда нито един ритуал.

ВАРУНА - древно божество, свързано с небето, но по-абстрактно от Дяус. Обикновено се изобразява като плешив старец с жълта кожа. Облечен е в златен плащ, а голямото му око символизира слънцето. Освен това, той има хиляди малки очи-звезди. Понякога се изобразява с четири лица, символизиращи четирите посоки на света. Той се грижи за движението на Слънцето, Луната и звездите и следи за правилното редуване на годишните времена. Той наказва съгрешилите и опрощава разкаялите се.

ВАЮ - бог на вятъра. Той е невидим и месторождението му е неизвестно. Ваю е диханието на боговете. Той има хиляда очи и препуска на колесница, в която са впрегнати сто хиляди жребци (антилопи). Бърз е като мисълта и никога не си почива. Понякога управлява колесницата на Индра.

ВИШНУ - върховно божество, макар и не толкова известен в по-рания период, когато е бил считан за придружител на могъщия Индра. В индуисткия пантеон, заедно с Брахма и Шива е част от божествената триада - Тримурти. Изобразяван е или като дете, седящо на лотосов лист, или като прекрасен четирирък юноша, облечен в царски дрехи, възседнал хилядоглав дракон, плуващ в космическия океан. Вишну е млад, но много мъдър. В зависимост от необходимостта се явява в множество превъплъщения, но основните са десет. Той закриля бременните жени и помага при раждането, помага да зреят плодовете, изпраща дъжд на земята и светлина на местата за жертвоприношение. Често се появява заедно с Индра и му помага да се бори с демоните.

ГАНЕША - бог на мъдростта, премахвщ препятствията, покровител на търговците и пътешествениците. Син на Шива и Парвати. Той властва в света на боговете и е един от най-популярните индуистки богове. Оглавява свитата на божествата в обкръжението Шива. На празненствата по случай неговото раждане, забравили да поканят Шива и той разгневен изпепелил главата на детето. Тогава Брахма посъветвал Парвати да постави главата на първия срещнат от нея. Така Ганеша се сдобил с глава на слон.

ДУРГА (КАЛИ) - войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-асури, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица от черепите на убитите.

ДЯУС - бог на небето, най-старият, макар и не най-могъщият бог. "Баща на боговете" - синоним на "Небето", съпруг на богинята на земята Притхиви. Негови атрибути са гърмотевицата и мълнията. Изобразява се или като червен, ревящ бик или като черен жребец, украсен с бисери.

ИНДРА - бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх.

Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом - поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати - всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната. Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята.

Независимо от могъществото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител. Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън - мълнията.

Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера "сома" (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали.

Бойния дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите принасяни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата. Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия - някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат - небесният огън, който живее в буреносните облаци; Матаришван - това е мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня - Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад - понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния - добър дракон, който обитава небесните и земните води.

КАЛИ (ДУРГА) - жена на Шива. Страшна и войнствена богиня, унищожител на демоните, побеждаваща злото. Изобразявана е черна, облечена с кожа от пантера и огърлица от черепи. Най-известният и подвиг е победата над демона-бивол Махиш. Махиш бил роден от Дити - майка на изтребените асури, за да отмъсти на боговете. Чудовищно силният бивол нападнал царството на Индра и подчинил боговете. Отчаяните богове отправили гореща молба към божествената триада - Брахма, Вишну и Шива, разказвайки им за своята участ. Разгневената триада избълвала от устата си облак, от който възникнала Кали. Въоръжена с божествено оръжие и възседнала лъв, хилядоръката Кали скочила върху гигантския бик и го приковала към земята с копието си.

КАМА - бог на любовта. По молба на боговете, той се опитал да разпали страстта на Шива към Парвати. Защото така щял да се роди спасителят Сканда, който би избавил боговете от властта на асурите. Но Шива бил вглъбен в себе си и не обръщал внимание на преданата любов на Парвати. Тогава Индра накарал Кама да отиде при усамотения Шива и да забие любовна стрела в сърцето на суровия бог. Шива обаче видял Кама и в гнева си го изпепелил. От тогава богът на любовта станал безтелесен.

КРИШНА - син на Васудева и Деваки. Той е осмото, най-почитано превъплащение на Вишну. Образът му е многозначен. Вероятно обединява различни митологични, а може би - и исторически прототипи. Преди всичко е защитник, избавител, но въпреки това в него има нещо зловещо, недобро. Във ведическия период и по-късно, това име носят различни демони-асури. Според джайнистите и будистите, Кришна е отрицателна фигура. Индуистите обясняват лошите качества на Кришна с това, че един бог не е подвластен на човешките норми. В "Махабхарата" Кришна е описан като войн, съюзник на пандавите - мъдър, мъжествен, но понякога вероломен по отношение на враговете. В "Бхагават-Гита" - поема, включена в "Махабхарата", Кришна управлява колесницата на Арджуна и преди главната битка, като превъплъщение на Вишну, излага религиозно-философска доктрина, която става изключително популярна в Индия, а по-късно и зад пределите й.

КУБЕРА - бог на богатството, олицетворяващ хармонията между духовното и материалното богатство. Заради благочестивия му начин на живот, Брахма го направил господар на несметните подземни съкровища. В началото Кубера бил властелин на остров Ланка (Цейлон), но доведеният му брат, демонът Равана го изгонил и той се заселил в Хималаите. От този момент Кубера станал божество в обкръжението на Шива и бил покровителстван от него.
ЛАКШМИ - богиня на щастието, красотата и богатството. Съпруга на Вишну. Появила се от океана в бяло одеяние и веднага се доближила до Вишну. Тя е майка на Кама - богът на любовта. Лакшми съпровожда Вишну и в други негови превъплащения.

МАРУТИ - деца на Рудра и Пришни. Смята се също, че са родени от мълнията. Те са божества на бурята и буреносните облаци, раждащи мълнии. Те са вечно млади и са богато накичени със злато - златни са стъпалата им, носят златни браслети, златни шлемове и нагръдници и се носят в златни колесници. Понякога съпровождат баща си - Рудра, но по-често са в свитата на Индра, помагйки му да се бори със злите демони. Подобно на баща си, даряват на хората лекарства, но също като него, са смъртноопасни.

МИТРА - приятел и помощник на Варуна. Външно прилича на него и изпълнява почти същите функции, но е по-милостив към хората и е склонен да прощава греховете им. Особено благосклонен е към селяните.

ПАРВАТИ - жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предаността й. Веднаж обаче, към нея се приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати се нахвърлила върху него, горещо защитавайки любимия бог. Брахманът обаче бил самият Шива, който искал да изпита любовта й. От техния брак се родили синовете им Ганеша - бог на мъдростта и Сканда - победителят на демона Тараки.

ПРИТХИВИ - древна богиня на земята. Изпълнява множество важни обязаности - основа е на земята, опора на планините, поддръжница на дърветата и покровител на душите на умрелите. Тя е крава, даваща мляко, мед и масло. С времето, многочисленото й потомство започнало да изпълнява нейните функции и било особено популярно всред хората.

ПУШАН - Този слънчев бог се изобразява с дълга коса и брада. В колесницата му са впрегнати козли - животни, които са способни да намерят път и в най-труднодостъпни места. Това е така, защото Пушан е пазител на пътищата и закриля пътешествениците, пазейки ги от хищници и разбойници. Помага на заблудилите се да намерят пътя. Той бди, както над земните и морските, така и над небесните пътища, съпровождайки умрелите в мир предци. Пушан е закрилник на семейния живот.

РАТРИ - тази част на нощта, която предхожда разсъмването. Родена от небето, тя води хората през тъмнината, защитава ги от хищниците, демоните и разбойниците.

РУДРА - смята се, че този бог въплъщава в себе си чертите на няколко древни, доарийски божества, почитани някога от жителите, обитаващи долината на Инд. Рудра е огромен и мрачен и символизира разрушителната сила на бурята. Докато Индра използва мълниите, за да унищожава враговете си, мълниите на Рудра унищожават всеки. Той притежава способността да се видоизменя, явявайки се със сто глави или с променен цвят на кожата.

Живее аскетично някъде на север и покровителства аскетите, скитниците и горските племена. Независимо от страховитото си могъщество, Рудра не получава богати дарове на официалните жертвоприношения. Тези, които го почитат оставят дарове по разклоненията на горските пътеки. Така или иначе, Рудра е зъл и опасен бог, поразяващ хората освен с мълнии, също и с болести. Но от друга страна им дал хиляди лекарства и можел да сваля високата температура на болните. Съпровожда го свита от "марути" и силно виещи кучета.

САВИТАР - още един слънчев бог. Тялото му е от злато. От злато е и колесницата му, в която са впрегнат огнени жребци с бели копита. Той е млад, пълен с енергия и подбужда към действие всичко живо. В края на деня разпряга колесницата си, призовава нощта и подканва боговете и хората да преустановят дневните си дела и да си почиват.

САРАСВАТИ - олицетворение на свещената арийска река. Жена на Брахма. По-късно е почитана като богиня на мъдростта, красноречието, покровителка на науките и занаятите, и създателка на древноиндийския език "санскрит".

СУРИЯ - олицетворява слънцето. Той гони Ушас, както юношите преследват девойките. При неговото приближаване изчезват звездите и тъмната нощ. Има блестящи коси и излъчва седем лъча. Носи се в небето в златна колесница, теглена от седем коня, обгърнат от ослепителен огън. След залез, Сурия потъва в земята, явявайки се едновременно нейн син и мъж. Представя се пред хората в различни образи. Като източник на плодородието се появява като бял жребец или бик, като символ на висините и скоростта - птица със златни крила, като душа на Вселената - златно яйце. Изобразяват го като златен диск, който служи на боговете като оръжие. Освен всичко останало, Сурия е космическо око - всевиждащо, наблюдаващо всички живи същества, отбелязвайки добрите и лошите им постъпки.

УШАС - сестра на Ратри. Млада, фриволна, обичаща да танцува в свободно веещи се дрехи. На разсъмване отваря небесната врата и пуска да пасат розовите крави (утринните облаци). Тя се движи във великолепна колесница, прогонва тъмата, осветява пътищата. В късния ведически период, Ушас била възприемана повече като "Вечер".

ХАНУМАН - маймуна с божествен произход. Син на бога на вятъра Ваю и майнуна. Прославил се като мъдър съветник на Сугрива - царят на маймуните и като верен приятел на Рама. Благодарение на мъдростта, храбростта и предаността на Хануман, Рама преодолял съпротивата на демоните от остров Ланка и освободил жена си Сита.

ШИВА - заедно с Брахма и Вишну, Шива е върховен бог в индуистката митология - част от божествената триада-Тримурти. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител. Освен разрушител, Шива е страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете.

Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слма. Шива и съпругата му Парвати имали два сина - богът на мъдростта Ганеша и Сканда - победителят на демона Тараки. Парвати, чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали, също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател. В началото на всеки нов период на Вселената, със своя танц той я събужда за живот, а в края я унищожава, изпълнявайки танца на разрушението.

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 11:59 am Заглавие :

За индийската митология

Още от зараждането на индийското общество религията играела съществена роля в живота на хората. В ранния период религията се отличавала с простота - били обожествявани природните сили и явления т.е. всичко, възприемано като жива сила. Боговете олицетворявали тези сили. Впоследствие, боговете били отделени от обектите, които представлявали и хората започнали да се покланят на самите тях. В същото време запонало да се отделя специално внимание на обредите. Древните индийци, сблъсквйки се ежедневно с житейските опасности, смятали, че обредите можели да предотвратят угрозите от страна на естествените и свръхестествените сили. Затова магическите ритуали били съставени от заклинателни формули и магически текстове, които можели да обезпечат успех и жизнено благополучие. На този етап, вярванията били сбор от религиозните представи на индоарийските и местните племена.

Много изследователи забелязват съвпадения в култовете, терминологията, ритуалните формли и имената на богоете между ведическата и древноиранската религии. Едни от най-древните ведически божества са Диаус - бог на небето (бащата) и Притхиви - богиня на земята (майката). По-късно, мястото им заели Варуна - бог на небето и Индра - бог на гърмотевицата, бурите и дъжда. Първоначално всички богове били смъртни. Според представите на древните индийци, Вселената (Triloka) се състояла от три сфери-светове (Loka): земя (Bhuloka), въздушно пространство (Antariksha Loka) и небе (Dyuloka).

Светът на боговете също бил разделен съобразно тази представа. Митра, Варуна, Сурия, Пушан, Вишну, Ушас, Ашвина и Савитар били богове на небето. Индра, Марута и Рудра - богове на въздушното пространство, а Агни, Сома и Брихаспати - на земята. Индра бил царят (раджа) на боговете. Агни - върховният жрец. Всевиждащият и всезнаещ Варуна бил нравственият водач и съдник на боговете. Отличителна черта на ведическите богове била благоразположението им към хората. Но покрай добродетелните божества съществували и демонични, които носели на хората нещастия, болести и разорение. В късноведическия период, боговете Варуна, Индра и Сурия били заменеи от Шива, Рудра и Вишну. Обредните ритуали станали сложни, продължителни и внимателно обмислени. Жертвоприношението станало цяла наука. Смятало се, че светът съществувал благодарение на боговете, а боговете живеели чрез жертвоприношенията. Следователно, за да се осигури благоразположението им, трябвало да се принасят дарове.

По това време възникнала доктрината за трансмиграция на душата (пунарджанма),съгласно която извън Вселената съществува една неизменна първопричина (brahman), която е творец на общия порядък. Това е нещо като всеобща душа или Абсолют, който се намира във всичко и ръководи всички от вътре. След смъртта, душата на човека преминава в друго, новородено тяло и така до тогава, докато не се освободи от всички свои несъвършенства и не се разтвори във всеобщата душа (Абсолют). С тази доктрина непосредствено е свързано учението за "кармата".

Същността му се състои в това, че всички действия и постъпки в живота на човека не изчезват без следа. Всички действия - лоши и добри, помагат на този, който ги е извършил, да се издигне или да се провали по пътя на преселението на душата. Съдбата на човек се определя от деянията (karman). Настоящото състояние на човека е резултат от делата в миналите му съществувания. Да достигне благоприятно възраждане е възможно само след извършване на добри постъпки. Следователно, всичко зависи от това, в каква посока е насочена човешката воля.

Източника на волята е в характера, а характера се създава от кармата. Каквато е кармата, такава е и проявата на волята. Затова, всеки човек е длъжен да анализира внимателно съображенията, които го ръководят в ежедневието, тъй като бъдещия му облик се създава единствено и само от настоящите му действия. Всички доктрини и философски размишления за абстрактните проблеми, боговете, природата, материята, душата, съзиданието, смъртта и т.н. били обект на трактовка в различните философски системи.

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 12:01 pm Заглавие :

Религиозно развитие

Едва ли има друга страна в света с по-богата митология от тази на Индия. И сигурно няма да се намери друга митология, в която да са съчетани дълбоките философски абстракции с практическите приложения на митовете. През своето съществуване, древна Индия преживяла пет основни степени на религиозно развитие: ведически период, брахманизъм, будизъм, джайнизъм и индуизъм.

Ведически период

Миграцията на арийските племена се осъществила на три вълни. Първата вълна предизвикала падането на цивилизацията в долината на Инд, а потомците на третата вълна създали "Ригведа" и още три други веди. Древните арии били езичници и обожествявали природните явления, животните и растенията. При тях бил широко разпространен ритуала на жертвоприношенията, които били съпровождани от произнасянето на магически заклинания. Ритуалите се ръководели от жреци с различен ранг. Именно жреците съчинили свещенните текстове на химните, които залегнали по-късно в основите на четирите веди, които са главен източник за изучаване на ведическия период. Най-важната от тях - "Ригведа" (сборник химни) се дели на десет "мандали" (книги), съдържащи 1028 химна.

В нея се срещат много от персонажите в свещената книга на зороастрийците - "Авеста", но тук чертите и ролята им са променени до неузнаваемост. Химните са различни по големина и стихотворен строеж. Създателите им величаят боговете и се обръщат към тях с просби за победи над враговете, материални блага и благополучие в живота. В Ригведа има и химни без религиозно съдържание, които са образци на древната индийска светска поезия. "Самаведа" (сборник песнопения) се състои от 1549 химна, в които се повтарят основните теми на "Ригведа", но тук химните са приспособени за ритуални цели. "Яджурведа" (сборник жертвени формули) частично повтаря "Ригведа" и частично се състои от заклинания. Съществуват “Бяла Яджурведа” и “Черна Яджурведа”. "Атхарваведа" (сборник заклинания и магически формули) е най-късната от всички веди. Състои се от 731 заклинания, разделени в 20 части.

Ведическата религия

Най-древната й форма е монотеистична - почитане на едно божество, но с три наименования: като източник на живота - Азура, като източник на светлина – Диаус и като отец на всичко – Питар.
По-късно настъпва периода на политеизъм т.е. появяват се много божества, които били разделени на три групи, съответстващи на трите природни сфери: небе, въздушно пространство и земя.

Главни богове са:
Варуна – творец на света, създател на законите му. По негова воля слънцето и луната се движат по своя път, реките и ручеите се стичат в морето, дъждът оросява земята т.е. поддържа закономерния порядък в природата. Изобразява се като слънце или око. Лъчите на слънцето са негови ръце, простиращи се навсякъде. Това е бог не само на физическата, но и на моралната светлина, бог на правдата, истината и светостта. Той сочи на човека правия път и само изпълнението на волята му т.е. на нравствените закони, може да обезпечи щастлив живот.

Индра -. с течение на времето, Варуна започва да отстъпва мястото на ново могъщо божество - Индра. Той се бори с враждебните сили в света и в крайна сметка ги побеждава.

Агни – бог на огъня. Той е източник и пазител на живота, покровител на човешкия род и на изкуствата.

Във ведическата религия съществували и много второстепенни богове, свързани предимно с култа към слънцето. Ведическата религия изисквала извършването на жертвоприношения, придружени от химни и молитви, но храмове не са били издигани и не е имало идоли. Религията обхващала целия живот на древния индус - всичко трябвало да се върши при благословията и съдействието на боговете. От химните става ясно, че хората по това време разбирали добре що е грях и възмездие, и че смъртта не е краят.

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 4:59 pm Заглавие :

Браво Диди, това си е сериозен труд Very Happy