НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 11:07 pm Вижте мненията без отговор
Числото 13 - Великата Тайна за Космичния пулс на Живота
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Дек 13, 2009 9:27 pm
МнениеЗаглавие : Числото 13 - Великата Тайна за Космичния пулс на Живота
Отговорете с цитат

Винаги съм получавала позивни за повръщане, когато е ставало въпрос за фаталността на числото 13 - а още повече за Петък-13! Sad

Винаги ми е било противно просташкото суеверие базиращо се на тоталното човешко невежество, че видите ли това число носи буквално катастрофални апокалиптични събития ... Confused Cool

Но тази вечер най-после реших да ви открия тайната за това число - 13.

Някога, някога толкова някога колкото никой от нас не може да си спомни или представи е имало 13-дневно броене - става въпрос за маянското броене, а и не само.

Имало е 13-дневна седмица, 13 месечна година, имало е 13 зодии и т.н., и т.н. - всичко циклично е било и Е свързано с тайнството на това великолепно число.

Всъщност ... 13 означава "началото на края". Означава прехода към нов цикъл - означава буквално Нов Живот в следващия цикъл.

Означава Нощта или Денят на Брахма - означава също така преминаване в едно ново измерение, да речем Четвъртото Измерение - предстоящо през 2012 год.

Нека са върнем малко назад към една качена в нашия сайт статия ето ТУК..., и ТУК

Нека надникнем дори и ето ТУК ...

А сега нека да прочетем и ето тази статийка ...


Дългото броене

С цел да синхронизират още по-продължителни периоди от време, маите изобретили календарна система, наречена Дълго броене. В него дните се отчитат от един фиксиран момент насам, приет за начало на цикъла. Преди да говорим за значимостта на този календар, нека се спрем на начина, по който маите са отброявали дните. Както вече бе споменато, маянската дума за ден е кин. Дългото броене е основано върху разрастваща се относителна двадесетична система. Двадесет кина правят един уинал. Осемнадесет уинала правят тун, който съдържа 360 кина. Двадесет туна правят катун, съдържащ 7200 кина или приблизително 19.7 години. Двадесет катуна правят бактун, съдържащ 144 000 кина, 400 туна или приблизително 395 години. Забележете, че всяка посочена стойност е кратна на 20, с изключение на тун, който е продукт на осемнадесет месеца от по 20 дни.

Конкретната дата в рамките на Дългото броене отчита колко дни са изминали от нулевата дата, която се изписва по следния начин: 0.0.0.0.0. Считано отляво надясно, първо е бактун, следван от катун, тун, уинал и накрая кин. Например 6.17.12.0.0. ще се прочете като 6 бактуна, 17 катуна, 12 туна, 0 уинала и 0 кина. Ако продължим с разглеждането на тази дата, ще открием, че тя показва, че са изтекли 990720 дни от началото на цикъла. Като друг пример да вземем датата 14.03.2001 г. [датата на написване на английския оригинал на текста] и я изпишем, спазвайки особеностите на Дългото броене - 12.19.8.1.0. Дългото броене се нарича още цикълът на 13-те бактуна. Започва от 0.0.0.0.0 и свършва след изтичане на 13 буктуна на 13.0.0.0.0.

Цикълът, познат още като Големият цикъл, е с продължителност точно 1872000 кина, 260 катуна, 5200 туна или приблизително 5125.36 години. След дългогодишни проучвания на археологически, етнографски, иконографски и астрономически данни, учените маянолози са установили, че датата 0.0.0.0.0 съответства на датата 854283 по Юлианския календар и съответно на 11 август 3114 пр. Хр. по Григорианския. Интересно е, че началото на Дългото броене е поставено преди повече от 2000 г. пр. Хр. Съответно краят му - 13.0.0.0.0 кореспондира с датата 21 декември 2012 г. Всъщност 13.0.0.0.0 и 0.0.0.0.0 са една и съща дата. Цикълът свършва там, където е започнал.

Най-лесният начин да се визуализира Големия цикъл е с помощта на Цолкин, който може да бъде адаптиран към различни бройни скали, без това да променя основния му модел. Съотношението между 20-те тона и 13-те пулсации остава неизменно, колкото и да се разрастват рамките на периода на броене. Големият цикъл съдържа 260 катуна и Цолкин спокойно би могъл да изобрази този по-голям период от време, като си служи с основна единица катун. Казахме, че дните могат да се умножават кратно на 20. Така големият цикъл може да бъде разглеждан като поредица от 13 бактуна или колони, като всеки бактун съдържа 20 катуна. Маите считали периода на Големия цикъл за еквивалентен на Световна ера, Петото слънце, а една епоха от сътворението за равна на 5200 туна от Дългото броене.



Цикълът на 13-те бактуна

Големият цикъл на маянския календар изглежда насочва към нещо, но към какво? Ако се върнем назад в миналото, ще открием, че събитието, което съвпада с началото на Големия цикъл, не е друго, а раждането на писменото слово. Този етап от еволюцията ни като раса поставя началото на историята, каквато я познаваме. Периодът между 4200 и 3000 пр. Хр. съвпада и с налагането на патриархата, който слага край на миролюбивите култури, центрирани около образа на богинята, съществували в предисторически времена - в епохата на ранния неолит.

Когато 13-те бактуна на Големия цикъл бъдат погледнати през призмата на 260-единичната структура на Цолкин, веднага възниква идеята за историята като хармонична функция, изобразена посредством 20-те честоти и 13-те пулсации. Смисълът на това твърдение става толкова по-очевиден, колкото по-задълбочено то се изследва. Нека за момент си представим, че целият исторически процес е една вълна. Тази вълна се разделя на 13 по-малки вълни, всяка от които носи характеристичните особености на даден исторически период. Всеки бактун преминава през всичките 20 честоти на слънчевите племена.

Историческата промяна се разгръща в продължение на хилядолетия. Фините модели на този динамичен процес често остават незабелязани за отделния човек, който е почти изцяло погълнат от своята лична драма, ситуирана в околния триизмерен свят. С лека пренастройка на фокуса обаче визуализацията на моделите на по-големите цикли става възможна.

Нека погледнем на днешния ден от позицията на Големия цикъл. Намираме се в неговия дванадесети и последен бактун. Бактунът не се брои, преди да е изтекъл; първият бактун е означен с нула, а датата 13.0.0.0.0 ще настъпи след като завърши 12-я бактун на 21.12.2012 г. Освен че се намираме в последния бактун на Големия цикъл, ние сме и в неговия финален катун. Катунът в долния десен ъгъл на Цолкин - във вида му на Голям цикъл, носи името името 13-Ахау. Комбинацията между 13-ото свещено число и 20-ата слънчева честота поражда значение, което може да бъде преведено като "трансцедентално просветление" или "космическо възкресение". Любопитно, нали?

Началото на 12-я бактун отвежда назад до далечната 1618 г. Тогава е времето на Галилей, Кеплер и Декарт и въникването на научния материализъм. Четиристотин години - изглежда толкова отдавна, че никой вече не го помни, а всъщност е било само преди миг. От Нютон до индустриалната революция, колониализма, електричеството, Първата и Втората световни войни, ядрената епоха, раждането на компютърните технологии и космическите пътувания - вълната на този бактун е връхна точка в историята на целия Голям цикъл. В последния кратък отрязък от време сме свидетели на осезаемо ускорение, проявяващо се като трансформации в технологиите и изкуството и промени в природата, без да споменаваме съзнателната реалност, преживявана от колективното съзнание на човешката раса.

Действително на този етап от играта всичко се променя все по-бързо и по-бързо, буквално за мигове. Този ускорен поток на случващото се, както и перспективата на целия исторически цикъл, стават доловими едва в края му, когато все по-скоростната промяна се прелива в една неочаквана история от случки, влияещи върху синхронния порядък на цялото. Интуицията ми подсказва, че хармоничното въздигане на човешката раса през 5200-я тун от цикъла съответства на определено еволюционно ниво на планетарното съзнание на богинята Гея (Gaia), от чието същество ние сме само моментен проблясък. Колкото до нашата планетарна действителност, тя е кратък миг от живота на галактическото същество, нашата Космическа Майка, която е първоизточникът на всички еволюционни програми, честотни емисии и късчета памет, разпръснати из звездните системи на Млечния път посредством Кушан Суум (Kuxan Suum). Това е още една причина Големият цикъл да бъде изобразен с помощта на модела на галактическата мрежа Цолкин.

Цикълът Дълго броене е специално създаден от маите с цел да отрази и подпомогне повишаващата се честотната вибрация на човечеството, на планетата, на цялата слънчевата система в процеса на ускорение и трансформация на материята. Кулминацията на този цикъл ще настъпи, когато целият исторически процес се превърне в Сега, в момент от настоящето, отвъд границите на третото измерение. Щом земята се придвижи на по-високо вибрационно ниво, нашата колективна реалност ще започне да се синхронизира с далеч по-широка галактическа рамка на отношения.
(pan-bg.com)




Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Сря Мар 09, 2011 11:38 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Дек 13, 2009 9:36 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Да сте чували случайно за "Нощта на Брахма"?!

За да можете да навържете всичко оново, което ще ви кажа в тази тема ще бъде полезно да знаете и за нея ...

Затова нека започнем оттук ...




Брахма

Брахма е първият образ в Тримурти, триадата от почитани в класическия индуизъм божества. Теистично разбираният Брахма в индуизма произхожда от свръхперсоналния Брахман от Упанишадите. Той, както и Вишну, и Шива, се смята за проява на всеименния Брахман (сагуна Брахман) - Ишвара. Като първи бог в индуистката триада Брахма е създателят (отъждествяван е с ведическия Праджапати – Създателя, наричан е Тващри - Творец), Богът на света (Локеша), Установителят (Дхатри).

Той е Самопороден (Атмабху) в мрак, който разкъсал, като създал първичните води (откъдето е и името му Апава – Играещият във водите), а след това в тях от семе създал златно яйце, зародишът на всичко, което ще се появи. След като пребивавал в това яйце една божествена година, се родил от него (друго негово име е Харанягарбха – Произлезлият от златно яйце), като с мисъл (медитация, дхяна) го разделил на две половини – небе и земя, или още мъжка и женска части.

Вирадж, женската половина, създала Ману, първият обитател и законодател на Земята. Брахма е създал петте елемента (вода, земя, огън, въздух и етер) и всичко, което е било в златното яйце като потенция – континентите, моретата, реките, планините, планетите, а също и боговете, хората и всички същества, населяващи земята; както и речта, противоположните чувства и противоположностите в света.

Според легенда с тапас (аскеза) измолил Ведите, които му позволили да бъде създател. Той е създателят на жертвоприношенията и според преданията е принесъл първата жертва (на огъня), поради това е почитан като Парамещхи (Главният жертвоприносител).

Брахма, наричан „вечно древен“, живее най-дълго от всички богове, но съществуването му не е вечно, животът му продължава сто божествени години - време, който се равнява на 311 040 000 000 000 (триста и единадесет билиона и четиридесет милиарда) човешки години. Ритмично се редуват „ден на Брахма“ и „нощ на Брахма“, които следват ритъма на диханието на Брахма.

В своя „ден“ Брахма проявява чрез издихание всичко различно от себе си. Времето на един „ден“ на Брахма се нарича калпа. Една калпа се равнява на 4 320 000 000 човешки години. Всяка калпа завършва с пралая, т. е. унищожаване на вселената, Брахма чрез вдъхване вбира в себе си всичко и остава единствен. Тогава настъпва „нощта на Брахма“, равна по продължителност на неговия „ден“.


След като изтекат стоте божествени години, Брахма умира и настъпва махапралая. След това се ражда нов Брахма и отново започва ритмичното редуване на неговите „дни“ и „нощи“.

Сарасвати

Митологичните повествования разказват за пет съпруги на Брахма, появили се от самия него или в инцест с породената от него дъщеря Сарасвати - Сарасвати, Шатарупа, Савитри, Гаятри и Брахмани. Особено място заема във митологичните сюжети и вярванията Сарасвати (Речната), древна покровителка на крайречните жертвоприношения, почитана като богиня на мъдростта и науките, „майка на Ведите“.

Всекидневното богопочитание на Брахма няма широко разпространение. Вероятната причина за това е, че той остава далече от непосредствените религиозни потребности и от възможности за пряко богообщение. Според Пураните той е завършил делото по съзиданието на света навсякъде освен в град Пушкара. В този град няма храм в негова чест, но той остава и днес център на ежегодното му празнично почитание, защото тук той е намерил подходящото място за първата жертвена молитва и е създал езеро от лотос (откъдето е и названието на града „пушкара“, лотосово езеро).
================================================
religiology.org

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Дек 13, 2009 9:46 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Какво е калпа?! Надявам се някои от вас да знаят, но ... за всеки случай ...

Калпа

Калпа е период от време, представляващ „ден на Брахма“. Всеки такъв „ден“ е време на проявеното, на съществуването на вселената; тогава Брахма чрез дихание съзижда всичо различно от себе си, докато през своята „нощ“ той е недействен, „почива си“ и няма нищо друго освен него. „Денят на Брахма“ продължава 12 000 000 божествени години. Тъй като една божествена година се равнява на 360 човешки години, една калпа трае 4 320 000 000 човешки години.

Всяка калпа се разделя на хиляда периода, наричани махаюги. Според казаното в „Бхагавадгита“ (VІІІ, 17) „денят на Брахма“ продължава хиляда познати на хората епохи (махаюги), толкова продължава и неговата „нощ“. Всяка махаюга се равнява на 4 320 000 човешки години и съдържа четири юги (чатрюга).



Юги-кръгова диаграма

* Първата от тях е критаюга или още сатяюгя, „златен век“, когато животът е съвършен и блажен, всичко замислено е осъществено (смисълът на „крита“ е съвършенство, съвпадение на замисъл и осъществяване), хората имат многолетен живот в непосредствено общуване с боговете; в тази юга дори няма нужда от ритуални приношения и светът е толкова съвършен, че се крепи върху една Веда като върху един крак. Сатя юга ще рече истинна юга, юга на истината.

* Втората юга, третаюга, „сребърен век“, се характеризира с нарушаване на непосредственото общуване между богове и хора, появяват се пороци, необходимо става принасянето на жертвоприношения и стриктното придържане към религиозните задължения; хората живеят три четвърти от живота си.

* Третата юга, двапараюга, „бронзов век“, се характеризира с нарастване на порочността на хората, доброто и злото се изравняват по сила, изначалната Веда се разчетворява; хората живеят половината от живота си.

* И четвъртата юга, калиюга (черна юга), „железен век“, се характеризира с пълен упадък на добродетелта, злото става по-силно от доброто; царе ограбват поданиците си, а престъпници живеят охолно; водят се войни и се унищожава човешки живот; хората живеят само една четвърт от живота си; Ведите са пренебрегнати.

По своята продължителност четирите юги се отнасят помежду си както 4:3:2:1, т. е. критаюга продължава 1 728 000 човешки години, третаюга – 1 296 000 човешки години, двапараюга – 864 000 човешки години и калиюга – 432 000 човешки години. След калиюга настъпва пралая, унищожаване на света с вода и огън. След това настъпва нова махаюга и според митологични представи дхармата, изгубена през калиюга, се възстановява от идващия в света Вишну в облика на Калки, в последната си аватара. Всяка махаюга се разделя на периоди на Ману, т. е. на периоди на специфично религиозно законодателство.

Според тези представи за циклично време ние живеем в една от поредните калиюги и тя е започнала на 18 февруари 3101 година пр. Хр. (по юлианския календар).
=====================================================
religiology.org

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Дек 13, 2009 9:59 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Да се върнем пак при маите ...

Календарът на маите

Когато човек започне да се занимава, макар и чисто любителски, с културата и цивилизацията на маите, то на моменти със сигурност у него ще се породи съмнението, че едва ли не маите са правили всичко с едничката мисъл да затруднят максимално изследователите, които по-късно ще се заемат с тях. Това с пълна сила се отнася за каленадара им. Почти навсякъде из огромната им територия има надписи с изсечени дати, които майанистите по-късно трябвало да приравняват на датите от нашия календар. А това далеч не е приятна работа.

Маите са имали де факто два календара: Цолкин - свещен и ритуален календар, и Хааб - слънчев календар, отговарящ на Грегорианския. Основна единица и за двата календара е кин (ден). Двадесет кина образуват един уинал (месец), а осемнадесет уинала правят един тун (година). Петте липсващи дни образуват един нещастен месец, наречен Уайеб (безимен). Годината на маите започва на 23 декември, в деня на зимното слънцестоене, което астрономите им явно също добре са познавали. Някои учени предполагат, че маите са имали и по-малки подразделения на времето - часове, минути и секунди - но данни за това не са намирани. Други казват, че са нямали.

Ритуалният календар Цолкин се състои от 260 дни (13 месеца по 20 дни). Със собствено име разполага всеки ден от месеца, но поредните номера са само тринадесет, колкото са дните на седмицата. Номерът на четиринадесетия ден е пак 1, както и на 27-я. Затова в първия месец дните са били наредени така:

Ден Име Ден Име Ден Име Ден Име
1 Имиш 6 Сими 11 Чуен 3 Сиб
2 Ик 7 Маник 12 Еб 4 Кабан
3 Акбал 8 Ламат 13 Бен 5 Еснаб
4 Кан 9 Мулук 1 Иш 6 Кауак
5 Чикчан 10 Ок 2 Мен 7 Ахау



Дните в един месец от Цолкин

Новият месец е просто продължение на стария: 8. Имиш, 9. Ик и т.н.

Слънчевият календар Хааб от 365 дни се образува от 18 месеца по 20 дни и един от 5. Те също са удостоени с наименования (и съответни йероглифи): Поп, Уо, Сип, Соц, Цек, Шул, Йашкин, Мол, Чен, Йаш, Сак, Сех, Мак, Кинкин, Муан, Паш, Кайаб, Кумху, Уайеб. Първият месец от годината е Поп, започва датата "0 Поп" и завършва с "19 Поп". (При маите първата цифра не е 1, а 0.) Последният ден на годината е "4 Уайеб".



Месеците в слънчевия календар Хааб

Маите вярвали, че магическото число 13, в комбинация с 20, контролира жизнения път на човека от рождението до смъртта. За нормалното развитие на живота и времето било необходимо свещеният и слънчевият календар да се обединят, да тръгнат едновременно от първия си ден и да се срещнат на изходната си точка. Така се образува известното "календарно колело" на маите.

Представете си го като комплект от две зъбни колела: едното с 260 зъба, а другото с 365. Двете колела се завъртата едновременно - малкото с първия си ден "1 Имиш", а голямото с "0 Поп". За да се срещнат отново трябва да изминат точно 18980 дни, или 52 години. Този 52 годишен цикъл за маите е век, възприет впоследстиве и от ацтеките. Самото число 52 добива магическо значение и с него са свързани редица церемонии и традиции.

Всички опити да се обясни произхода на ритуалния календар при маите остават напразни. Не е убедителна хипотезата, според която тези 260 дни са времето, необходимо да се приготви земята за засаждане на царевицата до прибирането на реколтата; просто периодът за подготовката на земята и отглеждането на царевицата е твърде разтеглив. Но, където науката е безсилна, бързо се наместват други хипотези. Особено енергични са авторите, които поддържат тезата, че маите са пришълци от друга планета (най-малко техните жреци или поне Кукулкан). За тях Цолкин е календар на друга планета. Който не вярва - да докаже обратното.



Календарното колело, изобразяващо настъпване на края на 52 годишен цикъл

Колкото до отчитането на времето - маите имат няколко начина за това. Двата най-известни такива са т.нар. "дълго броене" и "кратко броене". Първото предизвиква истинско учудване с това колко всеобхватно е то: границите му обхващат периоди от един ден до милиони години. Ето я и самата система:

Уинал се равнява на 20 кина (дни) = 20`
Тун се равнява на 18 уинала = 360`
Катун се равнява на 20 туна = 7200`
Бактун се равнява на 20 катуна = 144 000`
Пиктун се равнява на 20 бактуна = 2 880 000`
Калобтун се равнява на 20 пиктуна = 57 600 000`
Кинчилтун се равнява на 20 калобтуна = 1 152 000 000`
Алаутун се равнява на 20 кинчилтуна = 23 040 000 000`

Лесно е да се сметне, че един алаутун има почти 63 милиона години. Сигурно не е сложно да се изчисли колко алаутуна, кинчилтуна и прочие влизат в 90 милиона или 400 милиона години. А това са числа и дати, намирани в надписи от Киригуа. По-сложен е въпросът защо въобще ги има. (Естествено, не и за авторите на фантастични хипотези.)

За да датират отделни събития от своята история, маите трябвало да се опрат на някаква начална точка, от която да започнат своето летоброене. Ако вярваме на Киригуа за тази първа "митическа дата", маите са си избрали 13.0.0.0 4 Ахау 8 Кумху, или според нашия календар - съобразно общоприетата система за корелация - тя е 12 август 3113г.пр.н.е. (Според други е 11 август 3114г.пр.н.е.)

За сериозните учени тази дата е митическа - с оглед на днешното равнище на познанията ни за културата майа, и такава ще си остане докато не се открият неопровержими археологически доказателства за обратното. От друга страна, според Ерих фон Деникен, Александър Казанцев, Юрий Морозов и други автори на фантастични хипотези това е датата, в която на планетата Х, кръжаща между Марс и Юпитер, е станал гигантски катаклизъм, планетата била разрушена, а населението й се е спасило на земята и днес ние го знаем като "маите". От самата планета са останали множество скални късове, които сега образуват астероидния пояс между Марс и Юпитер.

(Независимо дали ще повярвате на тази хипотеза или не - интересно е да знаете например, че астрономията отдавна е определила и възприела като научно доказана хипотезата, че астероидния пояс не се състои от остатъци на разрушена планета, а е по-скоро скупчване на "планетезималии", т.е. скални късове, които са щели да образуват друга планета, но за това е попречило мощното гравитационно поле на Юпитер.)

В края на 9в. от н.е. започва упадъкът на културата майа в централните райони и нахлуването на чужди завоеватели. През този период се губят много от познанията на маите, свързани с календарите. Така и жреците спрели да отчитат времето по системата на "дългото броене", а си служели с една опростена система, наречена "кратко броене". Един цикъл обхваща само 13 катуна - малко повече от 256 години. Катунът се изобразявал с деня, в който свършва - денят Ахау. С тази система се слага край на изумителната точност на календарите, тъй като се допускат грешки до десетина години.

Освен Цолкин и Хааб, които и без други системи за отчитане на времето създават на учените достатъчно главоболия, маите имали още начини за това. Ерик Томпсън, изучавайки йероглифите на някои паметници, стигнал до заключението, че съществувал и някакъв "езотерически" календар от 819 дни. Той се основавал на религиозните вярвания в различни божества - седем земни, девет подземни и 13 небесни. Комбинацията 7х9х13 дава и този цикъл от 819 дни.

Освен това има и един съкратен вариант на дългото броене, но той не е възприет като отделен календар. При него се отчитат само дати, наречени "финали" и представляват финалните дати на определени периоди, основно катуни. Ако при записването на датата се спомене поредния номер на катуна - то датата е край на един период от 949 бактуна, или някакви си 375000 години. Ако обаче не се спомене поредния номер на катуна - то става въпрос за период от 949 катуна, тоест "само" 19000 години.

Не случайно някои автори казват, че маите направо били обсебени от идеята за времето. Сякаш са живели само с единствената натрапчива мисъл за бъдещето, за миналото и като че ли подминавали с лека ръка настоящето.
=============================================================
mayans.hit.bg

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Дек 18, 2009 8:56 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Виждаме, че числото 13 е основна цифра в цикличното броене при маите.

Циклите съществуват и изпълват всичко и навсякъде.

Така, че нека започнем от циклите на Голямата Космична необятност като надникнем на само при маите в това отношение.

И" от голямото ще снизхождаме към малкото за да открием една елементарна малка тайна ... Wink



**************************************
Космическите цикли

ова е една тема доста третирана от нас обаче все пак немога да спра да се възхищавам на това как древните са усещали света като една непрекъсната спирала от цикли къде по големи къде по малки един непрекъсанато възобновяващ се свят.

В същност това може да е и като продължение на предната тема

На мен по интересно ми се струва факта че в момента сме в разгара на ужасно много цикли които явно ще доведът до драстични промени в живота на нашата планета.

Ето и една интересна статия свързана с последните разкрития на астрономи и и палеонтолози

Животът на земята се заражда и гасне на цикъл от 62 милиона години.

Всичко зависи от това какво среща по пътя си слънчевата ни система движеща се през галактиката през Млечния път. Циклите започват или завършват с масов апокалипсис, който се диктува не от състоянието на планетата ни, а от мистериозни сили извън родната ни галактика.

Това обявиха на 23 април учени от университета в Канзас. "Звездите не са като забодени с карфица в Космоса. Те се движат, понякога се втурват стремително през галактиките или се доближават една до друга за кратки космически срещи.

Така и Слънцето се движи навън и навътре от центъра на млечния път и нагоре-надолу през галактическото пространство. И прави пълен цикъл за 62-64 милиона години, което съвпада с цикъла зараждане -измиране на земния живот.

Тази закономерност удивителна и противоречи на познатата ни еволюциона теория за възникването и гибелта на видовете", обяснява астрономът Ейдриън Мелот. Учените от Калифорнийския университет в Бъркли изследват вкаменелости на морски животни и откриват, че биоразнообразието - броят на различните видове на планетата- нараства или гасне през период от 62 милиона години.

Най -малкото две от най-големите биокатастрофи в планетарната история съвпадат с пиковете на този цикъл. Първата е ужасната Пермска катастрофа преди 250 милиона години, наречена великото измиране когато загиват 96% от всички морски видове и 70% от сухоземните гръбначни животни. Изчезват масово и насекомите.

Гинат напълно хищните влечуги, пеликозаврите, Диметродон и 2/3 от земните амфибии. Другият апокалипсис предопределен от загадачния цикъл, е през втория период на палеозойската ера- Ордовик преди 450 милиона години, далеч преди гибелта на динозаврите.



Ударните вълни и вселенският океан.

Виновникът за цикличните катастрофи не е еволюционият процес и подбор а пътешествията на Галактиката ни а с нея и на Слънцето. Понастояще Млечния път се придърпва гравитационо от масивния звезден куп Дева, който е дом за стотици галактики и се намира на около 50 милиона светлини години.

В следствие на това притегляне Млечният път произвежда пред себе си фронт на съпротивление подобен на ударната вълна от свръхзвуков реактивен самолет, обяснява Ейдриън Мелот и колегата му Михаил Медведев от Канзанския университет.

"Принципът е следният: ударната вълна оказва постоянен натиск върху Млечният път. Тя обаче е само по северната му граница, тъй като това именно е страната, обърната към куп Дева- образно казано, носът на галактическият кораб.

Докато "корабът" пори през космическото море, около него се образуват вълни от свръх нагорещени газове и космически лъчи (така наречения галактически вятър), той усеща съпротивлението на космическата "вода" и същевременно е привлечен като с магнит към пристанище Дева, допълва Мелот.

Нормално магнитното поле на Млечният път защитава и Слънчевата система а с нея и Земята от галактическия вятър. На всеки 62 милиона години Слънцето и планетите около него излизат извън "равнината" на Галактиката. Изскочим ли извън нея ставаме уязвими за космическите лъчи тъй като вече не сме под защитното поле.

Тогава започва ерата на катастрофите" , пояснява астрономът.

Убийствената радиация.

Периодичното излагане на смъртоносното лъчение е водило и ще води до фатални последици за планетата, предупреждава палеонтологът от университета по геология в Канзас, Брус Либерман. Радиацията предизвиква генетични мутации и намалява способноста им да поправя увредената си ДНК.

Така ракът ще се превърне в болест номер едно, но освен него ще се появят и други. Космическите лъчи ще предизвикат и увеличаване на облачната покривка, облаците ще станат по многобройни и плътни ище охладят планетата, блокирайки слънчевата топлина.

Те също така спомагат за превръщането на атмосверния азот в азотен оксид - газ изяждащ озоновия слой който ни пази от вредните ултравиолетови лъчи. Този сценарий в момента е факт "открихме цикличноста на земните катастрофи Мелот и колегите му я обясниха с изкачането на Слънцето и планетите извън диска на Галактиката.

Общата ни теория е не просто правдоподобна, но и революциона" Доволен е Ричард Мълър, физик от Калифорнииски университет в Бъркли. Мълър и колегата му Робърт Роуд също мислят, че движението на слънчевата система през Млечния път е причината за цикличноста на земните катастрофи, но немогат да си отговорят защо условията по северните граници на Галактиката са различни от тези по южната.

"Ето тук те ни изпревариха. Сетиха се за нещо ново за което не ни беше хрумнало- гравитационото поле на Дева, което допълнително оказва влияние при формирането на ударните вълни и траекториите на планетите." , признава Милър."

Галактиките си взаимодействат гравитационно, нека прибавим към това и влиянието на космоса през който пътуват, и космическият вятър, който създават при движението си и ще добием представа от колко много сили зависи животът на една планета" Допълва астрономът Филип Епълтън от Калифорнийския институт Пасадена.



Признаците на космическата катастрофа.

За миналите и предстоящите катастрофи не трябва да се винят само климатът и тектоничните изменения на Земята. Трябва да се търсят и признаците за началото на поредният цикъл, диктуван от Космоса.

Такива признаци вече са налице- изтъняване на озоновия слой, промените в земното магнитно поле, завишената радиация, скокът в мутациите сред живите организми и критичният ръст на раковите заболявания по цял свят.

Към този списък могат да се добавят и наскоро зачестилите нощни светещи облаци, наричани "термометър на критичната промяна в земният климат".

Доротея Валентинова
==========================================
clubs.dir.bg


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Нед Дек 20, 2009 7:25 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Дек 18, 2009 9:20 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

И тъй каго говоря за цикли, които са ту растящи и съграждащи, ту нисходящи и унищожителни е видно, че те наподобават свиване и разпускане, т.е. те са пулсиращи.

Те просто ни напомнят за ударите на сърцето ... А има ли Космосът сърце?!

Нека надникнем и тук ...

*************************************************************



Космическото сърце

Индивидуализация на Източника в един Космически Ден

От невъобразимо безкрайно за хората количество енергия и съзнание, Неизразимият Източник, или Всичко Което Е, отделя една малка част, която се индивидуализаира в рамките на един Космически Ден. От тази енергия, която, разбира се, има същите качества като Източника, произлизат 12 Лъча, които съдържат божествените качества. Тези Лъчи изграждат така наречените Монади, съдържащи в себе си безкрайно количество фокусни точки на Съзнание. Една от тези фокусни точки е твоето най-високо ниво на Съществуване.

Тази точка на Съзнание започва след това да се дели на две еднакви части, точно като делението на клетката при изграждането на ембриона. Сега втората част е малко по-бавна като вибрация. Втората точка също съдържа Съзнателност в себе си, която събира опит за Източника малко по-дълбоко във вибрациите. И тази втора част се дели на две и този процес продължава докато съзнанието от Монадата проникне през всички нива от Източника до най-дълбоката вибрация в материята. И всяка една от новополучените точки е фокусна точка на Съзнание, която събира опит от нивото, на което е.

Едновременно с това Индивидуализираният Източник изгражда и различните измерения, всяко следващо, от които, е малко по-бавно като вибрация. И тези измерения и части от тях са населени със съзнание от Монадата. В това изложение ще разгледаме Вселената като съвкупност от Девет Измерения. Това разделение е теоретично и служи за целите на опита. Има такива, които делят на Дванадесет или Двадесет и четири Измерения за по-подробно разбиране. Девет е числото избрано от Вайуамус за представяне на нивата на съществуване.

Всяко измерение от своя страна е разделено на седем нива. Ние наричаме Индивидуализирания Източник Махатма Ра Менора - единство от мъжка и женска енергия - Великият Дух във Вечната Светлина. Но Бог има много имена. Няма никакво значение как ще наречеш Източника, всяко име е правилно. Наречи го така, както твоята истина ти диктува. Източникът се намира в седмото ниво на Девето Измерение. От там се проявява и прониква във всички по-ниски вибрации. До Седмо Измерение нашето Същество се е разделило вече 215 пъти, до Шесто Измерение още 125, дотук 340. От Шесто до Трето Измерение нашето съзнание се дели на още 12 части и общо се състои от 352 нива на осъзнаване или Съзнания.

До Шесто Измерение всички нива са чисто духовни и с духовна природа; това означава, че нашето Същество има на всяко ниво една или няколко фокусни точки, които преживяват различни опитности. Едва от Шесто Измерение започва Източникът да се изразява в различни форми и плътности: като Вселени, Галактики, Звезди, Планети... и чрез различните форми на живи същества. Можем да видим, че съзнанието на нашата Монада е въплътено в различни плътности, и че тази малка част, наричана его, тук на тази планета събира опит за цялото Същество.

Земята като Съзнание осигурява пространство за преживяване на други Съзнания, които я населяват: Минералното, Растителното, Животинското, Дева и Човешкото Царство. С други думи Източникът се разделя, за да преживее по различен начин и в различни форми себе си. Също така наречената мъртва материя е сгъстена енергия и притежава Съзнание.

Не съществува нищо, абсолютно нищо, което да не е Източникът, и също така не съществува нищо, абсолютно нищо, което да не притежава Съзнание. Това е имал предвид Исус, когато е казал, че "Каквото и да правиш на моите братя, го причиняваш и на мен."



Логосът или духовното съзнание на планетата Земя се нарича Санат Кумара, това означава, че тази планета е тялото на Санат Кумара. Земята от своя страна е част от галактика, чийто логос е Мелхиор, и тази галактика на свой ред е част от вселена с логос Мелхисeдек. В този Космически Ден според Вайуамус съществуват 43 физически вселени.

Тъй като нашето физическо тяло е предоставено от Земята, за да събира опит и преживявания в тази плътност, то плътността на това тяло е същото като на планетата, т.е. нашите сетива могат да възприемат това, което е на същата вибрация като тях. Могат да бъдат похарчени много милиарди за изследвания в търсене на живот на други планети, но едва ли ще бъде открита лесно планета с живот на същата плътност като нашата. Навсякъде във вселената съществува живот, и на всяка една планета има същества, но те живеят при различни условия, вибрации, плътности и нива на съзнание. Източникът е невъобразимо креативен в създаването на различни носители на Съзнанието, в сътворяването на подходяща околна среда и условия на живот.

Но да се върнем отново в центъра при Източника и при Космическите Лъчи. Лъчите са Качества на Източника, които са избрани от безкрайността на Източника да сътворят един Космически Ден. Представи си, че ти като Източник планираш Космически Ден - да, дори Проявлението се планира: какви условия ще съдържа, какви резултати ще даде, какво трябва да бъде, какво да се създаде и тн. Космическият Ден, в който съществуваме, е един от многото, които са проявени в същия този момент. Всички Космически Дни изграждат заедно Източника, но не по начина, по който можем да си го представим в момента - това е ВЕЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ В ИЗРАЗЯВАНЕТО НА САМОТО НЕГО.

В нашия Космически Ден съществуват 12 Лъча - това не важи за всички Космически Дни - Източникът избира тези Качества, които трябва да се проявят и развият. Като главен Лъч се използва Първи Лъч - Божествената Воля. Той е главен Лъч на всички Космически Дни. Той е планът за протичането на Проявлението, той задава границите, в които всичко да съществува, пространството, което да използваме за трупане на опит и себеизразяване, и въпреки това тези граници са много много гъвкави, иначе целият експеримент с проявлението няма да има никакъв смисъл.



В Началото се разгръща Първи Лъч и започва да вгражда като проявление всички идеи, които трябва да се разработят, от Източника до най-ниското ниво, нужно за опита. Как се вгражда Първи Лъч? За да може да се разгърне правилно, се нуждае от Същества, които да се грижат за правилното му проявление от Източника през всички нива в плътностите. Тези Същества изграждат така наречения Съвет или Консул на Дванайсетте, наричани понякога от хората Елохим. Елохим винаги прилагат планът на Източника и се грижат този план да се изпълни. Всеки от тях има определени граници на действие, в които може да взима решения за корекции, когато обстоятелствата налагат това. Един Елохим никога не решава сам тези промени, решенията винаги се взимат от целия Съвет.

Вторият Лъч на Божествената Любов засиява веднага след Първи Лъч и следва неговите очертания. Безусловната чиста Любов на Бог, Разбирането и Приемането са основни елементи на Космическия Аз, на Източника и насищат и допълват всички енергии във всички планове. Това означава, че всяко едно преживяване ще бъде осъществено в Безусловна Любов, в абсолютно приемане и без никакво отхвърляне и предразсъдък.

След това се разгръща Третият Лъч на Мъдростта, за да позволи на различните структури в Плана да се организират, да потече енергия през тях. Трите първи Лъча са основни за всеки Космически Ден, те придават Форма и задават какво да се преживее. Тези три се използват при всички Космически Дни.

След като това се случи в проявление навлизат още два или три Лъча, за да придадат различни Качества, които да бъдат изучени и преживени. Самият Източник разполага с безкраен брой Качества и Лъчи, които ние в ограниченото състояние, в което сме, дори не можем да предположим. Главните аспекти на този Космически Ден са качествата на Четвърти Лъч - Хармония (и предходното й състояние Дисхармония), Лечебните качества на Пети Лъч върху тази Дисхармония и начините за постигане на Баланс и Мъдростта от двете състояния. След това идват аспектите на Задачата с Шести Лъч на Отдаването. Чрез него се добива опитът в различните измерения, в третото измерение се преживява Разделението и Задачата е осъзнаване на Илюзията. И именно чрез продължителна работа и отдаване на тази Задача/Дхарма се натрупва опитността. Как иначе ще разберем каквото и да е ако не сме отдадени на него. И накрая идва Лъчът на Трансформация, който довежда изцяло преживяната система в състояние на Перфектност и извлича максимална Мъдрост от нея. Както и отвежда Съзнанието до по-високо ниво по неговия Път към Източника.

Всички тези Лъчи са минимална част от Величието на Източника и въпреки това само с няколко от тях ни се позволява да преживеем абсолютно всичко в реалността.



И всичко това дава началото на измеренията на съзнанието, които Вивамус разглежда по следния начин:

Третото измерение
Третото Измерение е важно като процес по осъзнаване на явленията, защото всичко тук е забавено, Светлината е забавена до степен да можем да работим с нея и да разберем качествата й (наричаме я материя в повечето случаи). Забавянето е необходимо, за да разберем влиянието на мисловните ни процеси върху реалността, собствените си творчески възможности. Тук възприемаме цялото Творение като забавено представлене, бавно и в подробности. Затова съществува и измерението на линейното време и на пространството. Те ни осигуряват рамки, за които можем да се хванем и определена "сигурност" за природата и законите в нея, сигурност, която докато живеем несъзнателно се страхуваме да напуснем. Ние преживяваме в Третото Измерение причината и следствието в състояние на "отделеност" от Източника. Може би това е най-трудното ниво за добиване на опит и само най-смелите от нас се осмеляват да пристъпят тук и да го опознаят. Дори когато живеем тук несъзнателно, когато се намираме в състояние на забрава спрямо Цялото, в състоянието да не ценим себе си, дори тогава сме оценявани високо от другите божествени нива за това, което преживяваме тук.

Четвъртото измерение
Четвъртото Измерение започва да се организира всичко в Поток. Загубват се качествата на Време и Пространство, всичко тече еднов друго, отделя се и отново се връща в цялото. Това означава, че това, което преживяваме в един земен живот в третото измерение, в Четвъртото го възприемаме за един единствен момент. И обратното, продължителността от един земен ден тук може да се възприеме като една цяла вечност. Мислите и чувствата трябва да са съзнателни, защото тук те се проявяват незабавно. Следствието следва Причината веднага. За тези, които желаят възнесението в Четвъртото Измерения предстои, и поради тази причина на Земята се изсипва все повече и повече енергия, която навлиза във физическото и финните тела. И за да се подготвят за това измерение на съзнанието е необходимо тази енергия да се подържа в непрекъснато движение, като освен това се разчупят стари модели на поведение, мисли и емоции, които затварят съзнанието.

Петото измерение
Петото Измерение служи за организация и структуриране, за внасяне на ред в цялото. След като сме се научили в четвъртото измерение да се изразяваме ясно и конкретно (кристализация на мисли и емоции, изясняване на намерението), да решаваме съзнателно какво искаме да създадем, Петото Измерение ни е нужно, за да структурираме всичко в единна схема и да впишем творението си в Цялото. В Петото Измерение съществото започва да разбира по-ясно творението. Научава се да предвижда и предугажда последствията и резултатите от действията си. Например когато концепцията за Земята е била създадена, е било определено, че съществата ще запазват всичките си емоции и мисловни модели и ще ги пренасят в нова инкарнация, където да могат да разберат последствията от тях и евентуално да ги трансформират. Но не е било предвидено, че ние ще се прилепим до такава степен към нашите емоционални и ментални модели, че да не можем да ги оставим. Понастоящем Структурата е в процес на много дълбока трансформация от нивата на Монадата. Трансформация, при която отпадат всички вампирски структури, използването на чужд енергиен ресурс и вмешателството в чужда съдба. Всичко създадено в полетата на Петото Измерение/Структурата дава отражение върху енергиините тела на хората и определя законите в тях. В това ниво на съзнанието се изпробват различни концепции за това как трябва да протича живота във форма и опита се синтезира и използва в следващото измерение.

Шестото измерение
Духът се изразява посредством различни идеални форми и архетипи. Идеалният модел (божествен план за развитие) съдържа в себе си различни подходи и концепции за Проявлението. Това измерение на физическото съществуване може да се използва като ключ за разбиране на Проявлението в Деветото Измерение. Много Възнесени и духовни Учители се намират в това измерение или пренасят своята основна енергия там, за да ни подкрепят. Без тази подкрепа експериментът Земя отдавна би отишъл към своя край. Шестото Измерение е паралелните реалности, различни гледни точки към едно и също явление, различни пътища за развитие и разгръщане на една идея.

Седмото измерение
Седмото Измерение е център на божествената интелигентност и йерархия, това е измерението на Архангелите и от тук те прилагат божествената воля. Всеки от Архангелите е поле от съзнание с точно определени задачи и възможности и всеки един от тях е подържаща сила, баланс във вселената. Архангелите са божествената воля, те са енергиините центрове на Създателя, неговите чакри ако желаете. Те осигуряват фона, на който нашето съзнание преживява цялата си опитност въвфизическата вселена. Седмото Измерение е непрекъснат извор на енергия и съзнание, които обливат всяко същество във вселената и му осигуряват нужните ресурси.

Осмото измерение
Осмото Измерение съдържа целия Потенциал. То обединява всички концепции, които Източникът иска да развие и да разбере. Това ниво може да се разгледа и като фабриката за светлина в Творението. Пълният спектър от Светлина съдържа всички Потенции на Творението. В Осмото Измерение всеки от Потенциалите се изучава, как може да се използва и свърже с останалите, така че да се подпомогне Източника във всяка от желаните за разбиране посоки.

Деветото измерение
Девето Измерение позволява на Източника да обхване цялото Творение като един единствен миг, да обхване целия Космически Ден в неговата пълнота. Това е нивото на Съ-Създателите (от които до сега има съвсем малко). Това би могло да бъде и нашето нормално ниво на съществуване, ако интегрираме напълно себе си и се свържем с всичките си аспекти и осъществим напълно своята Дхарма.
==============================================
shamballa-bg.net



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Дек 18, 2009 9:32 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Нека надникнем и в Космогонията на Изток, в легендарна Индия ...

***********************************************************************
"Седемте велики тайни на космоса"

"Ти вече знаеш, че със зората на Манвантара започва създаването на Космоса.
Ти вече знаеш, че Вселената се изгражда по плана на Логос.
Ти знаеш нещо даже и за йерархията на Космическите Строители. А сега слушай какво разказва легендата за Космическата Материя. От нея се създават Световете."


Със зората на новата Манвантара започва първият от трите големи етапа от дейността на Логоса и ръководената от него Йерархия на Строителите. Това е изграждането на материалите, от които след това се построява Вселената.
Първичният материал или „суровината" за Космическата Материя е Пракосмическата Субстанция - непроявената девствена материя.

В източните легенди тя се нарича Мула -Пракрити, което означава Корен на Материята. Мула-Пракрити като един аспект на Парабраман е вечна и съществува също така и по време на Пралайя. Тази „разтворена" материя е невъобразимо разредена фина субстанция. От нея се създават всички видове Космическа Материя - от най-фината до най-грубата.

Легендите различават седем състояния на Космическата Материя - седем степени на тънкост. Както парата, водата и ледът са трите състояния на едно и също вещество от нашия физически свят, така съществуват седем състояния на Космическата Духоматерия.

От тях само седмото - най-низше-то, най-грубото - състояние е видимо за нашите физически очи: това е материята на нашия физически свят. Шестте висши състояния са невидими и недостъпни за нашите физически чувства.

Всяка от седемте градации на Космическата Материя се състои от атоми, различни за всяка градация. Атомите на първото, най-фино състояние на Духоматерията се създават по следния начин.

Енергията на Логоса (наричана в легендите фохатом) чрез вихрено движение с невъобразима бързина „пробива дупки" вътре в Пракосмическата Субстанция. Тези вихри на Живота, облечени с най-фина обвивка от Пракосмическа Субстанция, са всъщност първичните атоми. Тези атоми представляват празнини в субстанцията, запълнени с енергията на Логос.

Всяко от седемте състояния на Космическата Материя образува своя особена Космическа Сфера, свой особен план или Свят. Безбройните първични атоми и техните комбинации образуват Духомате-рията на най-висшата или първа сфера, наричана „Божествен Свят".

След това Логос строи атомите на следващата, втора сфера, около някои атоми на първата сфера, като образува спирални вихри от най-груби комбинации на материята от същата сфера. Тези по-груби атоми съставят Космическата Материя от втората сфера, наричана „Монадичен Свят". Атомите на всички следващи състояния на Духоматерията се създават по подобие на атомите от втората сфера.



Легендата разказва за тези най-висши Космически Сфери като за недостъпни за нашето разбиране - затова за тях не е известно нищо. Нещо е известно за следващите две сфери - Третата, наричана „Свят на Духа" или „Свят на Нирвана", и Четвъртата, наричана „Свят на Блаженството" или „Свят на Интуицията".

Много повече се знае за петата и шестата сфери - това вече са достъпни за човека сфери или планове. Петата се нарича „Огнен Свят", „Свят на Ума", а шестата - „Фин Свят" или „Свят на чувствата, емоциите, желанията". Самите названия на тези светове вече показват, че са „Човешки".

За тях ще бъде разказано в други легенди. Последната, седма сфера - това е нашият физически свят, в който ние живеем сега. В космогоничните легенди той се нарича „Плътен Свят".

Всяка сфера е област, която съдържа в себе си Духоматерия и в основата на всички нейни комбинации са определен род атоми. Тези атоми са еднородни единици, съживени от живота на Логос, скрити под по-малко или по-голямо количество обвивки, в зависимост от сферата, към която принадлежат.

Във вътрешните сили, скрити в Духоматерия-та на физическия свят, сякаш са завити в нея, се крие силата на еволюцията. Целият еволюционен процес не е нищо друго, освен разгръщане на тези сили. Всъщност идеята на еволюцията може да бъде изразена в една фраза - това са скритите потенциали, които се превръщат в активни сили.

Думата Духоматерия показва, че в света няма такова нещо като „мъртва" материя. Цялата материя живее, нейните най-фини частици са същност на живота. Няма дух без материя и няма материя без дух. Едното е свързано с другото в продължение на целия живот.



Материята е форма и няма форма, която да не служи за изразяване на живота. Духът е живот и няма живот, който да не е ограничен от форма. Даже Логос, върховният Господар на Живота, за да се осъществи, се облича във вселена, която му служи за форма. Същото се повтаря навсякъде, включително и при най-малкия атом.

След като са построени атомите на всяка една от седемте космически сфери, Логос създава в тях подразделения (подпланове), които във всяка сфера са седем. За тази цел атомите се събират в групи по два, три, четири и т. н. Първото или най-финото подразделение на всяка от седемте сфери се състои от прости основни атоми, докато всички останали подразделения - от комбинации на тези атоми.

Така във физическия свят първото подразделение е съставено от прости атоми, второто се образува от достатъчно прости комбинации на еднородни атоми - това е електромагнитното състояние на физическата материя.

Третото подразделение се състои от по-сложни комбинации на атоми - това е светлинното състояние на материята или „ефирът". Четвъртото се състои от още по-сложни комбинации: това е топлинното състояние на материята или „огънят".

Петото подразделение е образувано от още по-сложни комбинации, разглеждани от химиците като газообразни атоми на химическите елементи - това е газообразното състояние на материята или „въздухът". Шестото подразделение - това е течното състояние на материята или „водата", а седмото се състои от твърди вещества - това е „земята".

Животът или съзнанието на Логос се проявяват като род енергия, род вибрация, всичко се основава на вибрациите. Вселената се състои от вибрации на Изтичащия Божествен Живот. Те се обличат в основните форми на материята, от която се развива цялото многообразие.

Материята, която образува обективния свят, е еманация на Логос, нейните сили и енергии - същност на потока на неговия живот. Той е във всеки атом, прониква във всичко, съдържа и развива всичко. Той е изворът и Краят на Вселената, нейната причина и цел. Той е във всичко и всичко е в него.

Така разказва легендата за Четвъртата Тайна на Космоса - за построяването на седемте сфери на Космическата Материя.
------------------------------------------------------------------------------
Николай Рьорих

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Дек 18, 2009 9:40 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

След гостуването из безбрежните Сферите на Космоса следва да погостуваме и на Вселенската необятност ...

Помнете, че всичко се прелива едно в друго и се съдържа едно в друго. Помнете, че разделението е само в нашите илюзии.

Не робувайте на никакви условности съотнесени към разделението на Световете - било то в Космично измерение или в ... земно.

Те са едно цяло, само терминологията ни кара да ги различаваме едни от други, а те са просто смесени в своята необятна и необхватна цикличност ...

Имайте търпение и заедно ще сглобим Космичния Пулс на Живота ...

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 16, 2010 12:55 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Вселената и времето според ведите

Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие.



Аюрведа, науката за здравето и дълголетието, е в тясна връзка с ведическата астрономия, астрология и космология при изучаване на мистичните закони на природата. По този начин, обогатявайки своите познания, всеки човек може да осъзнае мястото си в цялостния ред на творението, живеейки в съзвучие с него.

Темите за „Вселената” и „времето” винаги са вълнували любознателното човечество. От незапомнени времена хората чувстват влечение към звездите и необятното пространство, което ни дели от тях. Учените на всички времена се опитват да разберат нещо повече за творението и неговото пространствено и времево измерение. Естествено, ведическите произведения, съдържащи сведения за всички сфери на човешкия живот, представят изчерпателна информация и на тази тема.

Ведическите писания дават подробна информация за материалната и духовната Вселена като цяло, Слънчевата система и планетата Земя. Многопластовото разглеждане на космоса в контекста на пространствено-времевия континиум, представя Вселената като място с разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.

Поради принципни сходства в строежа на Вселената, определен модел носи същностните характеристики на различни пространствени обекти. Така например, Бху Мандала представя едновременно полярната проекция на земното кълбо и Слънчевата система като цяло, а Джамбудвипа (централната ос на Бху Мандала) – райската обител и топографска карта на част от Централна и Южна Азия.

В свещените писания намираме различни, но съвместими едно с друго описания на Земята. В някои от тях тя е представена като сфера, а в други е описан двуизмерен геоцентричен модел на Слънчевата система, съобразен с особеното място и предназначение на нашата планета. По този начин, тя е поставена в центъра, а орбитите на останалите планети описват около нея сложни циклоидни криви.

Тази концепция само на пръв поглед противоречи на съвременното разбиране. Плоската форма на Земята, която изобразяват древните ведически карти, представлява описание на проекциите на космическите обекти. Един от класическите шедьоври на Древна Индия,

„Шримад Бхагаватам” описва проекциите на Земята, както и орбитите на Слънцето, Луната, останалите планети и важните звезди като поредица паралелни на нея равнини, с форма на дискове – разгънат двуизмерен модел на пространствената им форма.



Това схващане разкрива съвместимостта на ведическото разбиране с изводите на съвременната наука, различаващи се единствено в подхода към изследвания обект. „Бхагаватам” описва една много по-сложна космология на Земята и Слънчевата система, която в никакъв случай не е просто наивната „плоска Земя” в разбирането на необразовани племена от миналото.

Учените Джорджо де Сантилана и Херта фон Деченд са направили сериозно изследване на митовете и традициите от древността заключавайки, че така наречената „плоска Земя” от миналото в същност представлява план на еклиптиката (орбитата на Слънцето), а не Земята, на която се намираме. По-късно, тази концепция явно бива изгубена и постепенно изместена от разбирането за „плоската Земя”.

Пураните не просто използват модела на еклиптиката, но показват, че диска на Бху Мандала кореспондира в детайли със Слънчевата система, която на практиката е почти плоска – Слънцето, Луната и петте традиционно познати планети от Меркурий до Сатурн имат орбити близки до равнината на еклиптиката.

„Шримад Бхагаватам” разкрива много по-богата от познатата ни съвременна научна картина. В пета песен на „Бхагавата Пурана” намираме информация за отделните типове планети, обединени в обособени нива и техните многобройни обитатели – 8 400 000 различни форми на живот, от които 400 000 вида имат характеристики на човешки същества.

Част от Бху Мандала – Джамбудвипа – се описва като райска обител, чиито разнообразни групи жители живеят 10 000 години без да страдат. Самата Джамбудвипа се разделя на девет региона или варши. Най-южната от тях се нарича Бхарата-варша. Тя представлява Земята, а останалите осем – райската обител.

„Бхагаватам” описва и идеята за паралелните светове. Според древните писания, жителите на райската обител притежават мистични съвършенства (сиддхи), които им позволяват да съкращават пространството, премествайки се мигновено от едно място на друго. Освен това съвършенство в обикновеното пространство, те притежават мистичните сили да пътуват и във всепроникващия етер или да влизат в други измерения.

Санскритската литература изобилства с истории за паралелни светове. Вечната духовна обител на Бог Кришна се описва като безкрайно разширяваща се и паралелно съществуваща на Земята като Вриндавана в Индия. „Махабхарата” разказва как принцесата на нагите (змиеподобни райски жители) Улупи издърпала надолу известния войн принц Арджуна, от реката в която се къпел, чак до царството на нагите, съществуващо в друго измерение.



При описанието на цялостната космическа реалност, в „Бхагаватам” се прави уточнението, че разбирането на сложната многопластова картина на Вселената и пространствено времевия континиум е отвъд възможностите на материалистическите слово и ум (авак-манасам).

Според ведическата философия, Вселената представлява поразителното проявление на Бога, което той показва на Арджуна на бойното поле Курукшетра, описано в „Бхагавад-гита”, част от „Махабхарата”. Богът дарява приятеля Си с трансцедентална визия, за да може да осъзнае Неговото безгранично вселенско тяло.

Космологията на „Бхагавата Пурана” е сложна система на мислене с множество физични и метафизични значения. За да избегне недовършената картина на Вселената, получаваща се при използване на буквалния подход, „Бхагаватам” комбинира практическото разбиране на астрономията с духовни принципи и концепции, поднасяйки ни една смислена и завършена картина.

Според ведическите писания Вселената се намира в една по-висшата реалност на многообразие в необятното божествено творение.

За разлика от съвременното разбиране, залегнало в основата на Юдео-християнската традиция, ведическите произведения се придържат към концепцията за безкрайния, цикличен характер на времето. В Пураните намираме подробно описание за отделните космически цикли, заедно с информация за тяхната продължителност. Един милениум (юга цикъл) е съставен от четири епохи (юги).

Първата, Сатя-юга продължава 1,728,000 години. Втората, Трета-юга – 1,296,000 години; третата, Двапара-юга – 864,000 години и четвъртата, Кали-юга – 432,000 години. Общо 4 милиарда и 32 милиона години.

Хиляда милениума се наричат калпа – един ден на Брахма, полубог, упълномощен от Върховния да ръководи Вселената. Този период се редува с друг - нощ на Брахма с продължителност, равна на деня. Животът съществува на Земята само по време на първия период. Тогава Вселените се излъчват от порите на гигантското тяло на Бог Вишну.

По време на нощта на Брахма цялото космическо проявление бива унищожавано и потъва обратно в тялото на Бога, за да се прояви отново след същия период от време. Всеки ден на Брахма се разделя на 14 манвантара периоди, всеки съществуващ по 71 юга цикли. Обикновено всеки манвантара период завършва с частично наводнение на Вселената.

Според изчисленията в Пураните, в момента се намираме в двадесет и осмия юга цикъл на седмия манвантара период от настоящия ден на Брахма. Това показва, че Земята е на възраст от 2,3 милиарда години от последното унищожение през последната нощ на Брахма. Общо 453 юга цикъла са минали до началото на този ден на Брахма.



Всеки юга цикъл включва прогресия от златна епоха на мир и духовен напредък до крайна епоха на насилие и духовна деградация. В края на всяка Кали-юга Земята практически остава без население, за да бъде отново населена с духовно издигнати човешки същества през следващата Сатя-юга.

Аюрведа обръща специално внимание на времето и начина, по който се проявява цикличния му характер – в живота на отделния човек, природните цикли и космическите епохи. Времето е едно от проявленията на Бога, като Върховен контролиращ. То въздейства на материалните обекти, карайки ги да се променят, да стареят и да се разпадат.

Едновременно с това, цикличният характер на времето предоставя на живите същества и нови възможности. Материалните тела във Вселената попадат под неизменното влияние на фактора време, но душата, която е напълно трансцедентална, не се променя и е вечна по своята същност.
===================================================
ayurvedabg.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 16, 2010 1:04 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Кали Юга или Двапара Юга

Шри Юктешвар откри математическото приложение на 2400-годишния равноденствен цикъл в нашата епоха. Този цикъл се състои от една възходяща и една низходяща дъга, по 1200 години всяка. Всяка дъга има четири юги или ‘’възрасти’’, наречени Кали, Двапара, Трета и Сатя, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера.



Моят гуру чрез изчисления е определил, че последната Кали юга - т.е. Железният период на възходящата дъга, е започнала в 500 г.сл.Хр. След 1200 години тази епоха на материализъм е завършила към 1700 г. Оттогава започва Двапара юга, която продължава 2400 г. Тя е характерна с развитието на електрическата и атомната енергия и с откриването на телеграфа, радиото, самолета и други побдители на пространството.

Трета юга, с продължителност 3600 г., започва от 4100 г.сл.Хр. За нея ще са характерни познанието за телепатията и за други победители на времето. През 4800-те години на Сатя юга, последния период от възходящата дъга, човешкият разум ще бъде високо развит и хората ще работят в хармония с Божествения план.

От 12500 г. н.е., със златен низходящ период от 4800 г., ще започне низходящата дъга, продължаваща 1200 г. Постепенно човечеството ще потъва в невежество. Тези цикли са вечните обиколки на мая, противоположностите и относителността на феноменалната вселена.



Според индийските писания нашата епоха е Кали юга, която съставлява част от вселенски цикъл, много по-продължителен от равноденствения цикъл от 24000 г., с който се е занимавал Шри Юkтешвар. Вселенският цикъл на Писанията е 4 300 560 000 години и представлява един ден от Съзиданието. Тази огромна цифра има за основа връзката между продължителността на слънчевата година и числото пи - 3,14159...

Продължителността на живота на цялата Вселена, според древните риши, е 314 159 000 000 000 слънчеви години, или ‘’един век на Брама’’.

Според индийските писания съществуват две основания, за да се разпадне планетно тяло като нашата Земя: жителите му да станат или напълно добри, или напълно лоши. По този начин световният ум поражда сила, която освобождава атомите, съставляващи Земята.

От време на време се съобщава за предстоящ ‘’край на света’’. Но планетните цикли следват съгласно Божествения план. Не може да се предвижда никакво предстоящо разпадане на Земята. На нашата планета, в сегашната и форма, и остава още много възходящи и низходящи равноденствени цикли.
========================================== Парамаханса Йогананда “Автобиографията на един йогин"



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 16, 2010 1:16 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Връзката с Атлантида

Съществуват цикли и ритми, свързани на различни нива за индивидите, планетата и вселената като детството, зрялост и старост, деня и нощта, фазите на луната сезоните и знаците на зодиака.



Тези цикли синхронизират промените между активност и почивка, за да може енергията да бъде възстановена на всички нива
да възникнат движенията, които позволяват еволюцията.

През една такава смяна на циклите, която се случила преди 12 900 г. В края на ледниковата епоха станал световен потоп. Тогава изчезнала цялата съществуваща цивилизация, наричана днес Атлантида.

Земята се върти около слънцето за 365, 25 дена.Слънчевата система обикаля около Алциона, централното слънце на Плеядите в голям цикъл от 25 920 г. И всички заедно обикалят около центъра на галактиката. В един цикъл от 220 мил. години. Това са циклите на Вселената, регулирани от Закона за хармонията.

Тези големи цикли създават събития от мащаб, който засяга цялото човечество
разтърсващи планетата, пораждащи промени, подобни на потопа с който изчезнала цивилизацията на Атлантите за да даде ход на новият цикъл и актуалната цивилизация, която ще наречем Арийска.

Атлантида изчезнала заради промените, от края на ледниковата епоха от плейстоцена. В края на голямата обиколка на слънчевата система около Алциона.
В този момент слънчевата система се намира в края на Риби точно преди да навлезе в новата ера на Водолей.



Почти по средата от започването на Новото време, отчитано от световния потоп и изчезването на атлантите.

Актуалната цивилизация на Арийците сега излиза от 12 960 години тъмнина.
Намира се в точката на Галактическото Зазоряване. В момент на преход, който дава начало на една Нова Ера на Хармония и Мир.

През която през следващите 12 960 г. ще процъфтява. Цикъл подобен на деня и нощта, но от по-голям мащаб, който създава необходимите промени за да позволи еволюцията на човека и цялото човечеството като едно цяло.
================================================
spiralata.net



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 16, 2010 1:59 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Идея за множественността на Вселената

Космологията на индийския атомизъм предлага множество варианти на създаване и разрушаване, функциониране и структуриране на Вселената.



Тяхното детайлно изследване и описание едва ли може да бъде предмет на настоящата работа, още повече като се има предвид обстоятелството, че всяко изследване, посветено на историята на индийската философия, съдържа в една или друга форма, разгърнато или имплицитно, изложение на космологическите идеи в Древна и Средновековна Индия.

От друга страна, ние се убедихме, че философията на индийския атомизъм снема в рационален вид проблемите на индийската философия въобще. Затова космологията на индийския атомизъм е до голяма степен идентична с космологията в рамките на индийската философия.

Нашата задача ще бъде не позитивното (и конспективно) изложение на космологическата проблематика, така както тя се е решавала в хода на културното и духовното развитие в Индия, а осъществяването на проблемен анализ на културно-историческите модификации на връзката между космология и атомизъм в индийската философия.

Те, от своя страна, са предметно обусловени от няколко взаимосвързани идеи, които, разглеждани в съвкупност, дават достатъчно обхватна представа за съдържанието и основните тенденции в развитието на собствено атомистичната космология. Такива са на първо място идеите за цикличността на космологическия процес, за ролята на телеологическите аргументи в построяването на атомистичната картина на Вселената, за микро-макрокосмическите съвпадения, както и идеята за съществуването на множество светове.


Космическите периоди и
идеята за множеството вселени


Космологията е била винаги в съседство — за добро или лошо — с митологията, която оказва чувствително влияние дори върху съвременните представи за Вселената. И ако митологическите образи на древните отдавна са заели мястото си в пантеона на културната история, съвременното мислене все още не може да се освободи от митологическото очарование на непрестанно умножаващите се космологически теории.

Космологията, затова, е рационалната митология на съвременния учен. В нея понякога парадоксално си дават среща строгата логика на математическото мислене и развихрената фантазия на древните жреци. Това странно единство обаче не е свидетелство за ексцентричността на модерните космолози, а за фундаменталното единство на човешкия разум, за единството на тези рационално и емоционално-знанийни структури, които са лежали и продължават да лежат в основата на човешкото познание на действителността, за единството на човешкия дух както в регионално, така и във времево отношение.

Изменяли са се методите, средствата и спекулативният (наблюдателен) инструментариум за изследване на Космоса, но удивлението пред чудото на Вселената е останало същото. За философията това е от особена важност, защото философията започва с учудването.

Затова, без да се лишаваме от правото да философствуваме, не трябва да се учудваме, че между космологията на индийския атомизъм и съвременната теоретична и наблюдателна космология има редица общи или просто сходни черти. На част от тях ще обърнем специално внимание в хода на по-нататъшното изложение.

Според традиционната индуистка представа организираната вселена е периодично явление. Интервалът между възникването и унищожаването на света се нарича калпа и се равнява на един ден от живота на Брахма. Изразен в години, той е равен на 4,32 млрд. години. Този период е разделен на 1000 махаюги, а всяка махаюга (голяма епоха) се състои от 4,32 млн. години, разпределени в четири различни по времетраене юги (крта, трета, двапара и кали), съдържащи съответно 4800, 3600, 2400 и 1200 божествени години (една божествена година е равна на 360 човешки години).

По такъв начин Вселената „възниква“ на всеки 8,64 млрд. божествени години, съществува през първата половина от това време и се намира в дисперсно състояние през втората част, която съответно се нарича космическа нощ на Брахма.

За ранната индуистка космология съществуването и несъществуването на света са в сравними темпорални пропорции. Различията между школите са главно от функционален характер. Няя-Вайшешика и Мимамса смятат, че в космическата нощ световната материя се намира в хаотично състояние, нерегулирано от никакви физически закони.

Самкхя-Йога и Веданта разглеждат космическата нощ като абсолютно равновесно състояние на праматерията. Малко по-различен е моделът на будистката космология от този период. Тя се придържа към цикличността в развитието на Вселената и предполага наличието на четири неизмерими калпи. През първата от тях светът е напълно разрушен, или по-точно се намира в процес на разрушаване, през втората пустотата преобладава, през третата светът се изгражда отново, а през четвъртата съществува.

Будистите приемат и съществуването на шест вътрешни периода (антаракалпа), чиято продължителност варира от 10 до безброй много години. Почти същата идея отбелязахме и у Джайна, за която колелото на вселенското време има шест възходящи и шест низходящи спици, съответствуващи на увеличаващите се и намаляващи световни епохи.

Така или иначе, космологията на индийския атомизъм има това голямо преимущество, че работи с представата за една пулсираща вселена — ако не пространствено (макар че тук трябва да си спомним свиващото се пространство на Ведите и Джайна), то поне темпорално и функционално-органично. Сезонната цикличност на процесите в природата е тази емпирична основа, върху която се развива идеята за периодичността на космическите процеси.

Човекът и земната природа са част, органичен елемент във всеобемащото единство на Космоса. Телесното единство (интегралност) на човека в неговия сегашен живот е анатомо-физиологическа предпоставка за бъдещите реинкарнации, превъплъщения, на неговия Аз (атман) не само в рамките на този свят, но при известни условия и в пределите на всяка една от следващите появяващи се и изчезващи вселени.

От чисто физическа гледна точка тялото на човека е съставено от атоми (на една от елементните стихии), които са подчинени на универсалния закон за съединяването и разединяването. Доколкото атомите са вечни минимуми на материята, би могло да се каже, че не само трансценденталното Аз на човека е вечно (в качеството си на субстанция), но и неговото тяло — макар и в снет вид — притежава характеристиката вечност.

Под формата на атоми то преминава от прераждане в прераждане, от цикъл в цикъл и от една вселена в друга. Технологията на този космологически трансцензус обаче е различна и зависи от особеностите на онтологическата схематика, както и от съответните културно-исторически традиции, господствуващи в една или друга школа.

Естествено е да се предположи, че космологията на дадена атомистична школа ще зависи от типа паринама-вада или арамбха-вада, доколкото въпросите за атомния синтез до голяма степен обуславят и решението на редица космологически проблеми. Това, което обединява различните варианти на паринама-вада и арамбха-вада, е техният безусловно еволюционен характер, когато те бъдат направени предмет на космологически анализ.

И наистина, от гледна точка на космологията по-съществено е да се установи дали Вселената се развива или е неизменна, а не да се правят опити да се реши дали тя е изградена от атоми или от по-тънки конституенти (този въпрос, от своя страна, е централен за физиката). В този смисъл е безпредметно също да се спори дали светът първо се е разложил на съставните си елементи и едва след това се е оформил като завършено цяло, или обратно.

След като веднъж сме приели вечността на материалната субстанция (било то под формата на прадхана или под формата на многочислени атоми), безсмислено е да търсим формулата на абсолютното първоначало, още повече при убеждението, че тя е кодифицирана в свещеното писание (Ведите) и по-специално в представата за великото космическо яйце.

От астрофизична гледна точка е може би интересно да се отбележи, че космическото яйце, по мнението на Прашастапада, е изградено не от нещо друго, а от атомите на земята и атомите на огъня, които се намират в изключително кондензирано състояние (ПДС, § 40). Тази идея е пръв исторически предшественик на съвременната представа за първичната космическа свръхтежка капка.

Изграждането (сршти) и разграждането (пралая) на света е тема, на която се обръща неизменно внимание в рамките на философията на Няя-Вайшешика. Според Парамартха (499 — 569) разграждането на света се извършва по два начина, първият от които се нарича антара-самварта, а вторият — теджах-самварта.

Това свидетелство е особено ценно, защото с него фактически се дава ясно да се разбере, че ранната Вайшешика е обсъждала такива варианти на разграждане, които в най-общи линии — съобразявайки се с названията, приведени от Парамартха — могат да бъдат обозначени като интерналистки (антара означава вътрешен) и термален (теджас означава огън, светлина, енергия).

Следователно в едни случаи пралая се разглежда като естествен, вътрешно присъщ процес на разграждане на света, а в други — като процес на принудително външно унищожение. Очевидно, в случая с принудителното разграждане не е минало без определено въздействие от страна на ранната будистка космология. От друга страна, първият тип разпадане на света се измерва в числа от арсенала на будистката космология — той трае 300 000 коти (коти = 10 млн. години), които са разпределени в три калпи:

а) I калпа — огнен свят;
б) II калпа — воден свят;
в) III калпа — свят на вятъра.

Всяка калпа (равняваща се фактически на една голяма космическа ера) светът бива унищожаван от един от съответните елементи-стихии. По време на разпадането всяко голямо тяло се разгражда на съставните си атоми и пребивава в такова разпръснато състояние, докато адршта (или дхарма и адхарма) не даде съответния импулс за рекомбинация на атомите.

В първата си част тази представа е сродна на будистката, изложена в Локапаннятти ХV.А. Според космологията на ранните будисти двадесет и четири малки космически ери правят една голяма космическа ера. През една от ерите светът отива към разрушение, през друга космическа ера светът отива към възстановяване, през трета светът е в състояние на разруха, и през четвърта — в състояние на ненакърненост.

Всички те, според Буда, траят по една асамкхея. Той твърдял също, че има три типа разрушение: разрушение чрез огън, разрушение чрез появата на допълнителни слънца в небето — след петото водата в океаните се изпарява, след шестото космическата ос на света — Сумеру — започва да изпуска дим, след седмото Сумеру е обхваната от пламъци, които разрушават и дворците на Брахма. „Такъв е древният закон (на света).

акава е крайната точка, достигната от разрушаването на материалния свят. По време на останалите двадесет малки космически ери хилиокосмите (ансамбли от 10 хил. свята) остават празни, проникнати от сенки и разстройство“ (Локапаннятти ХV.А, с. 172). Идва време обаче, когато светът се възстановява.

Защото възстановяването, смятат будистите, е в природата на нещата. Законът на нещата е такъв, че светът трябва да бъде възстановен посредством извеждането на четирите махабхути на материалните агрегати (рупа-скандха), от които постепенно се изграждат палатите на Брахма. Този процес се ръководи от действията (карма), акумулирани от съществата по време на предишните им съществувания (по-късно ще видим, че точно такава е представата и на Няя-Вайшешика).

Според будистите именно карма, силата на акумулираните действия, е последното основание, непосредствената causa efficiens за възстановяването на материалните елементи, а следователно и за активизирането на атомите, от които са изградени „палатите на Брахма“, т.е. в крайна сметка светът.



Вторият тип разрушаване започва, както и предишният, с унищожаването на всички живи същества, в резултат на което Великият Брахма остава сам в хилиокосма. След това заваляват проливни дъждове, които разрушават дори планината Сумеру и покриват цялата земя.

Изчезват не само елементите на земята, но и елементите на огъня и вятъра. Дворците на Брахма се разрушават. Всичко, което е било съединено и събрано по силата на карма, бива разединено и разпръснато (Локапаннятти ХV.В). Механизмът на последният тип разрушаване — чрез вятър — заслужава да бъде описан по-подробно поради факта, че тук става дума за разрушаване на самия космичен континуум: „Настъпва времето, когато се осъществява второто разрушение: разрушението на космическия континуум.

По това време задухват мощни ветрове. В следствие на това вятърът вдига в космоса камъните на тази земя, големи колкото дланта на ръката, и ги разрушава. Той запокитва в пространството скали, големи колкото подноси за ориз, големи като рогозки, големи като села и полета, и ги разрушава. След това той вдига в пространството високите сто йоджана върхове на Сумеру, царя на планините, строшени от голямата маса вятър, и ги разрушава.

Вдигнал в пространството върховете, високи двеста йоджана, триста йоджана, четиристотин йоджана, петстотин йоджана, той ги разрушава. По външните планини на Сумеру стихията на вятъра се развилнява. Масата на водата се разлага до по-низшата маса на вятъра (въздух, газ).

Вятърът вдига тази земя в Космоса и я разрушава... повдига голямото море и Сумеру, царя на планините, и ги разрушава. Масата на земята изчезва. Масата на водата изчезва. Масата на огъня изчезва. Областта на Брахма престава да съществува. Небесният палат на Брахма е разрушен.

Това, което е било събрано от силата на карма, изчезва. И вятърът престава. Небесният палат на Брахма, огромен, просторен, блестящ, приятен на поглед, очарователен, е разрушен, а също и областта Брахмалока на Брахма. Такъв е древният закон на света. Такава е крайната точка, достигната от разрушаването на световния континуум“ (Локапаппатти ХV.С).

* * * * * * *
Въпреки значително по-високата степен на натурфилософска рефлексия, демонстрирана от мислителите на Няя-Вайшешика, тяхната представа за космическите периоди малко се отличава от космодеструктивните видения на ранните будисти, изложени в концепцията за трите „космически революции“. Според Прашастапада, който излага каноничните възгледи по този въпрос (ПДС, § 40) — макар те да не се съгласуват с възгледите на Канада, особено що се отнася до ролята на Брахма в непрекъснатия процес на космическите кръговрати, — разрушаването на света означава окончателно разрушаване и на четирите материални субстанции — земята, водата, огъня и въздуха.

Това положение може да предизвика известни недоразумения, тъй като според Канада субстанциите са вечни под формата на атоми и невечни под формата на агрегати. Възниква закономерният въпрос какво трябва да разбираме под субстанция (махабхута), когато трябва да уточним основните етапи в разрушаването и изграждането на света, т.е. когато субстанцията се разглежда не от метафизическа, а от космологична гледна точка.

Ако приемем, че субстанциите се разрушават заедно с установяването на космическата нощ, тогава ще трябва да се съгласим, че атомите — чиято вечност е безспорна — загубват субстанциалните си различия и се превръщат в недиференцирани минимални структури на първичната материя. Но това е позицията на Джайна, затова правилно би било да се предположи, че атомите запазват субстанциалната си определеност дори и в епохата на космическия хаос.

Сами по себе си атомите обаче не могат да бъдат причина за разграждането на организирания свят, защото те притежават постоянен набор от качества и действия, изхождайки от които не е възможно да се обоснове и космологически да се мотивира началото на пралая. Този пропуск на ранното учение създава благоприятна почва за активизирането на определено теологически аргументи в рамките на по-късната космология на Няя-Вайшешика.

По мнението на Прашастапада светът започва да се разрушава в края на стогодишния период от живота на Брахма (съответно измерен в цифрите на „божествената“ хронология). Причините за това не са от областта на естествената необходимост, а от сферата на божествените събития — именно по това време Брахма достига своето освобождение, а великият бог, господарят на вселената (Махешвара), пожелава разрушаването на света, за да може да предостави отдих на многочислените живи същества от уморителния кръговрат на самсара (колелото на превъплъщенията).

В резултат на това адршта (невидимата сила) престава да проявява активност, което се отразява на активността на субстанциалните души (атман), а също и върху битието на телата, материалните органи и обекти, които сътрудничат с нея (ще напомним, че Канада приема адршта за трансцендентален феномен само защото не може да бъде обяснена със средствата на перцептивното и рационално познание, а по-точно, не може ад бъде вписана в структурата на физическото обяснение на действителността; при него обаче адршта не е нито отделна субстанция, нито още повече категория — тя е просто необяснен феномен, чиито функции са чисто натуралистични).



По-нататъшното разграждане на света следва в общи линии схемата на атомния синтез, само че в обратен ред. Желанието на Махешвара предизвиква съответно действие в атомите и душите, което води до разрушаване на връзката между атомите и душите. В резултат на това възниква качеството разединение, което води до унищожаването на телата и органите, докато не останат само свободни атоми.

С това се обяснява разграждането на органичните тела, притежаващи душа, т.е. намиращи се в контакт със субстанцията атман в нейните плуралистични модификации. По същия начин се извършва и разграждането на материалните обекти, изградени от земя, вода, огън и въздух.

И така, атомите като последни материални субстанции остават окончателно разделени. Същото се отнася и за душите, които изпълнени със съответната доза дхарма и адхарма (в зависимост от делата си в предишния космологически цикъл), остават в покой за следващите сто години от хронологията на Брахма (по-нататък ще видим, че от „терагалактическа“ гледна точка този процес не е еднороден: в необятната вселена съществуват множество региони, които пребивават в състояние на пралая, и други, намиращи се във фазата на нормалното съществуване на нашата вселена).

Накратко, през периода на разграждане на материалния свят трите всепроникващи, вечни и неизменни субстанции — акаша, пространството и времето — престават да изпълняват (Прашастапада смята, че това става по волята на Махешвара) посредническите и индивидуализиращите си функции, което довежда до невъзможност за космокреативно съединение между атомите на четирите елементни субстанции, а също между тях и душите.

Множеството атмани обаче запазват „ретрибутивните“ си функции под формата на определени предразположения (самскара — склонност, клинамен, космологична интенционалност), които се конституират от съотношението между дхарма и адхарма. Точката на поврат се полага от активизирането на ретрибутивната сила на дхарма и адхарма посредством импулс от страна на адршта, която, от своя страна, играе ролята на ретранслатор на божествената воля.

В следствие на това душите отново получават възможност да се съединяват с атомите. Именно този контакт с пребиваващите в безпорядъчни вибрации атоми задава в тях насоката на едно напълно определено „конструктивно“ движение, което довежда до започването на процеса на комбиниране на атомите и образуване на първите космологически агрегати. Обратното движение на първоматерията към нейното органично-космологическо състояние минава през десет последователни степени:

1. Съединяване на душите с атомите, което е възможно само чрез съответно движение. Този етап следователно съдържа и няколко предварителни „под-етапа“, които осигуряват на изхода „свързване“ на душите с атомите: а) волево напрежение от страна на Махешвара; б) активизиране на адршта, привеждане на акаша, пространството и времето в „космологическа готовност“;

в) придаване на субстанциите на импулса за действие, което довежда до съединяването на атомите и душите. При това съединяването не трябва да се разбира като нещо реално, каквото е например свързването между два атома, а като създаване на възможност за органично-конструктивни движения. Душите придобиват свойството да организират материалните атоми в завършено космологическо цяло (СВМ IХ, с. 54).

2. Втората степен се характеризира с началото на комбинативния процес между атомите. Особеното тук е, че се задвижват не всички атоми, а само атомите на въздуха, което позволява на определени двойки да се съединяват в бинарни атоми.

3. Следващата космогонична степен фиксира окончателното оформяне на елементната стихия (махабхута) на вятъра, която постепенно запълва пространството.

4. В средата на елементния вятър се инициира комбинирането на атомите на водата.

5. Възниква елементната стихия на водата, която формира великия океан на вселената.

6. В този океан започва и съединяването на атомите на земята, чиито двойни (двянука) и тройни (трянука) комбинации създават предпоставките за оформянето на елементната стихия на земята.

7. Окончателно се консолидира елементът земя (пртхиви).

8. В стихията на водата започва и комбинирането на атомите на огъня. Водата (или водородната стихия) се схваща като своеобразен гарант за синтезирането на огнената стихия, доколкото ограничава разрушителната мощ на огъня и не му позволява да даде ход на деструктивния процес.

9. Елементната стихия на огъня, сдържана от водата и земята, в известен смисъл може да се разглежда и като катализатор на космологическата еволюция, довеждаща до възникването на емпиричния свят.

10. От атомите на огъня, смесени с атомите на земята и регулирани от стихията на водата, възниква великото космическо яйце, което при увеличаването на каталитичните функции на огъня избухва и поставя истинското начало на емпиричната вселена. Душите се съединяват с телата и отново започва вечният кръговрат на преражданията.



В тази общо взето натуралистична схема твърде странно и изкуствено звучи положението за двойното съединяване на душите и атомите — веднъж на трансцендентално-метафизическо равнище и втори път — на космологико-емпирично. Чисто теологическите аргументи на Прашастапада и на Шридхара обясняват повече вечността на атомите, отколкото механизма на космологическо взаимодействие между атомите и душите.

В това отношение значително по-информативна е дискусията за величината на атмана, изложена на страниците на Сядвада-мапджари. Глава IХ от това произведение е озаглавена „Учението на Вайшешика за размерите на Атман“ (СВМ, с. 52-55). За нас този анализ представлява несъмнен интерес, тъй като критиката на учението на Вайшешика за душата е дадена в тясна връзка с разработването и плодотворното разширяване на философско-космологическите аспекти на атомистичната доктрина.

Главните аргументи на Вайшешика в полза на вездесъщността (и всепроникващата природа) на атман се свеждат до космологически и чисто физически съображения. Ако атман беше лишен от вездесъщност, космическият еволюционен процес нямаше да започне въобще, тъй като не би имало едновременно свързване с атомите, които се намират в други региони на пространството.

Това е една изключително важна забележка, защото хвърля светлина върху някои неясни въпроси в космогонията на Вайшешика. Оказва се, че атомите не се свързват последователно или едновременно в ограничени пространства (както би могло да се заключи от безкрайно малките им размери и практическата необятност на Космоса) — едновременното свързване на атомите е задължително условие за привеждане в движение на огромната машина на Космоса.

Хипотетичното съществуване на Махешвара не е в състояние да обясни едновременността на първите синтетични космологически процеси, нито пък това може да стори адршта — великият владетел на вселената и невидимата сила адршта не са понятия, които биха могли да бъдат вписани в изключително прецизно изработената категориална систематика на Няя-Вайшешика.

Ето защо, изхождайки именно от строгата логика на категориалната еволюция в школата, би следвало да се предположи, че функциите на космологически инициатор и координатор ще бъдат приписани на категорията атман — вечната и всепроникваща субстанция. Нещо повече, в интерпретацията на Маллишена привържениците на Вайшешика твърдят, че ако душата не бе всепроникваща, нямаше да има и последващо свързване на атомите, което означава, че не биха възникнали и по-сложните агрегати.

А след като не възникнат по-сложни агрегати, естествено е да се предположи, че няма да възникнат и органичните тела, а между тях и човешкото тяло. Следователно отричането на вездесъщността на душата означава невъзможност човекът да съществува като висш биологически организъм. Но доколкото човек все пак съществува, очевидно душата (атман) като вечна субстанция трябва да бъде всепроникваща.

По такъв начин човешкото съществуване сега налага определени ограничения върху началните фази в еволюцията на Вселената. Заедно с това съществуването на човека сега предполага наличието на една изотропна и еднородна вселена — изотропността и еднородността на вселената са функция (макар и не в материален смисъл) от вездесъщността на атмана. Този тип разсъждения ни довежда плътно до аргументацията, характерна за разпространения в съвременната наука антропен космологически принцип.

Изложеното по-горе схващане на Вайшешика заслужава специално внимание, тъй като позволява да се изгради една сравнително цялостна представа за философския атомизъм на Няя-Вайшешика. Още по-голямо значение то има за изясняването на някои изключително важни въпроси от метафизическо и космологическо естество.

На първо място следва да се постави въпросът за източника на движение на атомите. От изложеното стана ясно, че материята и източникът на нейното движение се схващат като различни субстанции (атоми и души). Не казваме просто движение, а източник на движение. Според някои основополагащи концепции на Вайшешика атомите се намират в непрекъснато движение, което бе отбелязано като париспанда.

Вибрациите, или кръговото движение на атомите, е неделимо от тяхната същност, следователно в нашия случай не става дума за движение въобще, а за особена форма на движението, която позволява на атомите да „пристъпят“ към космологическия процес на комбинация и рекомбинация.

И така, душите, разглеждани като метафизически субстанции, са източник на постоянни импулси (в периода на прехода от пралая към сршти), които трансформират собственото въртеливо движение на атомите в универсално космосинтетично движение.

Това обстоятелство е от особено значение, тъй като нито Канада, нито Прашастапада пред­ставят смислено обяснение на причините за задвижването и съединяването на атомите, което да се съгласува с физикалисткия настрой на доктрината. Привличането на адршта, която има определен смисъл в рамките на натурализма, няма никакво научно значение, когато става дума за сферата на свръхемпиричните феномени.

Може, разбира се, да бъде възразено, че предложеното тълкуване на атман като неприсъща причина за възстановяването на атомистичната вселена също няма никакво научно значение. Това обаче съвсем не е така (особено когато придаваме по-разширен обхват на термина „научно значение“ и го разглеждаме като научен факт, концепция или хипотеза, които имат значение в рамките на определена теория).

Така например много от обяснителните модели в съвременната физика и космология вземат под внимание възможната (малка или голяма) роля на един съзнателен фактор в развитието на вселената. Според силната формулировка на антропния принцип (освен в тази форма антропният принцип съществува и в други свои модификации — като слаб, партиципационистки и финален) вселената съществува, защото ние сме тук, защото нашето съществуване сега и тук налага определени ограничения върху произхода и дори върху крупномащабната структура на вселената.

Според партиципационистката формулировка на антропния принцип, базираща се върху реалистична интерпретация на квантово-механичните парадокси и по-специално на парадокса Айнщайн—Розен—Подолски, никое елементарно явление не е явление, докато не се превърне в регистрирано явление. По такъв начин актът на измерване, твърди Дж.А.Уилър, има неотразимо въздействие върху бъдещето на вселената, защото упражнява това въздействие върху бъдещето на електрона.



По някакъв странен начин вселената, в която живеем, е партиципационистка. „Започвайки от Големия Взрив, вселената се разширява и изстудява. След еони динамично развитие тя поражда наблюдателите. Актовете на партиципация чрез наблюдение — посредством механизма на забавения избор — на свой ред придава чувствителна реалност на вселената не само сега, но и до самото Ј начало. Да се говори за вселената като за самовъзбуждаща се верига, означава още веднъж да се предположи партиципационистка вселена.“2

От друга страна, Маллишена дава да се разбере, че вездесъщността (всепроникващата природа) на душата не е просто резултат от развихряне на способността за метафизически спекулации и израз на стремежа към теологизиране на философията, а представлява концепция, която има да играе особено важна роля в атомистичното учение на Вайшешика.

Нашето следващо заключение е тясно свързано с предишното — за значението на импулсите, изхождащи от атман-субстанциите при трансформирането на потенциална енергия на движението в космологически кинетична, чиято главна задача е да интегрира и диференцира атомите в скандхи (агрегати). При това положение е напълно естествено главният упор да се прави върху изследването на механизма на природното цяло, върху законите, които разкриват съотношението между „частите“ му и разнообразните форми на тяхното движение.

Естествено е също (доколкото философията на Вайшешика полага основите на научната механика) анализът на типовете движение да е изместил временно вниманието от целостността на световните процеси, от плодотворната идея за тяхната еволюционна природа. Тези аспекти на „природознанието“ не намират отражение в системата на Няя-Вайшешика, а се разработват главно от Веданта, която слага ударение върху органичната тоталност за сметка на механизма на частите, и от Самкхя с нейното изключително по своята прецизност учение за интегралната еволюция на световното цяло и неговите системно-йерархични елементи.

При общата механистична тенденция на школата на Няя-Вайшешика учението за всепроникващата природа на атмана трябва да се схваща като опит за компенсиране на тоталния механицизъм с помощта на идеята за множеството субстанции (особен род изключително тънки механизми), които гарантират целостността на индивидуалните обекти.

Атман, следователно, е плуралисткият еквивалент на понятията за органична тоталност и диференциална еволюция. В определен смисъл атман може да се разглежда като метафизичен източник на интенционална (насочена към космологичното цяло) енергия. Той излъчва импулси, които трансформират вътрешноприсъщото вибрационно движение на атомите в енергия на космогоничното действие.

Причината за намесата на атман в чисто физическите процеси обикновено се обяснява с това, че атомите са лишени от съзнателност. По този повод Уддйотакара отбелязва следното: „Коя е материалната причина за света, след като живият Ишвара не е повече от инструментална [причина]? Твърди се, че такава [причина] са свръхтънките (парама-сукшма) атоми, изграждащи [проявените] субстанции... В какво се състои учението за фундаменталния Ишвара като причина?

Това учение е обяснено тук: прадхана, атомът и карма, управлявани от предходната дейност на съзнателната причина, се привеждат в действие поради това, че те не притежават съзнателност. Както притежаващият съзнание човек привежда в действие лишената от съзнание брадва, така и прадхана, атомите и карма, които са несъзнателни, се привеждат в действие; затова те също се регулират от съзнателна причина“ (Няя-варттика, с. 457).

Оказва се обаче, че и по отношение на съзнателната регулация Ишвара не действува в съответствие със собственото си желание, а в съгласие с действията на хората, които по този начин се превръщат в съдържателен източник на първичния съзнателен тласък, полагащ началото на сътворяване на вселената.

Ишвара следователно е само стимулираща причина, която е посредник между действията на хората във вселената, която вече е отмряла, и космогенеративните тенденции в атомите. В потвърждение на това е и изказването на Вачаспати Мишра, че „дейността на атомите като материална причина (упадана) е с оглед действията на хората; Ишвара е само стимулираща причина“ (НВТТ, с. 418).

По такъв начин Няя-Вайшешика остава вярна на механистичния патос на ранната школа, като съединява плурализма на учението за субстанциите (атомите, времето, пространството, акаша и множествения манас) с плурализма на системно-организиращите принципи (множеството атмани). Именно в това се състои и най-дълбоката връзка между учението за атман (психологията) и атомистичната космология на Вайшешика, която дава плод в идеята за нравствено-антропогенната регулация на вселената.

В заключение ще се обърнем отново към критиката на Маллишена, който дава още един пример за тясната връзка, съществуваща между космология, атомизъм и психология, т.е. учението за всепроникващата природа на душата: „Посредством всепроникващата природа на атман (душата, Аза като метафизическа субстанция) всички атоми [на вселената] са свързани с него (тялото на човека)“ (СВМ, с. 54).

Смисълът на това положение е, че всички атоми на материалната вселена се сближават едновременно и хармонично за изграждането на тялото на атман, с което се полага началото на емпиричното съществуване на вселената с характерното за него кармично превъплъщение, страдание и удоволствие, и стремеж за освобождаване от веригите на самсара. Атман следователно се схваща като принцип на универсалната връзка.

Ако задачата на манас беше, благодарение на неговите атомистични размери, да изпълнява тази функция по отношение на познанието, т.е. да свързва елементите на познавателния опит в органично единство, то функциите на атман надхвърлят рамките на познанието, вследствие на което той трябва да бъде определен като субстанция на универсалното свързване (Канада), или с други думи, като принцип на интегралната, органична цялост.

Подобно разбиране за атман разширява актуалните хоризонти на материалните взаимоотношение между природата и човека, защото му връща неподправеното усещане за цялостност, за единство със заобикалящата го действителност.

Сядвада-мапджари повдига и някои други интересни въпроси, хвърлящи светлина върху малко известни аспекти на атомното учение на Вайшешика. Ако предположим заедно с противниците на Вайшешика, че душата няма характера на всепроникваща субстанция и се опитаме да отнесем това твърдение към проблематиката на телообразуването (става дума за конституирането на тези тела, на които подлежи да се свържат с атман),

то ще трябва да се съгласим, че душата оказва стимулиращо въздействие само върху ограничен брой атоми, ако не и само върху един (всъщност това е позицията на Джайна, според която дживатман, или просто джива, в периода на разграждането на света заема пространството на един атом и,

следователно, началният процес на съединяване между атомите и душите би трябвало фактически да се тълкува като осъществяването на първична космологическа връзка между намиращата се в свободно състояние атомистична душа и един от окончателно диференциралите са груби атоми на пудгала).

Очевидно е заключението, че образуването на тялото в такъв случай ще бъде оставено на волята на случая, а според логиците на Веданта е въобще невъзможно при подобна постановка на въпроса. Причината за съединението на атомите в агрегати „не може да бъде съединението на атман и атом, защото съединението на две лишени от части субстанции не може да се осъществи в един атом на пространството (прадеша)“.

Съединението на два атома е също невъзможно, защото в периода на космическия разпад те са лишени от действия, следователно поради невъзможността за възникването на молекулата няма да възникне триадата и т.н., включително и тялото.
==================================================
Пламен Градинаров
orientalia.org



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Яну 16, 2010 2:05 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Опитах си да изградя една представа за разбирането, че не съществува само една Вселена в Космоса.

По-късно ще продължа и с Галактическия ритъм - какво представлява той, колко Галактики може да съществуват в една Вселена и т.н., нейните характеристики и т.н. докато стигна до Планетарният строеж и ритъм.

Имайте търпението ... Wink Smile

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
цецка33




Регистриран на: 13 Май 2010
Мнения: 96
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 09, 2010 8:55 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Всеки човек, който е роден в 13-та година, в 13-ия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-ия час, в 13-та минута, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да реши.

Числото 13 няма милост към нищо, то руши, но и създава. Искате ли да се справите с енергиите на това число, турете любовта за основа на живота си.

Aз самата съм родена на 13 и от личен опит смятам че е фатално-за добро или зло...


Числото тринадесет (13) - това е вярата, че от всички страдания ще бъдем освободени чрез приобщаване към Господа и че ще му благодарим за това което ни е дал...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеПосетете сайта на потребителя Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov