Човекът и неговата истинска духовна същност

Сега ще пристъпим към разглеждането на самия човек, не вече носителите на съзнанието му, а работата на съзнанието върху тях, не вече телата, а съществото, което функционира в тях.

Под "човек" аз разбирам този индивид, който минава от живот в жи¬вот, който влиза много и много пъти в телата и пак ги напуска, който расте от събиране и смилане на опит и който живее в висшия умствен свят. Ще изучаваме онази същина, човека, който работи в трите свята, с които сега сме запознати - физическия, астралния и умствения.

Човек започва да натрупва своя опит във физическия свят, където най-напред развива самосъзнание. Тук се явява това, което наричаме "будно съзнание", съзнанието, което ние всички познаваме, което работи чрез мозъка и нервната система, с което размишляваме по обикновения начин на логическите процеси, с което запомняме минали явления от настоящето въплъщение, и упражняваме съждения върху делата на живота.

Всичко, което признаваме като наши умствени способности, е резултат от работата на човека в предшестващите стадии на неговото пътешествие (в живота), и неговото самосъзнание тук става все повече и повече жизнено, повече и повече активно, повече и повече живо, заедно с развитието на индивида, заедно с прогресирането на човека живот след живот.

Ако изучаваме един твърде неразвит човек, ние установяваме, че неговата самосъзнателна умствена активност е бедна по качество и ограничена по количество. Той работи във физическото тяло през грубия и ефирния мозък. Дейността продължава, що се отнася до работата на цялата нервна система, видима и невидима, но е твърде несъвършена. В нея има твърде неясно различаване, твърде малко деликатност в умственото схващане.

Съществува умствена дейност, но тя има твърде детски характер. Тя е заета с твърде дребни работи, намира удоволствие в твърде дребнави случки, нещата, които привличат вниманието й са от нищожен характер - тя е заинтересована от преходни предмети, тя обича да седи до прозореца и да гледа шумната улица, наблюдавайки минаващите хора и коли, правейки" бележки по тях, преизпълнена с удоволствие, ако един добре облечен човек падне в локва или бъде сплескан с кал от някой минаващ автомобил. В себе си тя не намира много неща, които да заемат нейното внимание и затова винаги бяга навън, за да може да се чувства жива.

Това е една от главните характеристики на този нисък стадий на умствената еволюция - човекът, който работи върху физическото и ефирното тяло и ги смята за носители на съзнанието, винаги търси силни усещания. Той има нужда да е сигурен, че чувства и да научи да разпознава нещата, като получава от тях силни и жизнени усещания. Това е един много необходим стадий на прогреса, макар елементарен, и без него той ще бъде винаги в заблуждение, заблуждение между процесите вътре в неговия носител и вън от него.

Той трябва да научи азбуката на Аз и Не-аз, като прави разлика между предметите, които пораждат впечатления и усещанията, причинени от тези впечатления, между стимулите и усещанията. Най-ниските типове от този стадий срещаме по улиците, облегнати лениво о стените, намирайки голямо удоволствие в случайни бележки и в избликването на безсмислен смях. Всеки, който е способен да гледа в техните мозъци, намира, че те получават някак замъглени впечатления от преминаващите край тях обекти и че връзката между тези впечатления и други подобни на тях е твърде слаба. Впечатленията са повече подобни на камара чакъл, отколкото на добре наредена мозайка.

При изучаването на начина, по който физическият и ефирният мозък стават носители на съзнанието, ние трябва да се върнем назад към ранното развитие на Ахамкара, или "Аз-ност", един стадий, който може да се наблюдава в нисшите животни около нас.

Вибрации, причинени от сблъскване с външни предмети, започват в мозъка, преминават през него в астралното тяло и съзнанието ги възприема като усещания, преди да има изградена някаква връзка между тези усещания и предметите, които са ги причинили, тъй като това свързване е една определена умствена дейност едно схващане. Когато схващането започва, съзнанието употребява физическия и ефирния мозък като свои носи тели, посредством които то събира знание за външния свят.

Този стадий, разбира се, отдавна е преминал за нашето човечество, но неговото бледо повторение може да се види, когато съзнанието вземе нов мозък при едно ново раждане. Детето започва "да забелязва", както се изразяват бавачките, т. с., да свързва едно усещане, което се повдига в него, с впечатлението, направено върху новото тяло от един външен предмет, и тъй то "вижда" предмета.
След известно време виждането па един предмет не с необходимо, за да може образът на този предмет да се яви в съзнанието.

Съзнанието установява, че е способно да си припомни даден предмет, без гой да се намира пред някое от сетивата. Такова едно зрение но памет е една представа, една идея, една концепция, един умствен образ, и такива съставляват склада, който съзнанието събира от външния свят. Върху тях то започва да работи, и първият стадий на тази дейност е нареждането на представите, което предшества "размишлението" върху тях. Размишлението започва със сравняване па представите една с друга, и тогава минава към търсенето на връзки между тях, като то съди по това дали те се явяват едновременно или последователно.

В този процес съзнанието се отдръпва в себе си, отнасяйки със себе си представите, които си е съставило отусещанията, и минава да прибави към тях нещо о г себе си, като когато вади заключение за една последователност, свързва едно нещо с друго като причина и следствие. То започва да вади заключения, даже да предвижда бъдещи явления, когато установи една последователност, тъй че когато схващането "причина" се яви, го очаква да последва и схващането "следствие".

По-късно съзнанието отбелязва, сравнявайки своите представи, че много от тях имат един или повече общи елементи, докато останалите техни съставни части са различни. То изважда тези общи характеристики вън от останалите и ги поставя заедно като общи характеристики на един клас, и тогава групира в едно предметите, които ги притежават. И когато види един нов предмет, който ги притежава, то го причислява към този клас. По този начин съзнанието привежда в ред хаоса на схващанията, с които е започнало своята умствена кариера, и извежда закони от редовната по¬следователност на явленията и на типовете, които на¬мира в природата.

Всичко това е работата на съзнанието в и чрез физическия мозък, но даже в тази работа ние проследяваме присъствието на неща, които мозъкът не доставя. Мозъкът просто получава вибрации. Съзнанието, работейки в астралното тяло, променя вибрациите в усещания, в умственото тяло то пременя усещанията в схващания и тогава продължава всички процеси, които, както току-що казахме, преобръщат хаоса в ред.

Тъй работещото съзнание, по-нататък, се просветлява отгоре с идеи, които не са изфабрикувани от материалите, доставени от физическия свят, но са отразени в него направо от Божествения Ум. Великите "закони на мисленето" регулират всяко мислене, и самият акт на мислене открива тяхното предсъществувание, тъй като той (акта) става от тях, под тях, и е невъзможен без тях.

Почти излишно е да отбелязваме, че всички тези ранни усилия на съзнанието да работи във физическия носител са изложени на риска от много грешки, породени както ат несъвършени виждания, тъй и от погрешни заключения. Бързи заключения, обобщения от ограничена опитност повреждат много от заключенията, до които се с стигнало.

Правилата на логиката са формулирани, за да се дисциплинира мисловната способност и да се направи тя способна да избягва грешките, в които постоянно попада, когато е необучена. Но все пак, опитът за размишление, за свързване на едно нещо с друго, колкото и несъвършен да е той, е един явен белег за израстване в самия човек, защото показва, че той прибавя нещо от себе си към сведенията, доставени отвън.

Тази работа върху събраните материали има ефект върху самия физически носител - тялото. Когато умът свърже две усещания заедно, той също установява - тъй като причинява съответни вибрации в мозъка - една връзка между системите вибрации, от които са се явили усещанията.

Защото, когато умственото тяло е приведено в активност, то действа на астралното тяло, то пък на ефирното и физическото, и нервната материя на последното вибрира под импулсите, изпратени през нея. Тази дейност се проявява като електрически изпразвания и магнитни струи играят между молекули и групи от молекули, причиня¬вайки сложни взаимоотношения.

Те оставят това, което наричаме нервна следа, една следа, по която друга една струя ще мине много по-лесно, отколкото е минала първата. И ако една група от молекули, които са трептели в дадена вибрация, бъдат отново активизирани от съзнанието, което преповтаря идеята, която е била отпечатана върху им, то тяхното раздвижване лесно тръгва по вече образуваната следа между нея и една друга група чрез едно по-първо свързване, и извиква тази друга група в активност, тя пък изпраща горе в ума една вибрация, която след редовните преобразувания, се явява като една асоциирана идея.

Ето къде се вижда голямата важност на асоциацията. Тази дейност на мозъка бива понякога крайно обезпокоителна, когато някоя лудешка и смешна идея е била свързана с друга сериозна и свещена. Съзнанието извиква свещената идея, с цел да се спре върху нея, и изведнъж съвсем без неговото съгласие, усмих¬натото лице на неканената идея, изпратена от механическата дейност на мозъка, се вмъква през вратите на светилището и го омърсява.

Мъдрите хора обръщат внимание на асоциациите и внимават как приказват за най-свещените неща, да не би някой неразумен и невеж човек да направи връзка, която вероятно ще се преповтаря в съзнанието. Полезно е нравилото на великия Еврейски Учител: "Не хвърляй това, което е свято на кучетата, нито хвърляй бисери пред свине".

Друг един белег на прогрес се проявява, когато човек започва да регулира своето поведение чрез заключения, достигнати вътре в него, вместо с импулси, получени отвън. Тогава той черпи от опита, натрупан в неговия собствен склад, припомня си минали случки, сравнява резултатите, достигнати от различни линии на активност в миналото, и по тях съди каква дейност да започне в настоящето. Той започва да предвижда, да съди за бъдещето по миналото, да размишлява за предстоящото, като си спомня какво вече се е случило. И когато човек прави това, тогава действиелно той расте като човек.

Все още той може да е затворен да функционира в своя физически мозък, все още може да с неактивен вън от него, но той започва да става едно развиващо се съзнание, което започва да се държи като отделен индивид, да избира своя собствен път, вместо да се носи според обстоятелствата или вместо да бъде принуждавано по някоя дадена линия на дейност от някой външен натиск. Израстването на човека става но този определен път и той развива все повече и повече от това, което се нарича характер, повече и повече волева сила.

В това отношение хора със силна и със слаба воля се различават помежду си. Слабоволният човек е движен отвън, от външни привличания и отблъсквания, докато силно волевият е движен отвътре. Последният има в ръцете си обстоятелствата, които нарежда и ръководи със своята натрупана опитност. Тази опитност, събрана и натрупана през много животи, все повече и повече се проявява в действителния живот, когато физическият мозък става по-упражнен и по-изтънчен и следователно по-възприемчив.

Опитността е в него, но той може да си послужи с нея само толкова, колкото може да отпечата върху физическото си съзнание. Самият човек владее паметта и прави размишления. Човекът сам съди, разбира, решава, но той трябва да върши всичко това чрез своите физически и ефирен мозък. Той трябва да работи и действа чрез физическото тяло, чрез нервния механизъм, и чрез ефирния организъм, свързан с него. Колкото мозъкът става по-впечатлителен и човек подобрява неговия материал и го привежда повече под своя контрол, толкова става по-способен да си служи с него за свое по-пълно проявление.

Тогава как трябва ние, живите хора, да упражним нашите носители на съзнание, за да могат те да ни служат като по-добри инструменти? Ние не изучаваме сега физическото развитие на тялото, а как съзнанието го обработва, като си служи с него като с един инструмент за мисъл.

Човекът решава, че за да направи този свой носител по-ползотворен, за чието фи¬зическо подобрение той вече е упътил своето внимание, той трябва да го приготви да приема бързо и последователно импулсите, които му праща. За да може мозъкът да отговаря последователно, той сам трябва да мисли последователно, и като праща по този начин в мозъка последователни импулси, той ще го привикне да работи последователно, като свързва групи от молекули, вместо чрез случайни и несвързани трептения.

Човекът започва, мозъкът само подражава. Несвързаното и невнимателното мислене установява в мозъка навик за несвързани вибраторни групи. Обучението има два стадия: решил да мисли последователно, човек обучава своето умствено тяло да свързва мисъл с мисъл, а не да тича по случайни пътища; и като мисли така, гой упражнява мозъка, който вибрира в от¬говор на неговата мисъл. По този начин физическите организми - нервната и ефирната система - придобиват навика да работят по един систематичен начин и когато техните притежатели ги извикат, те отговарят бързо и по един редовен начин. Когато той ги потърси, те са готови под ръка.

Между такъв един приготвен носител на съзнание и друг, който не е обучен, разликата е като между оръдията на един безгрижен работник, който ги оставя нечисти и ненаточени, непригодни за работа, и тези на човека, който поддържа своите сечива готови - точи ги и ги очиства, тъй че когато потрябват, те са готови под ръка и той може да си послужи веднага за работата, която му предстои. Тъй трябва физическият носител да бъде винаги готов за заповедта на ума.

Такова продължително упражнение на физическото тяло няма по никой начин да се свърши само с подобрението на мозъка. Защото всеки импулс, пратен във физическото тяло, минава през астралния но¬сител и произвежда известен ефект върху него. Защото, както видяхме, астралната материя е много по-чувствителна за мисъл-вибрации, отколкото физическата, и ефектът върху астралното тяло от разгледаната от нас дейност е пропорционално по-голям. Под действието на това влияние астралното тяло получава определено очертание, добре устроено състояние, такова, каквото вече описахме.

Когато човек научи да владее мозъка си, и да се съсредоточава, когато стане способен да мисли както иска и когато иска, той ще констатира едно съответно развитие в своето сънно състояние, ако бъде физически съзнателен за това. Неговите сънища ще станат живи, добре издържани, разумни, даже поучителни. Чо¬векът започва да функционира във втория от носителите на съзнанието, астралното тяло, влиза във втората велика област на съзнание и действа там в астралното тяло, независимо от физическото.

Нека за една минута разгледаме разликата между двама души и двамата "широко събудени", т. е., функциониращи във физическото тяло, единият от двамата си служи несъзнателно с астралното си тяло, като с един мост между ума и мозъка, а другият си служи с него като със самостоятелно тяло. Първият вижда по обикновения и твърде ограничен път, тъй като неговото астрално тяло не е още добър носител на съзнанието.

Вторият си служи с астралното зрение, и вече физическата материя не го ограничава, той виж¬а също астрални форми и бои, аури, елементали и т. н. Ако отиде на един концерт,-той вижда славни симфонии от багри, произвеждани от музиката. По време на една лекция той вижда думите на оратори в цветове и форми, и тъй придобива много по-пълно представление за неговите мисли, отколкото е възможно за онзи, който слуша само говорените думи. Защото мислите, изказани чрез символични думи през устата, в астралния свят се виждат като цветни и музикални форми, облечени в астрална материя.

Когато съзнанието с напълно събудено в това тяло, тялото приема и записва всичките тези добавъчни впечатления, и много хора ще намерят, ако само старателно изучават себе си, че те улавят от един оратор много повече, отколкото простите думи крият в себе си, даже ако не са съзнавали това по времето, когато са слушали. Мнозина ще намерят в паметта си повече, отколкото ораторът е говорил.

Понякога някое загатваме, което прави мисълта да продължава, като че ли в думите има нещо, което ги прави да значат повече, отколкото те носят за ушите. Тази опитност показва, че астралният носител се развива, и когато човек обръща внимание на своето мислене и несъзнателно си служи с астралното тяло, то расте и става все повече и повече организирано.

Отсъствието на съзнанието у някои хора по време на сън се дължи или на неразвитостта на астралното тяло, или на отсъствието на посредници, на съзнателни брънки между него и физическия мозък. Човек употребява своето астрално тяло по време на своето будно съзнание, пращайки умствени струи през астралното тяло във физическия мозък. Но когато физическият мозък не е в активно употреба - мозъкът, през който човекът има навик да получава впечатления отвън - той прилича на Давид в своята броня, която не е изпитал.

Той не възприема впечатления, идващи до него само през астралното тяло, което той още ис е привикнал да употребява независимо. После, той може да се научи да си служи с него независимо в астралния свят, без да знае това, когато се върне на физическия - един друг стадий в бавния прогрес на човека - и тъй започва да си служи с него в своя собствен свят, преди да може да свързва този свят с физическия.

Най-после човекът достига тази връзка, може да минава в пълно съзнание от единия носител в другия и тогава става свободен в астралния свят. Областта на неговото будно съзнание е разширена, така че вече включва и астралния. свят, и в такъв случай, макар буден във физическото тяло, астралните му сетива работят напълно добре. Може да се каже, че гой живее в едно и също време в двата свята, между които сега няма прекъсване, няма пропаст помежду им, и той ходи в астралния свят като човек, роден сляп, но сега прогледнал.

В следващия стадий на своята еволюция човек започва да работи съзнателно в третия, умствения свят. Той вече дълго време е работил в този свят, пращайки надолу от него всичките мисли, които вземат активна форма в астралния свят и намират израз във физическия свят чрез мозъка. Когато стане напълно съзнателен в умственото тяло, в своя умствен носител, той разбира, че когато мисли създава форми. Той започва вече да съзнава творческия пропее, въпреки че отдавна е упражнявал несъзнателно силата му.

Читателят може да си спомни, че в едно от писмата, един Учител говори как всеки човек създава мисъл-форми, но прокарва раз¬ликата между обикновения човек и Адепта, тъй като обикновеният човек ги произвежда несъзнателно, докато Адептът ги произвежда съзнателно. (Думата " Адепт" тук е употребена в много широк смисъл и обединява Инициентите от разните степени, далеч под тази на "Учителя".)

В този стадий на човешкото развитие, човек може да бъде много полезен, тъй като има възможност съзнателно да образува и направлява мисъл-формите - изкуствените елементали, както често ги наричат - и той си служи с тях да върши работа на места, в които в момента може да не му е удобно да пътува в своето умствено тяло.

Той може да работи на разстояние така добре, както и в местата, които са му под ръка, и тъй да увеличи своята полезност. Той контролира тези мисъл-форми отдалеч, бди над тях и ги ръководи, когато те работят, подобно агенти на неговата воля. Когато умственото тяло се развива и човек живее и работи в него съзнателно, той достига възможността да опознае целия широк и велик живот, в който се изявява в умствения свят.

Докато остава във физическото тяло и осъзнава чрез него своите физически обкръжаващи условия, той едновременно е широко буден и активен и във висшия свят, и няма нужда да оставя физическото си тяло да спи, за да се радва на висшите си способности. Той си служи обикновено с умствените сетива, чрез които получава всевъзможни впечатления от умствения свят, тъй че вижда цялата умствена работа на другите хора, тъй както вижда и всичките им физически движения.
===============================================================
Ани Безант
"Човекът и неговите тела"

Пуснато на: Чет Яну 14, 2010 8:38 pm Заглавие :

Когато човек достигне този стадий на развитие - относително висок, в сравнение с обикновеното ниво, постигнато днес; стадий, който от друга страна е нисък в сравнение с този, който той се стреми да достигне по-късно - тогава той функционира съзнателно в своето трето тяло, умственото, изучава всичко, което прави в него, и изпитва неговите сили и неговите ограничения. По необходимост той се научава да прави разлика между носителя, когото употребява, и себе си.

Тогава той прочувства лъжовния характер на личното "Аз", "Аз-ът" на умственото тяло, а не на човека, и съзнателно смесва себе си с индивидуалността, която живее в по-висшето тяло, причинното, което обитава в по-горния умствен отдел, безформения (арупа) свят. Той разбира, че човек може да се отдръпне от умственото тяло, може да го остави назад и да се издигне по-горе, като си остава пак той съшия. Разбира също, че многото животи са всъщност само един, и че гой, живият човек, остава същия в лечение на всичките тях.

И сега да кажем нещо за връзките между тези различни тела. На първо време ле съществуват без да влизал в съзнанието на човека. Те са тук, иначе той не би могъл да мине от полето на ума в това на тялото, но гой не съзнава тяхното съществуване, и ле не са оживени за работа. Те са почти подобни на лова, кое¬то във физическото тяло се казва рудиментарни (зачатъчни) органи.

Всеки, който има представа от биология, знае, че рудиментарните органи биват два вида: единият очертава пътя на степените, през които тялото с минало в развитието си, докато другият дава черги от бъдещото развитие. Тези органи съществуват, но те не функционират. Тяхната работа във физическото ляло с или в миналото или ще бъде в бъдещето, така че те са мъртви или неродени.

Връзки, които аз по сходство нарекох зачатъчни органи от втори вид, свързват плътното и ефирното тяло с астралното, астралното с умственото, и умственото с причинното. Те съществуват, но те трябва да бъдат приведени в действие, т. е., трябва да бъдат развити и подобно на техните физически образци, те могат да бъдат развити само чрез употреба.

Жизнената и умствената струя текат през тях, и тъй те се поддържат живи и хранени. Но те започват да постепенно работят, само когато човек прикове своето внимание върху тях и вложи волята си в тяхното развитие. Работата на волята започва да оживява тези зачатъчни брънки и, стъпка но стъпка, много бавно, може би, те се задействат. Човек започва да ги употребява, за да прехвърля своето съзнание от тяло в тяло.

Във физическо го тяло има нервни центрове, малки групи от нервни клетки, през които минават както впечатленията отвън, тъй и подбудите от мозъка. Ако един от тези центрове с разрушен, изведнъж се появява нередовност и физическото съзнание се разстройва. Подобни центрове има и в астралното тяло, но в неразвития човек те са зачатъчни и не работят. Те са брънки между физическото и астралното тяло, между астралното и умственото тяло и заедно с развитието волята ги оживява.

Същата воля, която освобождава и ръководи "змията-огън", наречен Кундалини в индийските книги. Подготвителните стъпки към самата работа, която освобождава Кундалини, с упражнението и очистването на носителите, защото ако това не бъде напълно извършено, огънят се обръща от живителна енергия в разрушителна. Ето защо толкова много наблегнах на очистването и изтъквам го като една необходима предварителна работа за всеки истински йога.

Когато човек приготви себе си да получи помощ, за да се оживят тези връзки, неизбежно идва помощта на тези, които постоянно търсят случай да помогнат на ревностни и безкористни ученици. Тогава човек се усеща способен да излиза вън от физическото си тяло, докато е напълно буден, и без да прекъсва съзнанието си той е напълно свободен. Когато това се случи няколко пъти, минаването от носител в носител става за него добре познато и лесно действие.

Когато астралното тяло напуска физическото по време на сън, има един кратък период на несъзнание, и даже когато човек работи активно в астралния свят, той пак не успява да преодолее това несъзнание при своето връщане. Когато несъзнателен напуска тялото, той навярно ще бъде несъзнателен и при влизането наново в него.

Той може да е напълно и живо съзнателен в астралния свят, и пак във физическото съзнание да остане пълна празнота за това време, прекарано горе. Но когато човек е развил връзките между телата тъй, че те да функционират добре, тогава при напускането на тялото той е в будно състояние и мостът вече е прехвърлен през пропастта. За него това вече не е пропаст, неговото съзнание минава бързо от един свят в друг и той осъзнава себе си като същия човек и в двата.

Колкото повече физическият мозък е упражнен да отговаря на вибрациите от умственото тяло, толкова по-лесно се прехвърля мостът над пропастта между деня и нощта. Мозъкът става все повече й повече послушен инструмент на човека; той извършва своите функции под импулсите на неговата воля и прилича на един добре обучен кон, който отговаря и на най-леките докосвания на ръката и колената.

Астралният свят лежи открит пред човека, който тъй е съединил двата долни носители на съзнанието, и той става негов с всички свои широки сили, с по-големите му възможности да върши служба и да дава помощ. Тогава идва радостта от оказаната помощ на страдалци, които не знаят агента, чрез когото са получили помощта от изливането на балсам в рани, които тогава изглеждат, като че ли се лекуват от само себе си, от вдигането на товари, които стават чудотворно леки за болните рамена, върху които те са тежали толкова много.

Още по-големи са изискванията когато трябва да се прехвърли мост над пропастта между живот и живот. Да се продължава съзнанието непрекъснато от деня в нощта и чак в деня просто значи, че астралното тяло работи съвършено, и че връзките между него и физическото са в пълен работен ред. Ако един човек иска да прехвърли съзнанието си през пропастта между живот и живот, той трябва да направи много повече, отколкото да действа в пълно съзнание в астралното тяло, и повече, отколкото да действа съзнателно в умственото тяло.

Защото умственото тяло е съставено от материалите на долните области на умствения свят, а прераждането не става от там. Умственото тяло се разрушава в необходимото време, подобно на астралния и физическия носител, и не може да пренесе нищо от другата страна.

Целият въпрос, върху който почива припомнянето на миналите животи, е този: може ли или не може" човек да работи съзнателно в горните области на умствения свят в своето причинно тяло? Причинното тяло е това, което преминава от живот в живот, всичко е складирано в причинното тяло, в него именно остава целия опит, защото в него най-накрая се отдръпва съзнанието и от неговото равнище става слизането към ново въплъщение.

Нека проследим стадиите на живота вън от физическия свят и да видим докъде се простира властта на царица Смъртта. Човекът се отдръпва от плътната част на физическото тяло; то отпада от него, разпада се на частици и тъй се повръща във физическия свят; не остава нищо, в което да се запази магнетичната връзка на паметта. След това човек остава в ефирната част на физическото тяло, но в течението на няколко часа той отърсва от себе си и нея и тя се разпилява в своя елемент.

Следователно никаква памет, свързана с ефирния мозък, не може му помогна да прехвърли пропастта. Той минава напред в астралния свят, оставайки там, докато отново отърси от себе си и своето астрална тяло и го остави зад себе си, както е оставил и физическото; "астралният труп", на свой ред се разпилява, връща своите материали на астралния свят и разпилява всичко, което може да служи като база за магнетичните връзки, необходими за паметта.

Човек продължава напред в своето умствено тяло и живее в руна (формените) области на умствения свят много стотици години, където изработва своите способности и се радва на своите плодове. Но и от това умствено тяло той се отдръпва, когато времето узрее, вземайки от него, за да го пренесе в тялото, което остава, есенцията на всичко, което той е събрал и смлял.

Той оставя умственото тяло зад себе си, да се разпилее както и неговите по-груби носители, защото неговата материя - колкото и фина да е от нашето гледище - не е достатъчно тънка да мине напред във висшите области на умствения свят. То трябва да бъде захвърлено, да бъде оставено да се върне в материалите на своята собствена област - още едно разпиляване на комбинацията в нейните елементи.

През целия път нагоре човекът отърсва от себе си тяло след тяло, и само когато стигне арупа (безформените) области на умствения свят, може да се каже, че е преминал зад областите, върху които разрушителния скиптър на смъртта има власт. Най-после той излиза от нейното царство, като живее в причинното тяло, над което смъртта няма власт, и в което той складира всичко, което е събрал. Ето откъде произлиза самото негово име причинно тяло, защото всички причини, които обуславят бъдещите въплъщения, се намират в него.

Човек трябва тогава да започне да действа в пълно съзнание в арупа областите на умствения свят в своето причинно тяло, преди да може да пренесе паметта през пропастта на смъртта. Когато влезе в тази възвишена сфера, една неразвита душа не може да поддържа там съзнание. Човек влиза в нея, носейки горе всички зародиши на своите качества; там се извършва само един бърз преглед, една светкавица на съзна¬нието, която обгръща минало и бъдеще, и омаяният от гледката Аз се спуска надолу към ново раждане.

Той носи зародишите в причинното тяло и проявява навън във всеки свят тези, които принадлежат на света, и зародишите събират около себе си материали, които им подхождат. Тъй на рупа области от умствения свят, умствените зародиши привличат около себе си материя от тези равнища, за да образуват новото умствено тяло, и тъй събраната материя показва умствените характеристики, дадени й от зародиша вътре в нея, както жълъдът се развива в дъба, като събира в него съответни материали от земята и атмосферата. Жълъдът не може да се развие в трън, или в кедър, а само в дъб, тъй и умственият зародиш трябва да се развие според своята собствена природа, а не иначе.

Тъй работи Карма при построяването на носителите и човек събира жетвата от това, което е сял. Зародишът, хвърлен от причинното тяло, може да расте само според собствената си природа, привличайки към себе си този род материя, която му е сродна, нареждайки я в своята характерна форма, така че той произвежда едно повторение на качеството, което чо¬векът е създал в миналото.

Когато човек стигне до астралния свят, тук биват хвърлени зародишите, които принадлежат на този свят, и те привличат около себе си съответни астрални материали и елементална есенция. Тъй се явяват отново апетитите, емоциите и страстите, принадлежащи на астралното тяло на човека, формирано отново по този начин при неговото пристигане на астралното поле.

Ако трябва съзнанието за миналите животи да бъде прекарано през всички тези процеси и всички тези светове, то трябва да съществува в пълна активност на това висше поле на причините, полето на причинното тяло. Хората не си спомнят техните минали животи, защото не са били още съзнателни в причинното тяло като в един носител, то не е развито още, за да може да работи човек с него.

То е там, есенцията от техните животи, тяхното истинско "Аз", това от което всичко произлиза, но то още не функционира активно; то още не е самосъзнателно, въпреки че несъзнателно е активно, и докато не стане самосъзнателно, напълно самосъзнателно, паметта не може да преминава от свят в свят и следователно от живот а живот. Когато човек напредва моменти от съзнание блясват и осветяват откъслеци от миналото, но тези блясъци имат нужда да се превърнат в постоянна светлина преди да може да се яви свързаната памет.

Логично е да се попита: Възможно ли е да се насърчават такива моменти? Възможно ли е хората да ускоряват тази последователно растяща дейност на съзнанието във висшите полета? Долният човек може да се стреми към тази цел, ако има търпение и кураж. Той може да се опитва да живее все повече и повече в постоянен Аз, да отдръпва повече и повече, доколкото интересите позволяват, мисъл и енергия от дребнавите и временните неща на обикновения живот.

Аз не искам да внушавам, че човек трябва да стане мечтател, отвлечен и блуждаещ, един най-непотребен човек за семейството си и за обществото. Напротив, всяко изискване, което светът може да предяви към него, трябва да бъде изпълнено, и то още възможно най-добре, защото човекът, който го върши, е по-велик. Той не може да върти работите си тъй сбутано и несъвършено, както по-малко развития човек може да ги направи, защото за него дългът е дълъг, и докогато той има задължение към някого или нещо, той трябва да го изплати до последната пара.

Всяко задължение ще бъде изпълнено тъй съвършено, както той може да го изпълни със своите най-добри способности, със своето най-добро внимание. Но неговият интерес няма да бъде в тези неща, неговите мисли няма да бъдат свързани с техните резултати: в момента, когато задължението е изпълнено и той е свободен, неговата мисъл ще се устреми назад към постоянния живот, ще се повдигне до най-висшето равнище с стремящата се нагоре енергия, и той ще започне да живее там, като ще започне да придава и истинската стойност на дреболиите на Земята.

Когато той прави това с постоянство и се старае да обучи себе си на висшата и абстрактната мисъл, той ще започне да оживява висшите връзки в съзнанието и ще започне да свежда й своя долен живот съзнанието, което е той самият.

Човекът си остава същия на който и свят да работи, и неговото тържество е когато той работи във всичките пет свята с непрекъсвано съзнание. Тези, които ние наричаме Учители, "хората, станали съвършени", работят в тяхното будно съзнание, не само в трите долни свята, но и в четвъртия - този на единството, който се определя в Мондуки упанишад като Турия, както и в онзи, който стои и над него, света на Нирвана.

С тях еволюцията се завършва, този цикъл достига своя край, и това което Те (Учителите) са, това ще бъдат всички, които се изкачват бавно нагоре. Това е обединението на съзнанието; носителите оста¬ват за употреба, но те не са вече способни да затворят, и човекът си служи с кое да е от своите тела спо¬ред работата, която има да върши.

По този начин материята, времето и пространството са победени и престават да бъдат преграда за обединения човек. Докато се е катерил нагоре, той е установил, че те все по-малко и по-малко са пречки във всяка следваща степен. Даже още в астралния свят материята много по-малко разделя, отколкото тук долу, където отделя човека от неговите братя много по-рязко.

Пътуването в астралното тяло е тъй-бързо, че може да се каже, че пространството и времето вече са практически победени, защото макар човек да знае, че минава през пространство, той минава през него тъй бързо, че неговата сила да дели приятел от приятел е изгубена. Още тази първа победа превръща в нищо физическото разстояние.

Когато се повдигне в умствения свят, човек разбира, че притежава още една сила. Той мисли за едно място, и той с там; той мисли за един приятел, и приятелят е пред него. Още в третия свят съзнанието на¬дхвърля границите на материята, пространството и времето, и присъства навред по своя воля.

Всички неща, които са видими, са видими едновременно, щом като вниманието бъде обърнато към тях. Всичко, което се чува, се чува в едно само впечатление. Пространството, материята и времето, както ги знаем на долните полета се изгубват, и във "вечното сега" вече не съществува последователност.
========================================================
Ани Безант
"Човекът и неговите тела"

Пуснато на: Пон Фев 08, 2010 11:26 pm Заглавие :

Ламата, който не продаде своето BMW*

"Будизмът започва там, където свършва психологията", Лама Оле Нидал

Лама означава тибетски духовен учител, нещо като гуру на санскрит. Оле Нидал е 68-годишен датчанин с вид на собственик на яхта. Загорял, мускулест, облечен във Fred Perry и със спортен часовник, който поглежда от време на време. Каква е връзката на един западен човек с екстремно минало (бокс, парашутизъм, високи скорости, дрога) с будизма?
През 1968 г. Оле Нидал и неговата съпруга Хана избират да прекарат медения си месец в Хималаите. Там се срещат с 16-ия Кармапа – духовният глава на линията Карма-Кагю на тибетския будизъм, и стават негови ученици.
Четиридесет години по-късно лама Оле Нидал е известен като "най-добрия човек на Буда на Запад". Животът му е посветен на популяризирането на Диамантения път на будизма. По света съществуват над 600 центъра, водени от лама Оле Нидал. В България те са осем.
Лама Оле беше в София за представянето на новата му книга "Буда и любовта". И за редовна среща с неговите ученици. Сгъстената му програма включваше и няколко интервюта. Представяме ви ламата, който не вярва в манастирите, обича да говори за секс и не харесва Барак Обама.

Първо, ще ми кажете ли защо така охотно давате интервюта?

Защото мисля, че е полезно. Пътувам много, имам специфичен опит и оригинален поглед върху нещата. Освен това съм най-щастливият човек, когото познавам. Ако споделя малко от моето щастие, това ще е добре за света.

Бихте ли разказали малко за себе си, за вашия живот и как открихте будизма?

Родителите ми бяха академични хора. У дома никога не успях да видя какъв цвят са тапетите – всичко беше покрито с книги. Най-прекрасното и щастливо семейство, което можете да си представите. Ние с брат ми може би сме били подменени в родилния дом (смях), защото бяхме много диви, като хали – катерехме се по дървета, биехме се с най-големите момчета, беснеехме.

В същото време проявявахме интерес към нещата, които имат ултимативно значение, бяхме търсещи. Аз сънувах един и същ сън – че съм в някакви планини, каквито нямаме в Дания. Виждах жени и мъже в червени поли. Сега знам, че това е един град в Източен Тибет, който посетихме години по-късно с жена ми. С нея (Хана Нидал, 1946 - 2007 - бел. ред.) се запознахме, когато аз бях на 10, а тя на 5 години. Чувствахме корените си в Източен Тибет извънредно силно.
В университета написах дипломната си работа върху Олдъс Хъксли. Винаги съм искал да разбера какво може мозъкът. Експериментирахме с различни психеделични наркотици. Такова беше времето - Хъксли, Лиъри, дрога. Имахме страхотни изживявания, но открихме, че наркотиците не произвеждат щастие, те просто взимат щастието, което изпитваш в разстояние на дълго време, и го концентрират в няколко кратки момента. Затова в подсъзнанието се трупат минуси, хората започват да се чувстват зле, всичко става негативно.

По същото време чухме, че е възможно чрез медитация, с работа върху ума, да се постигне трайно щастие. Не кратко химическо щастие, а продължително блаженство и покой. Срещнахме се с учители като Махариши, но те бяха твърде меки за нас, не ни паснаха.

Снимка от 1966 г.
За нашия меден месец през 1968 г. отидохме в Хималаите. Тибетците много ни харесаха, бяха изненадани, че не говорим езика им. Оказа се, че лицето ми прилича на лицата на войните от Източен Тибет, които през вековете са отбивали китайските нападения. В предишния си живот съм бил войн в Източен Тибет и съм защитавал населението. Жена ми също е била там – доказаха ни го толкова съвпадения и знаци.

После се върнахме в Дания. И така, отивахме и се връщахме. Сумарно сме прекарали в Хималаите близо четири години. Имахме късмета това да се случи по времето, когато "тежката артилерия" учители, старите лами, бяха още живи.

Религия или философия е будизмът?

Dharma на санскрит означава нещата, каквито са. Това съдържа елементи на философия, защото е прозрачно и напълно логично. Прилича много на психологията, защото ни помага да работим с ума си. Не е религия, а нещо, което прави хората цялостни. И Буда не е бог, а просто някой, който е разбрал как се случват нещата.
Той сравнява нашия ум с око, което вижда всичко навън, но не може да види себе си. Буда държи огледалото, за да може умът да се види, да се огледа. Той казва за ума: това е неразрушимо пространство, което може да ни донесе удовлетворение, винаги игриво, будно, винаги на разположение, безгранично... Така че будизмът е начин на живот и начин на работа с ума. Ако умът разпознае собствената си същност, значи, че е намерен ключът към всяко съвършенство, освободени сме от страха. Самоконтрол, освобождение и просветление се постигат с определени медитационни практики.

Пишете, че будизмът започва там, където свършва психологията?

Да, защото психологията ни кара да свалим всички ръждясали вериги на лоши идентификации и да си сложим нови, златни. Буда казва: освободете се и от двете, защото те ви правят тежки.
Има различни видове будизъм. Диамантеният път е познат едва от Първата световна война, когато един англичанин се запознава с фантастичен лама и прочита четирите основни тибетски книги. При будизма става дума за пълно разгръщане. Радост, свързване с нашата Буда-природа, освобождаване от страха, решителност. Развиване на нашия потенциал, което да носи полза и на околните.

Какво е необходимо, за да започне духовната трансформация на един човек? Криза? Добър учител?

Винаги казвам, че има социални служби за тези, които са слаби, и църкви за онези, които чакат някой друг да им каже какво трябва да направят. Будизмът е за хора, които разбират богатствата, налични вътре в тях самите. Хората, които идват при нас, не са изгубени хора, които имат проблем и т.н. При нас идват хора, които чувстват, че имат нужда от инструменти, за да постигнат повече. Те са програмирани за успех. Не мисля, че будизмът е подходящ за човек, който не иска да бъде отговорен, да взима решения за себе си.

Какво е любовта?

Два вида. Едната трябва да избягваме – тази, основана на зависимост, с обещания, опити да бъде направена сигурна, ревност, чувство за притежание и контрол. И добрата любов, която се състои от няколко елемента – щастливо споделяне (тяло, реч и ум), съчувствие (рамо до рамо, нека съществата се освободят от страданието и от причините за него), симпатизираща радост (умението да си щастлив за нещо, което се случва на друг) и равнопоставеност (да осъзнаеш, че всички имат еднакви възможности за просветление, но просто живеят при различни условия).

Срещате ли понякога недоверие – вие сте лама, но не идвате от "ламските" места?

Да, има понякога известно недоверие, но то не трае дълго. Моите ученици се развиват толкова добре, че това подозрение бързо се изпарява. Три и половина години в Хималаите и непрестанно практикуване също е образование, нали.

Как изглежда денят ви?

Ставам много рано и обикновено съм недоспал. Стоя с приятели до 3-4 сутринта. Аз съм човекът с 300 партита годишно, защото непрекъснато пътувам и навсякъде се грижат добре за мен.
Най-напред си преглеждам съобщенията на айфона. След това опитвам да наваксам с новините, обикновено "Херълд трибюн", световното издание на "Ню Йорк таймс". Единственото, което не харесвам, е, че са твърде про-Обама.
Не мисля, че Обама е искрен, не му вярвам. Първо, той е прикрит мюсюлманин. На лекцията в Кайро неотдавна се поклони толкова ниско на имамите, че стана смешен. Освен това показаха негови снимки, облечен изцяло в мюсюлмански одежди.

Не е ли това жест на толерантност?

Не може да толерирате нещо, което не е за толериране, като потискането на жените, свещени войни и всички други неща, които ги им в Корана.

Какво още правите?

Имах четири дни ваканция. Заедно с няколко приятели, много опитни мотористи, направихме обиколка на Алпите. Хиляда километра на мощен мотор BMW, 260 конски сили, две колела, 4 цилиндъра, какво ще кажете?
През деня се срещам с много хора, те идват и говорим. Давам и интервюта. Следобед участвам в кратки церемонии, вечер винаги имам лекция. Триста лекции годишно по цял свят.
Но най-важното, което правя, се нарича Phowa, или подготовка за съзнателно умиране. Това го има само в тибетската култура и е най-същественото в моето учение.

Плаче ли ви се понякога?

Не, защото винаги виждам Буда-природата на нещата. Буда-природата е като слънцето – грее през цялото време и глупавите и най-лошите неща, които хората правят или просто се случват, са като преминаващи облаци. Слънцето остава, облаците идват и си отиват. Съзнанието ми държи неприятните неща навън. Концентрирам се само над нещата, които искам да се случат. Аз съм един щастлив човек.

*Алюзия със заглавието на нашумялата книга "Монахът, който продаде своето ферари"

==============================
Ива РУДНИКОВА ,
04 септември 2009