Вечер морна в дланите лежи ми,
шепне сънно нежна песен тя.
Нощта се спуска тихо над леглото,
лунен прах посипва върху него ...
Нощта разсипва нежен сънен прах
и ви кани тя във свойто ложе.
Самодиви босоноги тичат из небето,
ръсят звезден прах из него
и тихичко припяват в хор
перлената сънна песен...
Аз заспивам прегърнала Луната!
Събуждам се със Слънцето в ръце.
Звездите вечер аз докосвам,
а сутринта - лазурното небе!
Със шепота Вселенски аз живея...
Автор: Н.Т.Нанева-СЕЛЕНА
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети