Училище за Родители на Кристални Деца

Пуснато на: Чет Мар 11, 2010 9:18 pm Заглавие :

супер

Много, много добре написано...

Пуснато на: Пон Мар 22, 2010 2:21 pm Заглавие :

17 месечно бебе може да чете и родителите, логопеди, казват, че не са го учили:
http://www.youtube.com/watch?v=b3y0ahkVfaE
Все пак признават, че са показвазвали на малката програми с езика на глухонемите.

А тук интервю с учен, който казва, че всъщност още от момента, в който бебетата могат да следват обекти с очи, т.е. на 2 или 3 месечна възраст!, те могат да почнат да учат и да четат. И още, че за тях това е толкова колкото естествено, колкото говоренето. Колкото по-рано се започне, толкова по-добре е за детето и толкова по-лесно ще е за него! Това е свързано не само с биологически дадености на човешкия организъм, а и с метода, който се използва. Индивидуалните занимания с детето са далеч по-ефикасни от метода използван в училище. На 6-7 годишна възраст и само с 1 учител(ка) за 30 деца, както и начина, по който децата се учат да четат в училище, за децата е много по-трудно, а и по-скучно.
Аз лично на 4 години вече четях и на български, и на руски, защото леля ми беше учителка по руски и се занимаваше с мен. Спомням си, че бях атракцията на лелките в детската градина, а по-късно, когато бях още в началното училище, жената в градската библиотека не искаше да ми дава книги без картинки, защото не вярваха, че ги прочитам целите. Спомням си как дядо ми, когото познаваха като редовен посетител и човек, на който може да се има доверие, веднъж ходи да им обяснява, че младежки книги от 100тина страници не са никакъв проблем за мен и че той е свидетел как си ги хапвам за следобедна закуска Smile

Аз наистина винаги съм обожавала да чета.. И въпреки това, жената ме караше всеки път да и разказвам за какво се говори във книгите, защото още не можеше да повярва Laughing

Та така, мамита, учете бебоците си от малки да четат и да говорят на чужди езици - те могат!

А ето тук един 17-месечен мъник, който борави с iphone преди дори да се е научил да говори както трябва!

Пуснато на: Пон Мар 22, 2010 2:29 pm Заглавие :

ох че съм.. забравих линка Smile

-> http://www.youtube.com/watch?v=jVm1qyUuXI0

Пуснато на: Пон Мар 22, 2010 6:18 pm Заглавие :

Винаги съм твърдяла, че нещата стоят точно така и винаги са ми се подигравали за тези мои твърдения - дори до ден-днешен!!! Confused

И аз точно като теб, Радея, на същата възраст четях и пишех - най-обичах да чета приказки (всякакви!), мъдрости (всякакви), за животинки, за растенията и т.н., и т.н. както и за необикновените способности на хората...

И когато вече бях в четвърти клас оповестиха, че в България аз съм детето, което е прочело най-много книги за възрастта си - бяха доста над 1500 - сега не си спомням точно колко...

Тогава на такива деца казваха, че са вундеркинзи...

Пуснато на: Пон Мар 22, 2010 9:21 pm Заглавие :

Хехе

Това ми напомня: аз като бях на 4-5, от проклетия се научих да чета. Самичка. Нашите правеха ремонт на таванския етаж и никой не щеше да ми чете приказки. Ама как така ще ме слагат да спя без приказки! Бива ли такава несправедливост?

Седнах на масата с любимата ми книжка, и по ирония на съдбата почнах с приказката за Неволята Smile

Понеже е кратичка, я знаех перфектно наизуст. И като си казвах каквото знам на глас, и гледах как изглеждат буквите, и някак си се справих... Помня и че дядо, впечатлен от ентусиазма ми, тръгна да ми показва и да ми помага. Ама аз - не. Бягай от тука! Аз кат исках да ми четете - не щете, сега не ви искам Smile

Лелееееее, ужасен инат бях Laughing

Пуснато на: Вто Мар 23, 2010 5:16 am Заглавие :

като ви чета, стигам до извода, че съм ... бавноразвиващ се. Защото трудно се научих да чета дори в 1-ви клас, а писането ми беше още по - голяма мъка.

Но иинтересното е, че първата книга, която прочетох беше "Крепостта на безсмъртните" - фантастичен роман от Светослав Славчев, за пътиващ във времето. Нямаше картинки, но ми беше интересна, помня... Rolling Eyes

Втората беше една стара нига с правопис от преди 9-ти септември. Имаше черни корици, пожълтели страници, нямаше картинки и ибяха български народни приказки с караконджули и самодиви.

А третата - МЛФ (за "младите" ще "преведа" - Марсистко - ленинска философия). Книгата също бе старичка и пишеше куп интересни неща като "елементарни частици" и "астрономия". Всъщност за рождения ми ден м/у 1-ви и 2-ри клас дядо ми купи "Астрономия за 10-ти клас", защото му беше писнало да го питам тая звезда коя е.

Тъй че във 2-ри клас може и да съм можел да чета гладко, да не съм писал разбрано и без грешки и да съм бил зле със смятането, но знаех отлично колко и къде са планетите от Слънчевата система, какво е "жълто джудже" и "червен гигант", както и че има би-мезони, например...

Та от личен опит, ви казвам: хора, не мислете, че науката не е за главата на детето ви. Просто всеки има своите си влечения и те , може би, се проявяват мно-о-ого рано. Само родители читави да има. Инак тежко и горко на децата им!

ПП Интересното беше, че не четях "обичайните детскиги" - бха ми скучни.
ППП Интересното е и друго - сега книга без картинки не ми е интересна. Razz

Пуснато на: Вто Юни 08, 2010 9:34 pm Заглавие :

Провокирахте ме тук с разните му книжки и реших да пробвам... Laughing

Първо да доуточня, че избягвам да давам на малкото тамагочи книжки, защото всичко тутакси се носи в устата, дъвчи се и се гълта... та гледам десерта от мастило и хартия да го оставя за по-късен етап Laughing

Но...намерих една рекламна брошура от по-плътна, гланцирана хартия...с много шарениики...

Та...подавам аз книжката на малката, нооо...на обратно...буквите и картинките на обратно...респективно и разгръщането на страниците на обратно... Е...вярвайте ми по-сърдит поглед не бях виждала Laughing

Последва старателно обръщане на брошурата в правилната посока, съсредоточено разглеждане, буйна радост на шаренииките и накрая разбира се... носене в устата, за да се разбере вкуса й! Та явно книжките са ни слабост, което ме радва, ама все още не разбираме, че това не се ядее... Laughing

А да ви се оплача... има си аз един порок...обичам да си пиивам кафето с цигарка Embarassed

Но от няколко седмици това удовлствие ми се помрачи... малката като ме види да хващам кутията с цигарите изпада в дива ярост... започва едно такова креще и виканеее... не е за приказка... съседите взеха да ми се оплакват, че сме ги будели много рано Embarassed

Дали прави асоциация, че като хвана кутията излизам на балкона и я оставям сама да се забавлява или ще бъде върла въздържателка не знам... Ама се върнах в ученическите си години, когато се криехме да пушим Laughing

На прибежки, тайничко...взимам си една цигара...приведена нисичко си грабвам кафето иии...докато не се усетило тамагочито беж на балкона Embarassed

Ай ся кажете ми кой кого възпитава - аз нея или тя мене...?! Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Юни 21, 2010 8:32 pm Заглавие :