молба за помощ

Регистриран на: 15 Фев 2010 Мнения: 5

Здравейте!Моля Ви за помощ.Съпругът ми отдавна има връзка с друга жена, която до преди да е с него, е имала връзки с много мъже но сега се задълбочиха нещата защото тя забременя и роди извънбрачно дете от мъжът ми.Той постоянно ги посещава и преспива у тях,но го прикрива под различни лъжи и оправдания.Искам да попитам ще има ли край този кошмар за мен?Тя няма ли да срещне друг мъж и по този начин да се махне от живота ни?Какво ще се случи с мен и нашето семейство?

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 6:04 pm Заглавие :

Валя, съжалявам за това, което ти се е случило. Не искам да се намесвам в тази сложна житейска ситуация, но ще си позволя да ти задам някой друг въпрос, на който сама да си отговориш.

1) Би ли искала наистина да продължиш да живееш с човек, който те е измамил по такъв начин?
Той те е измамил не само физически, но неговия живот е изтъкан от лъжи.

2) Мислиш ли, че ще бъдеш щастлива с човек, който се подиграва по такъв долен начин с тебе?

3) Дори да се съберете и да сте пак заедно, можеш ли да му имаш доверие?
Душата ти постоянно ще се раздира от мисли дали той не е пака някъде другаде и те лъже.

4) Мислиш ли, че наистина заслужаваш толкова мъка, продължавайки да бъдеш с този мерзавец? Извинявай, че говоря така за съпруга ти, но в моите очи той е просто мерзавец.

5) Би ли искала да се отърсиш от цялата тази мръсотия като продължиш живота си по нов начин без този човек ?

Не искам да ти правя анализ, но не мисля, че би била щастлива след всичко това. С него ти няма да живееш, а просто ще съществуваш.
Всеки човек заслужава по- добро начало.

Всичко е в твоите ръце- какво ще стане с живота ти зависи от твоето решение? Какво ще стане със семейството ти- зависи от вас двамата. Но ти си тази, която решава как да живее живота си.

Успех.

Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 6:44 pm Заглавие :

Ако мога да допълня още един въпрос към тези на Диди:

6) Ти би ли могла да живееш отново щастливо с мъжът ти, ако той най-безотговорно изхвърли от живота си детето, което сам е направил?

Confused

И в случай, че сега си мислиш "Да, прави сте, ама аз го обичам..", още един въпрос:

7) А себе си? Обичаш ли се достатъчно, че да не се подлагаш на излишни унижения?

Не е нужно да ни отговаряш... Отговори пред теб самата...

Успех!

Регистриран на: 15 Фев 2010 Мнения: 5

Благодаря на всички,които се отзоваха със съветите.Тези въпроси,които ми задавахте са постоянно в мен и точно затова ми е трудно и много ме боли.Реално аз осъзнавам всичко,но неможете да си представите сутрин,когато се събуждам как светът свършва за мен и колко много боли.А относно детето-всяко дете,което погледна ме пробожда в сърцето и се питам това ли е.Нека да помага в издръжката,но и аз имам дете.И нашето дете има нужда от баща си.,така че защо ние да страдаме заради другите?Наистина не си струва да продължавам с този човек,защото унижението е огромно , но нямям сили и смелост да го напусна,защото все още много причини ме задържат, може би и не смея.Незнам дали се случват чудеса,но все се моля да стане такова,така че да се оправят нещата.Страхувам се и неискам да остана сама. Въпросът кое би било по-добре си го задавам непрекъснато и се въртя в някакъв кошмарен кръг.Пожелавам на другите да не им се случва това,което е с мен.

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 8:53 am Заглавие :

Здравей, адашке Smile

Мисля, че разбирам как се чувстваш. Човека до теб те е предал и страшно те е наранил, но не намираш смелост да се разделиш с него, защото си силно емоционално обвързана към него. Но това не е любов. Това е зависимост, като от наркотиците... Понеже нямаш силна опора в себе си, ти я търсиш в него, във вас двамата като семейство и в сигурността от познатото.

Но ето че е дошло време и ти да си учиш уроците... Може би цялата тази ситуация трябва да те научи точно на това - да разчиташ на себе си, да бъдеш силна със себе си, а не да черпиш силата си от другаде. Аз съм убедена, че като човек, жена и майка ти притежаваш огромна сила, за която дори не си и подозирала, защото си я потискала досега. Потискала си я в страха си, че ще останеш сама, че няма да можеш да се справиш. Този страх още от малки ни се внушава - родители, учители, общество ни учат все да разчитаме на някого, защото сме малки и слаби и не можем да се справим сами... Само се огледай, и ще видиш за какво говоря. Нима едно 5-годишно дете не може да се нахрани и облече само, да си подреди стаята? Но колко родители оставят децата си сами да свършат тези неща? По-лесно им е да го направят те самите, защото "могат по-добре".

И така се научаваме да живеем в зависимост от околните. Ама както сме се научили, все в един момент трябва да се отучим - някои по лесния, други като теб по по-трудния начин. Намери силата в себе си. Помисли за детето си и важността на твоя личен пример за неговия собствен живот. Да знаеш, много ще ти хареса като усетиш как поемаш юздите на живота си. Влагаш малко усилие, за да преодолееш нагласите си в началото, а то после така многократно се отплаща...

Заслужава си да бъдеш с някого, понеже така ти е приятно да бъдете заедно - не понеже те е страх какво ще се случи без него Smile

Здравей, Валя.
Мисля, че бих могла да предположа колко те боли. Тъй като нищо не се случва случайно, точно вчера avb отвори една тема, в която накратко описах неща, които се случиха между мен и тогавашната ми голяма любов. Тук ще добавя, че за мен той беше човека, с когото исках да прекарам живота си и да създам семейство. Дори сънувах дъщеря ни - много ясно и с най-малките подробности... Сега той има точно такава дъщеричка, само че от другата... Така че и за мен света е свършвал. Само че това ми беше за втори път. И още при първия "край" аз си бях обещала, да не предавам Живота и да не се отказвам да живея, потъвайки в болка и (само)обвинения.

Разковничето е в това да победиш болката. Да я разнищиш до дупка с анализи: защо толкова те боли? кое точно те наранява най-много? защо се е стигнало дотам? какво ТИ можеш да направиш, за да излезеш от ситуацията...

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 11:30 am Заглавие :

Вале1970, моите скъпи дружки Валенцето и Радеа са казали толкова много неща, които и аз ги мисля, че нямам почти нищо, което да допълня.
Когато човек се намира на кръстопът, изпитва мъка и душевна болка е много трудно да прецени. По- лесно е да се дават съвети отстрани, отколкото човек, попаднал в дадена ситуация да вземе такива решения.
Първото нещо е човек да се изправи срещу болката си, не да я спотайва и да я игнорира все едно тя не съществува.
Вале1970, ти си споделила мъката си и според мен това е началото на изцелението... Пътят обаче, от пътя по който ще поемеш зависи дали ще настъпи пълния душевен мир и комфорт.
Намери време да останеш насаме със себе си. Затвори очи и се опитай да си представиш и двете ситуации. В едната си представи как семейството ти се е запазило и ти продължаваш живота със съпруга си. Представи си цялата ситуация, представи си как биха се развили нещата. Усети чувствата, които нахлуват в теб.
Във втората ситуация си представи как ти си взела решение да се разделиш с него. Представи си как протича твоя живот и пак наблегни на чувствата, които изпитваш.
Ако в първия случай, твоите представи те натоварват и изпитваш мъка, тежест, болка, ярост- това не е правилния път.
Ако във втория случай, изпитваш хармония, облекчение, свобода, значи това е правилното решение.
Ти сама преценяваш. Довери се на интуицията си и това какво тя ти подсказва.
Не е лесно човек да вземе такова съдбоносно решение.
Просто си представи и двете ситуации, двете възможности, които могат да се случат. Довери се на чувствата, които нахлуват в тебе.

Аз преди реагирах много емоционално на всичко. Често пъти съм вземала решения под влияние на първоначалните си емоции. Е, такива решения са се указвали неудачни. Вече гледам да вземам решения, след като поутихне пожара в душата ми, премислям, представям си възможните ситуации и преценям. Тогава постъпвам по- мъдро.
Аз също съм човек, който често пъти говори и после мисли. И това е много грешно. Затова сега се опитвам първо да премисля и после да приказвам, защото понякога казвам неща без да мисля и в яростта си наранявам хората. Вече чакам да ми мине яда и тогава да действам трезво Smile

В твоята ситуация, аз съм по- възмутена от постъпката на любовницата, отколкото на съпруга ти. И двамата са действали безотговорно, но жените са големи змии понякога. А мъжете са по- слаби. Ако една жена си навие на пръст, че иска да има някой мъж, нищо не може да я спре. Използва всякакви коварни методи. В този случай, тази жена е била с ясното съзнание какво иска, а то е да открадне съпруга ти. Хич не е случайно, че тя е забременяла от него. Но къде е бил неговия акъл. Айде, направил е грешка с нея, ама защо трябва да направи дете и после да страдат толкова хора, заради нея.
Няма оправдание и за нея, и за него. Човек трябва да мисли с главата си преди да направи нещо, защото после няма връщане назад.
В момента съпруга ти има 2 деца, едното е от теб, а другото е от любовницата. Дали ти се иска или не, той има отговорности и към двете деца. Другото детенце не е виновно заради безотговорното отношение на съпруга ти и любовницата му.
Не мога да те посъветвам Вале, защото не искам да се забърквам във вашите отношения, но мога да ти кажа мнението си.
Ако решиш да му дадеш втори шанс, просто поговори с него, изяснете си всичко. Обясни му как се чувстваш и ако той реши да върви по стария си път, нямате бъдеще заедно. Не позволявай да те правят на глупачка. Обичай се и се уважавай. А и не правите услуга на детето, ако вижда, че мама и тате не са щастливи и живеят в лъжа.
Ти си господар на твоя живот. Не го забравяй. Дори и в момента да не виждаш изход, знай, че има. Просто трябва да вземеш правилното решение, а оттам нататък нещата ще се подредят както трябва.
И още нещо искам да кажа.... Монетата винаги има 2 страни. Не искам да оправдавам нито съпруга ти, нито неговата любовница... Но тука ти пишеш твоята гледна точка, а каква е тази на съпруга ти ? Защо го е направил, имал ли е причина или всичко е било подтикнато само от неговия егоизъм. Има хиляди въпроси... много ти е тежко, но както казах, всяка монета има две страни.
Е, с момичетата ти дадохме доста материал за разсъждение.
Искрено ти пожелавам да постигнеш хармония и спокойствие.

Регистриран на: 15 Фев 2010 Мнения: 5

Благодаря Ви,момичета.Ужасно много сте прави за всичко и аз преди да задам въпросите ,знаех отговорите.Надявах се само да има такава сила,която да ми помогне бъдещето ми да е с този човек,но без тези проблеми.Исках просто да стане така,че докато е малко детето тази жена да срещне друг човек и живота им да се отклони от нашия.Абсолютно прави сте,че забременяването е станало умишлено от нейна страна.Целият ни град я познава що за човек е тя и не че аз съм в тази ситуация,но просто тя е от жените,които се залепват за мъже с пари.За съжаление още е,че моят съпруг е с манталитета на тези,за които показността е въпрос на престиж и положение и любовницата влиза в сметката.Благодаря Ви за куража,който искате да ми дадете.Следващото ми включване във форума ще бъде към маг Селена,но много ще се зарадвам и на всички вас,които ми давате част от вашата сила,за да продължа напред.

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 5:13 pm Заглавие :

О... След този отговор няма какво друго да добавя, би било безсмислено. Дано само желанието ти, Валя, не ти избоде очите, вместо да ти изпише вежди.

Сега остава наистина просто маг Селена да ти даде отговора, който очакваш (въпреки че като че ли май той няма да е такъв, какъвто очакваш) и да приключим темата...

Здравей, valia1970!

Случайно да си имате нещо като имена и рожденни дати с твоя неверен съпруг?! Cool

Защото на анонимни хора аз не давам никакви отговори... Confused

Много е неприятно когато определени потребители изобщо не зачитат по никакъв начин правилата във форума, а настоятелно искат "включването" ми... Confused

Така, че същуствува реалната опасност темата да приключи преждевременно...без моя отговор...който едва ли ще уважиш и едва ли ще разбереш правилно... Rolling Eyes

Регистриран на: 15 Фев 2010 Мнения: 5

Много съжалявам,че преди да започна темата не прочетох правилата на форума,понеже си мислех,че са обичайните като на другите форуми,в които се изисква културно отношение и писане на кирилица.След като видях грешката си пуснах нова тема,в която посочих рожденните дати на всички .Моето име е Валя Христова Стоянова/лоринкова по мъж/,родена съм на 14.10.1970,съпругът ми е Цветомир Иванов Лоринков-09.04.1971 год.,а другата жена се казва Красимира Цветанова Гончева-05.01.1971.Въпросът ми към Вас е какво ще се случи с нас тримата-в смисъл такъв какво е развитието на отношенията между нас за в бъдеще.Благодаря Ви предварително и приятен ден!

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 4:25 pm Заглавие :

Може много да те изненада отговорът ми, но ще се случи следното, което явно е и най-правилното:

И ти, и Красимира ще "отсечете" буквално главата на безотговорния Цветомир, който е неспособен да взема сам решения.

Затова вие двечките ще вземете решенията, вместо него... Rolling Eyes

Какви ще бъдат тези решения ли?! Cool

Ще го изоставите и двете... Confused

Това ще се случи най-късно в началото на есента.

Така, че до края на годината и двечките с Красето вече ще сте едни ориентирани дами и ще сте си спряли и двечките взора и вниманието върху други кавалери.

А Цветомир ще изпадне в дълбоко депресивно униние, от което много дълго време няма да излезе.

Това е.

Всеки по пътя си и всекиму своето... Rolling Eyes

Регистриран на: 15 Фев 2010 Мнения: 5

Много Ви благодаря за отговора.Пожелавам Ви много здраве и лично щастие!