Още нещичко за карма-йога

Медитацията е непрекъснато дехипнотизиране от отъждествяването на човека с неговото тяло, име и форма.

Тя започва с ежедневието. Ако човек не може да се откъсне от него, тогава не е възможно да затвори очи и да влезе в медитация.

Ако постоянно се отъждествяваме с рутинната си дейност , то тя ще продължи и след като тялото е неподвижно. Може очите да са затворени, ръцете сгънати и краката - кръстосани, но умът да е неспокоен. Той си върши работата при всички положения.

За да започнем да медитираме, най-напред трябва да откъснем ума си от ежедневните грижи. Първата стъпка е Карма йога - безкористно служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, без която последната не е възможна.

Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек ежедневно практикува положително мислене.

Истинският карма-йоги непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: "Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност." Той също така се дистанцира от резултата на действието - добър или лош.

Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йоги знае, че той е отделно от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.

Дистанцирането се научава чрез служене.

Ако човек не може емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Това става постепенно. И накрая, когато човек затвори очи, умът ще остане необезпокояван, защото в ежедневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре.

На външен вид карма-йоги е съвсем като другите: никой не знае тайната на вътрешния му мир. Само той може да я докосне и почувства.

Истински отдаденият на медитация е умерен. Отвън е съвсем обикновен, но отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайния покой и нищо не може да го промени вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който не може да се опише, но за това са необходими време и търпение.

Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато йоги се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае - и това е тайната на неговия успех.

Ако поеме отговорност за нещо, йоги се съсредоточава върху него до завършването му.

Умът му е силен именно защото е непрекъснато фокусиран. Обикновеният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.

Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са чисти и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени.

В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истински йоги летаргията изчезва.

Чрез Карма йога - безкористно служене - човек се научава, че безстрастието е неговото ежедневие.

Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната само от онези, които са решени да я достигнат.
========================================
"Медитация и мантри"
Свами Вишну Девананда

Пуснато на: Съб Фев 27, 2010 8:56 pm Заглавие :

Как съм пропуснала тази тема Surprised

Всичко това е точно така. Когато бях млада и в началото на семейния живот организирах домакинската си работа, в първите месеци бях ужасена от факта, че трябва ежедневно, години наред да извършвам едни и същи досадни неща -миене на чинии, гладене..тогава нямаше памперсии и бебешките дрешки се перяха и гладеха - по 7-8 комплекта на ден. Децата ми са с разлика от 1 година, така, че дефакто 2 години си гладех яко ежедневно.
Мисля, че тогава се научих целенасочено да изпадам в описаното от статията състояние, аз го наричам изключване.
Просто изключвах съзнанието си и ръцете сякаш сами знаят какво да правят. Нямаше значение дали съм гладила 5 минути или 5 часа, даже не усещах времето. Така сега правя и с всяка дейност, която не е приятна - изключвам се, не мисля и не усещам как свършвам работата. Вярно е и това че в подобно състояние се свършва павече работа и то качествено, защото просто нямам никакво отношение към неприятната, досадната и еднообразна работа - просто знам, че само трябва да започна.