Интересно за Лотоса

Лотосът

Лотосът е свещеното цвете на древните египтяни, символ на красотата, чистотата, стремежа към cлънце, светлина. Този образ пронизва цялото египетско изкуство, водейки началото си от лотосовидните капители, храмови колони и завършвайки с миниатюрни тоалетни съдове и бижутерийни накити.

В различните традиции реализацията на потенциалните възможности се изобразява като разцъфване на цвета на повърхността на водата; на Запад – това е роза или лилия, на Изток - лотос. Космическият лотос се явява като образ на творението, възникване на света от първоначалните води или от празнината; това е особен универсален принцип, управляващ света и развиващия се в него живот.

Този символ има соларен и лунарен аспекти; той е еднакво близък до водата и огъня, хаоса на тъмнината и божествената светлина. Лотосът е резултат от взаимодействието на съзидателните сили на Слънцето и лунните сили на водата, това е Космосът , издигнал се от водния хаос, подобно на Слънцето, изгряло в началото на времената, "светът на развиващия се живот във вихъра от прераждания" (Дж. Кемпбъл).

Това време е минало, настояще и бъдеще, тъй като всяко растение има пъпки, цветове и семена едновременно. "Времето и вечността са два аспекта на едно и също възприятие на цялото, два плана на единствената, недуалистична неизразимост; по такъв начин съкровището на вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса " (Дж. Кемпбъл).

Разтваряйки се на разсъмване и затваряйки се при залез, лотосът олицетворява възраждането на Слънцето, а значи, и всяко друго възраждане, възобновяване на жизнените сили, връщането на младостта, безсмъртието.

По думите на Е.П. Блаватска, "лотосът символизира живота на човека, както и на Вселената", при това неговият корен, потопен в тинестата почва, олицетворява материята, стъблото, подаващо се от водата, - душата, а цветът, обърнат към Слънцето е символ на духа.

Цветът на лотоса не се мокри от водата, както духът не се опетнява от материята, защото лотосът олицетворява вечния живот, безсмъртната природа на човека, духовното разкриване.

В Древен Египет с образа на лотоса се е свързвало творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Това велико цвете е разцъфнало , издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца битието , въплътено в образа на слънчевото божество, златния младенец:

от лотоса се ражда Богът на слънцето Ра. Изгряващото Слънце също така често са представяли във вид на Хор, който се издига от лотоса, олицетворяващ Вселената. Цветът на лотоса е можел да служи за трон на Озирис, Изида и Нефтида.

Лотосът е символизирал обновяването на жизнените сили и връщането на младостта,иначе според вярванията на египтяните, старият Бог умира, за да се възроди млад. Изобразяването на починал, държащ цвят на лотос, говори за възкръсване от мъртвите, пробуждане в духовен план.

Като символ на процъфтяването и плодородието лотосът бил атрибут на мемфиския Бог на растителността Нефертум, който се изобразявал като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят . В "Текстовете от пирамидите " той е наречен "лотос от носа на Ра". Всяка сутрин Бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска във водата на свещеното езеро.

От древни времена лотосът се е асоциирал с върховната власт: лотосът е бил символ на Горен Египет, а скиптърът на египетските фараони приличал на цвят на лотос върху дълго стъбло.

В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, сътворението на света. В лотоса виждали символ на Вселената, изображение на земята, която плува, подобно на цвета по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето, разположена по средата, е планината на Боговете Меру.

В Упанишадите творец и пазител на света става Вишну. Той е начало, среда и край на целия свят. Когато Вишну се събужда, от неговия пъп израства цветето лотос, а в него се ражда Брахма, съзидаващ света. В центъра на небесния рай на Вишну тече небесният Ганг, дворецът на Вишну е обкръжен от пет езера със сини, бели и червени лотоси, които блестят, като изумруди и сапфири.

С лотоса е свързана съпругата на Вишну - Лакшми, богинята на щастието, богатството и красотата. Според един мит, когато Боговете и Асурите разпенвали океана, от него с лотос в ръцете излязла Лакшми. По други предания, Лакшми е възникнала в самото начало на творението, изплувайки от първосъздадените води върху цвят от лотос; оттук са нейните имена Падма или Камала ("лотосна"). Тронът във вид на лотос е атрибут на болшинство индуистки и най-вече почитани будистки Божества.

В будизма лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта и нирваната. Лотосът е посветен на Буда, "Перлата на Лотоса", явил се от лотоса във вид на пламък. Този образ на чистота и съвършенство: израствайки от калта ,той остава чист – също , като Буда, роден в света. Буда се смята за сърце на лотоса,той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят.

Освен това, в будизма с появата на лотоса се свързва началото на нова космическа ера. Пълното разцъфване на лотоса олицетворява колелото на непрекъснатия цикъл на съществуване и се явява символ на Хуан-ин, Буда Майтрейя и Амитабха. В будисткия рай, както и в рая на Вишну, в водоемите, направени от скъпоценности, "цъфтят удивителни лотоси от различни цветове".

"Един от най- могъщите и любими Бодхисатви в будизма на Тибет, Китай и Япония, е Носещият Лотос Авалокитешвара, "Богът, който гледа надолу със съчувствие"... Към него е насочена милиони пъти повтаряната молитва: Ом мани падме хум, "О Съкровище в сърцевината на лотоса"… Той държи в една от левите ръце лотоса на мира". (Дж. Кемпбъл).

В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма и олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и производителна сила. Съгласно традицията на китайския будизъм, "Лотосът на Сърцето" олицетворява соларния огън, а също така времето, невидимо и всепоглъщащо, разкриване на всичко съществуващо, мира и хармонията.

На западното небе, в лотосовия рай, се намира лотосовото езеро, където сред цветя, в обкръжението на Бодхисатви възсяда Амитофо (Амитабха), Буда на Запада. Всеки лотос, растящ на това езеро,се съотнася с душата на починал човек. В даоската традиция една от осемте безсмъртни, добродетелната дева Хе Сян-гу се изобразявала държаща в ръце символ на чистотата - цвете бял лотос на дълго стъбло, огънато подобно на свещен жезъл за изпълнение на желанията.

От Египет, Индия и Китай символиката на лотоса прониква и в други страни. В гръко-римската култура лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златна лодка във формата на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл. Херодот наричал розовия лотос, който се смятал за най- свещен и чудодеен, "розова лилия на Нил".

Надпис в Храма на Хатхор в Дендери гласи: "Вземи си лотос, който е съществувал от началото на времената, лотос свещен, който е царувал над голямо езеро, лотос, който излиза за теб от Унит, той освещава с листенцата си земята, която преди това е била в мрак".
==============================================
sibir.bg