Да се храним от Слънцето!

Какво му е нужно на човек? Разбира се, че му е нужно единствено познание и край на невежеството!
Хората са дисбалансирани. Ендокринатата система се ръководи от мозъка, през гръбначния стълб и цялата нервна система, със всичките и снопове и окончания. Седем ендокрини жлези, съвпадат с така известните седем главни чакри, седем тела, седем главни измерения. Чакрата е кухина, в която се завихря енергиен поток. Човек принципно може да диша само с чакрите си, може да се храни през тях и да приема външната, космическата енергия. Но за да се получи това, е нужно балансиране.
Как става то? Ще го напиша общо: чрез изчистване на нервната, дихателната, храносмилателната и стомашночревната системи, което води до изчистване и на кръвоносната система. Кръвта в древните юдейски текстове е олицетворение на Духа, и ето защо там се казва тя да не се пролива и да не се яде.
Ендикрината система образува хормони, които насищат кръвта, дихателната система насища кръвта с кислород, което води до всички останали вътрешни процеси на хранене, като не забравяме обаче външната Космическа, универсална енергия, плод на всички Слънца (Звезди) и в най-голяма степен - на "нашето" Соларното Слънце. Слънцата светят, благодарение на извършваните в тях термоядрени процеси. Отделя се енергия, светлина и топлина. Светлината на Слънцата е високотемпературна електромагнитна радиация.
Какво имаме в организма на човека? Имаме мозък, произвеждащ електрически вълни, имаме и сърце, произвеждащо магнетични такива. Единственото необходима е вярната настроийка на тези два инструмента.

Съществуват общо четири степени на съществуване. Първата е най-нисшата е храненето с всичко. Втората е храненето с плодове, зеленчуци и зърнени храни. Третата е хранене с Космична Енергия.
Четвъртата и най-висша форма на съществуване е хранене с Вътрешна Енергия. При нея човек сам си е достатъчен. При нея човек е независим! Това е "вътрешният елексир" в Даоиската алхимия, в най-високата степен на Будизма, Хиндуизма, Юдаизма... Дали това са легенда, измислици?! Може и да са, но може и да не са! Защото, ако те са измислици, такива ще се окажат почти всички вековни учения и религии. Не са ли прекалено много измислиците? Кой знае? Само вярата определя, а тя е интересно нещо. Към вярата се тръгва с доверие, което в същината си търпи известна доза несигурност, частица съмнение - и все пак доверието е нещо, което би могло да порастне и да премине във Вяра...

Как да се започне? Има много техники и учения - и всичките са верни. Човек диша, възприема енергия не само през устата, а и през носа, както и през кожата. Важна е работата върху енергийните канали - чрез Паневритмията, бойните изкуства, ритуалните танци, хатха йога, традиционни народни гимнастики, масажи, та дори и народните танци. По кожата на човека съществуват също чакри, макар и по-малки по размер от основните седем. Тези са известни като биоактивни точки използвани в масажните техники, акупунктурата и акупресурата, в бойните изкуства и в лечителството, в духовните практики, като обекти на концентрация. Всички чакри и големи и малки са свързани с канали, енергийни магистрали, наречени меридиани на изток или "пътища Божии" в Кабала, Юдаизма и Християнството. Та точно тези пътища като начало следва да се "изправят". Това съветва и Йоан Кръстител с думите: "Прави правете пътищата Божии." Човек трябва като начало да внимава за чистотата на нещата, които идват по външен път към него и с нещата, които стават вътре в него по вътрешните пътища. Пътят е в самоконтрола и вярното по посока намерение в ума. След което умът преминава в разумност, която отваря за изява сърцето - и то вече, непотиснато, може да се прояви, като отдаде Любов. Появата на Разумността и на Любовта е достатъчното нещо, за да се научи всичко останало.Това е Електромагнетизмът в правилната посока.

Когато на ума се отнеме правото на "Господ-арство" - желанието, то се отваря път на сърцето и на Любовта, която единствено е Синът Божи. Вярното Намерение - Йосиф (дърводелец! - работещ по дървото на живота!) и вярно насочваната Обич - Мария (най-чистото женско качество на иначе логическия ум - обич към Живота, към Бог в трите посоки - към себе си, към ближния и към Цялото), пораждат Любовта - Синът, на който принадлежи Престолът и Господ-арството върху Живота.
Това е смисълът.