НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Яну 17, 2021 4:37 pm Вижте мненията без отговор
Да си влюбен или да обичаш
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
avb




Регистриран на: 11 Авг 2007
Мнения: 96
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 4:57 pm
МнениеЗаглавие : Да си влюбен или да обичаш
Отговорете с цитат

Здравейте на всички!
Мен пак ме засърбяха ръцете да пусна една тема за разсъждение и ето ме тук. Преди известно време този спор се завъртя между мен и колеги и честно казано само един колега мислеше като мене. Затова ми е любопитно какво мислите вие.
Да си влюбен или просто да обичаш някого.....Аз твърдя, че това са съвсем различни неща, които хората си мислят, че е едно и също нещо. Всичките ми колеги твърдяха, че да си влюбен и да обичаш половинката си е едно и също нещо. Аз трудно се съгласявам, просто мисля че не можеш да си влюбен в продължение на 20години, както твърдеше един колега, че след 20 годишен брак още бил влюбен в съпругата си.
Според мен тези две състояния са твърде различни. Частично може и да се припокриват в определен период от време. Но честно казано на мен ми е трудно да повярвам, че влюбването би могло да трае толкова дълго. Това е едно "нестабилно" състояние по принцип. А в природата всяко нещо се стреми да се върне към равновесие, така че това влюбване лека полека се трансформира в нещо друго. Би могло да се трансформира в любов, която вече да е трайна и да оцелее за толкова много време. Това влюбване като нестабилно състояние може също и да "отшуми" и да не се трансформира в любов. В такива случай хората често си казват "любовта си отиде". А всъщност си е отишло само влюбването, което не се е трансформирало по-нататък в любов...
Много се отплеснах да пиша, надявам се разбирате гледната ми точка. Какво мислите вие? Темите и разсъжденията за любовта са най-сложни, винаги са били такива....
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
radea




Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 5:05 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Така, така Cool Пускаш нова тема, пък не ми отговори на онази предишната, в която бях толкова словоизлиятелна Wink

Тук обаче няма да пиша много, защото в общи линии съм съгласна с теб. Може би само ще добавя, че е трудно да се дискутират подобни неща, защото касаят субективни преживявания. Пък и според мен човек може да се самонавива така че отново и отново да се влюбва в някого и такива хора вероятно ще ти кажат, че от 20 години са влюбени в партньора си.

Влюбеността е един вид заслепение. За мен тя няма точно определена давност. Влюбен си точно толкова време, колкото си позволиш да седиш в заслепение. Останалото е обич Wink

_________________
Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 8:31 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Моето преживяване е, че състоянието на влюбеност в една стабилна връзка е като блаженството в медитацията например - идва и си отива, защото интензивността му е висока и никой не може да издържи на тези обороти. В една връзка има не само любов, но и периодични моменти на влюбеност, при смяната на сезоните например - говорила съм с няколко човека, които са го потвърдили. Явно настъпват някакви хормонални изменения, само предполагам. Така, че не мисля, че любовта, като по-истинска или по-предпочитана, измества влюбеността. Но това се отнася за стабилни и дълготрайни връзки. Така, че аvb съм склонна да вярвам на този твой колега.

А това, че сме се влюбили в някого и той в нас например, но не се е създала истинска връзка, не означава, че чувствата ни са били илюзорни, може наистина да сме обичали човека. Навярно означава, че не ни е писано точно с него/нея да споделим живота си. С много хора се срещаме само за известни периоди, позволяваме си да се влюбим в тях, но въпреки всичко знаем, че те не са за нас.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 8:46 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

А ако попитаме Ошо, той със сигурност ще ни каже, че трябва да обичаме и да се влюбваме постоянно. Very Happy Той е крайно против брака, в който любовта се е изпарила. Освен това твърди, че човек е полигамен и не е възможно да обича само един партньор в живота си. Пък ако наистина се насили да бъде само с един партньор, а същевременно обича и други и иска да бъде с тях, прави престъпление срещу Любовта и в крайна сметка срещу себе си и Живота. Лично аз мисля, че любовта е и лоялност и ако решим да сключим брак трябва добре да се замислим доколко сме моногамни и полигамни. Smile Wink
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
radea




Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 9:35 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Красимира написа:
Моето преживяване е, че състоянието на влюбеност в една стабилна връзка е като блаженството в медитацията например - идва и си отива, защото интензивността му е висока и никой не може да издържи на тези обороти. В една връзка има не само любов, но и периодични моменти на влюбеност, при смяната на сезоните например - говорила съм с няколко човека, които са го потвърдили. Явно настъпват някакви хормонални изменения, само предполагам. Така, че не мисля, че любовта, като по-истинска или по-предпочитана, измества влюбеността. Но това се отнася за стабилни и дълготрайни връзки. Така, че аvb съм склонна да вярвам на този твой колега.

А това, че сме се влюбили в някого и той в нас например, но не се е създала истинска връзка, не означава, че чувствата ни са били илюзорни, може наистина да сме обичали човека. Навярно означава, че не ни е писано точно с него/нея да споделим живота си. С много хора се срещаме само за известни периоди, позволяваме си да се влюбим в тях, но въпреки всичко знаем, че те не са за нас.


Благодаря ти, Краси. Даде ми отговор на един въпрос, който ме мъчи от известно време. Много ми се иска това, което си написала да е наистина така, а не само твое лично преживяване.

Красимира написа:
А ако попитаме Ошо, той със сигурност ще ни каже, че трябва да обичаме и да се влюбваме постоянно. Very Happy Той е крайно против брака, в който любовта се е изпарила. Освен това твърди, че човек е полигамен и не е възможно да обича само един партньор в живота си. Пък ако наистина се насили да бъде само с един партньор, а същевременно обича и други и иска да бъде с тях, прави престъпление срещу Любовта и в крайна сметка срещу себе си и Живота. Лично аз мисля, че любовта е и лоялност и ако решим да сключим брак трябва добре да се замислим доколко сме моногамни и полигамни. Smile Wink


Абсолютно съм съгласна с Ошо. За мен винаги е било голям проблем това чувствата към друг човек освен към партньора ти да се считат за изневяра. Та нима можеш да сложиш спирачки на любовта? Защо трябва приемайки един човек в сърцето си, да изхвърляш оттам всички други? Защо да не можем да бъдем полигамни в чувствата си, а моногамни в поведението си?
Когато сключваш брак с един човек, ти поемаш социален ангажимент към него като изразяваш желанието си да създадеш семейство с него и му обещаваш да си до него в добро и лошо. От тази гледна точка - на отговорността - трябва да сме моногамни, освен ако не сме в състояние да изпълняваме този ангажимент едновременно към няколко човека, което на мен лично ми е малко съмнително.
Но от гледна точка на чувствата, защо да не можем да изпитваме такива към повече от един човек? Нали всеки един от нас носи в себе си Божествената любов? Значи ако аз съм жена, мога да обичам приятелката си и никой няма да има проблем с това, защото тя е от същия пол (изключвам хомосексуалните връзки), но ако открито заявявам, че обичам и друг мъж, който може също да е приятел, това ще се възприеме като заплаха за брака ми?
Нали всички сме едно? Защо тогава е тази дискриминация...

_________________
Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 23, 2010 10:13 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Radea написа:

Цитат:
Абсолютно съм съгласна с Ошо. За мен винаги е било голям проблем това чувствата към друг човек освен към партньора ти да се считат за изневяра. Та нима можеш да сложиш спирачки на любовта? Защо трябва приемайки един човек в сърцето си, да изхвърляш оттам всички други? Защо да не можем да бъдем полигамни в чувствата си, а моногамни в поведението си?
Когато сключваш брак с един човек, ти поемаш социален ангажимент към него като изразяваш желанието си да създадеш семейство с него и му обещаваш да си до него в добро и лошо. От тази гледна точка - на отговорността - трябва да сме моногамни, освен ако не сме в състояние да изпълняваме този ангажимент едновременно към няколко човека, което на мен лично ми е малко съмнително.
Но от гледна точка на чувствата, защо да не можем да изпитваме такива към повече от един човек? Нали всеки един от нас носи в себе си Божествената любов? Значи ако аз съм жена, мога да обичам приятелката си и никой няма да има проблем с това, защото тя е от същия пол (изключвам хомосексуалните връзки), но ако открито заявявам, че обичам и друг мъж, който може също да е приятел, това ще се възприеме като заплаха за брака ми?
Нали всички сме едно? Защо тогава е тази дискриминация...




Човешкото сърце може да обича целия свят - и трябва! Проблемът настъпва, когато се опитваш да обясниш на партньора си, че обичаш и други мъже - но не както него, без сексуалните и романтични нюанси, а просто заради душевността им. Защото, когато човек е встъпил в брак или сериозна връзка, "Обичам те" си остава запазена марка, все едно се отнася само за един човек - него. Но Любовта, въпреки, че винаги си остава любов, се проявява толкова различно, колкото и хората, които обичаме. Мисля, че е важно да разберем, че когато казваме "обичам те" на другия пол това съвсем не е предложение за брак или сексуална връзка и не крие някакви скрити подбуди. Не сме чак толкова едностранни. Very Happy Естеството на човека е да обича, а на обществото - да го прави за срам. Аз си казвам: дай да се освободим от такива предразсъдъци и да обичаме както трябва - с подобаваща отговорност и преданост към чувствата си, без да нараняваме другия. Със съпрузите си трябва да изживяваме най-интимните моменти на съществото ни и не е естествено да ги споделяме с друг. Но да обичаме с чисти и искрени чувства и други хора от противоположния пол, е според мен напълно нормално. Във всичко си има крайности, заради телесните ни обвивки, и от тях именно трябва да се пазим, а не от Любовта като такава.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov