НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 10:44 pm Вижте мненията без отговор
75 скъпоценни камъка от Ошо
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Юни 29, 2010 6:23 pm
МнениеЗаглавие : 75 скъпоценни камъка от Ошо
Отговорете с цитат

* * *
Никой не може да каже нищо за теб. Каквото и да кажат хората, то е за тях самите. Но ти губиш равновесие, защото все още се придържаш към един фалшив център. Този фалшив център зависи от другите, така че ти винаги гледаш това, което хората казват за теб. И винаги следваш другите хора, винаги се опитваш да ги задоволиш. Винаги се опитваш да бъдеш порядъчен, да украсиш егото си. Това е самоубийствено.





* * *
Познаваш ли своя център? Ако не го познаваш, непрекъснато ще се страхуваш. Затова себесъзнанието е винаги уплашено. И винаги ще имаш нужда другите да те подкрепят - някой да ти ръкопляска, някой да казва колко си красив или интелигентен. Имаш нужда някой да ти ги казва тези неща, подобно на хипноза, така че да повярваш: да, ти наистина си интелигентен, красив, силен. Но виж какво означава това: ти зависиш от другите.


* * *
А аз ви казвам, че няма къде да се ходи. Всичко е тук. Цялото съществувание кулминира в този момент, концентрира се в този момент. Цялото съществувание вече се излива в този момент. Всичко, което съществува, се излива в самия този момент - то е тук, сега.


* * *
Бъдете от празнуващите, празнувайте! Това, което го има, е вече предостатъчно: цветята са цъфнали, птиците пеят, слънцето грее в небето - празнувайте го! Дишаш, жив си, имаш съзнание - празнувай! И тогава изведнъж ще бъдеш в релаксация - няма да има напрежение, няма да има терзания. Цялата енергия, която е отивала в терзания, ще се превърне в благодарност.


* * *
Какво е релаксация? Тя е такова състояние на нещата, при което енергията ти не се движи на никъде - нито към бъдещето, нито към миналото, тя просто си е там с теб. Ти си потопен в тихото езеро на собствената си енергия, в нейната топлина. Този момент е всичко. Няма други моменти, времето спира - тогава има релаксация.


* * *
Релаксация означава, че този момент е повече от достатъчен, повече, отколкото може да се иска и да се очаква. Няма какво да се иска, повече от достатъчно е, повече, отколкото можеш да желаеш - тогава енергията изобщо не се движи наникъде, тя се превръща в едно спокойно езеро. Ти се разтваряш в собствената си енергия. Този момент е релаксация.


* * *
Сега физиците казват, че в един атом е съсредоточена толкова много енергия - Хирошима и Нагасаки са унищожени с атомна енергия. Щом атомът може да има толкова много енергия, какво да кажем за човека? Какво да кажем за този малък пламък на съзнанието в човека? Ако някой ден това пламъче се разгори, то ще се превърне в един огромен източник на енергия и светлина


* * *
Всеки е изключително силен, защото всеки е изключително божествен. Запомнете това.Човешкият ум е склонен да го забравя. Когато го забравиш, ставаш слаб. Когато станеш слаб, започваш да се опитваш да намираш някакви изкуствени начини да станеш силен. Това е, което милиони хора правят. Като търсиш пари, какво всъщност търсиш? Ти търсиш власт, ти търсиш сила.


* * *
Веднъж щом си оставил егото, ти си оставил всички поражения, всички провали, всички обезсърчения. Носи егото и ще бъдеш обречен на провал. Носи егото и ще останеш слаб. Остави егото и през теб ще започне да тече безкрайна сила. Оставяйки егото, ти се превръщаш в река, започваш да течеш, започваш да се стапяш, ставаш поток - ставаш жив.


* * *
Целият живот е от цялото. Ако се опитваш да живееш сам за себе си, ти си просто глупак. Все едно листото на дървото да се опитва да живее само за себе си - и не само това, но и да се бори с дървото, да се бори с листата, да се бори с корените, като си мисли, че всички те са враждебни към него. Ние сме просто листа от едно дърво, едно велико дърво - наречете го Бог или цялото, или по какъвто и да било друг начин.


* * *
Трябва да станеш по-малко ум и повече сърце. Трябва да осъзнаеш магията, която те заобикаля - магията, която е живот, която е в зелените дървета и в червените цветя, в очите на хората. Магията се случва навсякъде! Всичко е магическо, но поради своя интелект ти си оставаш затворен, държейки се за своите глупави изводи, направени в безсъзнание, или получени от други, които са толкова безсъзнателни, колкото си и ти.


* * *
Усилията ми са да унищожа колективния ум и да направя всеки индивид свободен да бъде сам себе си. Тогава няма да има проблеми - тогава можеш да живееш така, както искаш. Всъщност човечеството ще се роди истински едва в деня, когато индивидуалността бъде уважавана в нейния бунт.


* * *
Нито една мрачна тъмница не може да е по-покъртителна от тази на мъртво пияния, който намерили да броди в агония по тротоара от външната страна на оградата, която заграждала обществения парк, да удря по решетките и да вика: "Пуснете ме да изляза."Такава е и твоята ситуация. Ти не си заключен, не си затворен - просто си пиян. Мислиш си, че си затворен.


* * *
Главата се е превърнала в прекалено голям специалист; отишла е до своята крайност. Тя е добър инструмент; да, като роб, главата е чудесна - като шеф е много опасна. Отишла е до самата крайност. Погълнала е всички твои енергии. Превърнала се е в диктатор. Разбира, работи, но понеже работи, си започнал прекалено много да зависиш от нея.


* * *
Ала защо човек мисли за прекрасното бъдеще? Защото е нещастен в настоящето.Аз не мисля за прекрасното бъдеще. Не мога да си представя как може да е по-прекрасно, да е по-хубаво, отколкото е сега, в настоящия момент? Как така животът ще бъде по-щастлив и радостен отколкото е в момента? Това е само един трик на ума: за д...а избегнем настоящето, продължаваме да мислим за бъдещето. А настоящето е всичко, което съществува.


* * *
Животът изобщо не е проблем - той е една мистерия, която трябва да се изживее и на която да се насладиш. Проблемите се създават от тебе, защото се страхуваш, да се радваш на живота и се страхуваш, да живееш живота. Проблемите ти осигуряват защита - срещу живота, срещу радостта, срещу любовта.


* * *
Единственият начин, да се измъкнеш от така наречените проблеми, е да приемеш своя живот такъв, какъвто е още в този момент, да го живееш, да се радваш, да му се наслаждаваш. Следващият момент ще е изпълнен с още по-голяма радост, защото ще произтича от този момент; а следващият след него ще е още по-радостен, защото постепенно ще ставаш все по-радостен.



* * *
Цялата история на философията, на религията, на науката, на математиката има един и същи корен, един и същи ум - един и същи сърбеж. Ти може да се чешеш по един начин, някой друг да го прави по-различно... но сърбежът трябва да бъде разбран. Сърбежът е вярата, че съществуванието не е мистерия. Умът се чувства у дома си единствено ако съществуванието може по някакъв начин да бъде демистифицирано.


* * *
Тези, които са смели, вървят неудържимо. Те търсят всички възможности за опасност. Тяхната жизнена философия не е философията на застрахователните компании. Жизнената им философия е философията на алпиниста, на планериста, на сърфиста. И те сърфират не само по външните морета, а и по вътрешните. Те се катерят не само п...о външните Алпи и Хималаи, а търсят и вътрешните върхове.


* * *
Внимавай - човек може да пропусне целия си живот заради едни обикновени, светски неща. Да си духовен означава да разбираш, че на тези малки неща не трябва да се отдава прекалено голямо значение. Не казвам, че са безсмислени. Казвам, че са важни, но не толкова важни, колкото смяташ.


* * *
Цялото нещастие на света може да се обясни много просто: всеки човек е бил подрязан, моделиран, нагласен според другите, без те дори да се погрижат да разберат какъв е бил предвиден да бъде той по своята природа. Те не дават шанс на съществуванието. Още от момента, в който детето се ражда, те започват да го развалят - естествено, с всичките добри намерения.


* * *
Трудно е да се обичат реални хора, защото реалният човек няма да изпълнява твоите очаквания. Не се и предполага да го прави. Той не е тук да изпълнява нечии очаквания, той трябва да живее своя собствен живот. И когато направи нещо, което е в разрез с теб или не е в хармония с твоите чувства, емоции, с твоето същество, става трудно.



* * *
Непрекъснато и навсякъде съм живял, като неадаптиран човек и съм се наслаждавал на всеки сантиметър, на всяка капка от това. Да бъдеш просто самият себе си, това е такова прекрасно пътешествие.


* * *
Трябва да отбележим три момента: най-низката любов е секса - тя е физическа. Най-високата е състраданието. Секса е под любовта, състраданието е над нея; любовтта е точно посредата.

Много малко хора познават любовтта.
За съжаление деветдесет и девет процента от хората мислят, че сексуалността е любов - тя не е. Сексуал...ността е животинска; тя със сигурност има потенциала да прерастне в любов, но не е всъщост любов, а само потенциал ...

Ако сте по-будни и внимателни, съзерцателни, тогава секса може да се трансформира в любов. И когато медитивността ви стане тотална, абсолютна, любовтта може да се трънсформира в състрадание. Секса е семето, любовта е цветето, състраданието е аромата ...


* * *
Любов, това означава да си тотално открит, уязвим. Това е опасно. Оставаш незащитен. Не можем да питаме как да обичаме; не можем да питаме как да се отдадем. То просто се случва. Любовта се случва, отдаването се случва. По своята дълбока същност любов­та и отдаването са едно и също нещо.


* * *
Ако,отделният атом в този свят не е свещен, тогава целият свят престава да бъде свещен, защото как може този атом да съществува в един несвещен свят? Той се поддържа от всичко останало; за да съществува, той трябва да бъде поддържан. И ако един несвещен атом е поддържан от всички свещени елементи, тогава каква е разлик...ата между тях? Затова или светът е изцяло свещен, безусловно, или не е свещен; средно положение няма.



* * *
Умът непрекъснато задава въпроси. Въпросите в ума се появя­ват както листата по дърветата. Това е самата същност на ума - да пита. Затова той продължава да пита. Няма значение точно какво питаш. Всичко, което предоставяш на ума, поражда в него въпроси. Той е една машина за правене на въпроси.На някои от въпросите е дад...ен отговор, а от него умът ще създаде мно­го нови въпроси. Това представлява философията.


* * *
"Каква е твоята реалност? Какъв е този из­пълнен с чудеса свят?" Ние познаваме света, но никога не го позна­ваме като изпълнен с чудеса. Децата го познават, влюбените го поз­нават. Понякога поетите и лудите го познават. Ние не знаем, че това е един чудесен свят. Всичко непрекъснато се повтаря - никакво чу­до, никаква поезия - само плоска проза.


* * *
Ти също си едно безформено съ­щество, но не познаваш себе си непосредствено, а посредством очи­те на другите. Познаваш през едно огледало. Ако няма огледало не би имало и лице. Ние познаваме себе си само чрез дру­гите, а това, което те познават.


* * *
Зад фасадата на индуиста или мюсюлманина, или християнина човекът си остава един и същ. Са­мо думите и дрехите се различават. Човекът, който отива в църквата, в храма или в джамията, е един и същ. Само външността се различа­ва, но всички външности са фалшиви: те са само маски. Зад маските ще откриете едни и същи хора, ...един и същи гняв, една и съща агресивност, една и съща страст - всичко е едно и също.


* * *
Когато задаваш въпрос, той показва къде се намираш. Той по­казва също, че където и да се намираш, ти не можеш да видиш; за­това е и въпроса. Някой слепец пита: "Какво е светлина?"


* * *
Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Да бъдеш фило­соф, да бъдеш догматик, да бъдеш доктринер - това е лесно. Да под­хванеш проблема интелектуално е много лесно. Но да се захванеш с него екзистенциално - не само да мислиш за него, но да живееш чрез него, да преминеш през него, да позволиш самият ти да бъдеш тран­сформиран от него - е трудно.


* * *
Повечето хора умират привързвайки се. Те не искат да умрат и е разбираемо защо не искат да умрат. Те разбират факта, че не са живели, едва в момента на смъртта. Животът просто е преминал като сън и смъртта е дошла. Сега вече няма време да се живее -смъртта чука на вратата. А когато е имало време да се живее, вършил си ...хиляда и едно глупави неща, губил си си времето, наместо да го живееш.


* * *
Идват при мен хора и казват, че се чувстват много отегчени. Чувстват, че им е досадно, задръстено - какво да правят? Мислят, че ако просто повтарят някаква мантра, отново ще станат живи. Не е толкова лесно. Те ще трябва да променят целия свой начин на живот.


* * *
Както виждам, всичко при хората се е обърнало нагоре с краката. Те съществуват като че ли те са необходими за къщата. Те непрестанно работят за къщата. Като че ли те са необходими на банковата си сметка - просто събират пари непрекъснато и накрая умират. А те никога не са живели. Никога не са имали и един момент на пул...сиращ течащ живот. Просто са били затворени в сигурността, познатостта, порядъчността.


* * *
Това е едно от странните неща в човеш­ката природа: хората не могат да приемат, че това, което е лесно, е достойно да бъде цел - целта трябва да бъде нещо много трудно и тежко.Зад това стои психологията на егото. Може никога да не бъдеш в състояние да осъществиш някое желание, но егото непрестанно ще те подтиква към не...го все повече и повече - повече алчност,власт, повече пари,повече духовност, повече дисциплина.


* * *
Умът има тенденция да обсъжда недостатъците на другите. Това помага на егото да се чувства добре-та нали всички са грешни. А когато всички са грешни, то спрямо тях ти се чувстваш направо светец. В резултат всички говорят за чуждите недостатъци и не само говорят, ами ги и преувеличават. Затова и толкова много се клюкари....От това хората получават съзнание, че те са нещо много повече, те са далеч по-добри от другите.


* * *
Изменете своята предразположеност, своето притегляне от ума. Като начало направете преход-от ума към сърцето. Това е първата необходима промяна. По-малко мислете, повече чувствайте, по-малко философствайте, повече постигайте интуитивно. Размишлението е много измамен процес, той ви дава чувството, че правите нещо значит...елно. Но вие просто строите въздушни замъци. Усещанията са по-съществени. Те ви трансформират.


* * *
Търсещият трябва да бъде внимателен. Наблюдавайте собствения си живот, наблюдавайте какво правите с него. Защото за разцъфването на съзнанието е необходима много енергия и вие нямате право да я разпилявате в безмислени неща. Всичко качествено се случва само, когато сте препълнен с енергия.


* * *
Не си губете времето за несъщественото, не го разпилявайте напразно.Милиони хора се занимават с глупости и си губят времето непрекъснато. Убиват си времето...но времето е живот, така че те си убиват живота.


* * *
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и... живее в него...Вие живеете в света, който сам си създавате. Бъдете оптимист!



* * *
Праведният владее характера си, мъдрецът-съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви-да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата-да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То ...не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.


* * *
Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала...ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец...фалшив и показен светец.


* * *
Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде. Индивидуалността е вашето собствено битие.Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в др...угите, в тяхното мнение. Личността съществува амо спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност


* * *
Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.


* * *
Ти непрекъснато се опитваш да докажеш себе си, а аз не се опитвам да го направя. Казал съм: Несъвършенството е начинът на живот. Ти се опитваш да бъдеш съвършен, а аз съм приел моите несъвършенства. Това е единствената разлика.


* * *
Аз съм толкова обикновен човек, колкото си и ти; не притежавам някакви изключителни чудотворни сили.Аз съм съвсем обикновен, точно какъвто си и ти. Единствената разлика между мене и тебе е, че ти не казваш окей на себе си, а аз съм казал едно абсолютно окей на себе си - това е единствената разлика.



* * *
Приеми факта, че в живота проблеми няма. Ако желаеш да ги имаш, това си е твоя работа - имаш моята благословия, да им се радваш. Но истината е, че в живота проблеми не съществуват. Животът изобщо не е проблем - той е една мистерия, която трябва да се изживее и на която да се насладиш. Проблемите се създават от тебе, за...щото се страхуваш, да се радваш на живота и се страхуваш, да живееш живота.


* * *
Парите в най-добрия случай, могат да ти осигурят малко удобство. Но не и празничност.Да избереш удобството пред празника е просто глупаво -защото удобният живот не е нищо друго, освен удобна смърт. Удобно можеш да живееш и удобно да умреш. Но истинският вкус на живота е възможен, само когато си празнично настроен. Може... би само за един миг, но с цялата си интензивност, с цялата си тоталност, с пълнотата си!


* * *
Непрекъснатият стремеж да съдиш другите, трябва да се премахне. Той не помага на другите. Само те наранява, наранява тебе. Защо трябва да си създаваш неприятности? Нямаш работа тук. Това си е техен проблем, Ако искат да си останат същите и да се движат по старите коловози. Добре! Животът си е техен и те имат правото да го живеят както пожелаят.


* * *
Това представлява медитацията. Не е въпросът да седиш в продължение на определено време и да повтаряш някаква мантра, работата не е в това, да отидеш на църква, в някой храм или джамия, а да се потопиш в живота - да продължиш с извършването на най-обикновени неща, но с такава отдаденост, че да достигнеш до самата дълбочина на всяко действие.


* * *
Всеки индивид е свобода, една непозната свобода. Невъзможно е тя да се предскаже, невъзможно е да се очаква. Човек трябва да живее в осъзнаване и в разбиране.Ако имаш разбиране, несигурността се явява неотменна част от живота - и е добре, че е така, защото това превръща живота в свобода, в една непрестанна изненада. Чо...век никога не знае какво ще се случи. Това те държи непрекъснато в състояние на удивление.


* * *
Открий нирвана в обикновеното - Няма значение дали рисуваш, правиш скулптури или правиш обувки - дали си градинар, фермер, рибар, дърводелец, няма значение. Това, което има значение, е дали влагаш самата си душа в това, което твориш.


* * *
“Всички мои усилия са насочени към това да поставя едно свежо начало. То е обречено да породи осъждане от страна на целия свят. Но това няма значение – кой го е грижа.“


* * *
Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода. Не я наричай несигурност.


* * *
За зрелостта 1: Човек се ражда, за да постигне живота, но всичко зависи от него.Той може и да го пропусне.Може да си продължи да диша, да яде, да остарява, да върви към гроба-но това не е живот, това е постепенна смърт.И тъй като милиони хора около теб умират по такъв, постепенен, бавен начин, ти също започваш да им подражаваш.


* * *
За зрелостта 2:Така че нека първо да разберем какво имам аз предвид под "живот". То не трябва да означава просто да остарееш, то трябва да е израстване. А това са две различни неща.Относно остаряването, всяко животно е способно на това. Израстването е изключително право на хората. Едва неколцина заявяват това право.


* * *
За смелостта 3: Как може да знае какво ще се случи в следващия момент, ако бъдещето е неустановено? Ако Бог знаеше какво ще се случи в следващия момент, тогава животът щеше да е просто един мъртъв, механичен процес. Тогава нямаше да има свобода, а как може животът да съществува без свобода?


* * *
За смелостта 4: Тогава нямаше да съществува възможността да израстваш или да не израстваш. Ако всичко е предопределено, тогава не съществува нито слава, нито величие. Тогава вие сте просто едни роботи.



* * *
Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността. Този, който е жив, истински жив, винаги ще навлиза в непознатото.


* * *
Всички велики ценности на живота - любовта, тишината, блаженството, екстазът, божествеността - те правят осъзнат за едно огромно единство. Освен теб няма никой друг -всички ние сме различни прояви на една реалност, различни песни на един певец, различни танци на един танцьор, различни картини - но художникът е един.


* * *
Структурата на целия ни живот е такава, че нас ни учат, че докато не получим признание, ние сме никои, безполезни. Не е важна работата, а признанието. А това поставя нещата надолу с главата. Работата би трябвало да е важна - да е наслада сама за себе си. Трябва да работиш не заради признанието, а защото се наслаждаваш на това да проявяваш творчество и да обичаш работата заради нея самата.


* * *
За смелостта 1: Не съм дошъл да ви давам някаква догма. Догмата кара човека да се установи. Не съм дошъл да ви давам обещания за бъдещето - всяко обещание за бъдещето прави човека сигурен. Аз съм тук просто да ви направя будни и осъзнати - тоест да бъдете тук и сега, с цялата несигурност, с цялата неустановеност, с цялата опасност, която представлява животът.


* * *
За смелостта 2: Животът не е механичен процес, той не може да бъде установен. Той е една непредвидима мистерия. Никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Нито дори и Бог, за когото смятате, че обитава някъде на Седмото небе, дори и Той - ако съществува - не знае какво ще се случи!... защото ако знаеше, тогава...... животът щеше да е просто фалшив, тогава всичко щеше да е написано предварително, предопределено.


* * *
Такъв, какъвто е, светът те е затворил в един злощастен шаблон. Това, което правиш, не е добро защото го обичаш, защото го вършиш съвършено, а защото светът го признава, награждава го, дава ти златни медали, Нобелови награди: Те са отнели цялата вътрешно присъща ценност на творчеството и са унищожили милиони хора - защото не можеш да дадеш Нобелови награди на милиони хора.


* * *
Отговорността ми е към моето сърце, а не към когото и да било в света. Така и твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават и да те смятат за много трезв, порядъчен, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота.


* * *
Просто да съществуваш не винаги означава, че си жив. Погледни живота си. Можеш ли да го наречеш благословия? Можеш ли да го наречеш дар, подарък от съществуванието? Би ли искал този живот да ти се дава все отново и отново?Не слушай писанията - слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш.


* * *
Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността. Този, който е жив, истински жив, винаги ще навлиза в непознатото.


* * *
Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш. Това е един от проблемите: хората биват учени никога в нищо да не грешат, и така стават толкова колебливи, толкова уплашени, толкова стреснати да не би да сгрешат, че застиват неподвижно. Не могат да се движат, да не би нещо погрешно да се случи. Затова стават като камъни, загубват всякакво движение.


* * *
И по никакъв начин не си нещо по-малко от който и да било друг. Уважавай себе си, уважавай своя вътрешен глас и го следвай.И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много по...грешни врати. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш.


* * *
Всеки човек в света иска да бъде истински, защото дори само това, че е истински, му носи толкова много радост и такова изобилие на блаженство - защо да бъде фалшив? Трябва да имате смелостта за едно малко по-дълбоко прозрение: Защо се страхуваш? Какво може да ти стори светът? Хората могат да ти се смеят. Това може да и...м се отрази добре - смехът винаги е лекарство, той е здравословен.


* * *
А ако си истински в своята радост, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще започнат да те разбират, които може да започнат да се присъединяват към твоя керван. Самият аз тръгнах сам по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се превърна в един световен керван! А аз не съм канил никого, просто правех това, което чувствах, че идва от сърцето ми.


* * *
И по никакъв начин не си нещо по-малко от който и да било друг. Уважавай себе си, уважавай своя вътрешен глас и го следвай.И помни, аз не ти гарантирам, че той винаги ще те води в правилната посока. Много пъти ще те води в погрешна посока, защото за да дойде до правилната врата, човек трябва първо да почука на много по...грешни врати. Ако изведнъж попаднеш на правилната врата, няма да можеш да я разпознаеш.


* * *
Пълното с предразсъдъци око е сляпо, пълното с умозаключения сърце е мъртво. Твърде много априорни допускания - и твоята интелигентност започва да губи своята острота, красота, интензивност. Започва да затъпява.



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov