НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 23, 2017 11:30 am Вижте мненията без отговор
Свободни радикали
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Юли 08, 2010 7:32 pm
МнениеЗаглавие : Свободни радикали
Отговорете с цитат

Как да не си ги отглеждаме в изобилие



Свободните радикали са атоми, групи от атоми или молекули, които съдържат най-малко един свободен електрон във външните си орбити. Електроните са отрицателно заредени частици, които обикновено се срещат по двойки, образувайки химически стабилни връзки. Ако електронът е свободен, друг атом или молекула може лесно да се свърже с него и да предизвика определена химична реакция.



Какво представляват свободните радикали?

Поради химическата си нестабилност, всеки свободен радикал лесно се свързва с други съединения. Атакува най-близката молекула и й отнема електрон, като на свой ред самата тя става свободен радикал. Веднъж, след като процесът е започнал, той може да ескалира в трудна за овладяване каскада и да предизвика драматични промени в организма, последвани от многобройни увреждания.

Свободните радикали присъстват нормално в организма и всеки един от тях съществува в продължение само на малка част от секундата, но уврежданията които оставят след себе си, са необратми. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се произвеждат около 10 хиляди свободни радикала.



Фактори, водещи до генериране на свободни радикали

Много и различни са факторите, които могат да доведат до излишък на свободни радикали. Излагане на радиация - слънчева или рентгенова, тютюнов дим, автомобилни газове и не на последно място храненето. Богатата на мазнини диета може да засили активността на свободните радикали, защото окислението на мазнините е много по-лесно, отколкото на въглехидратите и белтъците.

Присъствието на опасно висок брой свободни радикали променя начина, по който клетките кодират генетичния материал. Образуването на мутирали белтъци уврежда имунната система и води до развитието на левкемия и други видове онкологични заболявания. С времето тялото започва да произвежда все повече свободни радикали, който факт е и в основата на една от теориите за стареенето като процес на молекулно ниво.



Увреждания, причинени от свободните радикали

Свободните радикали могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК. Те разкъсват молекули, могат да „отчупят" от молекулата „парченца", да погубят информацията в различни части на клетката, имат роля при редица мутации и нарушават функциите на митохондриите (енергийните органели на всяка клетка). Тези процеси крият голяма опасност, защото:

* Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
* Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
* Процесът на окисление в роговицата на окото води до катаракта.
* Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
* Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.

В средата на 50-те години д-р Денхам Харман от университета в Небраска за първи път обосновава тезата, че свободните радикали са важна, ако не и основна причина за стареенето на клетъчно равнище.

Възниква и друг резонен въпрос: щом свободните радикали са толкова опасни, защо тялото ги произвежда? Те нормално се вписват в общия метаболитен баланс на клетките. В някои случаи дори изпълняват важна роля. Например, белите кръвни клетки ги използват, за да свържат и ликвидират с болестотворни бактерии и вируси, попаднали в тялото.

Освен това организмът притежава способността да се защити от свободните радикали с помощта на ензими, които обезвреждат и неутрализират свободните радикали. По същество тези ензими представляват различните антиокислители, които се присъединяват към високореактивните агенти и ги обезвреждат, преди да нападнат свободната молекула. „Стратегията на действие" на антиоксидантите е ролята им на мишена вместо такава да стават собствени клетъчни структури.



Свободни радикали и спорт

Свободните радикали са нестабилни молекули, които могат да увредят мускулните тъкани. Нивата на кислородна консумация оказват влияние върху степента на вредата, известна още като оксидативен стрес, а продължителните натоварващи упражнения увеличават генерирането на свободни радикали.

Колкото по-усилено се тренира и колкото повече кислород се поема, толкова по-голяма е опасността от оксидативен стрес. Това е една от причините за болката и неприятните усещания след спортни занимания. Свободните радикали увреждат мембраните на мускулните клетки, като атакуват структурните липиди - фосфолипиди.

Атаката изтощава клетъчните мембрани и засяга редица свързани с тях ензими. При взаимодействието на свободните радикали с фосфолипидите се отделят и токсични субстанции, които увреждат и други ензими.

Продължителните упражнения предизвикват повишени нива на свободните радикали и продуктите от реакциите им в мускулите и в целия организъм. За щастие антиоксидантите са мощна защита срещу тези молекулярни „нашественици".



Антиоксиданти

Антиоксидантите са защитни вещества, които помагат да се неутрализира вредният ефект от окислителните реакции вътре в клетките. Главните антиоксиданти от хранителен произход са витамините А, С, Е и бета-каротинът, плюс минералите селен, цинк, мед и манган.

Те противодействат на вредните свободни радикали самостоятелно или в състава на ензими-антиоксиданти. Действието може да е съвместно и взаимосвързано - например витамин Е, който е неутрализирал свободен радикал, се възстановява чрез химична реакция с витамин С.

Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма. Това означава, че трябва да приемаме с храната си необходимите количества витамин С, Е и бета-каротин, както и микроелементите селен, цинк, мед и манган.

След мащабно проучване е установено, че хората, които приемат най-много антиоксиданти с храната си, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. В резултат на това изследване са определени следните профилактични дози антиоксиданти:

* Витамин С: 100-250 мг на ден
* Витамин Е: 30-80 мг на ден
* Бета-каротин: 15 мг на ден.



Пушачите и диабетиците трябва да удвоят тези количества.

Когато тялото е в нормално състояние, то само контролира съдържанието на свободните радикали. Нормалната клетка сама си произвежда свободни радикали и антиоксиданти едновременно и този процес се управлява и се контролира от информация в ДНК. С други думи, задачата на всеки човек в тази насока е да предотврати вредата от свободните радикали, много преди тя да стане факт за организма.
=========================
Източник: bb-team.org

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov