За самоубийството...

Съвсем наскоро получих едно лично съобщение, което гласеше, цитирам дословно:

Въпрос: "Селена , ако се самоубия много ли ще е лошо после за мен ?"

Отговорът ми: "Абсолютно. Смърт няма, но има последици след всяка една наша постъпка."

Въпрос: "Не знам какво да правя, не мога да стоя вече в това тяло с това грозно лице неиздържам . Сигурно звучи глупаво, но е така . Дори един глас ми говореше, когато почина дядо ми и ми каза, че съм боклук, и че назнам какво щял да ме направи ... знам че такава е съдбата ми и трябва да си изтърпя наказанието, но вече искам да свърши ! А ако си направя пластична операция ?"

Отговорът ми: "Аз също имам грозно лице (белязано е с дълбоки белези от тежко изгаряне!), но това не е повод да се самоубивам, а е повод да се приемам, обичам и разбирам такава, каквато съм. Обикни се за да те обикнат и другите. Грозотата не е във външността, а във вътрешността - във вътрешните нагласи човешки."

По тази тема сме говорили и друг път, но няколко дена след това попаднах на отговора на Свами Шиванада за самоубийството.

Реших да го споделя с вас. Ето какво казва той по въпроса:

* * * * * * * *

ВЪПРОС: Защо самоубийството се счита за грях?

ОТГОВОР : Удоволствието и болката са съответно възнаграждения за
добрите и лошите действия на индивида. Ако един човек страда, това му
напомня да облагороди живота си и да изгради щастливо бъдещето си, като
изпълнява добри действия, като се себедисциплинира и извършва правилно
усилиеята за целта.

Когато някой е осъден за определен срок от съда за извършване на
престъпление и избяга от затвора, законът изисква той да бъде отново
арестуван и да му се добави наказание, защото не само е извършил
престъпление, но се е опитал да избегне след това и наказанието.

Същия е случаят и с опита да се изяга от страданието чрез самоубийство, вместо
човекът да се опита чрез себеусилие за себеусъвършенстване да се подобри
собственото си бъдеще или да се приеме философски онова, което е отвъд всякаква помощ.

Затова човек няма право да отнема живот, дори той да е и неговия
собствен, тъй като това е престъпление не само в очите на Бог, но също
погледнато и от страна на социалния закон.

Личност извършваща самоубийство ще страда повече в тяло-дух за определен период от време,
по-дълъг от нормалното, а после ще приеме нисша форма на раждане, за да отработи своята карма.

Така, че от извършване на самоубийство човек няма да бъде облагодетелстван по никакъв начин.
Напротив - животът му се усложнява още и много повече при това.
================================
Източник: "Шивананда Дейли", Свами шивананда