Осъзнаването

"Великият светец, махатмата, йоги, пророкът, живее на Земята като всяко друго човешко същество.

Той мисли, яде и се радва като другите. Голямата разлика между него и обикновения човек е тази, че той е събудил една латентна способност, наречена осъзнаване. Той е развил тази способност и е винаги осъзнат. Наричат го драща, пророк. Той наблюдава събитията. Вашата цел по пътя към реализацията трябва да бъде постепенното събуждане и разгръщане на спящия потенциал у вас."

Практикуването на йога има за цел да разшири външното и вътрешното осъзнаване. Някои хора използват други думи, като напр. съзнание, атман, дух, душа и пр., но те всички означават осъзнаване.

Това е съзнателно внимание, насочено към външни или вътрешни мисли или предмети, без да е необходимо то да е насочено само към едно. Едновременно с това (което е много важно) думата осъзнаване означава, че човек знае, че вниманието му е насочено към дадена мисъл или предмет.

Думата загатва за връзка между действието (възприемане) и извършителя (възприемащия). Това е способността да се отдръпнеш и да наблюдаваш своите действия - и физически, и умствени. Човек наблюдава това, което извършва - и вътрешно, и външно.

Ако не разбира, че възприема нещо, значи, че не осъзнава. Ако сте способни да наблюдавате и тялото, и ума си, тогава със сигурност откривате част от себе си, която не е тялото и не е умът - тъй като е способна да наблюдава действията им и очевидно не е едно от тях. Ако притежавате тази опитност, знаете какво се разбира под осъзнаване.

Друга важна характерна черта на това понятие е, че непрекъснато появяващите се мисли не се потискат, дори и да нямат нищо общо с посоката на възприятията на човека - той просто оставя тези мисли да възникнат и изчезнат, просто остава наблюдател. Когато човек е достатъчно отпуснат, особено в по-дълбоките нива на подсъзнанието, тогава осъзнаването ще доведе до еднопосочност на ума и съсредоточаване.

Често ли сте разсеяни? Разсеяността е сигурен показател, че осъзнаването за известно време е липсвало. Ако често не можете да си намерите нещата, това е, защото не сте осъзнавали поставянето на вещите на дадено място. По това време вниманието ви е било насочено другаде.

Повечето хора рядко са напълно самоосъзнати, тъй като са се изгубили в мислите и фантазиите си, или пък до такава степен са се отдали на физическа дейност, че напълно са забравили всичко останало.

Вгледайте се само в мислите, които преминават през ума ви през целия ден. Повечето от тях са съвсем безцелни и незначителни, свързани с такива баналности, като напр. откъси от стари разговори, безсмислени клюки и т.н. Други пък се отнасят до съживяване на стари случки или очакване на бъдещи събития.

По-голямата част от това механично мислене е свързана с егото, победите и пораженията му, или пък с очакването как то ще се представи. Всички духовни системи считат обвързването към егото като основно препятствие, а най-ефикасният метод за отслабването му е да престанем да се грижим за него. То съществува само когато има поддържащи го мисли.

Грижите и безпокойството за бъдещи събития, с изключение на съзидателното и творческо планиране, могат да причинят емоционален стрес. Нещата рядко стават точно така, както сме очаквали. Безполезно е също така да си определяме точна линия на поведение.

Едно прибързано решение обикновено е неприложимо, тъй като обстоятелствата се променят, намесват се непредвидени фактори. Самозалъгваме се, като смятаме, че ако не обмисляме предварително всичко, няма да знаем как да действаме. Всъщност точно обратното е вярно. Колкото по-спокоен е умът, толкова по-спонтанно и подходящо е поведението ни.

Съществуват две форми на осъзнаване. Едната е вътрешното осъзнаване, когато насочваме вниманието към дейността на ума. Другата е външното, когато вниманието е насочено към външния свят и към действията на тялото. Понякога и двете форми са необходими за работата ни.

Много често, когато съзнанието ни е насочено към единия вид осъзнаване, допускаме другия вид да се намеси и да ни разсее.

Преди дори да се надяваме за постигане на по-значим успех в концентрацията, трябва да развием себеосъзнаването. Никой не може да ни научи на това - всеки постепенно трябва да развие тази способност у себе си.

Без значение какво вършите - дали четете, чистите или говорите с някого - не позволявайте странични фактори да отвлекат вниманието ви. Различни мисли несъмнено ще се появят и ще се опитат да ви разсеят, но не им позволявайте да го сторят.

Отделете им съвсем малко време, колкото да осъзнаете какво ви разсейва и в коя посока умът има склонност да бяга. След това оставете мисълта и се върнете към дейността си. Ако приложите тази техника към всичките си ежедневни занимания, ще се изненадате колко бързо ще се подобни способността ви за съсредоточаване.

В началото осъзнаването идва главно по отрицателен начин - т.е. разбирате, че през изминал период от време не сте осъзнавали. Но колкото по-често идва това разбиране, толкова по-лесно ще достигнете състоянието на непосредствено осъзнаване. В началото е достатъчно просто да осъзнаете, че сте се разсеяли и сте забравили да осъзнавате.

Ако се замислите, може би ще откриете стотици прости техники за проверяване на вниманието. Напр. на всеки точен час си отбелязвайте на един лист какво правите и какви са преобладаващите ви мисли и чувства. Рядко осъзнаваме едновременно и физическата, и умствената, и емоционалната си страна. Ако по-осъзнато вършим онова, с което се занимаваме, ще се радваме и на най-простата, обикновена работа.

Йога ни дава директен и систематичен подход за развиване на осъзнаването. Асаните дават възможност по-добре да осъзнаем тялото си и неговите усещания, а те изискват от нас известно съсредоточаване, което постепенно се подобрява.

Йога нидра е особено полезна практика за проверка на вниманието и осъзнаване на отделни части на тялото. Напр. много начинаещи твърдят, че в началния етап на тази техника трудно им се удава да усетят палците или ушите си, да не говорим пък за вътрешни органи.

При медитативните практики човек може да избере между два метода: осъзнаване или съсредоточаване. Съсредоточаването (концентрацията) широко се препоръчва в древните традиционни текстове. Но в нашия забързан век за повечето хора това е невъзможно поради многото вътрешни безпокойства. Насилствените опити за съсредоточаване на ума могат да създадат повече вреда, отколкото полза. Те могат да причинят умствено напрежение, главоболие и отчаяние. Ако се опитвате да се борите с ума, ще загубите.

Преди да успеем да постигнем съсредоточаване, трябва първо да се отървем от вътрешните си терзания, от подсъзнателните желания, страхове и т.н. Това се постига чрез практикуване на осъзнаване. Умът постепенно се изчиства и успокоява. И тогава съсредоточаването идва спонтанно.

И съсредоточаването, и осъзнаването са средства, които могат да ни отведат до медитация. Осъзнаването обаче е много по-плавен и по-достъпен за повечето хора метод. Само онези, които имат вече спокоен и уравновесен ум, могат директно да използват съсредоточаването като път към медитацията. Това е методът, използван от крия йога.

Посочените по-долу практики са предмедитативни техники, насочени към развиване на себеосъзнаването. Те са особено полезни за тези, които не могат да седят в медитативна поза, и за тези, които искат да започнат да се занимават с медитация, но нямат опитен учител. Те могат да се практикуват по всяко време, на всяко място, без значение дали сте седнали, легнали, прави или вървите.

Тези практики за осъзнаване ни помагат да установим връзка със себе си. Странно е наистина, че повечето от нас са загубили връзката с тялото си, с това, как то се чувства, какво върши, с енергийното му ниво.

Ако не знаем точно какви са чувствата ни към различните неща и какви са истинските ни реакции към различни ситуации, а просто приемаме готови рецепти, дадени от обществото, тогава не сме цялостни хора. Тези практики ще привлекат вниманието ви към всички ваши реакции и ще ви помогнат да ги разберете.

Осъзнаване на дишането

Тази практика е изключително лесна и достъпна и може да се изпълнява от всеки. Това всъщност е осъзнаване на факта: "Аз вдишвам. Аз издишвам." Може да се прави по всяко време - докато работите, говорите, вървите по улицата, а също така, разбира се, и когато сте седнали удобно със затворени очи. Може да се прави и при всякакви условия, дори когато четете тези думи. С тази практика е възможно едновременно с извършването на всяко действие да осъзнаете и дъха си.

Осъзнаването на дишането предполага, че едновременно осъзнавате и съзнанието си. С други думи, ако осъзнавате дишането, автоматично осъзнавате и осъзнаването си. Повечето хора забравят, че съществуват съзнателно, защото до такава степен са погълнати от мислите или действията си, че вършат това автоматично.

Така че, осъзнавайки дъха си, вие непрестанно осъзнавате съзнателното си съществуване, вече не сте изгубени в мисловна или физическа дейност. Важно е да разберете това.

Нека за малко се отклоним и да помислим каква е разликата между животното и човешкото същество. Животното се храни, спи и извършва различни други неща през живота си. Човекът също се храни спи и пр., но има една характерна черта: способността да осъзнава, че действа, докато животното извършва действията, без да ги осъзнава. Има определена разлика и между различните нива на човешкото развитие.

Всички хора мислят, но някои, които са по-осъзнати, могат да наблюдават процеса на своето мислене. Те могат да застанат, така да се каже, извън себе си, и да наблюдават своя мисловен процес. Това е целта на осъзнаването на дишането: непрекъснато да ни напомня за способността ни да осъзнаваме съзнанието си и да бъдем наблюдатели на мисловната и физическата си дейност.

Осъзнаване на сетивата

1. За няколко минути, без значение дали седите, говорите, храните се и пр., насочете внимането си изцяло към онова, което усещате със сетивата си. Не да гледате, слушате, усещате, вкусвате и помирисвате просто така, а да изпитате сетивата изцяло.

Насочете цялото си внимание към сетивните си впечатления. Ако чуете звук, открийте откъде идва, какъв е източникът му, какво е въздействието му. Ако се насочите към вкуса - как реагират на него тялото и умът? Огледайте си и вижте дали някой предмет ще ви накара да му обърнате внимание. Какво е особеното в него и какво предизвиква той у вас? Ако става дума за миризма - каква е и откъде идва? С какво друго я свързвате? Ако докосвате нещо - какво усещате? Сравнявате ли го с нещо друго?

2. Докато седите или стоите, особено когато сте с друг човек, пренасочете вниманието си от вашите собствени мисли, чувства и мнения към сетивата си и какви впечатления получавате отвън.

Тези практики ни дават по-пълно разбиране за работата на сетивата и ни помагат да ги използваме по-пълноценно. Може би още не сме се научили да преминаваме от гледане навътре в себе си към гледане вън от себе си, може би сме нестабилни в това отношение и не успяваме да насочим цялото си внимание към кой да е от тези процеси.

Напр. действително ли слушате пълноценно, когато говорите с някого, или се уплетени в мислите и чувствата си? Смътно ли чувате думите на събеседника си или можете да доловите дори неизказаното? Следващия път слушайте с пълно внимание. Използвайте пълния капацитет на всичките си сетива. Открийте дали осъзнаването ви е склонно да се задържа към вътрешния свят на мислите или остава повече във външния свят на дейността.

Осъзнаване на минали опитности - спомени

1. Късно вечер, седнали или легнали, затворете очи и се отпуснете. Проследете дейността си през изминалия ден. Проследете в обратна посока действията си от мига, в който си затворихте очите, до момента на събуждането си сутринта. Припомнете си подробно всичко извършено и преживяно през целия ден. Освен спомена за всяко действие, припомнете си и всяко чувство, всяка поредица от мисли, всеки особен звук, аромат, гледка, вкус или усещане, което сте възприели. Наблюдавайте мислите, които възникват като резултат от тази опитност.

2. Припомнете си някоя година от живота си, или пък някое преживяване. Спомнете си подробно как се чувствахте, какво научихте тогава и с какви други опитности свързвате това. Има ли някакви сетивни удоволствия или неприятни чувства, които да ги придружават? Може би някакъв звук или мелодия, определена миризма или вкус, някоя гледка или предмет, или определено докосване. Пресъздайте ситуацията на ум, но вижте себе си само като актьор, играещ тази роля. Не се вживявайте, а просто наблюдавайте, все едно, че гледате филм, в който някога сте участвали.

3. Когато се събудите сутрин, опитайте се да си спомните какво сънувахте през нощта. Опитайте се да си спомните всички подробности и подсъзнателните мисли, свързани с тях.

Тези практики развиват и подобряват способността ни да помним. Споменът за изживяното през деня ни помага да видим себе си такива, каквито всъщност сме, и да извлечем максимум полза от всяка опитност. Той ни помага да огледаме и видим дали има нещо особено за отбелязване, или пък нещо, което трябва да си спомним сутринта.

Това води и до пълно отпускане и пълноценен, освежаващ сън. Споменът за някоя година или определено събитие от живота ни помага да видим последователността и развитието на самите нас до личността, която сме в момента, тъй като повечето от нас използват паметта само частично. Можем да постигнем едно много по-пълно самопознание, като възстановяваме отминали събития. Припомнянето на сънищата довежда осъзнаването до непознатите области на ума - подсъзнателната и несъзнателната.

Осъзнаване на настоящето

1. В каквато и ситуация да се намирате, насочете вниманието си към чувствата и усещанията си. Проверете нивото на енергията си: как се чувствате - пълни с енергия или уморени? Какъв е умът ви и какво е настроението? Щастливи ли сте или потиснати, неспокойни, напрегнати? Отбележете усещанията на тялото - топло или студено и проверете дали някоя част от тялото ви е напрегната. Опитайте се да си представите изражението на лицето си, какво могат да разкрият походката ви и начинът ви на говорене? Осъзнавате ли всичките движения на тялото си или несъзнателно потропвате с крак, барабаните с пръсти, почесвате си или си играете с косата си? Осъзнайте напълно тялото си.

2. Седнете спокойно или легнете неподвижно със затворени очи. Разберете какви са мислите и чувствата ви. Наблюдавайте внимателно и вижте колко бързо мисълта ви скача от една тема на друга. Открийте каква е връзката между отделните мисли и проследете емоциите, възникващи от тях. Не се задържайте върху никоя от тях за дълго време, просто бъдете неангажиран наблюдател на палавостта на ума си.

Тези практики помагат да разберем как действа умът. С това познание ще успеем по-лесно да го укротим и да пренасочим мисълта и паметта си. Чрез тях ние можем да разберем тясната връзка между ума и тялото и да я използваме за пренасочване на разсеяната енергия към овладяване на навиците си.

Повтаряне на мантра

1. Повтарянето на ум на мантрата Ом (или вашата лична мантра) през целия ден ще ангажира ума ви, когато той бездейства или е безцелно разсеян. Щом се събудите сутрин, вземете решение да повтаряте мантрата по време на всяка дейност, която не изисква пълно съсредоточаване. Ще се изненадате, като откриете колко често забравяте решението си.

2. Горната практика има една разновидност, която можете да изпълнявате, ако едната ви ръка е свободна - напр. докато говорите по телефона, докато вървите, докато чакате автобуса. Трябва да използвате мантрата Ом Мани Падме Хум или Ом Намах Шивая, или която и да е друга мантра със същия брой срички. Когато произнасяте на ум Ом, десния палец да докосне десния показалец. При Мани десния палец докосва средния пръст, при Падме - безименния пръст, а при Хум палецът докосва малкия пръст.

Продължете по този начин. Това е проста, но същевременно прекрасна практика.

Чакраманам

Това е проста техника за развиване на осъзнаването, която същевременно помага да раздвижим тялото и да премахнем сковаността. Санскритската дума чакраманам букв. означава скитане, странстване, спонтанност, бродене без цел и това е същността на практиката. Чакраманам е ходене без усилия и без да допускате да се разсейвате нито от мислите си, нито от околната среда. Може да се определи като джапа чрез вървене.

Чакраманам се практикува от мистици и йоги от незапомнени времена. Суфите, будистките и християнските монаси редовно са практикували модифицирани варианти на чакраманам като част от садханата си.

Ако желаете да практикувате, тръгнете - на дълга разходка, или вървете в кръг, като сами избирате скоросттта. Важното е ходенето да е ритмично. Представете си, че тялото ви върви автоматично, без съзнателно усилие от ваша страна. Главата ви трябва да е наведена напред, така че да гледате към краката си -да гледате, но да не виждате нищо специално.

Започнете да повтаряте личната си мантра или Ом. Може да практикувате упаншу джапа (шепнешком) или манасик джапа (на ум). Синхронизирайте повтарянето на мантрата с движението на краката. При всяка крачка повтаряйте мантрата веднъж. Продължете по този начин, като осъзнавате физическите движения и мантрата.
Най-важното постижение в живота е себеосъзнаването.

Целта на човешкия живот, крайната точка на еволюцията и начинът за усъвършенстване е себеосъзнаването. То е ключът към медитацията. С все по-високата степен на себеосъзнаване човек се подготвя и за по-висшите духовни опитности.

"Помисли - този ден никога няма да се повтори!
Небесата те зоват и се въртят около теб,
показват ти вечната си красота,
а ти - забил си поглед във земята!" - Данте
========================================
Източник: По материали на школата по йога в Бихар, издадени под ръководството на Пармханса Сатиянанда,
yogamagazine.hit.bg