БДС за храните

Има ли стандартът друго успешно приложение, освен в дебатите?

В последно време всички медии, организации и сайтове гърмят за реформата в БДС. Всеки взима отношение по въпроса, създават се публични дебати. Какво обаче наистина се случва? Какво се променя и как ще ни засегне?

Вместо увод

Принципно BB-Team като медия се въздържа от политически дебати. Но стотици наши читатели живо се интересуват от това какво съдържа храната им. Самите ние неведнъж сме давали в лаборатории за изследване съмнителни добавки и храни. Така че, ако има максимално заинтересована от реформите група, ние сме в нея и някак си не стои искрено дори пред аудиторията ни да не вземем отношение по въпроса.

Начало на дебатите по БДС поставиха няколко публикации в медиите, посещението на министър в супермаркетите и изследване на храните – разбира се, разочароващо.

Вследствие на това медиите масово избухнаха по повод промените по БДС. Те трябвало да засегнат киселото мляко, млечните продукти, колбасите и хляба, а впоследствие и други хранителни продукти.

Но да започнем от самото начало.

Що е то стандарт?

Най-точно и подробно определение можем да получим от сайта на БИС (Български институт за стандартизация). Това е организацията, призвана да приема, синхронизира, актуализира и прекратява националните стандарти.

* "Стандартите са документи, разработени с консенсус на основата на обединяване на резултатите от науката, технологиите и производствения опит."

Според Закона за национална стандартизация:

* "Стандартът е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, насоки и характеристики за дейностите или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства."

Стандартът трябва да има: номер и документ или референция за такъв. Само номер на стандарта не е достатъчен, за да е стандартизиран продуктът. Планира се продуктите по БДС да имат самостоятелни рафтове в хипермаркетите.

При първи прочит прави впечатление следният факт: сякаш основната потребителна характеристика на стандартите отсъства. Стандартът е представен като документ и описание. Това обаче, което на всеки потребител му се иска, е стандартът да е гаранция за контрол и качество.

Законът казва също:

"Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно."

Нека поясним. В този смисъл въвеждането на БДС за храните не е връщане на БДС при храните. Във варианта преди 90-те години БДС беше задължителен държавен стандарт, Настрана остава дебатът какво е било качеството или асортиментът преди 20 или 30 години.

Ясно е също така, че той е бил държавен стандарт, а производителите също бяха държавни стопанства. При все това да говорим за "връщане" означава просто да злоупотребяваме с представата за това какво е било преди. Било е всеобщо и задължително, а днес е пожелателно и документно.

А как е организирана системата?

Всъщност отговор ни дава прегледът на самият закон. В него има следните три основни типа промени:

* Разделяне на стандартизацията от сертификацията и надзора на пазара. С него се отделя БИС като самостоятелна единица.
* Уреждане на авторските права върху стандартите. Изключителното право за производство и продажба на стандарти е на БИС. По този начин се гарантират права и запазени марки.
* Въвежда се частично самофинансиране на дейността на органа по стандартизация – чрез обслужващите дейности по стандартизацията.

На практика от трите промени първата търпи сериозна критика. Институтът създава стандарти, но не контролира спазването им. Т.е., необходима е вторична администрация и лаборатории, където периодично стандартизираните продукти да се проверяват и да им се утвърждава сертификатът.

Само че законът не предвижда нито тези места, нито периодиката на проверките.
Новият БДС при храните

Както казахме, медийната кампания гръмна с широка група храни. Кисело мляко, кашкавал, сирене, хляб и колбаси са сред най-спряганите претенденти.

Млякото

Актуализираният и действащ към момента стандарт БДС 12:2010 за българското кисело мляко е първият наш национален стандарт за хранителни продукти. В новия стандарт допълнително се разглеждат спрямо стария:

* технологичният процес
* оценяване на съответствието
* входящият контрол на основната суровина и на закваските
* контролът на технологичния процес
* изходящият производствен контрол и външният контрол на качеството.

Не се допускат никакви инхибитори, консерванти, странични примеси, както и стабилизиращи и емулгиращи вещества.

Въведена е норма на енергийна стойност в kcal/100 g продукт, съгласно Наредба № 23 на Министерство на здравеопазването от 19 май 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните, обн ДВ, бр. 53 от 12 юни 2001, ДВ, бр. 41 от 2005 г.

Разрешено е използването на козе кисело мляко.

Входящият контрол на закваските се осъществява чрез регистрирането им в специален дневник. От производителите на закваски се изисква да представят в одобреното от контролните органи преработвателно предприятие две декларации: декларация за произход на симбиотичната култура и декларация, че симбиотичните култури на Lactobacillus delbrueckii ssp. Bulgaricus и Streptococcus thermophilus са били изолирани в България и същите не са били подлагани на никаква генна модификация.

При входящия, технологичния, производствения, изходящия и микробиологичния контрол на суровото мляко и на готовия продукт трябва да е спазен Регламент (ЕО) № 1441/2007 от 5 декември 2007 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 от 15 ноември 2005 за микробиологичните критерии за храни.

Относно хигиенните изисквания са задължителни критериите на европейското и българското законодателство.

Указан е нов срок на съхранение: българското кисело мляко трябва да се съхранява при температура от 2 °С до 6 °С и при спазени всички микробиологични критерии и хигиенни изисквания на ЕС, цитирани в стандарта и има срок на трайност до 20 дни от датата на неговото производство.

Указан e броят на живите микроорганизми в един грам продукт: оригиналното българско кисело мляко като готов продукт трябва да има живи: термофилен стрептокок Streptococcusthermophilus (единствената безвредна за човека стрептококова бактерия) от 100 милиона до 1 милиард/1,0.10 7-8 (1.100 000 000 – 1.1 000 000 000) в един грам продукт и българската пръчица Lactobacillusbulgaricus - от 10 милиона до 100 милиона/1.106 -7 , от 1.10 000 000 - 1.100 000 000/в грам продукт.

Актуализирането на този стандарт има за цел да осигури по-висококачествен продукт на българския пазар. Само че в самия стандарт след получаването му контролът прилича на автофункция на производителя – да води книга за произхода и да попълва декларации, вместо инспекция и отчети.

Увеличената трайност на продукта трябвало да стане за сметка на закваската; дали обаче това реално ще се случи, при условие че всички закваски са добре познати и трайността до момента се поддържаше по съвсем други начини? Какво ще се случи – все пак БДС ще се наруши или разваленото мляко по магазините ще се увеличи?

Сиренето

Стандартът все още не е публичен, а е в дебат, но се очаква да се въведе до 1-ви септември 2010. За сиренето се следи по стандарт, последно реновиран през 2009 г:

* Наличието и видът на мазнините (БДС EN ISO 1854:2009);
* Наличието и видът на твърдите вещества и примесите (БДС EN ISO 5534:2005);
* Общото съдържание на хлориди (БДС EN ISO 5943:2006).

Вероятно контролът му ще подобен на този на киселото мляко, като отново ще се търси увеличената трайност, както и да се заложат норми за хранителните вещества, соленост, млечно съдържание и прочие.
Кашкавалът

Същото положение и същото обещание, до 01.09.2010г. Имаме основания да вярваме, че това ще се случи. За кашкавала действат няколко стари стандарта, частично обновени, включително разделянето им на кашкавал «Балкан» и «Витоша» - по вида на използваното мляко и спецификите за всеки от тях, за използваните закваски и бутирометри. Стандартите съдържат уточнения за количеството вода, мазнини и прочие на всеки от видовете кашкавал.

Колбасите

Това, което реално се случва тук, всъщност е имитация. Не се въвежда БДС, а браншовите организации въвеждат стандарт с държавна гаранция, заобикаляйки БДС. Стандартът ще бъде приложен със санкция на националната ветеринаромедицинска служба – НВМС, за да се избегне процедурата по БДС.

Продуктите, които са произведени по тези стандарти, ще носят името "Стара планина". В тези продукти не може да има вложена соя, картофено нишесте, фибри или механично обезкостено месо. В каймата, в наденицата и карначетата ще може да има 2% сол, във варените и пушените малотрайни колбаси не трябва да съдържат повече от 2,2% сол, а свинското и говеждото - не повече от 3,5%.

След появата на стандартите няма да може да се влагат консерванти и ще се промени температурата на съхранение на продуктите. Например сега каймата се съхранява на +1 градус, а след това температурата ще бъде -1 градус.

Регистрацията по стандарта ще става със заявление в ДВСК, след което се прави проверка за готовността за производство на тези продукти и се произвеждат етикетите.

Хлябът

Има проект за БДС и при хляба. Той е разработен от браншовите организации и на този етап е внесен за разглеждане. Не знаем какво точно съдържа и кога и дали ще бъде одобрен. Проектите са за бял, "Добруджа" и типов хляб. Според тях е забранено слагането на избелители, оцветители и консерванти, но се допуска използването на подобрители "при технологична необходимост". Трайността на неопакования хляб е до 36 часа, а на опакования - 72 часа.

Гаранция за стандартите

Такава гаранция не се предвижда. Налице е само процедура по оценяване на съответствието. Оценяването на съответствието е специфична систематична контролна процедура, с която се цели да се докаже, че даден продукт, процес, услуга, система, лице или орган отговарят на определени изисквания.

Оценяването на съответствието може бъде задължително и доброволно. Целта е потребителите да са сигурни, че продуктите, процесите, услугите или системите са в съответствие с определени изисквания, което ги прави по-добре приети на пазара.

По принцип за посочените случаи все още няма яснота за нормативно наложена периодика за оценяване на съответствието. Което повдига най-важния въпрос:

Как ще се упражнява контролът?

Това е истинският въпрос, който притеснява нас като потребители. Не толкова дали ще има БДС, колко показатели ще има вътре и как ще изглежда етикетът, а как ще се проверява съдържанието и кой ще го гарантира.

Нагледали сме се на продукти с много красиви етикети и отлично описано съдържание върху тях, за които в лабораториите излиза нещо друго. По принцип тоз факт компрометира и самата система за контрол на храните. Но важният въпрос е – какво ще се промени сега? След като се създават стандарти, то кой ще ги контролира и гарантира?

Верният отговор е – засега никой…

Планира се до края на годината да имаме агенция по контрол на храните. На този етап нямаме, нямаме и проект за такава. Това е силно смущаващо, при условие, че вече имаме въведени стандарти и ясни идеи и срокове за още такива.

Самият факт, че се въвеждат нови, всеобщи стандарти и то за масови стоки, води до очакванията за доста работа по контрола им, а една новосъздадена агенция няма веднага да заработи ефективно. Явно дотогава контролът ще е по старата система.

Цитирам думи на министъра по земеделието и храните, по повод работата на бъдещата агенция и действащите лаборатории за контрол на храните:

"Имаме над 100 лаборатории, от тях ще останат само шест, които заедно с лабораториите на Министерство на здравеопазването ще извършват изследванията."

Това означава, че при въвеждането на масов стандарт и умножаване на работата, министерството планира над 95% съкращения, и ако не на мощности и хора, то поне териториални съкращения на структурата. А лабораториите на МЗ –те принципно са призвани да ни пазят от епидемии, не от фалшификатори на кисели млека.

И все пак: лично на мен никак не ми е ясен механизмът, по който ще се покрият по-ефективно по този начин стотиците национални производители, с бази, изтеглени в периферията на страната.

Даже и с увеличение на структурата, а камо ли с намаление. Знаете много такива – самите кисели млека носят имена често и на различни местности. Не бих могъл да си представя по-ефективния контрол по места с намалена, свита и претоварена структура. А вие?

Административно-обществени недосмислици в системата

Поне отстрани погледнато, такива има много.

* Първо, създаденото творение не прилича на държавно гарантиран стандарт, а по скоро е новият държавен частен стандарт. На практика стандартът е пожелателен – който иска, си го взема, и всъщност държавата продава на производителя не своя гаранция, а нещо като стандартите на многото частни фирми, издаващи уверения – герб и документи с несигурен, платен и безконтролен характер.

* Второ, всъщност този стандарт се позовава и преписва до голяма степен стандартите на ЕС по въпроса, т.е. дори няма специфичен принос, освен нотката на по–качественото българско кисело мляко.

* Трето, пълната липса на контрол. Дори и тя да бъде въведена някога, е ясно, че големите производители няма да се изплашат от няколкостотин лева за закупуване на стандартите и няколко хиляди за сертифицирането им. Но ще се ползват от голямата обществена реклама и на база на високото качество ще вдигнат цената.

* Четвърто, многото различни институции. Не е ясно как разделянето на контрола от сертификацията помага за борбата с корупцията. Две различни, дори три различни институции – с лабораториите на МЗ – се занимават с едно и също нещо.

* Пето – свитата структура на една стартираща организация несъмнено ще я забави и ще я направи по-малко ефективна, отделно голямата част от структурата й ще е от министерство на здравеопазването, което тепърва ще трябва да навлиза в "бизнеса с храните".

* Шесто, в целия процес на дебатиране и въвеждане игнорирани останаха именно потребителите. А би следвало този стандарт да е от тяхно име и в тяхна полза. Обсъжданията на съдържанието на стандартите минаха предимно между държавните органи и браншовите организации. Създава се впечатлението, че именно те, а не потребителите, са заинтересовани от стандарта.

* Седмо, стандартът игнорира много от сериозните обществени дебати за генномодифицираните храни, съдържанието на хормони, антибиотици и отрови.

Опасностите

Голяма част от дребните производители считат, че стандартът е направен, за да ги притисне и изтласка от пазара. В някаква степен те са прави. Още преди Портър да създаде теорията на петте сили на пазара, стандартите служеха за бариери за навлизане в отрасъла, така че това реално ще им се отрази.

Реално много от проблемите на обществото – растежните хормони, резистентността към антибиотици, както и генномодифицираните организми – няма да бъдат решени. Отделно остава съмнението, че тази стъпка се предприема с цел да се вдигне цената. Защо е този небивал интерес от страна на браншовиците?

Това е средство за контрол върху тях и увеличаване на разходите. Те в момента няма от какво да се защитават – кризата унищожи много малки и средни фирми (и то предимно производители), спряха се и субсидии в земеделието, както и проекти и програми, кредити и прочие. Абсурд да се говори, че те са застрашени от някаква буйна средна и малка конкуренция и че така се пазят.

Опасността обаче да имаме гербова марка без реален контрол и без стойност за потребителя е най–голяма. Повечето от нас знаят, че и досегашното състояние на системата за контрол на храните далеч не беше безпроблемно и тя не е работила ефективно. Какво ли ще бъде сега, когато контролът трябва да се засили в пъти, а размерът й да се съкрати?

Мнението на автора

Личното мнение на автора е, че в стандартите няма нищо лошо и те дори следва да са задължителни за определени категории основни хранителни продукти. Разбира се, това не бива, а и не може да унищожи домашната наденица и ръчно замесения хляб, но за продуктите с етикет, марка и представител стандарт трябва да има.

Но в този стандарт отговорност следва да поемат две страни: производителят и държавата. Потребителят и потребителските организации следва да могат да потърсят отговорност – финансова и каквато и да е – и от държавата, в случаите, когато стандартите се нарушават.

Защото държавата не продава просто хартийка и етикетче на производителя, а името и гаранцията си. И ако го прави, ако поема и ангажимента да го следи, ако получава пари от производителя за това и ДДС от потребителя за продукта, трябва солидарно да носи отговорност, ако потребителят бъде излъган от нейно съучастие или небрежност, и това да е дефинирано в закона.

Задължително е да има ясно равнище на отговорност и на държавата при нарушение на гарантирания от нея стандарт, още повече пък при вреди върху потребителя.

Само така стандартът ще стане наистина действащ, държавата ще го следи, а производителят ще има респект от институциите. А не да нарича гаранцията документ, а характера му – пожелателен, и да изхожда от концепцията, че тя е висш орган, не носещ отговорност, а само събиращ такси и данъци. И да превръща издаването на стандарти в продажба на стандарти.

Заключение

И така, постарахме се да представим обширно текущия дебат, с различни за и против, нелишени и от лично мнение. Няма нищо лошо, лично мнение всеки си има.

Формирайте си и вие мнение за това, което се случва: дали е добро за потребителя; дали е антикризисна мярка за вдигане на цените и увеличаване на държавните приходи, или бутафорна медийна пропаганда на незначителен проект и симулация на работа.

Вече имате достатъчно база, за да заключите сами.
==============================================

Източник: bb-team.org

Пуснато на: Вто Авг 10, 2010 9:16 pm Заглавие :

Според мен България може да "изненада" света не с количество, а с качество? Защо не с количество? Ами, защото само една Украйна дава няколко пъти повече пшеница, защото и територията й е огромна спрямо "житницата на България" - Добруджа.

Да не говорим за Турция, където е държавна политика да си затварят очите за производството на имитации на известни марки.
В Китай, пък, някога Запада премести вредните си прооизводства, за да няма проблем с еколозите (затова всички батерии и заряд са китайски). Впоследствие Китай почна да произвежда всичко ... западно. Тъй че "Произведено в Германия" има вече ма-а-алко по-друго значение. Wink

Списъкът от държави - производители на огромни количества стоки, може да се продължи и все повече ще се убеждавате, че не можем да ги надвием на количество.

Правилното е не да се опитваме да "догонваме", а да развиваме нещо, което само тук го има. Пък нега тия отвъм опитват да догонват нас.
Сигурно знаете, че японците са луди по нашето кисело мляко. Те редовнпо внасят Лактобацилус Булгарикус. Защо "редовно", след като имат лаборатории и могат да си го развтждат? Ам защото се оказва, че се изражда " навън", т.е. извън България.

А сега още по-конкретно по темата.
Да, стандартът не е задължителен и контролът ще е мизерен, обаче ... в България отдавна най- ушпешната рекламата работи на този принцип, който сега в САЩ са "открили" и се опитват да ни "научат" - рекламата от уста на уста.
ече в моя квартален магазин има бял етикет за един вид сирене. По- евтино е, но си пише, че има растителни мазнини. Подбно ще ев и с останалите стоки (м/увпрочем и досега има местни продукти само от месо, но сега ще се отличават със "Стара планина").

За край мога да кажа, че сега има 2 групи хора - "купуващи евтино" и "купуващи качествено". Хората от първата гупа го правят главно по финансови причини, но за една бременна, кърмачка или деца, дори да са от първата група, смятам, че ще се отделят средства за "чиста храна".

В събота водих колеги във вегетариански ресторант, към който има хлебопекарна. Стремят се всичко да е от "чисти райони" ивсичко да минава на ръка, а не машинно (брашното, например, си го мелят сами на каменна мелница).
Преядохме всички, но ... нито ни се доспа, нито имахме тежест в стомаха, както ако бяхме в "нормално заведение''. Аз изяждам с трудност 2 парчета торта. В събота изядох ... 5 и нямах онова гадно усещане за накъртяне.
Не карам никого да преяжда - вредно е! Просто с колегите ми си направихме опита и се оказа успешен - даже да преядете с чиста храна - не е страшно. Страшното е да ЯДЕТЕ "ннечиста храна"!

След всичко дотук аз съм реалистист, което значи оптимист. Smile