НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 19, 2017 4:57 am Вижте мненията без отговор
Шизофренията - жестокия бич на нашата психика и съвремие
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 06, 2010 4:54 pm
МнениеЗаглавие : Шизофренията - жестокия бич на нашата психика и съвремие
Отговорете с цитат

Какво е Шизофренията?

Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.

Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.



Кои са най-честите типове Шизофренни разстройства?

* параноидна Шизофрения - най-добре разпознавания тип, често с него се индентифицират всички болни от Шизофрения. Характеризира се с неоснователен страх от преследване, болните са напрегнати, с дезорганизирано поведение, изглеждат объркани. Могат да споделят че чуват, виждат или усещат неща, недостъпни за другите. Чувствайки се застрашени могат да нападнат, за да се защитят.

* кататонна Шизофрения - характеризира се със значително нарушение на двигателната активност. Може да се наблюдава негативизъм, заставане в неподвижни пози или възбуда, както и смяна на възбуда и застиналост.

* хебефренна Шизофрения - с начало най-често в юношесвото, преди 25г. възраст. Свързана е със значителен регрес, дезорганизирано поведение. Болните са активни, хаотични имат лош контакт с околните, често се смеят без причина, гримасничат.

* проста Шизофрения - началото е бавно, подмолно и незабележимо. Постепенно болните се затварят в себе си, стават апатични и безразлични. Губят подтиците, мотивацията си, желанието за активен и пълноценен живот.


Кои са най-важните симптоми?

Позитивни изкривявания и прекомерност на нормалните функции:
* налудности (изкривявания на мисленето)
* халюцинации (изкривяване на възприятията)
* разстройство на комуникацията
* дезорганизирано поведение

Негативни симптоми или понижение на нормалните функции:
* бедност на речта
* понижена годност за изразяване на емоции
* загуба на способност за изпитване на емоции
* неспособност да се започне и поддържа целенасочено поведение
* хипоактивност
* снижен афект (настроение)
* пасивност и безинициативност
* снижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза
* лошо самообслужване
* снижена социална активност


Какво е разпространението на заболяването?

Разпространението на шизофренията не зависи от видимите демографски различия между страните. Едногодишната болестност е приблизително 0,5% както на Изтока така и в Запада. "Рисковата възраст" е около 16 до 39 година. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените.


Има ли значение наследствеността?

Установено е, че честотата на Шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4% в сравнение с около 1% при останалите индивиди.


При проучвания на близнаци е установено, че почти 70% от податливостта към Шизофрения е следствие на генетични фактори, в останалите 30% значение имат факторите на средата.


Кои са рисковите фактори?

Шизофрения се установява във всички култури в света. Известни различия в отделни страни се дължат главно на диагностичните различия. Парадоксално, болестта присъства в населението, въпреки намалената фертилност (повечето болни нямат деца поради социалната инвалидизация, която болестта предизвиква).

Епидемиологичните проучвания установяват, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи. Ниският социален статус е резултат, а не причина за шизофренията. Изследването на социално-икономическото състояние на родители на болни от Шизофрения показва, че то не се различава съществено от общата популация.

Половите различия обаче са обект на внимание. Мъжете имат по-ранна възраст на начало и по-неблагоприятно предболестно функциониране, по-изразени негативни симптоми и по-изразени структурни мозъчни абнормности, измерени с невроизобразителни техники. Жените по-често имат афективни симптоми, слухови халюцинации, параноя. По-рядко имат негативни симптоми.



Как може да започне заболяването?

Началния стадий приблизително може да се групира в следните най- чести варианти:

* обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността;

* начало с натрапливи идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация, поради страх от компрометиране, налудна убеденост в някои телесни недостатъци;

* начало със слабост, чувство на лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения.

* начало с емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия, еротични фантазми. Поведението е маниерно и ексцентрично;

* начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоуийство;

* начало с остър шизофренен епизод "налудност на озарението".


Как протича заболяването в активния стадий?

Могат да се регистрират няколко типа на протичане:

* прогредиентно протичане - непрекъснато, без пристъпи протичане, с прогресивно обогатяване на симптомите и нарастващ дефицит на личоността. Завършва с изразен дефицит на функциониране в обществото. Този тип на протичане се нарича още злокачествена Шизофрения;

* пристъпно-прогредиентно протичане - болестния процес протича непрекъснато, но на този фон са налице очертани пристъпи, следвани от епизоди на частично повлияване на симптомите;

* ремитентно протичане - това е доброкачествен ход на протичане на Шизофренията. При него разстройството протича с очертани остри пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността;

* еднопристъпна Шизофрения - остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността, без съществено засягане на функционирането.


Какви са перспективите?

Правило на третините - в рамките на десет годишно проследяване една трета от пациентите остават тежко болни, една трета се подобряват значително, а друга една трета остават увредени в различна степен.

Имало е много опити да се идентифицират характерни признаци, които предсказват изхода за даден пациент. Прогностичните показатели са опит да се изработи рационален отговор на този въпрос.

Някои от факторите за лош изход са мъжки пол, бавно и неясно начало, нисък успех в предболестния период, недобра социална позиция на родителите, предимно негативни симптоми на заболяването. Нито един от тези фактори самостоятелно не е достатъчен за прогноза, но ако повечето от тях са налице е твърде вероятно болестта да има хронично протичане.



Какво е лечението на шизофренията?

При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:

* психомоторна възбуда- неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви;

* афективно напрежение- нарушение на възприемането на чувства, изразяването и контрола на чувства, немотивирано чувство за застрашеност;

* психотични сетивни измами - слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации, болния може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него;

* налудно мислене - прогрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани, независимо от реалността и наличните доказателства за това;

* кататонни разстройства- нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда;

* психотични нарушения на "Аза"- собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата.

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в миналото невролептици на "типични" и "атипични" антипсихотици. Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти.

В описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.

Структурирането и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишният "опит" с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога да края на живота) лечение.

В тази фаза освен медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.
=============================================
Източник: puls.bg

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 06, 2010 5:02 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Причините за шизофренията

В семействата на хора с шизофрения, които съм наблюдавала, открих много повече плесенни токсини, отколкото в други семейства.

Обикновено токсините бяха 4 или повече, което значи, че докато се обезвреди един токсин, с храната постъпва друг. Токсините могат да имат не по-малко влияние върху черния дроб, отколкото е влиянието на храните. Първоначалното увреждане на черния дроб може да възникне още в детството.

Шизофренията не изисква живак или друг зъбен метал, за да се прояви. Това заключение е логично, тъй като болестта се наблюдава и при много малки деца. Освен това шизофренията е болест, която е описана в древната литература, когато не е имало зъболечение. Но паразитите са съществували. И плесените в храната също. И медта!

У хора с шизофрения винаги се открива ерготамин и други микотоксини като стеригматоксин, цитохалацин В и афлатоксин. С промяна в набора на токсините се мени и поведението на болните — от натрапчиво миене на ръцете до параноя или от чуване на гласове до гадно поведение.

Аз съм убедена, че подемът в насилието сред населението на САЩ се дължи на високо ниво на плесени, консумирани с храните и напитките. Тяхното сумирано въздействие избухва в насилие, което е почти не провокирано, а е свързано с неудовлетвореност. Не би било зле да се направи експеримент в нашите затвори чрез осигуряване на хранене, свободно от плесени.

Въз основа на високата степен на корелация между Mycobacterium phlei и шизофренията аз допускам, че тази бактерия може да е също сред причините на болестта. Какво е нейното въздействие, аз все още не знам. Може би тя се крие под зъбите. Наблюдавала съм я и у кучета.

Бактериите от семейство Shigella, намиращи се в нестерилните млечни произведения, са част от проблема. Те проду-цират невротоксини, водещи да раздразнителност, депресия и гняв, който може да е толкова силен, че да премине в агресия.

У страдащите от шизофрения често намирам олово и мед. Най-често техният източник е питейната вода в дома (водопровода на къщата може да има оловни спойки). Сменете водопроводните тръби с поливинилхлоридни и започнете да вземате тиоктова киселина (по 100 мг два пъти дневно).

Паразити, винаги откривани при шизофрения, са анкилос-томите (4 варианта).

Инструкции:
1. Спрете да консумирате зърнени храни, ядки и сиропи.
2. Стерилизирайте всички млечни продукти.
3. Изследвайте питейната вода в дома си за наличие на олово и мед.
4. Спрете да пиете купешки напитки, включително бутилирана вода.
5. Проведете зепинг на всички членове на семейството в три последователни дни и продължете да го правите два пъти седмично.
6. Унищожете шигелите посредством чревната програма.
7. Махнете домашните си любимци. Шизофренията е нещо твърде сериозно, за да рискувате реинфестиране.
8. Направете зъбно прочистване.

Нуждата от повторение на зепинга възниква от реинфектирането. Нищо не се нуждае от повторно унищожаване. Но инфекцията, инфектирането от други членове на семейсвото, домашните любимци и храната става непрекъснато. Човек не може да разчита на зепинга само за да се запази здрав.

Направете диагностично проучване за съдържанието на плесени в често консумираните от семейството храни, в питейната вода и въздуха в дома. Мозъкът ще оздравее само когато всичко това е чисто.

Оздравяването на мозъка настъпва бързо. Само след една седмица чувствата и поведението може да са повече от нормални. Имайки предвид колко старо заболяване е шизофренията, сигурно има билки, които са се използвали за ускоряване па оздравяването.

Не трябва да се забравя, обаче, че билките също могат да съдържат плесени. Изследвайте ги щателно по електронен път, преди да започнете да ги използвате. Заслужава да се опитат синя върбинка, градински чай и женшен.

Може би си задавате и вие въпроса, който си зададох и аз - защо в едно семейство, консумиращо плесенясали храни, не всички развиват шизофрения? В действителност не е така.

Членовете на семейството имат някои симптоми, подобни на тези у жертвата, но всеки човек е уникален по отношение способността му да събира замърсители и
паразити. Очевидно цялото семейство трябва да спазва правилата за избягване на плесенясали храни, за да се подобри хармонията в него.



Забележка:Изчистванията се правят чрез зепинг програма с генераторите на д-р Ралф и д-р Хулда Кларк. Диагностичното проучване съответно се прави чрез генератор наречен Синхрометър.
======================================================
Източник: "Лечение на всички болести", Хулда Кларк


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пет Окт 08, 2010 7:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 06, 2010 5:04 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Шизофренията се причинява от още един паразит...

Паразитът, причиняващ токсоплазмоза, отключва развитието на шизофрения

Носител на паразита токсоплазма по принцип са котките, но паразитът може да бъде предаден на кой да е друг бозайник, включително на човека. Хората, които го прихванат, могат да развият именно токсоплазмоза. Последната е относително леко заболяване, което може да навреди в по-висока степен само на плода при бременни жени.



Токсоплазмозата обаче е възможно да предизвика сериозни увреждания при хора със слаба имунна система. Резултатът може да бъде мозъчна инфекция, а в отделни случаи и развитие на шизофрения, допускат британските биолози.

Общоприетото мнение, че "шизофреник" е еквивалент на дебил или психопат, е абсолютно погрешно. От шизофрения се случва да страдат и извънредно интелигентни хора, като например Джон Наш - американски математик и Нобелов лауреат, прототип на героя на Ръсъл Кроу от филма "Красив ум", носител на "Оскар".
======================================
Източник: ecomedia.bg


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пет Окт 08, 2010 7:17 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 06, 2010 5:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Токсоплазмозата – хитра болест, която променя поведението

Протистите (от латински Protista) са група разнообразни едноклетъчни организми. Повечето са безвредни за хората и животните, но някои от тях са причинители на сериозни заболявания по хората – напр. малария и „сънна болест”. Сред четирите основни групи протисти, представителите на Sporozoa (неподвижни едноклетъчни паразити) причиняват широко разпространеното заболяване токсоплазмоза.

Токсоплазмозата е широко разпространена сред хората и много топлокръвни животни. Причинителят Toxoplasma gondii е вътреклетъчен паразит. Котките са единственият краен гостоприемник.

Те отделят яйца / така наречените ооцисти / във фекалиите, които могат да заразяват само след съзряването си / спорулирането / в околната среда, което изисква 1 до 5 дни.

Хората и животните се заразяват главно чрез приемане на заразени с яйцата храна и вода. След поглъщането на яйцата обвивката им се разрушава в червата и от тях се отделят т. нар. спорозоити, които се размножават в чревните клетки и се образуват бързо делящи се форми, разпространяващи се във вътрешните органи чрез кръвта и лимфата.

Попадат най-често в скелетната и сърдечната мускулатура, черния дроб, мозъка и там образуват бавно делящи се цисти. Другият начин на заразяване е чрез поглъщане на сурово месо от животни, което вече съдържа такива цисти. Попадайки в храносмилателния тракт, те се разпространяват по цялото тяло, загнездвайки се по същия начин в тъканите.

Инфекциите с токсоплазми (Toxoplasma gondii) имат способността да променят поведението на плъхове и мишки така, че да „се парализират” от страх при мириса на котки. Този ефект сам по себе си благоприятства самият паразит, защото токсоплазмите могат да се размножават по полов начин само ако техният гостоприемник (плъх, мишка и др. малки гризачи) е изяден от котка. Инфекцията е прецизна до хирургична точност, тъй като не повлиява другите видове страх на гризачите, напр. страх от отворени пространства, страх от непознати миризми на храна.



Учените изказват предположение, че човешкото поведение може да се повлияе по подобен начин и е открита връзка между заразяването с токсоплазма и различни характеристики на човешкото поведение като намален интерес към новаторско поведение, забавени реакции, чувство на несигурност.

Няколко независими изследвания показват възможна роля на инфекциите с токсоплазма и случаи на шизофрения и параноя, но тази теория все още се нуждае от сериозно потвърждаване.

Едно интересно съвременно проучване посочва възможна връзка между токсоплазмозата и повишаване на раждаемостта на бебета от мъжки пол, което в крайна сметка може да доведе до промяна на съотношението на половете 50:50 в глобален мащаб. Майките, заразени с токсоплазма раждат повече момчета, като индексът 0.5 (1/2 момчета и ½ момичета) се измества на 0.6 до 0.65 в полза на момчетата. Причината за това не е известна.

Бременните, които се установи, че са заразени /имат висок титър/ биват съветвани в повечето случаи да прекратят бременността поради високата опасност от сериозни увреждания на плода.

Едно възможно обяснение на промяната в поведението на заразените с токсоплазма е това, че здравите мъже намират жените, заразени с токсоплазмоза, явно са по-атрактивни от здравите жени. Вероятно заразените жени излъчват някакво „привличане” по-силно от здравите.

Чешки учени са наблюдавали правопропорционална връзка между броя индивиди с латентна форма на токсоплазмоза и риска от причиняване на пътнотранспортни произшествия. Те заключават, че асимптоматичната токсоплазмоза може наистина да представлява сериозен и напразно подценяван до сега проблем на общественото здравеопазване.

Изследванията и експериментите в бъдеще ще покажат дали човечеството е срещнало макар и видима само с въоръжено око сериозна заплаха.
=============================================
Източник: lamqta.com


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пет Окт 08, 2010 7:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Окт 06, 2010 5:24 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Петима гениални шизофреника



Джон Наш (1928 – )

Историята на Джон Наш става известна на целия свят с филма „Красив ум”. Наш е световно признат математик, който страда от параноична шизофрения и е допринесъл изключително много за теория на игрите.

Идеята за „Равновесието на Наш” разглежда въпроса дали играчите в една игра ще имат изгода, ако един от тях промени стратегията и се прилага в различни сфери, включително и в икономиката. Американската армия дори прави тактика през Студената война, базирана на идеите му.

Въпреки, че филмът не представя точно истинският живот на Наш, той наистина е изпитвал халюцинации и заблуди. Чувал е гласове без да вижда хора и е виждал неща, които в действителност не били там. Наш смятал, че всички световни лидери се опитвали да се доберат до него.

Той прекарва 30 години в борба с разстройството си и сменя различни болници. Успява да отбележи значително подобрение през ’80-те. През 1994г. Джон Наш получава нобелова награда в областта на икономиката за работата си по теория на игрите.



Винсeнт ван Гог (1853 – 1890)

Картините на Винсънт ван Гог, като „Звездна нощ”, се познават бързо по уникалния стил и изразяване. Художникът обаче става известен едва след смъртта си. В днешно време е смятан за един от най-добрите художници.

Животът на Ван Гог не бил лесен. Всеки знае, че художникът си е отрязал едното ухо. Освен това е пил терпентин и се е опитвал да яде боя докато не се самоубива през 1890г.

В книгата „Маниакална депресия и креативност” д-р Джулиен Лиеб предполага, че Гог е страдал от биполярно разстройство. Д-р Кей Редфийлд Джеймисън достига до същото заключение в книгата си „Докоснат от огъня”. Тя разглежда и връзката на изкуството му с психическото му състояние. Например тя забелязва, че типичните сезонни състояния присъстват и в картините на Ван Гог.



Едгар Алън По (1809 – 1849)

Освен известната си поема „Гарванът”, Едгар Алън По е писал ужаси и детективски истории. Историята му „Убийства на улица Морг” от 1841г. често е наричана първата модерна детективска история.

По е бил много талантлив писател, но е имал проблем с алкохола и често му идвала мисълта за самоубийство. Причината и обстоятелствата около смъртта му остават неизвестни, но вероятно имат нещо общо с алкохола. Съдейки по бележките на Алан По, Кей Редфийлд Джеймисън смята, че писателят е страдал от маниакална депресия – позната като биполярно разстройство.

Самият Едгар Алън По може би е видял връзка между творчеството и психиката. Той пише:

„Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно, всичко задълбочено, не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума.”



Лудвиг ван Бетовен (1770 – 1827)

Приносът на Бетовен към музиката е монументален. Страстта и брилянтните му идеи издигат музиката до ново ниво. Истината, обаче е, че композиторът е имал тежък живот. Отгледан от баща алкохолик, Бетовен се е грижил за семейството си до 18-тата си годишнина.

Един от трагичните аспекти на живота му бил постепенното му оглушаване между 30г. и 49г., което вероятно било резултат от побоищата, които отнасял от баща си. Забележителното е, че е успял да композира някои от най-значимите и творби след като е загубил слуха си.

Психическото му състояние е документирано в писма, които е писал до братята си. В тях той говори за самоубийство. В книгата си „Диагностициране на гении”, Франсоа Мартин Маи смята, че Бетовен е страдал от биполярно разстройство.

Скорошни изследвания на косата на Бетовен разкриват високо съдържание на олово. Това може да е причина за болестта му, както и за стомашните проблеми от които често се е оплаквал.



Сър Исак Нютон (1642 – 1727)

Исак Нютон допринася много за физиката и механиката и бил изключително интелигентен. Резултатите от проведени анкети сред учените и обществото сочат, че Нютон е оказал по-голямо влияние и от Айнщайн.

Някои от най-забележителните му приноси са изобретяването на висшата математика, обяснението на „универсалната гравитация”, разработването на законите за движението и създаването на първия отразяващ телескоп.

Въпреки постиженията си, Нютон имал психични проблеми и страдал от рязка промяна на настроението, заради което било трудно да се говори с него. Хершмън и Лиеб теоретизират в книгата си, че Нютон също е страдал от биполярно разстройство.

Баща му е починал още преди раждането му и е бил отделен от майка си между 2 и 11 годишна възраст. Психическото му разстройство може би е резултат от травмиращото му детство.

Въпреки очевидната връзка между гениалността и лудостта, никой не е успял да докаже съществуването й.
==========================================
Източник: howstuffworks.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov