Изневяра

Регистриран на: 06 Дек 2010 Мнения: 6

До Селена. Здравейте казвам се Иванка Генчева Илиева-родена съм на 29 07 1969. Имам две дечица малкият е на 2год от вторият ми съпруг. Той се казва Димитър Спасов Спасов роден е на 19 07 1972. От доста време има връзка с друга жена и ме уверяваше че вече няма нищо общо с нея. На 28 11 майками почина и аз отидох на 29 11 на погребението и а той остана да гледа детето ,уж че нее хубаво да го водим там,Но целта му е била да вкара любовницата си в дома ни, изцялата къща беше пълно с неините коси дори по дрехите на детето. Немога да опиша какво изпитах след този двоен удар та те се подиграха с паметта на майка ми. Моля ви за отговор на един въпрос. Ще се откаже ли от тази жена и кога ще ни остави да си изгледаме детенце на спокойствие. Той твърди че сме най важни в живота му, тогава защо няма край този кошмар. Всичко добро ви желая. Ваня.

Пуснато на: Сря Дек 15, 2010 12:09 am Заглавие :

Здравейте, Иванка!

Тъжна е наистина Вашата история...

Това, което мога да Ви кажа на този етап от времето е следното:

Вашият съпруг страда от троен Нарцистичен комплекс, който буквално е нелечим. Той никога няма да се промени така, щото да спре да търси вниманието и нежните ласки на чуждите жени. Димитър обича да го вдигат и държат постоянно на ослепителния му пиедистал сътворен изцяло от него, където да се къпе в своите омайност, величие и неповторимост, и откъдето всички да му се любуват безкрайно, а най-много самият той на себе си.

А Вие пък стардате от двоен Каинов комплекс, което ще рече, патологична агресия - независимо от това дали я проявявате скрито или...открито. Т.е "фитилът" Ви е много къс, впрочем изобщо нямате такъв и избухвате на мига като бомба.

С една дума вие двамата не сте съвместими партньори, поради което и ще се разделите, разведете...Най-вероятно това ще се случи след около 2 години време - не повече. Confused

Регистриран на: 06 Дек 2010 Мнения: 6

Благодаря ви за отговора. Права сте за нарцицизмат му. Освен това е и сребролюбец, а от това богат едва ли ще стане. А аз ще си нося кръста, какво ли друго ми остава. Съжалявам само че още едно детенце ще расте без баща. Желая ви много здраве и още веднъж благодаря.

Пуснато на: Пет Дек 17, 2010 9:33 pm Заглавие :

Виви... от няколко дни посягам да коментирам тази твоя реплика и се отказвам. Но после пак посягам и така... явно трябва да кажа това което мисля... въпреки, че темата не е дискусионна. Та: какво ли ти остава?! Остава ти да си гледаш живота и децата и да не ти пука. Остава ти спокойствието, което нямаш в момента и което няма да имаш с този човек. А повярвай ми - това спокойствие е благодат! И знаеш ли не мисли за себе си, като за жертва или потърпевша... не си...Това, че някой си не те е оценил, значи само, че не си попаднала на подходящия човек, а не че си по-лоша от другата.И помисли за нещо друго, а именно до колко полезно е за децата ти да живеят в подобна обстановка... и каква ценностна система изгражда този баща у детето си?

Пуснато на: Съб Дек 18, 2010 12:44 pm Заглавие :

Абсолютно си права, Еймили! Така започва всяко едно начало на промяната.

Все пак една къща за да се ремонтира трябва да се разтури изцяло...

Лично аз обожавам подобни промени и никога не се чувствам жертва, приемам геройски и стоически последиците от грешките си, поглъщам ги, абсорбирам ги в себе си, отработвам ги по направление и...Животът е толкова прекрасен във всичките си измерения! Smile

Пуснато на: Съб Дек 18, 2010 11:21 pm Заглавие :

Здравейте маг Селена! Значи има надежда и за мен да вляза в правия път Smile

)))) Това беше в кръга на шегата разбира се Very Happy

Аз вече зная, че това е правилния начин и гледам на нещата с други очи. Но за съжаление виви все още не го осъзнава... и няма да го осъзнае скоро... не и докато не приключи отношенията си с настоящия си съпруг и не се дистанцира от тази помия. Защото въртейки се на тази въртележка, тя не вижда по-далече от душевната си болка и обидата. А за себе си, какво да кажа... хич не ми харесват такива промени и катаклизми и ако може по-малко да ми се случват, ще съм благодарна на кармата си, ама знае ли човек какви ги е дробил и какво ще му дойде на главата Laughing

А иначе да...вече и аз се радвам на живота си и знаете ли... той даже си ми харесва Rolling Eyes

Регистриран на: 06 Дек 2010 Мнения: 6

Благодаря ви много за всички топли думи. Със сълзи на очи ви пиша. Да тук между четири стени самосъжаляваща се, все пак бих намерила сили да си тръгна. Но няма каде да отида с децата. Майка ми милата преди да почине живееше с втория си съпруг това и беше единствения дом от 1987. Тогава бях в 6 клас и моето децтво приключи. Вторият ми баща беше тиранин. Ако исках да се храня трябва да съм готвила с мама. Ако искам да се топля ,с него трябваше да ходя в гората за дърва. С две думи всички знаем прикаската за Пепеляшка .Отделно като се напиеше я биеше. Затова се опитвах да спася семейството си. А сега съм в майчинство и съм зависима от него. Той го знае много добре. Ако трябва да купя нещо иска касова бележка. А не сме закъсали аз съм много пестелива, нищо почти не си купувам все гледам за децата и за вкъщи да има. Боже ,само се питам защо през целия си живот нямаше за мен малко радост, какво ли още има да преживея. Добре че са децата .Още веднъж ви благодаря, за мен това малко внимание и разбиране значат много.

Пуснато на: Пон Дек 20, 2010 1:08 pm Заглавие :

...Защото, Виви, никога до сега не си осъзнала предимството на собствената си свобода и прилежащата отговорност към нея - това е тежък кармичен урок, изпъстрен и изцяло съпътстван от непоносимо страдание на унижения, обиди, физическо и психическо насилие....

...Защото, Виви, никога не си побеждавала Страха в себе си, защото не си го поставяла под контрол, защото си позволявала винаги друг да властва и контролира Съдбата и Живота ти...

Същата тази кармична тяжест ще хвърлиш и върху плещите на децата си, те принудително живеят твоя нещастен и ограничен начин на живот, както и този на безумния ти съпруг, който признава единствено и само своето собствено...вегитиране.

Така той налага да вегитираш не само ти, но и двете ти дечица...

Съществуването е висша форма на проявление, а вегетирането е задоволяване на низши и слепи егоистични полу-човешки страсти...

Затова... Confused

Пуснато на: Пон Дек 20, 2010 2:06 pm Заглавие :

виви... маг Селена по-горе ти е обяснила кармичната обремененост, но аз ще кажа нещо друго. Тук виждам маймунския синдром - трябва да се хванеш за друг клон, за да пуснеш тоя, който вече не ти е удобен. това винаги ме е учудвало - защо хората се страхуват да останат сами, а винаги трябва да имат до себе си мъж или жена /според ситуацията/ , за да могат да съществуват. Защо виви до теб трябва да има някой, за да се справиш със ситуацията??? Защо?

Пуснато на: Вто Дек 21, 2010 1:21 am Заглавие :

Ами защото проблема е социално-битов, съчетан със загуба на нейната индивидуалност. Поради финансови причини тя е зависима от съпруга си. Отделно, че "анадолското възспитание" е все още силно застъпено и не може да се изкорени. Имам предвид, че съпруга трябва да работи, а жената да си гледа децата (естествено, че по тази схема тя ще е силно зависима от него и няма къде да мърда).
Ами помислете за детска градина на детето, върнете се пак на работа (доколкото разбрах имате), свържете се с приятели....винаги има изход!!! Стига да искате, но при вас наистина има нещо вкоренено в разбиранията ви, като че ли да не мърдате наникъде.

Знаете ли, хора с далеч по-трудно детство (имам предвид деца израстнали в дом за сираци), след известно време напускат дома, казват си:"не, ще си стъпя на краката" (вярно е,много е трудно) и си намират работа, познати,приятели и така нататък. На тях да не би да им е лесно?
А знаете ли една приятелка какво направи в подобен на вашия случай беше изпаднала преди години. Намери си работа в чужбина и успя да изнесе и детето си с нея (вярно малко полулегално), но благодарение на това сега синът и отрасна в чужбина, изучи се и стана студент. Кажете ми, ако майка му беше разсъждавала като вас какво щеше да стане със сина и? И тя си го свърши сам самичка (помислете само каква голяма крачка) и отиде да работи в чужбина с дете и не познаваща никого...

Пуснато на: Вто Дек 21, 2010 10:15 am Заглавие :

Ами помислете за детска градина на детето, върнете се пак на работа (доколкото разбрах имате), свържете се с приятели....винаги има изход!!! Стига да искате, но при вас наистина има нещо вкоренено в разбиранията ви, като че ли да не мърдате наникъде.

Пуснато на: Вто Дек 21, 2010 1:33 pm Заглавие :

Това е оправдателната рамка, в която сме и се поставяме лично самите ние, когато не желаем да поемем собствените си отговорности.

Всеки един от нас избира парньора/патньорката си по своя собствена воля и право на избор - няма никво значение дали го парвим съзнателно или не, зокономерността е валидна и в двата случая.

Виви е допуснала голяма грешка в личния си избор и сега шикалакави пред самата себе си...

Тя самата трябва да обмисли как да излезе от тази ситуация, а не да търси кой да й помогне - въпреки, че и за тази цел има съответните организации...

Още повече, че тя има мотивировка за целта, защото поведението на съпруга й меко казано просто е еквивалентно с това на психопата...

А всички активисти тук във форума знаем какно означава думичката "психопат...", нали?!

Пуснато на: Вто Дек 21, 2010 5:13 pm Заглавие :

Между другото това за съответните организации и аз мислех да го напиша, но се отказах, а пък и виви изчезна от форума. Но каквото всички се опитват да и кажат може да се обедини в словата "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". В случая "Помогни си сам, за да могат да ти помогнат и другите". Защото ако само другите правят нещо за нея ефекта ще е нулев.
Извинявам се, че така бурно се намесих в тази дискусия, но лично имам много мои близки приятелки, които със собствени сили успяха да отгледат и изучат децата си - поради смъртта на съпруга им (което е много по-трудния вариант) и ако тези мои приятелки са се самосъжалявали и вайкали просто нищо нямаше да излезе от децата им. Те сега са големи, с професия в ръцете, работа и семейства....

Пуснато на: Вто Дек 21, 2010 7:59 pm Заглавие :

Естествено, разбира се... Smile

Регистриран на: 06 Дек 2010 Мнения: 6

Не не съм исчезнала от форума момичета. Защо никой не вярва че нямам избор. Добре нещата отстрани се виждат ясно. Аз доскоро мислих че просто е временно това което прави но по скоро заслепена от чуствата си. Сега дори си давам сметка че някъде вътрешно в мен съм знаела отговора който зададох на Маг Селена, но не съм искала да го приемам .Сега вече мие по ясно и може би щях дая питам -ще имали някога истински човек до мене. Но не искам да нарошавам правилата и нее длъжна да ми отговаря. Тогава мислих по друг начин. А сега ще обясня, че живея в София но аз по принцип съм от Стара Загора. Както казах там не мога да се върна. Март месец ми свършва майчинството. В яслите няма места, записала съм го но няма шанс да влезе, нямам пари за квартира. Според вас трябва ли да стискам зъби и да чакам още месеци наред зада имам възможност да се махна. А с 500лв как да се оправя толкова мие заплатата в фирмата. Вярвате ли или не но и аз искам да се махна. Нещо се пречупи тези дни във мен, неми пука вече кадее ако иска и дая доведе. Вече и аз искам да живея. Но е лесно на думи, квартира храна дрехи за децата ето това не зная как да го постигна. И кажете за тези институции къде са как да ги намеря ,и до колко могат да ми помогнат. Всичко това е на крехките ми рамене ,стопих се не знам дали имам и 50кг. И как да го изтърпя още 3 месеца докато доиде време да се върна на работа. Лек ден на всички. И ако не си пишем скоро весели празници ви желая.