Стъпките на обикновеният човек към Посвещението

Има един Път, който води към това, което се нарича Посвещение, и чрез Посвещението - към усъвършенстването на човека. Това е един Път, чието съществуване е признато от всички велики религии в света и главните характерни черти, на който са били описани по един и същи начин от всяка една от тях. Като изучавате учението на римо-католическата църква, вие го намирате подразделено на три части: Път на Очистване, Път на Просветление и Път на Съединяване с Бога. Вие го намирате и у мюсюлманите, в Суфизма - мистичното учение на Ислямизма - където той е известен под названието: Пътят, Истината и Животът.

Като отивате към далечния изток, вие ще намерите този Път разделен на много отдели, които могат да бъдат наредени в едно по-широко очертание, във великата религия на Будизма. Той се подразделя по същия начин и в Индуизма, защото тези две велики религии, в които изучаването на психологията на човешкия ум и състав са играли толкова голяма роля, вие ще намерите още по-добре определени подразделения.

Пътят на Очистването е Пътят на Изпитанието, по който известни определени качества трябва да бъдат развити; Пътят на Просветлението е Пътят на светостта, подразделен на четири етапа, понеже всеки един от тях е отбелязан с едно Посвещение. Тези Посвещения са символизирани в Християнството с Раждането, Кръщението, Преображението и Възнасението Христово. Пътят на Съединението води към Учителството, Освобождението и окончателното Спасение.

Всъщност, няма значение към коя религия се обръщате, нямат значение определенията, които избирате, за да изразите по-добре мисълта си, и които най-вече привличат вашето внимание – Пътят е един. Подразделенията му са все едни и същи и от незапомнени времена той е водил от обикновения живот към Божествения. В продължение на хиляди и хиляди години някои членове на човешката раса са го минавали. В бъдещите хилядолетия някои единици от нашата раса ще го преминат, до края на историята на нашата земя, до края на нашия цикъл на съществуване.

Това е Пътят, след преминаването на който етап по етап, човекът сполучва да реализира заповедта Христова: “Бъдете съвършени, както вашият Баща е съвършен”. Това е Пътят, за който същият велик Учител казва: “Тясна е вратата и тесен е пътят, които водят към живота, малцина са, които го намират!” Зная, че по-късно, когато забравиха за съществуването на Пътя, хората заместиха тези тъй верни думи с други, които са съвсем неверни, и които означават: тесни са вратата и Пътят, които водят към небесния живот, но широк е пътят, който води към вечното проклятие. Но това е невярно тълкуване на окултното учение. Този, когото неговите ученици нарекоха Спасител на света, не е могъл никога да каже, че само някои ще бъдат спасени, а мнозина ще бъдат изгубени.

Като говорим за Пътя, ние не се намираме в тези граници на екзотеричната вяра, в които се говори за небето и ада. Животът, към който този Път води човека, не е живота на недълготрайното блаженство на небето, но живота, за който се говори в четвъртото евангелие: “Познаването на Бога е вечен живот". Този живот не се брои с безкрайни векове, но той подразбира една промяна в поведението на човека.

Той не е ограничен от времето, защото е безкраен. Тои не се мери с изгрев и залез слънце, дори и ако тези изгрявания и залязвания бяха неразделна част от един вечен живот. Но този живот, който значи тази пълна увереност, това съединение с Бога, в което времето е само едно преходно събитие в съществуването, и за което единствената винаги съществуваща реалност, е животът на Духа.

Духовният Път, който дава един кратък и непълен преглед на значението му за човека, е краткият, но труден път, по който човек може по-бързо да се развива, отколкото по пътя на нормалната и естествена човешка еволюция. Нека си послужим с едно често употребявано сравнение: това е Пътят, по който човекът, вместо да върви по твърде дългия път, виещ се около планината, докато се качи на върха, се катери направо по стръмните й склонове, без да се страхува от скали и пропасти, бездни и въртопи. По който човек върви, изпълнен с вяра, че нищо не може да спре вечния дух, че никаква пречка не може да се възпротиви на всемогъщата сила, която извира от самото Всемогъщество.

Не е задължително човекът, който прави първите си стъпки по Пътя, да познава или да приема тези факти. Природните закони не се изменят в зависимост от това, дали човек ги допуска или не. Тези закони си остават неизменни, независимо от това, дали хората ги признават или не. Щом е така, понеже ние сме в царството на Природата и понеже сме подчинени на нейните закони, познаването на фактите и законите не е важно, за да направим първите стъпки, които водят човека към Пътя. Достатъчно е, че фактите съществуват и че човек несъзнателно се влияе от тяхното действие във вътрешния и външния си живот. Достатъчно е, че фактите съществуват, все едно, дали човек ги знае или не!

Макар, че не знаем нищо за неговото устройство, слънцето не престава да ни осветява. Огънят все пак ни изгаря, макар и да не знаем опасността, като поставяме ръцете си в пламъка. Това, което дава сигурност на човешкия живот и прогрес е фактът, че природните закони не престават да функционират и да ни носят със себе си, независимо от това дали ги познаваме или не. Все пак, ако ги познаваме, пред нас се открива едно голямо преимущество, защото можем да действаме ведно с тях, което не бихме могли да сторим, ако тънем в мрак и невежество.

Ако познаваме фактите, ние можем да ги използваме, което би било невъзможно, ако не подозирахме за тяхното съществуване. Да знаеш, ще рече да вървиш в светлина, вместо да ходиш пипнешком в тъмнината. Да разбираш природните закони, ще рече да постигнеш способността да ускориш еволюцията си, използвайки всички закони, които могат да усилят твоя прогрес и избягвайки тези, които могат да те спрат, или да те накарат да закъснееш.

Един от важните факти, които лежат в основата на възможността за каквото и да било усъвършенстване по Пътя, е Превъплъщението. То е основен природен закон, и ние трябва да го приемем за признат, защото ако започнем да го разглеждаме и разискваме, ще се отдалечим твърде много от Пътя ни. Този закон обяснява последователния прогрес на човека през дългата редица от животи, чрез много опитности в астралния и физическия свят, а също и в света, който се нарича Небе. Еволюцията само в един живот би била твърде кратка, за да може човек да се издигне от несъвършенство в съвършенство, затова нему е потребен много, много дълъг път.

И човекът, който иска да направи първите си стъпки по Пътя, който е напълно готов да ги направи, трябва да има зад себе си твърде дълга еволюция, през която той се е научил да избира доброто и да отхвърля злото. През която неговата интелигентност е еволюирала и е била култивирана, и неговият характер е бил укрепен така, че да може да го издигне над ниското морално състояние на дивака, и да го доведе до висотата, достигната от цивилизования човек. Фактът, че има превъплъщаване трябва да бъде признат, защото никой от нас не би могъл да премине дългата еволюция и да достигне до Божествено съвършенство в разстояние само на един живот. Дори не е необходимо човекът да признава Превъплъщението, защото той го признава в своята духовна памет, макар физическият му мозък да не го отчита.

И неговото минало, което е един факт, ще го подтиква напред докато духът и умът стигнат до абсолютна връзка, и тогава това, което е познато на вътрешния истински човек, става конкретен факт за будното му съзнание. Вторият важен факт, който също трябва да бъде приет, поне по принцип, е този, който може да бъде изказан с едничката фраза, взета от Писанието: „Каквото посее човек, това и ще пожъне". Това е законът за причинността, законът за действие и противодействие (Карма), чрез който природата дава неизбежно на човека резултатите от неговите мисли, желания и действия.

Най-после идва и фактът, че съществува един Път, по който хората са вървели преди нас, че еволюцията може да бъде ускорена, че ние можем да знаем нейните закони, можем да усвоим нейните условия, можем да преминем нейните етапи. И, че накрая на Пътя стоят Тези, които по-рано са били хора като нас, а днес са станали Пазители на Света, по-стари братя на нашата раса, Учители и Пророци на миналото, и че Те се издигат в една все по-бляскава светлина в края на Пътя там, където стои Този, който е върховният Законодател на света.

Напразни щяха да бъдат нашите надежди, ако никой човек измежду нас не беше вървял по Пътя, и ако никой не го бе преминавал. Но Тези, които в миналото са идвали между нас като Учители, са извършил, в едно много далечно минало това грандиозно пилигримство. И Те, които днес почитаме като Учители, са в една постоянна връзка със света, за да могат да приемат ученици, които да ръководят по този труден Път.

Това са главните природни факти, които съществуват независимо от това, дали ги признаваме или не, и които правят възможно вървенето по Пътя на Духовността. Законът за Превъплъщаването, законът за Карма, Пътят към Духовността, съществуването на Учителите - това са четирите истини, които трябва да се смятат за общоприети. Те могат да бъдат оспорвани или поддържани - това е друг въпрос - но за целта ние трябва да ги приемем за признати, защото без която и да е от тях, духовните лекции в тона направление биха били несъстоятелни и невъзможни.

* * *
Прочее, какво трябва да прави човек, ако наистина наближава влизането в Пътя? Казах, че не е необходимо той да познава, разбира или признава четирите велики истини, които току-що споменах. Най-утешителното нещо в света е, че има голям брой хора, които, макар да не познават истината за тези неща, все пак се приближават в своето развитие към входа на Пътя.

Макар, че в бъдеще ще съзнавате по-добре вашата еволюция, макар че днес все още не я съзнавате, въпреки всичко тя е един реален факт. Ще ви покажа, кои са етапите, които трябва да преминете, кои стъпки трябва да направите за да можете, като разгледате вашия начин на живот, да отбележите сами, докъде сте стигнали, за да може всеки от вас да се научи сам да си дава сметка, дали се е ориентирал или не в посоката на Пътя.

Защото мнозина са тези, които несъзнателно тръгват в тази посока, докато други са тръгнали в нея само след като са изучили и разбрали всичко, което се препоръчва. Да бъде следвана вашата еволюция съзнателно, а не несъзнателно, да станете способни да се познавате сами, да знаете докъде сте стигнали - ето каква е целта на духовния ви Път. За да могат тези от вас, които вярват в съществуването на Пътя да изучат истинския начин на живот, а тези които се приближават несъзнателно към него да могат чрез едно щастливо съдействие на обстоятелствата, да преценят щастието на съдбата си.

Първата стъпка, която трябва да се направи и е абсолютно необходима, без която е невъзможно да се приближите до Пътя, но благодарение на нея посочената цел ще се достигне, може накратко да бъде резюмирана със следните думи: да се отдадете в Служба на Човечеството. За егоиста е невъзможно да напредне. Само безкористният човек може да бъде уверен в напредъка си. И каквото, и да е съществуването, в което човекът започва да мисли повече за общото добро, отколкото за личния си интерес (все едно дали то е в служба на града, общината, нацията, или за реализирането на братството между народите), всяко едно от тези действия е една стъпка напред към Пътя и приготвя човека за стъпване в него. Не може да се прави никаква разлика между различните служби, стига само да се изпълняват с безкористна цел и с постоянство. И стига те да се подтикват само от идеята да се помага и служи.

Службата може да бъде чисто интелектуална, като творчеството на писателя, който се опитва да разпространи знанията, които е придобил, за да направи света по-добър и по-способен да разбира. Тя може да бъде извършена посредством изкуството, чрез което музикантът, художникът, скулпторът, архитектът си поставят за идеал да направят света по-хубав, по-приятен и животът по-правилен, да дадат на човечеството повече изящество и култура.

Тя може да вземе формата на обществена дейност, когато човекът подтикнат от съчувствието, което изпитва към бедни и страдащи, посвещава целия си живот да помага на другите, да подобри обществото там, където са необходими реформи. Да измени условията там, където те, полезни в миналото, днес са само един анахронизъм и пречат на човечеството да прогресира така, както би прогресирало, ако се намираше в по-добра обстановка, заобиколено от по-чисти и по-благородни условия.

Тя може да бъде извършена в полето на политиката, която е животът на народите, както вътре, така и вън от държавата. Тя може да бъде принесена в областта на медицината, където лекарят се мъчи да постави здравето на мястото на болестта и да подобри условията за физическото тяло, за да може то да стане по-здраво и така да живее по-дълго, отколкото би живяло в друг случай. Не мога да ви дам разнородните подразделения на Пътя на служенето, защото всичко, което придава ценност на човешкия живот, е част от този Път.

Избирайте каквото желаете, според способностите си и случаите. Няма значение пътят, който ще изберете, за да направите първите си стъпки към Пътя: търговия, индустрия, всичко, което може да бъде полезно на човека, производство, разпределение - всичко това влиза в броя на службите, които трябва да се вършат за човека, и които отговарят на неговите нужди.

Но, ще кажете вие, че всички хора вършат една или друга от работите, които току-що изброих, или други подобни занятия. Да, това е вярно, защото стъпките, които водят към Пътя са начертани в човешкия живот, и защото всичко, което е необходимо за прогреса и еволюцията на този живот, може да бъде използвано като стъпка, насочена към Пътя. Но разликата се крие в условията на работата. Наистина хората следват всички тези пътища и много други още.

Те произвеждат, разпределят, помагат в търговията и индустрията, те са писатели, артисти, политици, социолози, обществени реформатори, лекари и какво ли още не? Но кой е техният обект, кой е двигателят, който ги подтиква към действие? Тук е разликата между човека, който следва обикновеното течение на еволюцията, прогресирайки благодарение на работата и изучаването си, и човекът, който прогресира, имайки за обект само службата, а не личния успех, също като има за обект само желанието да издигне света малко по-високо, а не само да изкарва прехраната си.

Нямам намерение да пренебрегвам или презирам тези, които се задоволяват само да следват пътя на живота със своите обикновени и текущи знания. Това също е част, и то много необходима, от общата еволюция. Как би еволюирал умът на човека, как би възпитал човек чувствата си, дори как би постигнал физическо развитие, ако не вземаше под внимание средствата, които му предлага светът, ако не правеше усилия, за да успее?

Хубаво е хората да работят за плодовете на усилията си, хубаво е да се борят за да успеят, хубаво е да бъдат амбициозни, да гонят власт, реноме, чест и успехи. Но всичко това са играчки! - да, играчки, но играчки, посредством които децата се научават да вървят и награди, благодарение на които младежите се стремят към наука, успехи в световните борби, за постигането на които силата, енергията и бъдещите възможности се развиват.

Не презирайте обикновения свят, в който хората се борят и работят, в който те извършват сума грешки, не презирайте дори и престъплението, защото всичко това са уроци, които дава Училището на Живота, етапи, през които всеки трябва да мине. Както в света на животните дивите борби, на които те се отдават непрестанно, развиват силата, хитростта и инстинкта за самосъхранение, така и при хората горещата борба развива мощта на волята, на ума, на чувствата, а дори и мощта на мускулите и нервите.

В един произхождащ от мъдрост и безкрайна любов свят, няма ни един урок на Живота, който да няма свой смисъл и във всички тия награди, които дава светът (от по-възвишена гледна точка, може да ги наречете играчки, ако искате), във всички тия плодове от действия, от които трябва да се откажем, когато влезем във висшия живот - във всичко това е скрит Бог. Във всичко това Той е, който привлича хората и ги движи, и макар всичко да се счупва, щом се домогнете до него, макар амбицията да се превръща в пепел, щом бъде задоволена, макар богатствата да се превръщат в тежък товар, щом бъдат натрупани, макар удоволствието да се обръща в пресита, щом чашата на насладите се препълни - въпреки всичко, тези развалини все пак са уроци...

В това се състои цената на обикновения живот и кандидатът за Пътя започва да разбира, че не в търсенето на удоволствията, почестите и богатството за себе си ще намери трайна радост, но в служене на другите, в старанието си да помага на нещастните, в поучаване на незнаещите, в освобождаване на потиснатите, в облекчаване мъките на страдащите. Мнозина са днес ония между вас, които, живеейки охолно, не могат да се наслаждават на благосъстоянието си, защото тяхното сърце се измъчва пред страданията на света.

Мнозина са, които се чувстват угнетени сред комфорта и лукса, който ги окръжава, от мисълта, че докато те са задоволени, други умират от глад и са смазани от тежестта на живота. Пробуждането на обществената съвест, което започва да се чувства напоследък между нас, от чувството на дълг към обществото, на социалните отговорности, които ни предстоят, всичко това не е ли извънредно благороден знак, че еволюцията на човека би могла да прогресира, какот е и явно доказателство, че е близо идването на една нова Раса и Нова Епоха? Една нова раса, характерният белег на която ще бъде съчувствието към другите, а не безразличието, взаимопомощта, а не съперничеството.

И наистина, това ще бъде правилото, което ще се наложи върху външния живот на човека в близкото бъдеще. Колкото повече тези чувства се разпространяват и закрепват, толкова повече и все повече ще стават хората, които ще насочват първите си стъпки към входа на Пътя. Но полаганите усилия трябва да бъдат постоянни. Не от преходно чувство на състрадание трябва да давате от това, което ви е излишно, за някоя добра кауза или за нещастно семейство.

Не просто едно подхвърляне на нещо от вашия лукс, колкото хората в нужда да могат да преживяват. Много повече се иска от вас, вие, които искате да приближите входа на Пътя. То е да пожертвате самите вас, а не само притежанията си - а тук разликата е огромна! Трябва да преживявате страданията на другите, както чувствате вашите, да изпитвате техните мъки, сякаш вашето сърце е разкъсано. Това трябва да чувствате вие като непоносимо жило, което безспирно ви подтиква към Пътя на Службата, и което вие нито можете да отхвърлите, нито пък да си починете.

Не липсват между вас хора, които не могат да стоят празни, това за тях не е жертва, за тях този въпрос стои на заден план. Това, което хората смятат за жертва, за тях то е радост, те с удоволствие я дават. Ако има жертва, тя съществува само там, където Духът на Живота не престава да се излива върху другите и това пак е радост за тях, а не страдание, удоволствие, а не мъка, неволно чувство, почти необходимост в живота им.

И там, където вие срещнете една подобна страст на Служене, подобна воля за даване на всичко, за да се направят другите по-щастливи, там, където срещнете индивиди, които постоянно мислят, какво биха могли да направят, за да помогнат, за да услужат, които търсят около себе си тези, на които биха могли да бъдат полезни - било то в семейния кръг или в по-широкия кръг на обществения живот, там, където срещнете настойчиво усилие да се даде всичко, за да се възползват другите от него - там вие имате проявата на вътрешния Дух, който живее само за да се раздава, и който намира удовлетворение само в служба на човечеството.

Ето в какво се състои първата важна стъпка към Духовния Път. И ако ви се случи да срещнете някой, който се намира в такова състояние, вие може да кажете, че той се приближава до Пътя, макар никога да не е чувал да му говорят за него. Това лице се приближава към Учителите, макар да не знае за тяхното съществуване. Има хора, които още не вярват в духовния живот, но те са по-близо до входа на Пътя, отколкото много мнимо религиозни и "духовно извисени" хора, които познават теоретически нещата, но не ги прилагат.

Има нещо ценно в школуването под дисциплината на материализма - то е, че в него изобщо не се говори за награди, нито за небесни радости, че в него няма нищо, което да прилича на така често повтаряната максима: „Който дава на бедните, дава взаем Богу, а това, което той заема, ще му бъде върнато". В живота безверникът се жертва за другите и не очаква награда, той не се надява, че добрите дела, които е извършил ще му бъдат възвърнати един ден. И чрез тази жертва на низшето си аз, човек достига до такова духовно усъвършенстване, за което много вярващи християни, будисти или индуси биха му завидели - толкова много печели Животът в дълбочина и в действителност.

======================================
Източник: "Посвещение", Ани Безант