Помощта

Ето една тема, за която бих искала да поговорим тук във форума. Какво мислите за помощта? Поводът е един стар постиг и неща, които ми се случиха напоследък.
Винаги ли трябва да помагаме? Дори и да виждате, че човека на когото помагате не се изправя на крака, защото разчита изцяло друг да му свърши работата?
Ясно е, че при помощта никой не бива да очаква нищо в замяна, но говорим от чисто ползотворна гледна точка на този на когото помагаме (ако мога така да се изразя).
Прибирала съм много хора от улицата поради една или друга причина. Някои въобще не са ми пречили с присъствието си. След едно известно време са си стъпвали на краката и са си отивали. Казват едно "благодаря" и след това пак са "добре дошли" в къщата ми,ако им се наложи, но в повечето случаи не се налага или е нещо много минимално, което правя за тях допълнително.
Но има и такива, които колкото и да им помагаш, те нищо не правят и е много трудно да се "оттървеш от тях". Както се казва, ти по-скоро му помагаш да се разгражда, отколкото да се изгражда. Както маг Селена се беше изразила веднъж "бате, дай малко хляб да си изям сиренцето, а после бате, дай малко сиренце да си изям хляба.
И мисля, че това е разковничето... но пък от друга страна ако не помогнеш на някой, който те помоли трупаш лоша карма, може би. Домакините ще казат повече по темата.
Или май помощта трябва да е много премерена, за да не се наруши хармонията Rolling Eyes

това са само мои разсъждения...Вие какво ще кажете по въпроса?

Пуснато на: Чет Дек 23, 2010 10:28 am Заглавие :

Сигурно е много изнервящо да живееш под напрежение, че ако не помогнеш някому, ще натрупаш лоша карма. Не можеш да спасиш света, и всякакви прекомерни опити най-много да изцедят и разградят теб самата.

Според мен помощта има различни измерения. Ето примерно ти си допускала изпаднали в беда хора в дома си, и си се грижила за тях като майка, и си им помогнала да си стъпят на краката. Но за да успееш да им помогнеш, те самите са имали воля за живот и посока, трябвало им е само малко бутване с пръстче.

Ако човек я няма волята за живот, е никак не можеш да му я внушиш отвън. Такива индивиди само ще те смучат и ползват за вампирските си цели, и накрая ще изплюят само изсушената ти обвивка. Това не е помагане, а самовредене и подхранване на вампирските нагласи на неосъзнати хорица. С такива индивиди съм пробвала два начина на действие:

1) Директно, откровено и фронтално заявявам, че отказвам да поемам отговорност за чужд живот. Мога да окажа помощ по точки А, Б и В и ако някога мога да бъда полезна с тях, нека въпросният човек се чувства добре дошъл да ме потърси. Но сам да си реши какво и как иска да прави в глобален план, не да чака от мен наготово.

2) Ако точка 1 не помага, директно заявявам, че не мога да помогна. Ама наистина не мога. И ако нещата продължават така, ще навредя на себе си, но няма да мога да помогна на другия човек. Затова нека не ми се обажда повече и не ме търси. Това е битка, в която просто трябва да победи сам. Пожелавам му много сили и успех и го оставям.

Понякога най-голямата помощ за човек е просто да го отрежеш и да го оставиш сам да се изправи срещу демоните си. Действа като студен душ, шока е голям, и точно в тоя шок някои хора успяват да прозрат малка частица от това кои са всъщност те и какво е живота.

Болката може да бъде много мощен учител, затова невинаги правим услуга на хората, като им я отнемаме.

Пуснато на: Съб Дек 25, 2010 3:00 pm Заглавие :

Абсолютно и напълно съм съгласна с Валя...Нямам какво да добавя, пък и прекалено много съм дискутирала темата за помощта - извинявай, "avb", но ми е втръснала... Confused

Пуснато на: Вто Дек 28, 2010 10:32 pm Заглавие :

Според мен не предлагай помощ ако не са ти я поискали, а щом те молят-то имаш ли възможност-помогни, но не очаквай благодарност , просто това е един добър жест!