Работа с емоциите

Христос говори чрез Памела Крюбе

Мили приятели,

Радвам се да бъда отново с вас и да общуваме по този начин. Искам да ви кажа, че за мен това също е много важно. Ценя тези срещи, защото така мога да бъда по-близо до вас, отколкото от нивото на моята реалност.

И все пак аз винаги живея в сърцата ви и чакам моментите, в които сте отворени и възприемчиви за моята енергия. Христовата енергия, която се възражда в тази епоха, не е единствено моя. Тя не е енергия само на един човек, който някога е живял на Земята, а представлява колективно енергийно поле, в което участвате много по-задълбочено, отколкото си представяте.

Всички вие някога сте дали обет и сте заявили намерението си да пренесете тази енергия в реалността на Земята, да я закотвите на планетата. В много прераждания, векове наред, сте работили по тази мисия. Всички вие сега се намирате в процеса на раждане на Христовото семе във вас и аз ви помагам в това.

Аз бях предвестникът, но посяването на Христовото семе беше колективно дело. Дори моето идване на Земята стана възможно благодарение на енергийното поле, което съществуваше тук, изтъкано от самите вас. Ние работим заедно, представляваме едно цяло – затова аз съм достъпен и служа на всички вас, без да съм на изключителното разположение на който и да е човек.

Днес искам да поговорим по един въпрос, който има голямо и дълбоко влияние във всекидневния ви живот. Става дума за работата с емоциите.

Последният път говорихме за мъжките и женските енергии, които протичат през вашето енергийно поле и чакри. Подчертахме важността на лечението на трите долни чакри като част от обединителния процес във вас, така че да можете да изградите своята цялостност. Сметнах за необходимо да подчертая това, тъй като някои от вас, които се стремят към духовност, се увличат в оттеглянето – както в мислите, така и в чувствата си – към горните чакри.

Сърдечнта чакра, третото око и коронната чакра са привлекателни за вас, защото тези енергийни центрове ви свързват с по-висшите нива, които са естествените за вас. Но истинските вътрешни пробиви сега трябва да станат на по-ниско ниво, в областта на долните чакри, които са по-близо до Земята.

Сферата на емоциите е важна за процеса на вашето израстване към свобода и цялостност. Вие сте духовни същества и идвате от светове, където плътността и грубостта на земната реалност не са познати, ето защо ви е трудно да се справите с тях.

Вие сте се опитвали да изразите своята космическа енергия тук, на Земята, през много свои прераждания. И при това изразяване, в канализирането на вашата енергия на Земята, сте натрупали не малко травми. Емоционалното тяло, което всички имате, е набраздено с рани и травми, за което днес искам да поговорим.

Всеки, който върви по пътя на вътрешното израстване, познава значението на емоциите и знае, че те не трябва да бъдат потискани. Трябва да намерите начин да се справите с тях и накрая да ги освободите. Но всъщност не винаги е толкова ясно как става всичко това.

Най-напред искам да направя разграничение между емоции и чувства. Тук няма да се занимавам с някакви определения, термини или етикети – вие можете да ги наричате с различни имена – но искам да различа емоциите във връзка с енергиите, които по същество изразяват неразбиране, от чувствата, чиито енергии са форма на по-висше разбиране.

Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.

Емоциите представляват енергии, които имат ясно проявление във физическото тяло. Емоциите са реакции за неща, които всъщност не разбирате. Помислете си какво се случва, когато сте обзети от пристъп на ярост. Например, някой неочаквано наранява чувствата ви и вие започвате да се гневите. Можете да го усетите много ясно във физическото си тяло – на някои места енергията става по-интензивна. Физическото напрежение или светкавицата, която идва след енергийния удар, показва, че има нещо, което не разбирате. Към вас идва енергия, която вие усещате като неоправдана. Чувството, че се отнасят към вас несправедливо, накратко казано, неразбирането, се излива чрез емоция. Емоцията е израз на неразбирането, тя представлява емоционална експлозия и освобождаване.

Когато това се случи, вие сте изправени пред следния избор: какво да направя с тази емоция? Да я поставя ли за основа на своето поведение? Да я използвам ли като гориво за своите реакции към другите или да позволя на емоцията да съществува, но основавайки реакциите си на нещо друго?

Преди да си отговорим на тези въпроси, искам да обясня естеството на чувствата.

Емоциите са по същество експлозии на неразбиране, които ясно усещате в тялото си. Чувствата, от друга страна, имат друга природа и се усещат по различен начин. Те са по-тихи от емоциите и представляват нашепвания на душата, които стигат до вас под формата на нежни тласъци, вътрешно познание или внезапно интуитивно действие, което по-късно се оказва, че е било много разумно.

Емоциите винаги са свързани с нещо интензивно и драматично. Помислете си за пристъпите на безпокойство, страх, гняв или дълбока тъга. Емоциите ви обземат напълно и ви извеждат от духовния ви център. В моменти, когато сте силно емоционални, вие сте изпълнени с един вид енергия, която ви изтласква далече от вашия център и от вътрешната ви яснота. В този смисъл, емоциите са като облаци, които закриват слънцето.

С това не искам да кажа нищо против емоциите. Те не бива да бъдат потискани, защото са много ценни като средство за по-съкровено самопознание. Но искам да подчертая отново природата на емоционалната енергия: тя е експлозия в резултат на неразбиране. Емоциите значително нарушават вашето равновесие.

Чувствата, от друга страна, ви водят към по-дълбоко навлизане в себе си, във вашия център. Те са тясно свързани с това, което вие наричате интуиция. Чувствата изразяват едно по-висше разбиране – разбиране, което надхвърля както емоциите, така и ума.

Чувствата произхождат от една нефизическа сфера извън тялото. Затова не са така ясно локализирани на едно място във физическото тяло. Помислете си какво се случва, когато имате усещане за нещо, атмосфера или настроение, или когато имате предчувствие за някаква ситуация. Налично е едно вътрешно осъзнаване, което идва сякаш отвън, а не е реакция, произтичаща от вас по отношение на нещо външно. Това осъзнаване идва „от нищото” (или „като гръм от ясно небе”, както красиво сте го изразили в тази фраза). В такъв момент можете да почувствате отваряне във вашата сърдечна чакра.

Има много моменти на подобно вътрешно осъзнаване. Например, когато „узнавате” нещо за някого, без наистина да сте говорили с него или нея; или усещате нещо, което после играе важна роля във вашата връзка с някого. Тези неща не могат лесно да бъдат изразени с думи – „просто едно чувство”, а това, разбира се, не е лесно разбираемо за ума. (Това са моменти, в които умът ви се настройва скептично и ви казва, че си въобразявате или полудявате.)

Бих искал да спомена и една друга енергия, която по естество е повече „чувство”, отколкото „емоция”. Това е радостта. Тя може да е явление, което надхвърля самата емоция. Понякога можете да почувствате в себе си такава радост, която ви повдига без да има конкретна причина. Вие усещате своята Божественост и съкровената си връзка с всичко, което съществува. Подобно чувство може да се появи във вас, когато най-малко го очаквате – сякаш нещо по-голямо ви докосва и вие се докосвате до една по-голяма Реалност. Чувствата не се извикват токова лесно и сякаш идват „от нищото”. Емоциите винаги имат ясна непосредствена причина, или „спусък” от външния свят, който „активира бутоните ви”.

Чувствата произхождат от измерението на Висшия или Духовен Аз. Трябва да сте вътрешно притихнали, за да доловите тези нашепвания на сърцето си. Емоциите могат да попречат на вътрешната тишина и мир. Следователно, от изключителна важност за вас е да запазвате емоционално спокойствие, да излекувате и освободите потиснатите емоции. Само посредством чувството, което ви свързва с вашата душа, бихте могли да взимате балансирани решения.

Когато сте тихи и спокойни, тогава можете да почувствате с цялото си същество това, което е добро за вас във всеки даден момент. Взимането на решения въз основа на емоциите означава че го правите от една нецентрирана позиция. Вие трябва най-напред да се освободите от емоците и да влезете във връзка с вашия вътрешен център, откъдето можете да получите яснота.

Сега искам да разгледаме въпроса за това как да се справяте по най-добрия начин с вашите емоции.

Както казах, „чувствата са ваши учители, а емоциите са ваши деца”. Паралелът между това „да бъдеш емоционален” и „да се държиш като дете” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е седалището на емоциите. Има и впечатляваща прилика между това как постъпвате със собствените си емоции и как се държите с децата като такива.

Децата са искрени и спонтанни в своите емоции, те не ги крият или потискат, докато възрастните ги насърчават да правят точно това. Фактът, че децата изразяват емоциите си спонтанно, обаче не означава, че ги преживяват по един балансиран начин. Всеки знае, че децата могат да бъдат погълнати от своите емоции (гняв, страх или тъга), като често не могат да се справят с тях или да ги прекратят. В подобна ситуация детето бива обзето почти изцяло от дадена емоция, която го прави небалансирано, т.е. вади го от центъра му.

Една от причините за тази безгранична емоционалност е в това, че детето съвсем наскоро е дошло от един свят, в който изобщо не съществуват каквито и да е граници. В етерните или астрални измерения няма такива ограничения и забрани, каквито има във физическия свят и физическото тяло. Детските емоции често представляват „реакции на неразбиране” на тази физическа реалност. Затова, докато детето пораства, то има нужда от помощ и подкрепа, за да се справи със своите емоции. Това е част от процеса на „балансирано прераждане” на Земята.

И така, как се справяте с емоциите – в самите вас или във вашите деца?

Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение. Можете да гледате на тях като на ваши деца, които се нуждаят от вашето внимание, уважение и ръководство.

Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях. Защото ако това стане и се идентифицирате напълно с тях, детето във вас става тиранин, който ви отклонява от пътя.

Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева. Можете да го поканите да присъства изцяло, усещайки го едновременно на няколко места в тялото си, като в същото време го наблюдавате съвсем неутрално. Такъв тип съзнателност лекува. Това, което става в този случай е, че вие с разбиране прегръщате емоцията, която по същество представлява форма на неразбиране. Това именно е духовна алхимия.

Нека да го обясня с помощта на един пример. Детето ви си е ударило коляното в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката.

Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”

Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.

Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.

Това се отнася и за отношението ви към вашите собствени емоции и вашето вътрешно дете. Да допуснете емоциите в себе си, да ги назовете и да направите опит да ги разберете, означава, че вие наистина уважавате вашето вътрешно дете и се грижите за него. Смяната от „външното” към „вътрешното” и поемането отговорност за емоцията помага да изградите в себе си едно вътрешно дете, което не иска да наранява никого другиго и не се чувства като жертва. Силните емоции – било гняв, скръб или страх – винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте жертва на нещо извън вас. Това, което правите, когато се фокусирате не върху външните обстоятелства, а върху вашата реакция и болка е, че вие вече не „приемате” външния свят като причина за вашите емоции, а се обръщате изцяло навътре към себе си и си казвате: добре, такава беше моята реакция и аз разбирам защо. Разбирам и защо се чувствам така, затова ще подкрепя себе си в това.

Да се отнасяте към емоциите си по такъв любящ начин е освобождаващо. Това наистина изисква известна самодисциплина. Да не приемате повече външната реалност като „източник на злото”, а да поемете пълната отговорност, означава да признаете, че „сте избрали да реагирате по определен начин”. Тогава преставате да спорите кой е прав и кой е крив, кой за какво е виновен, а просто освобождавате цялата верига от събития, случили се извън вашия контрол. „Сега изпитвам тази емоция с пълното осъзнаване, че съм избрал да постъпя така.” Това е поемане на отговорност. Това е смелост!

Самодисциплината се изразява в това, че се отказвате да бъдете справедлив или пък безпомощната жертва. Отказвате се да се чувствате гневен, неразбран и всички други прояви на това да бъдете жертва, което понякога може да е причина да се чувствате доста добре. (Всъщност, често се наслаждавате на емоциите, които най-много ви дразнят.) Поемането на отговорност е акт на смирение и означава да сте честни със себе си, дори в момент на най-голяма слабост.

Това е самодисциплината, която се изисква от вас. Същевременно обръщането навътре към себе си изисква и най-голямо състрадание. Емоцията, срещу която сте готови да се изправите лице в лице като ваше собствено творение, също се посреща с внимателно разбиране: „Този път ти избра гнева, нали?” Състраданието ти казва: „Добре, мога да разбера защо постъпи така и ти прощавам. Може би когато почувстваш моята любов и подкрепа по-ясно, следващия път няма да си склонен да реагираш по този начин.”

Такава е истинската роля на съзнателността в процеса на самолечението. Това е значението на духовната алхимия. Съзнателността не се съпротивлява и не отхвърля нищо; тя обгражда тъмнината с осъзнаване; обгражда енергиите на неразбирането с разбиране и така превръща обикновения метал в злато. Съзнателността и любовта са по същество едно и също нещо. Да си съзнателен означава да позволиш дадено нещо да съществува, като го обграждаш със своята любов и състрадание.

Вие често си мислите, че само съзнателността не е достатъчна за преодоляване на емоционалните ви проблеми. Казвате: знам, че имам потиснати емоции, знам и причината за тях, осъзнавам всичко това, но проблемът си остава.

В такъв случай, вътре във вас има скрито съпротивление спрямо дадена емоция. Държите я на разстояние от страх да не бъдете погълнати от нея. Но вие никога не можете да бъдете погълнати от емоция, когато съзнателно й позволите да съществува.

Дотогава, докато държите дадена емоция на разтояние, вие сте във война с нея. Вие воювате с нея и тя ще се обърне срещу вас по няколко начина. В края на краищата не можете да я държите навън. Тя ще се прояви в тялото ви като болка или напрежение, или като чувство за депресия. Когато се чувствате изтощен и в лошо настроение – често това е ясно показание за потискане на определени емоции.

Въпросът е да позволите на емоциите напълно да навлязат в съзнанието ви. Ако не знаете точно какви емоции има във вас, много добре ще го разберете, като почувствате напреженията в тялото си. Те са входната врата за емоциите. Всичко се съхранява в тялото. Например, ако усещате болка или напрежение в областта на стомаха, можете да отидете там със съзнанието си и да попитате какво става. Нека клетките на вашето тяло ви кажат. Или представете си, че точно там има едно дете. Попитайте го и то ще ви каже каква е преобладаващата емоция вътре в него.

Има няколко начина да се свържете с емоциите си. Важно е да разберете, че енергията, която е затворена в емоцията, иска да бъде задвижена. Тя иска да бъде освободена и затова чука на вратата ви като физическо оплакване или чувство за стрес/депресия. За вас това означава наистина да се отворите и да сте готов да почувствате емоцията.

Емоциите са част от вашата земна действителност – но не бива да ви управляват. Те са като облаци, закриващи слънцето. Затова за вас е много важно да ги осъзнавате и съзнателно да работите с тях. Когато емоционалното ви тяло е чисто и балансирано, много по-лесно ще се свържете с душата и вътрешния си център посредством интуицията.

В обществото ви цари голяма бъркотия по отношение на емоциите. Това е видно, между другото, и от споровете и объркването по отношение отглеждането на децата. Ясно е, че децата са много по-емоционални и спонтанни, отколкото възрастните хора. Това създава затруднения. Какво става, когато се престъпят някои от моралните граници? Какво става, когато ситуацията излезе от контрол и настъпи хаос? Трябва ли да налагате дисциплина на децата си или можете да им позволите да се изразяват свободно? Трябва ли техните емоции да бъдат контролирани или не?

Важното във възпитанието на децата е те да се научат да разбират своите емоции и откъде идват те, както и да поемат отговорност за тях. С ваша помощ детето може да се научи да гледа на емоциите си като на „експлозии в резултат на неразбиране”. Това осъзнаване ще предпази вашето дете от потъване в емоциите и излизане от контрол. Разбирането освобождава, то ви връща във вашия собствен център, без да потиска емоциите. Родителят учи детето как да се справя с емоциите си, като сам дава жив пример за това.

Всички въпроси, които имате за това как да се държите с децата си, се отнасят и за вас самите. Как се справяте със своите емоции? Твърди ли сте към себе си? Понякога, когато се чувствате ядосани или тъжни, налагате ли си дисциплина, като си казвате: „Хайде, стегни се и продължавай напред”? Потискате ли емоциите си? Смятате ли, че самодисциплината е нещо добро и необходимо? Кой ви е учил на това? Вашите родители ли?

Или отивате в другата крайност? Потъвате ли напълно в емоцията, без да имате желание да излезете от нея? Това също се случва често. Дълго време може да се чувствате жертва на някаква ситуация извън вас, например на вашето възпитание, партньор или работна среда. В определен момент за вас може да бъде много освобождаващо да влезете в досег с гнева вътре във вас към негативни неща, които са имали влияние върху вас. Гневът може да ви помогне да се освободите от такива влияния и да поемете по вашия път. Но може и толкова да свикнете с него, че да не искате да се откажете от него. Така, вместо да стане изход, гневът става начин на живот. Тогава възниква една форма на ролята на жертва, която е всичко друго, но не и лечение. Тя ви възпира от това да застанете стабилно във вашата собствена сила.

Много важно е да поемете отговорност за собствените си емоции и да не ги превръщате в абсолютни истини. Когато им дадете статут на истини, вместо да гледате на тях като на „експлозии в резултат на неразбиране”, вие ще основавате действията си върху тях, което ще доведе до небалансирани решения.

Същото се случва с децата, на които е била дадена твърде голяма емоционална свобода. Те са като диви и стават неконтролируеми, превръщайки се в малки тирани, което не е правилно. Емоционалният хаос е също толкова неприятен за детето, колкото и за родителя.

Накратко, вие можете да бъдете или много строги, или много снизходителни в отношението си към своите емоции (и по аналогия, към децата си). Искам да обърна малко повече внимание на „снизходителността”, тъй като днес това представлява особено голям проблем. От 60-те години насам има едно колективно осъзнаване, че не е добре да бъдат потискани емоциите, защото тогава вашата спонтанност и съзидателност, а всъщност и самата ви душа, се задушават. Обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, които държат повече на правилата, отколкото на гласа на сърцето, а това е една трагедия – и за обществото, и за индивида.

Но какво да кажем за другата крайност: да оправдавате емоциите си по такъв начин, че те да вземат превес и да управляват живота ви?

Вие можете много добре да видите дали във вас съществуват емоции, на които толкова държите, че ги приемате за истина, вместо онова, което са в действителност: избухвания в резултат на неразбиране. Има емоции, с които се идентифицирате. Парадокс е, че много често определени емоции ви причиняват големи страдания. Например, безпомощността („Не мога да направя нищо”), контролът („Ще се оправя с това”), гневът („Те са виновни”) или мъката („Животът е ужасен”). Всички тези емоции са болезнени, но на едно друго ниво те ви дават нещо специално, за което да се хванете.

Да вземем безпомощността или „усещането за жертва”. Възможно е в този емоционален модел да има и предимства. Той може да ви даде чувството за сигурност и да ви освободи от някои задължения или отговорности. „Не мога да направя нищо, нали така?” Вие седите в един тъмен ъгъл, но той изглежда безопасен. Опастността от идентифициране или „сливане” с такъв емоционален модел за по-дълго време е, че загубвате връзка с истинската си свобода и с вашата най-съкровена божествена същност.

Някои неща, навлезли в живота ви, може основателно да са предизвикали у вас емоции на гняв и негодувание – било в младостта ви, след това или дори в минали прераждания. Много важно е да се свържете с тези емоции съзнателно и да осъзнаете гнева, тъгата и всяка друга интензивна енергия вътре във вас. Но в даден момент трябва да поемете отговорност за емоциите си, тъй като те конструират вашите реакции към външните събития.

Да бъдете центрирани, в състояние на яснота и духовен баланс, означава, че поемате пълна отговорност за всички емоции, които са вътре във вас. Тогава можете да различите емоцията, да кажем на гняв, вътре във вас и в същото време да кажете: това е моята реакция към определени събития. Аз се отнасям към тази реакция с разбиране, но същевременно възнамерявам да се освободя от нея.

Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.

Някой може да каже, че става въпрос за трудно доловимия среден път между потискане и потъване в емоциите. По отношение и на двете у вас са възпитани мнения и идеали, които не съответстват на природата на духовната алхимия. Същността на духовното израстване е в това да не потискате нищо, но същевременно да поемете пълна отговорност за него. Аз чувствам това и това, избирам такава и такава реакция, за да мога да я излекувам. Поискайте своето майсторство – това всъщност е моето послание.

Навярно това не е точно средният път, а един различен път. Това е пътят а духовното майсторство. Приемайки всичко, което се намира вътре във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството се отличава както със сила, така и с нежност. То позволява на много неща да съществуват, едновременно с това изисква и голяма дисциплина: дисциплината на смелостта и честността.

Поискайте си своето майсторство, станете господари на онези емоционални парчета и късчета, които ви измъчват, често зад гърба ви. Свържете се с тях, поемете отговорност. Не си позволявайте да бъдете водени от несъзнателни емоционални наранявания, които ви отклоняват и блокират пътя ви към вътрешна свобода. Вашето съзнание е това, което ще ги излекува. Никой друг не може да възстанови властта над собствените ви емоции вместо вас. Няма външни инструменти или средства за премахването на тези емоции. Чрез осъзнаването им със сила, решителност и състрадание, те ще могат да бъдат освободени в Светлината.

Да станете емоционално цялостни и свободни е едно от най-важните условия за духовното ви израстване. Искам да завърша със следното: не правете това по-трудно, отколкото е. Духовният път се отличава с простота. Става въпрос за любов към самия себе си и за вътрешна яснота. Не се изисква някакво специално познание или ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е необходимо за вашето духовно израстване, се намира вътре във вас.

В момент на тишина, обърнете се към своята чувствена страна. Нека тя ви каже кои са онези неща вътре във вас трябва да бъдат изяснени и изчистени. Доверете се на своята интуиция. Работете върху това. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя живот, господар на своя уникален път към любовта и свободата.
=============================================
Източник и Автор: Памела Крюбе

Пуснато на: Пет Яну 07, 2011 7:35 pm Заглавие :

Едно голямо Благодаря за тази статия Скъпа Селена!!! Тя ме заварва в момент, когато в мен се се борят гласът на сърцето и този на разума и от всичко научено до сега знам, че само и единствено аз мога да си помогна като продължавам да се самоопознавам. Щастието е в търпението...

Пуснато на: Пет Яну 07, 2011 9:11 pm Заглавие :

От два дни в мен напират емоции,сега разрах защо е така и как да не ги подтисна и да ги успокоя.И аз благодаря за статията! Smile

Пуснато на: Съб Яну 08, 2011 11:57 pm Заглавие :

И аз прочетох най-накрая посланието. Толкова ясно и просто казано, че самото четене има освобождаващ ефект. Аз пък по едно време мислех, че детето в нас трябва да порасне и че така се освобождаваме от резките и бурни емоции...Но искам да попитам: всеки ли има вътрешно дете в себе си? Дори и посветените, гурутата и т.н. хора на духовното знание? Вътрешното дете никога ли не порасва и може би е редно да си остане дете?

Пуснато на: Нед Яну 09, 2011 1:06 pm Заглавие :

Това, което съм изпитала лично е, че е достатъчно дори само да признаеш пред себе си, че си в плен на емоция, да я осъзнаеш и приемеш. Когато си признах това, то престана да управлява живота ми. Дори изчезна един здравословен проблем, който явно беше причинен от тази емоция. Най-стрнното е, че всъщност аз не съм се "справила" с тази емоция. Тя още си съществува, тъй като причината, която я поражда, все още е налице. Единствената разлика е, че я "разконспирирах", но това се оказа почти дотатъчно.

Пуснато на: Вто Яну 11, 2011 2:13 pm Заглавие :

Абсолютно всеки, Краси - всички до един! Гуруджи Шибенду Лахири е...едно малко дете, с една красива усмивка - щастливо и свободно дете в разбирането си.

Наслада и блаженство е да го видиш в тази му нагласа...

Вътрешното дете наистина никога не пораства и то е точно онова, което те води към Извора на По-знанието, а не знанието.

Така, че човек трябва да е много наблюдателен за да се научи да разпознава вътрешното дете в себе си и наистина да не го подтиска, а да му даде израз - само така може да се научи да различава видовете емоции и съответно...контролира. Very Happy

Пуснато на: Вто Яну 11, 2011 2:20 pm Заглавие :

Не, това е...достатъчно.

Ако изловиш и всички останали емоции, и всички новопораждащи се в теб, забавлението ще е уникално, както и...личностовото усъвършенстване, което ще те избави от всички останали утеснения и проблеми.

Трябва само да се научиш да наблюдаваш себе си и всичко около себе си... Very Happy

Пуснато на: Сря Яну 12, 2011 10:09 am Заглавие :

Всъщност излиза, че най-простите неща, са най-трудни за изпълнение. Често съм чувала израза "себе си не можеш да излъжеш". Да, ама не. Човек не само може да се лъже, но може да кокетничи със себе си, да се обвинява или пък напълно оневинява, да се мрази и да се обича и т.н. - цялата гама чувства и емоции, които изпитваме спрямо другите, можем да ги изпитваме и към себе си. Разликата е само, че със себе си не можем да се разделим и да "започнем нов живот". Най-трудно е да се разделяш с мита за себе си, който си си създал сам и неистово се стремиш да поддържаш жизнен както пред себе си, така и пред околните.

Пуснато на: Сря Яну 12, 2011 10:41 am Заглавие :

Аз пък мисля, че много добре сме си наясно дълбоко в себе си когато се самозалъгваме или кокетничим. Само трябва целенасочено да търсим причините за това си поведение.
Ако не вникваме дълбоко в нещата и ги разглеждаме повърхностно, то изпадаме в подобни заблуди. Но ако искрено се запитаме и се опитаме да си отговорим с най-истинската си същност, то веднага виждаме самозаблудата си, която мисля, че е плод на Егото.То постоянно ни нашепва, че сме прави и оправдава всичките ни постъпки и мисли. Винаги някъде дълбоко в нас е истинската ни същност, която много добре знае нещата, но е засенчена от Егото и емоциите , които то поражда. И колкото Егото е по- голямо, съответно заблудите са по-големи.
Ето защо мисля, че вникване в дълбочина на причините за емоциите и съзнателното подтискане на Егото е пътят към премахване на заблудите.

Пуснато на: Сря Яну 12, 2011 12:11 pm Заглавие :

Потискането не може да бъде път за решаването на каквито и да е проблеми. Все едно много да ти се ходи до тоалетна, ама да стискаш - от това физическите пориви никак няма да намалеят.

Вместо потискане е необходимо осъзнаване и разбиране на процеса. Не потискаме гнева си - оставяме го да се случи и го наблюдаваме, осъзнаваме причините за неговото възникване. И Егото си не можем да потиснем - то като разглезено дете винаги ще си иска своето, колкото и да се правим, че не го чуваме. Дори на съзнателно ниво да го потиснеш, какво остава за подсъзнателното, че и за безсъзнателното?

Егото е инструмент, слуга. Ролята му е да се грижи за физическото ни оцеляване - гладно съм, жадно съм, студено ми е, ходи ми се до тоалетна и т.н. Ако прекалено го оставим да командва, се стига до алчност и лакомия и други техни производни. Ако го потиснем изцяло, това създава унищожително разделение вътре в самите нас - така се отричаме от част от себе си.

Егото се грижи за нуждите на физическото ни тяло - всякакви излишъци над това са плод на прекалено разпалено Его, дето иска да се прави на шеф докато истинския господар на къщата - Интелигентността, спи.

Така че не трябва да отричаме Егото си. То си има място и роля. Просто трябва да бъде оставено да действа на точното си място Smile

Пуснато на: Сря Яну 12, 2011 3:49 pm Заглавие :

Валя, мисля, че това, което казваш за Егото не е съвсем вярно. Посочените аспекти от физическото оцеляване - глад, жажда ит.н. са просто първосигнални,безсъзнателни реакции на организма.
А Егото е частта от нашето съзнание, ориентирана към материалните неща. Да то е важно дотолкова, доколкото ни помага да се идентифицираме и разграничаваме като отделни индивиди. Но когато е прекалено голямо, то ни нашепва:"Не си достатъчно добър за..." , "Искай повече...", " Този е по-силен от теб..."," Направи това, за да спечелиш...".
Поддавайки се на неговото внушение ние се премерваме с другите и сравнявайки се по отношение на материалните неща ни се струва, че не сме достатъчно добри. Егото винаги иска още и още...И когато постоянно го слушаме се превръщаме в едни неудовлетворени индивиди, искащи постоянно нещо повече.
Дори и добри постъпки като благотворителността или помощта , ако са продиктувани от Егото се превръщат в суета и показност, мотивите не са от добро сърце, а за да се покажем, да извлечем полза засебе си.
Въобще си мисля, че ако живеем само под въздействието на Егото ще бъдем нещастни и неудовлетворени.

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 10:38 pm Заглавие :

Моите аплодисменти, Танюга! Very Happy

Егото наистина не се подтиска, но...се превъзмогва чрез правилното разбиране.

А когато има разбиране и превъзмогване тогава Егото се анихилира, унищожава и ние сме свободни.

Отделен е въпросът, когато Егото се изразява, а чрез неговото изражение и нашето наблюдение над него ние го разкриваме и...анихилираме.

Иначе всичко останало просто си е хранене на Егото и нищо повече. Very Happy

Пуснато на: Пет Яну 14, 2011 11:17 pm Заглавие :

А как да сме сигурни,че то е правилно.Особено,когато има колебание в нас,или си мислим,че сме разбрали правилно,а всъщност не е така Rolling Eyes

.

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 12:11 am Заглавие :

Научете се да хармонизирате и балансирате енергетиката у вас и се вслушайте във вътрешния си глас. Rolling Eyes

Това е начина... Very Happy

Пуснато на: Съб Яну 15, 2011 10:31 am Заглавие :

Винаги се запитвай какви са мотивите ти за дадената постъпка /вече извършена или запланувана/ и честно си отговори. Като видиш мотива, ще разбереш дали Егото ти диктува или не.
Има едни и същи действия но продиктувани от различни мотиви. Например жаждата за знания има различни мотиви - единият е стремеж към усъвършенстване с цел духовно израстване, друг мотив е да натрупаш знания, за да си силен, конкурентен и по този начин да властваш, друг мотив пък е да имаш знания зада се перчиш с тях пред хората и да будиш възхищение.
Но ако се запиташ за какво всъщност са ти знанията и честно пред себе си си отговориш, ще разбереш дали от Егото ти произтича желанието да се учиш.