ИНТЕРВЮ СЪС СЕЛЕНА: ВЪЗНЕСЕНИЕ ПРЕЗ 2012 , ЗА ИЗМЕРЕНИЯТА...

Качвам интервюто на Румен Марков с мен за да имате възможността да го прочетете и тук, в нашите форуми:

ИНТЕРВЮ СЪС СЕЛЕНА: ВЪЗНЕСЕНИЕ ПРЕЗ 2012 , ЗА ИЗМЕРЕНИЯТА, ИНКАРНАЦИИТЕ, ЛЮБОВТА И ПРЕХОДА...

Докато горях виждах всичко...

Разговарям с една от осъзнатите и духовно озарени личности, които безкористно се опитват да помагат на хората. Това е ясновидката, която според медиите се нарежда непосредствено след Ванга и Вяра Кочовска - Селена Суварна Вишудха, с рождено име Нейка.Ето как тя представя себе си: „Родена съм в малкото Пловдивско селце Болярино - китно и приказно, въпреки факта ,че е изоставено като всички такива български селца. Неговите родоначалници са моите деди и още трима бея, за които се разказват много легенди. Спретнато между седем ниски и голи хълма, които някога са били дъно на море - най-вероятно на Черно море. Те са осеяни с всякакви морски вкаменелости като морски охлюви, рапани, миди и др. такива. Някога Цар Калоян е почивал тук на бивак. Още от дете чувах нечуваемото и виждах невидимото в природата и си другарувах със странни същества и същности, които я населяват. Едната ми баба виждаше духовете в отвъдното, контактуваше с природните духове като самодиви, елфи, гноми, джуджета и всички домашни духчета. Другата баеше, лееше куршуми и восък, лекуваше с билки, същото правеше и дядо ми.

* * * * * * * * *

Майка ми е изключително набожен и смирен човек, който също вижда бъдещето, но...не се занивама с това. Баща ми беше като пророк - изключително мъдър и далновиден човек, който никога не грешеше в житейските си прогнози. Израснах в тази среда. На 15 год. дойдох да уча в София и започнах да се занимавам с йога. Откакто се помня използвам сидхите на ясното виждане и чуване, но едва на 30 осъзнах себе си и какво всъщност правя. През 1991 год. срещнах моята първа учителка в духовното поприще. През 1993 г. срещнах втората си учителка от Русия. През 1995 год. започнаха моите истински контакти с представителите на Висшата Йерархия - Джуал Кхул, Кутхуми, Нада, Бабаджи и др. През 2006 г. получих моето Трето Посвещение в Крия Йога от Махариши Шибенду Лахири, а през 2010 год. получих духовно си име - Суварна Вишудха. Носител съм на три Божествени имена като изражение на следното:
1. Нейка - паднала от небето от цялото множество звезди, звезда;
2. Селена - Богинята на Луната;
3. Суварна Вишудха - Златистата Ясна - тази, която казва Откровенията за Истината в тяхната пълна Сияйност.
В инкарнацията си на тази Земя, чрез всичките тези имена, както и чрез физическото си присъствие, Душа и Монада служа на хората и Бога...до ден днешен.”

- Разкажи ми за изгарянето, което си преживяла и за момента след термичното отделение на "Пирогов”.Чел съм, че тогава си била радостна и блажена, „че от този миг нататък започваш да се пробуждаш.”

- Изгарянeто си го предсказах сама. Пиехме кафе с две колежки. Тогава все още се „заигравах” на кафе. Но кафето не е онова, в което виждаш нещо. То е онова, което те кара да сглобиш пъзела на виждането, на усещането. И когато се концентрирах в дъното на чашката, просто си видях изгарянето – кога ще стане, как ще стане и, че няма никой да може да ми помогне. То просто стои там като изпитание, няма как да се измъкнеш. Кой – каквото си надроби. 1985 година беше. Странното е, че докато горях имах визия, въпреки, че силно си стисках очите заради това, че горях. Бившият ми мъж, лека му пръст, ме запали жива. Болен беше човекът – шизофрения. И докато горях просто виждах всичко. Не е възможно да видиш. Но аз виждах всичко да гори, сама си отворих, сама се загасих и децата ми извикаха бърза помощ. Докато пътувах, мен не ме хващаше шокът. Шокът ме хвана може би след упойките.

- Как изпадна в клинична смърт и какво беше там?
- ...Как стигнах до клиничната смърт...Дори не знаех, че съм изпаднала. Но то просто стана. Някои лекари нямат навика да правят тестове – противоалергични или каквито и да било, преди да слагат упойки, медикаменти и тн. И незнам какво сложиха в системата, нещо за обезболяване явно беше и оттам нататък...стана много зелено, с много зелени искрящи цифри, всичко беше цифри. Така, че когато говорим за енергийна субстанция – всичко е математика. Всичко е геометрия. Там е всичко цифри. Аз се озовах в едно безбрежно море, пространство от цифри. Всичко е пространство. И времето е в пространството. Всъщност няма време. То съществува само според нашите понятия. Аз не бях в никакъв тунел. Всичко е пространство, едно безкрайно пространство. Хубаво беше. Лошото беше, когато се отделях и бях застанала на тавана и всички се опитваха да ме съживят. Отделянето е лошо. Връщането е още по-лошо. Много е кошмарно завръщането. Като че ли влизаш в ограничено пространство, окови...усещаш го как става. Не зевиси от желанията ти. Няма искаш, не искаш. Просто трябва да се върнеш. Не си си свършил работата тук. Като попаднах в това пространство с цифри (преобладаващи бяха седмицатаи единицата), имаше нещо като долина. Казвам „долина”, за да има някаква визуална представа за това пространство, през което минавах. Всъщност то е като огромни струни. Струна до струна. И както те се преливат една в друга, пространството между тях аз наричам долина. Когато преодолях тази долина, следваше някаква мъгла, сивкава мъгла. Не беше много комфортно. След това се озовах в някакво зеленикаво пространство. И до ден днешен, когато имам някакъв проблем със здравето се явява тази зеленикава визия на пространството. Тя е приятна.

По принцип самата четвърта чакра, сърдечната чакра е зелена. Според мен това е самото пространство на Любовта. Исках да продължа нататък, но се озовах пред нещо като стена. Стена, която не беше плътна, тя беше много ефирна, но някак със сгъстена консистенция, малко по-тъмно зеленикава от другата. И аз се опитвах на няколко пъти да мина през нея. Явно беше някакъв портал, през който трябва да минеш, обаче не се получаваше, нещо ме отблъскваше. После вече, когато говорих със сестрата, когато ми каза, че съм била в клинична смърт два часа, чак тогава ми изплаваха тези спомени. Тогава осъзнах, че това връщане са били електро-шоковете, които са ми слагали лекарите. След третия шок се върнах. Върнах се така, че не преодолях това пространство така, както когато отивах. Просто се върнах изведнъж. И застанах пак на тавана. И видях как се изнизват всички, как си отиват, как ме оставят, как сестрата за последно ми оправя нещо около краката, подреждаше...и вече оставаше да ми покрият лицето. И аз си казах, че трябва да направя нещо и започна влизането – гадно и кошмарно. И тогава вече, докато влизах си мислех, че трябва да мигна с очите, да ги задвижа, за да ме забележат. Тогава сестрата тъкмо вече ме завише и погледна в лицето ми и каза :”Очите! Трепнаха! Миглите, миглите трепнаха!” Аз си казах „О, Боже, забелязаха ме!” и продължих да се напъхвам. И след като вече съвсем се напъхах, тогава можах да си отворя очите. Иначе не се получаваше. Нямах регулация, нямаше я плътността, материалната плътност, за да можеш да я задвижиш с тая енергийна субстанция. Нямаше мозъчни импулси. Аз го видях това – права линия. На сърдечната, на мозъчната дейност...Аз имах чувството, че това е продължило не повече от петнайсет – двайсет минути. После ми казаха „Ти беше два часа умряла, бе. Ние се чудихме какво да те правим”.

- Какво е да страдаш физически без да бъде сломен духът ти?
- С няколко думи казано, страданието обхваща целия живот на човека и то не може да бъде конкретизирано като единичен случай.То е обхващащо целия ти живот, всичкото онова, което трябва да разрешиш като събития, проблеми, дилеми и последиците от тях.

Когато един човек страда физически, много бързо рухва, деградира...защото болката озлобява. Когато един човек е озлобен, той става завистлив, арогантен, зъл и започва да си отмъщава за страданията. На всеки, не само на този, който носи отговорност за това, а обикновено на по-слабия. Защото по-силният го превъзхожда като капацитет на енергия, като физически капацитет. Въпреки всичко неговото страдание го кара да се чувства слаб. Защото той не разбира страданието си. А когато разбереш страданието си, тогава вече се докосваш до душата си. А когато приемеш страданието, ти вече си асимиларал душата си, припознал си я, ти вече си в душата си, имаш контакт с нея. Ти я припознаваш и тя те припознава. А когато една душа припознава теб – личността, не индивида защото индивидът е нещо много по-нисше от личността като йерархия, тогава вече монадата й обръща внимание. Монадата, това е личният дух на човека, онази малка частица, която се е отцепила от Божествената субстанция и се е въплътила в дванадесет души, в дванадесет личности. Монадата е обща. Тя никога не е точно лична, не е собственост на една определена личност. И така, за това, че имаш връзка с душата и с монадата си съответно, страданието спира. Просто то бива разбирано и болката става нищожна пред този контакт с монадата, който те вкарва в едно странно блаженство. Това е докосването до Бога. Когато човек се докосне до Бога, няма страдание.

- Какво струва фалшивият блясък на славата и популярността?
- Живота ни, здравето. Това струва. Славата е товар, който те държи в светлината на обектива, като изцежда личния ти жизнен потенциал. Славата е измамна и илюзорна в невежото си заслепение. Когато човек служи истински, себеотдайно, самоотвержено, той си дава живота. Когато служи на всичко, на всички, на кучето, на котката, на тревичката, на птичката, на бедния, на богатия, на злия, на добрия, на всеки. Тук не можеш да избираш. Не можеш да живееш в разделение. Живееш ли в разделението, ти си никой, ти си мъртъв, нямаш връзка с Бога, прекъсната ти е тази нишка. Да служиш и на злия е още по-добре, стига да можеш да го направиш. Това е адски трудно. Аз все още не мога да го правя както трябва. Много е трудно да приемеш злия. За да може човек да го приеме, той трябва да се постави на неговото място и трябва да погледне през неговите очи. Трудно е, но когато се поставиш на неговото място и погледнеш през неговите очи, трябва да видиш болката му. Когато видиш болката му, тогава можеш да го разбереш. За да можеш да направиш това нещо, ти трябва да си него. Тогава вече ти спада агресията, спада ти яростта, раздразнението, защото се докосваш до неговата болка. Ти трябва да познаваш болката. Ако не я познаваш и се докоснеш до неговата болка, това може да те накара да се отдръпнеш един път и завинаги. И пак няма да го разбереш. И пак не можеш да му служиш. Славата е нещо имагинерно, нещо, което ти затваря очите защото славата ти дава вид власт. Не можеш да властваш над никого. И ако всички тези „велики” екстрасенси ( не я обичам тази дума), магове, магеси и така нататък вълшебници измислени, разберяха това нещо, те нямаше да живеят по този скотски начин. Тя, свободата не е в славата и властта. Тя, свободата е в разбирането.

- Ти имаш връзка с представителка на духовната йерархия, владичица на кармата Нада. Кажи няколко думи за нея и какво те прави близка с нея?
- Не знам, не мога да разбера точно какво ме прави близка с нея, но аз я чувствам още от дете, чувствам й присъствието още от малка, но не знаех, че е Нада. Много по-късно направих някаква връзка с името Нада. Обаче имах много познати Нада и не можех пак да разбера и да се ориентирам. Може би чак вече, когато за пръв път получих контакти с духовната йерахия, разбрах коя е. Може би в минал живот съм работила със самата Нада. Сега също работя с нея. И не е само с нея. Има и други владичици на кармата някъде около нея, но тя е главното проявление. Има и над нея, но тя е тази, която е по-функционалната, по-активната, така, както Вивамус е душата на Карат Кумара, владичицата, която е над Нада е пък нейната душа. А Нада е проявлението на тази душа, казано така по-простичко. Тя е вид маявирупа (от санскрит – илюзорна форма – б.а.), лъчисто тяло, само от светлина, лъчиста енергия. Маявирупа дава възможността да се проявяваш и във физическо тяло, както и във всички видове тела. От друга страна, такива хора като мен са проявление на самата нея.

Странното е, че аз имам и поразителна прилика с нея във всичките картини, в които я рисуват. И това една от „случайните” неслучайности – случайно попаднах на Вирги, художничката, която ги рисува. И когато видях картините, аз просто видях себе си. Приликата е поразителна просто. Животът е изпълнен с хаос открай до край, но само в хаоса има съвършен ред. Животът се изразява под формите на своего рода селективност. В изражението на селективността му съществува строга йерархичност на духовните същности, личности и индивиди, както в безплътния свят, така и в материалния, физическия. Именно в този контест мога да дам обяснение защо моето физическо изражение поразително съвпада, прилича си с нейното в лъчистото му състояние. В този смисъл аз принадлежа към селективната група на Кармичната Владичица Нада и съм едно от нейните многобройни проявления, което ще рече, че определени нейни действия рефлектират и намират изражение чрез и в моята същност. Тя е свързана с моето Монадично семейство, с моята лична Монада, Душа и Личност, и накрая с моето тяло.

- Що е бог?
- Бог е изражението на една точка в нейната абсолютна компактна константа, Той е цялата необхватна безкрайност в необозримостта на времево-пространствения континиум – навсякъде и във всичко. Бог е една изключително мощна полева вибрационно-енергийна субстанция, която е създала всичко и всички в цялата необятност на Космичното пространство и е Бог е на всички богове под него.Изпадала съм по време на медитация в онова състояние, за което моят гуру казва така: „Не можете да обхванете онова голямото, което се казва Брахма.” Не Бог, богове има много, а Брахма. Боговете са всичките онези, които са в самия Бог. Не можеш да обхванеш всичките Вселени в Мирозданието. Но когато изпаднах в това състояние, по време на медитация, това беше едно малко просветление, че Бог е всичко, във всичко, навсякъде, тук, навън, във всяко едно нещо. Бог не е да го пипнеш. Бог е да го чувстваш. Бог е да го разбираш. Като всеобхватно понятие, като взаимосвързаности, постъпателни една след друга. Ако бутна чашата, аз ще разлея чая...нещата са свързани. Това е Бог. Можеш да го усетиш, можеш да се докоснеш до него. Но докато си в плътната материя, Бог не можеш да бъдеш. За него само термините са различни. Можеш да го нарешеш Брахма, можеш да го наречеш Каходеш, можеш – просто Бог, но то е едно и също.

- Що е Христос?
- Има две понятия – Христос и Хрестос. Христос е знаещ, Христос е Учителят. А Хрестос е Ученик. Христос е Учението, Разбирането, а Ученикът - опитващият се да разбере. Последователят, стремящият се. Повечето хора изобщо не знаят какво е Христос, какво е Хрестос и какво е Исус. Това са три различни понятия. Исус е разпънатият на кръста, Исус е персоналността, а Христос е неговото призвание, онази субстанция, която го изпълва и която знае. Това е фактически Христовото съзнание. Христос е Христовото съзнание, нищо по-различно.

- Смисълът на живота за теб?
- Да служа.

- Що е добро и зло?
- Няма добро, няма зло. Доброто и злото са разделение на едно общо цяло. Човешки категории. Човешки понятия. Пример – Кое е зло!? – Стои навън един наркоман и проси. Аз му давам пари, той отива, купува си дрога, инжектира я и умира...няма разлика, няма такова разграничение. Просто трябва човекът да се научи да преценява спрямо неговото сънание, неговото осъзнаване. Но...човекът не мисли. В огромния си капацитет човечеството вече дори не мисли. Той е марионатка, той е зомби. Той бива под командване, той действа меко казано елементарно. Той действа по определени малки кратки заповеди. Например във Фейсбук е пълно с такива.

- Какво представляват и колко са измеренията?
- Измеренията основно са единедесет. Има теория за още две, които не познаваме и не можем да ги постигнем.. Тринадесетото ниво е така нареченият Бог. За това не го и категоризират като измерение защото то не може да бъде измерение, не може всичките измерения, това цялото налично мироздание да бъде измерение. Там няма никакво разделение. То е една обща компонента, която обхваща всичко. Там всичко е едно. Сега сме в четвъртото. Люшкаме се. Една част от човечеството се люшка. Както при везните. В такова състояние сме в момента. И именно това е измерението, в което трябва да се осъзнае човекът. Когато времето престава да тече праволинейно. Когато просто „Си”. Докато си в четвъртото измерение ти разполагаш с твоето физическо тяло, СИ във физическо тяло все още, макар, че можеш да боравиш с него така, щото да го преместваш на определени разстояния, да левитираш. То е по- олекотено. С помощтта на мисълта си и нагласата на вибрационните си честоти, ти можеш да го командваш, да разполагаш с него. В Петото измерение хората ще започнат да се сдобиват с Кристални тела, а в Шестото – с Лъчисти или тела от Светлина.

Музиката на Сферите звучи от Космичните струни, които са свързани помежду си с всяка една от сферите. Всяка една огромна Космична Сфера е Вселена. Във всяка Вселена има по 11 измерения. Теорията за 13 измерения говори за нещо друго, което може би предстои да се случи в далечните хиляди, хиляди хилядолетия...Законите на квантовата физика не са стабилни в повече от 11 измерение, така че ако Вселена се промени или трансформира в 13 или 15-измерна според същите тези закони тя ще колабира обратно в...11 измерна.

- Какво е мнението ти за Новата епоха? Много от хората чувстват промяна в света. Изглежда, че със Земята нещо се случва и всеки ден е все по-активно.
- Земята се промени още 1988 год. когато Махатма - Аватарът на Синтеза закотви себе си, своята енергия на Земята. Това е така наречената Хармонична среща, по времето на която Земята се придвижи от триизмерното към четириизмерното пространство., а Махатма е Космическо същество, което дава възможността на човека да изгради Антахкарана или Моста от Светлина до неговата Душа и Монада. А тази антахкарична връзка вече ни дава невероятната възможност за съпрекосновение дори със самият Източник или Бога. Това дава възможността на хората да усещат всички промени които протичат на Земята – независимо дали те го правян на съзнателно или неосъзнато ниво. В момента Земята вече е в Петото измерение и вибрира на 20 херцовата честотна вълна.

- Какво мислиш за прехода на човечеството и Земята? За така нареченото Възнесение през 2012?
- Наричат го квантов преход, вибрационен преход, във връзка с промяната на наклона на оста на Земята, нейните вибрациите и техните промени.

- Как се настройват човешките вибрации с тези на Земята?
- Квантовият преход се състои в новите нагласи на съзнанието и неговите възприятия за многоизмерността на светове, в които пребиваваме едновременно. Той се изразява във възприемането и вибрирането на човешкото тяло в по-високите резонансни честоти на октавите и обертоновете, от които се състоят отделните измерения, както и цялата Вселената. По принцип съществуват три нива на съзнание – грубо (външно), подсъзнание и свръхподсъзнание. Когато се отвори на 21.12.2012 год. последният Портал на Времето и една част от човечеството премине през него, тогава то ще се докосне и слее със свръхподсъзнанието като от този момент нататък всички светове и измерения ще бъдат възприемани от тях като едно цяло. Когато се случи това явление, тогава вече хората пребиваващи на това ниво ще вибрират в 33-та херцова честота на Третата Висша Октава, т.е ще се сдобият с Кристални и Лъчисти тела.

Смяната на полюсите се определя и обуславя от 4-те Юги и прецесията в тях. И сега, когато сме в Седмата Манвантара пред Прага на Новата Сатья Юга и сме в края на 28 Юга, Кали Юга, Земята се намира в последната фаза на своята прецесия, което активно спомага за постъпателното изместването на магнитните полюси на Земята. Тук искам да спомена, че тя няма да се прекатури, когато полюсите й ще се сменят – става въпрос единствено за движението на магнитните полюси, а не географските...По настоящем северния магнитен полюс на Земята вече е приближен доста плътно до Сибир – това означава, че Полярното сияние ще се измести в...Европа.

Човешките вибрации, които в по-големия си процент се проявяват в Низшата Октава,т.е. обикновенният начин на живот на невежия и заслепен човек, могат да се променят само тогава, когато индивида или личността овладее Антахкаричния Процес или Моста от Светлина свързващ го с неговите Душа и Монада. Само тогава е възможно активирането на личната Мер-ка-ба при човека, която може да го издигне чрез действието си в нивото на Третата Висша Октава или 33-та херцова честота, честота на Кристалните и Лъчисти тела. В това се състои именно и самото Възнесение.

- 2012, а после?
- А после нов живот в 4-то или 5-то измерение – зависи от личното духовно усъвършенстване и извисяване на човека. Живот в пълно осъзнаване и разбиране на нещата в тяхната цялостна многоизмерност – нов живот във свръхподсъзнателен процес. Животът никога никъде не прекъсва – той преминава само от една форма във друго, от едно измерение в трето, 4-то, 5-то, 6-то и тн.

- Що е Любовта?
- Тази любов, която афишира човечеството в неразбирането си е израз на подтиснати, скрити сексуални потенции. Недопустимо е да се афишира такава любов! Това не е Любов, това просто е секс и нищо повече. Любовта е твой вътрешен израз, който дава външното отражение в света около теб. Любовта е онова отговорно проявление към всички и всичко, което те кара да обичаш цялото космично мироздание и находящите в него всички форми на живот – от най-малкия до най-големия. Тя те изпълва от край до край в многоизмерността на пространството.

- Какво мислиш за семейните отношения?
- Семейството трябва да се създава единствено и само чрез предопределени партньори. Ако партньорите не са предопределени един за друг настъпват конфликтите и идва раздялата. В практиката си съм срещала не повече от 3 семейни двойки с предопределени партньори. Какво ще рече това?! Предопределеността е израз в сходството на вибрациите и разбиранията при двамата партньори. Само тогава може да има семейни отношения на висота. В противен случай се сблъскваме с желанията на отделните партньори, които се изразяват в привързаността за притежание. Искането да притежаваш нещо или някого вече само по себе си говори, че това проявление няма нищо общо с Любовта.

- Разликата между тъмнината и светлината?
- Няма разлика между тъмнината и светлината. Тъмнината не е нищо друго, освен светлина, която е в твърдо състояние. Така че, както светлината може да борави по всички висши методики, така и тъмнината. – А как избираме към кое да отидем – дали към тъмнината илил светлината? – Чрез уроците си, чез вътрешните си знания, чрез подсъзнанието. – Ако изберем тъвнината какво става с нас? – Привързваме се. И деградираме. Защото, когато изберем тъмнината, тя командва емоциите ни, чувствата ни, желанията ни.

- А на нефизическо ниво, след физическата смърт? В демони ли се превръщаме?
- И да, и не. Попадаш в онези нисшите астрални измерения, където има всякакви демонични сткруктури, ларви, създадени астрални клишета, всякакви видове мисли на хората, като нито една от тях няма да те облагороди. И в такъв смисъл тъмнината и светлината и са и не са едно, дотолкова, доколкото човекът е наплодил чрез мислите си всичките тези нисши създания, които го консумират. Но те не биха съществували ако я нама светлината.

- Какво са паралелните светове?
- Те са като измеренията. Те нямат брой. Може да има някакви степени. И там има йерахия. Това е холографската вселена. Както има и друга Земя, такава като тази, има и други Земи, тя не е само една. Ние сме абсолютно същите там. Това, което се случва с нас там, зависи от това, онова съзнание там на каква степен на развитие е вече. И всички тези Аз-ове имат общо с Висшия Аз. Изключено е да нямат.

- Какво е енергия?
- Всичко е Енергия – Материята е форма на енергия. Енергията може да се уплътнява, да става по-рехава, да е с разллични трептения, зависи в коя резонанстна честота е, в кой обертон, в коя октава. Всичко е музика. Музиката на сферите. Зависи каква игра има в тях. Зависи от всяка една малка вибрация, от всеки един малък звук. Съответната вибрация дава изражението на самата плътност. И колкото си по-ниско в тоновата стълбица, по октави и тн.

- Мнението ти за инкарнациите, паметта и амнезията за предишните животи?
- Амнезията настъпва и съществува в самото съзнание. Често говорим за отделянето на душата от тялото след смъртта. И много хора възприемат жизнената искра в тялото като душа. А жизнената, енергийна искра е съвсем друга консистенция, съвсем различна констнанта от душа. Тя е свързана с монадата и минава през целия Антаркаричен процес на взаимовръзка – личност, душа, монада. (Думата Антакарана е от санскритски произход: “антар” означава среда или вътрешност и “карана” означава причина, инструмент. Технически Антакарана се използва за представянето на моста между висшето съзнание и низшето съзнание и е инструментът който ползваме за да създадем тази връзка. Антакарана е част от духовната анатомия. Антакарана е връзката между физическият мозък (личност), Върховният Аз (душа) и Монадата (дух) –б.а.). Това, което разказах, че се върна в моето тяло, това е жизнената, Божествена искра. Но то не е душа. Душата може да я приеме, защото те са едно цяло като монадично семейство. Защо забравяме – Когато става преливане от Божесвената жизнена искра към душата, към монадата, когато е изпълнен така нареченият антаркаричен процес, тогава човек не губи паметта си защото е свързан с монадата и може да преодолее електрочмагнитното въздействие. Магнитното поле или така наречаната Акаша е онова, което може да изтрие паметта. Акашата съществува навсякъде. Когато ние минаваме през онези измерения със силните магнитни полета и пътуваме към душата, към монадата и т.н. измерения, точно там става това изтриване на паметта. Но тя се изтрива не при напускането на духа, не след смъртта, тя се изтрива, когато се връщаме в плътната материя. Между инкарнациите е Учение. Зависи къде попадаш. Зависи на какво духовно равнище си. Ако попаднеш в както го наричат Ада – в нисшите слоеве на астралните полета, прераждаш се много бързо, абсолютно сляп, необразован, невеж в духовно отношение. И не можеш да избираш. Имаш известен избор, но той е свързан с това, което си творил, което си зъздавал, за да можеш да придобиеш опитности. Без опитности ти си някой, който живурка, консуматор.

- Що е карма?
- Кармата е действие на самите нас. Може да се каже и, че е последствие от нашите действия. При кармата винаги съществува причина и следствие. Причината е в нашите мисли. Едва после следват нашите действия. Тази взаимосвързаност играе ролята на карма. И в зависимост от това до каква степен си придобил житейски опитности, изкачваш йерархията. Очистването от карма би могло да се получи само чраз служене. Една е думата, едно е понятието – служене.

Сега, във времето на Прехода човек сам може да си повиши вибрациите, дотолкова, доколкото е зрящ, разбиращ, пробуден. Всеки може. И всеки го прави, независимо дали е осъзнат или не. Но когато е осъзнат, той вече може да се очисти от кармата. Щом е осъзнат, той познава себе си, той знае всички заимосвързаности за себе си, за бога, последствията от постъпките си.

Своя Ад и Своя Рай – Чрез страха си. – Как да се освободим от страха? –Човек трябва да осъзнае и разбере вътрешните си скрити нагласи. Трябва да познава себе си. Отвътре да познава себе си, а не отвън. Своите вътрешни скрити нагласи. Често хора идват при мен и казват – „Аз мисля само доброто.” Но аз им показвам действително какво мислят и какво правят. Примерно – някоя жена обича някой мъж и прави всичко добро за него – глади го, пере го, грижи се за него, обаче той не й отговаря със същото. И тази жена не може да проумее, той защо не го прави, след като тя му дава всичкото добро. А всъщност тя защо му дава всичкото добро!? – За да го има. За да го притежава. Ето това е вътрешната скрита нагласа. Тази жена казва: Аз му давам любовта си. Не, тя не му дава любовта си. Тя му дава грижите си. За да го притежава. А притежанието е силна Привързаност.

- Какво мислиш за привързаностите?
- Самите привързаности се диктуват от желанията на човека. Иска да е богат, иска да има къщи, иска да има жени. Ако няма желание, няма да има страдание, няма да има болка. Какво можеш да притежаваш!? Нали не можеш да си го вземеш...Ние трябва да се оттървем окончателно от привързаността.

Всичко е пак в разбирането. Онова разбиране, че няма какво да притежаваме, тъй като всичко това, което искаме да притежаваме, то е в нас. Когато човек се оттърве от една привързаност и когато човек спре да иска, нещата ви живота започват сами да се случват. Поради простата причина, че цялото сътворение е направено така, че нещата в живота се случват. Ти получаваш всичкото онова, от което имаш нужда. Но човекът е ненаситен. На него никога не му стига. От там идват всичките привързаности. Защото човекът иска власт. От това идват привързаностите да властваш над близкия си, да командваш мъжа си, жена си.

- Мнението ти за уроците и изпитите в живота?
- През целият си живот човека е на...изпит. Няма големи изпити. Животът е изтъкан от малки изпити, постоянни в своя израз и проявлението, които те съпътстват през цялото време на твоето въплъщение.

Уроците и изпитите в живота са свързани с проблеми, с болка, с беди. Нещата ни се случват поради нашия избор и свободната воля. Човек не използва свободната си воля правилно. Той я използва дотолкова, доколкото иска да властва, да е властелин. Той не прави правилния избор защото му пречат желанията. Когато ти прекалиш във всичките си желания, Бог започва да ти праща примерно болести. Например падаш и си чупиш крака, когато си тръгнал някъде, за нещо си. Защото просто отиваш там, където си абсолютно прекалил. Примерно – прехвърлил си прага на алчността. Или на нещо друго. И тогава идва болката, тогава идва страданието.

- Твоите истини?
- Живей живота си без да пречиш на другите. Разбирай другите, така, както искаш да разбират теб. Помагай на другите така, както искаш да помагат на теб.

- Какво би ми казала в заключение, без да те питам?
- Нека живеем в разбирателство! Нека се разбираме.

Разговаря: Румен Марков

==================================================
Източници: http://vip-bg.info/content/view/4413/1/
http://prehlub.blogspot.com/

Пуснато на: Пон Май 16, 2011 11:16 am Заглавие :

Изключително интересно е.Благодаря за споделеното Smile

Пуснато на: Пон Май 16, 2011 12:05 pm Заглавие :

Моля...Радам се, че ти е харесало! Very Happy