Вибрациите на време-пространството

Ако всеки ден премествате позицията на деня в календара на стената вие правите същото. Ако акцентирате върху настаящето, точката която се премества ден след ден във време - пространствената координатна система, то по-вероятно е вие да усещата потока на времето като настояще - точка която се движи по - права линия в четериизмерна координатна система на време - пространството.

Този начин на мислене изглежда твърдо установен и трудно поклатим. По един невидим начин линейния модел на мислене се предава върху повечето неща които правем докато в един момент... явлението не обърне другата си страна и не забележим промяната.

Възможно ли е да видим потока на времето не по-линеен начин, а като нещо друго. Възможно ли е да видим социални и икономически явления по-начин различен от линейния модел? Всичко зависи от способността ни да видим другото лице на явлението, да създадем система която да прилагаме последователно. Разбира се новия концептуален модел ще бъде друг и той ще описва явлението в негова друга различна проява. Такъв е случая например с курпускулярната и вълновата теория за светлината.

Ходът на времето не прави изключение. Настоящето прилича на точка, която неспирно се движи по права линия в една време-пространствена координатна система и това изглежда непоклатимо докато.... не забележим, че точката описва повтарящи се цикли.

Способността ни да проследим един цикъл който преминава точката ще бъде поставена на изпитание за всеки с ясни праволинейни възгледи. Ако успеем да направим едно контролирано преместване и приминаване през един цикъл това ще бъде пробив за нашия начин на възприемане.

Нека направим такъв опит.... Според координатната система на индианците от древно Мексико пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден.

Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си продставим време-простанствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-простанството повтяряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация. Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни

Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките Тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята.

За древните обитатели на Америка мястото където Слънцето нощува е подземното царство. Този свят за разлика от земния няма 4 посоки, а 9. Светът на подземното царство вибрира, но цикълът от простанствено-времения вектор свързан с една обиколка трае 9 земни дни като вектора на време-пространството се задържа във всяка посока по два пъти за разлика от земната вибрация, където всяка от посоките се обхожда само веднъж.

Нека си представим, че започваме от посока Север. След 5 дни имаме една пълна обиколка по посоките на света, а на 9-ия ден сме направили втора обиколка. Така две обиколки, два цикъла, на обхождане на земните посоки се равняват на едно обхождане на подземния свят.

Как вибрират небесните светове тогава? Колко посоки има там? Колко слоя има небесната сфера? Отговорът на този въпрос не е труден ако следваме вече създадената последователност при обхожданията на посоките.

Видяхме, че вектора на време-пространството прави едно обхождане за да измине 4-те посоките на света и две обхождания за да опише 9-те посоки на подземния свят. Три обхождания на вектора са необходими за да опише 13-те посоки на небесната сфера веднъж. Така за земния наблюдател 13 дни са необходими за да се премине през един цикъл на небесната сфера. Формулата за вибрациите на небесната сфера е: 20 вибрации * 13 дни = 260

За тринадесет дни имаме 3 пълни земни вибрации и една вибрация и 4 дни на подземната сфера. Земната сфера пулсира в унисон с подземната и небесната. Тя се явява свързващо звено межде небесните светове и подземните трансформирайки 13 те посоки на небесните сфери в 4 земни посоки и отделяйки надолу 9 посоки.

Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета. Вижда се че тези дървета имат 13 клона към небето и 9 корена надолу. Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където о настоящето е точка, част от тенденция която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махал с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг.

Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената.

Ако се върнем към примера с върха на проста, то явно може да акцентираме върху едното или другото. При единия вариант сме в линийното време-пространство, а при другия във вибриращото. Няма общ концептуален модел който да събере и обедини тези два възгледа.

В един случаи използвате единия, а при друг другия. Когато единия се изчерпи идва на ход другия и обратно. Земния цикъл се състои от обхождане на пространството в четирите земни посоки - Изток, Север, Запад и Юг. Четири посоки посетени по веднъж плюс 1 ден е продължителността на цикъла. Той се повтаря 52 пъти в една свещена година на календара Тоналпохуали от 260 дни.

Цикъла може да се изрази с формулата: 52 цикъла * 5 дни = 260 дни. Има и друг начин за представяне на продължителността му: 1 ден * 4 посоки + 1 ден = 5 дни. Допълнителния един ден е момента на приключване от една страна, а от друга невидимия преход през средата на цикъла, точката около която се извършва трептенето.

Втората вибрация на подземната сфера с продължителност 9 дни може да се изрази като два земни цикъла плюс средна точка по формулата: 2 * 4 + 1 = 9 Така посоките на света отново се обхождат, но на два пъти, а единицата отново се появява като начало, край и скрит център на цикъла. Вибрацията на небесната сфера следва същата логика, но там се нанасят три земни цикъла по формулата: 3 * 4 + 1 = 13. Така един цикъл на небесната сфера е от 13 земни дни. От друга страна 20 цикъла * 13 дни = 260 дни показва, формулата по която 20 пъти цикъла се повтаря в годината от 260 дни.

Същата формула важи и за подземната сфера, но с една малка корекция там 29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Цикличността на подземната сфера изглежда, че не е в синхрон с вибрациите на земната и небесната сфера.

Земната еволюция е представена с друга вибрация 13 цикъла * 20 дни = 260. 20-те дни съответстват на 20 земни знаци синтезиращи цялото разнообразие на живота на Земята.

Нека преди да анализираме синхрона на четирите цикъла да отчетем и още един - денонощния цикъл на земното въртене около оста, който се регистрира като движение на Слънцето по небесната и подземните сфери. При това движение Слънцето обхожда всички посоки на трите основни сфери - Земната - 4, Подземната - 9 и Небесната -13. Този цикъл има своите пикове и спадания и също една невидима и скрита точка около която се извършва трептенето.

Слънцето навлиза във всички 24 вектора на време-пространството пропускайки привидно посоките Север и Юг като изгрява от Изток и залязва на Запад. Така обхожда всички посоки на време-простанството за едно въртене на Земята.

Ето как движението на Слънцето се синхронизира с вибрациите на трите сфери: Изгрявайки от източния хоризонт Слънцето се намира в Земната сфера. След това навлиза в първата небесна сфера и се изкачва в зенита до 7-та небесна сфера. За неблюдател от северното полукълбо точката на зенита е своеобразен Север. По нататък то слиза и в 13-тата небесна сфера се намира преди залез. Залязвайки то навлиза отново в Земната сфера посещавайки посоката Запад. Следват 9 подземни сфери, като най-долната е петата подред, достигайки надир.

Точно преди изгрев, то се намира в 9-тата сфера, след което цикъла се затваря и Слънцето отново е в посока Изток на земната сфера.

Всичко изглежда точно и синхронизирано с едно изключение. Продължителността на свещената година от 260 дни не отразява вибрациите на подземната сфера точно.

29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Нека да видим как древните наблюдатели на вибриращия космос са решили тази математическа задача, защото нейното решаване е трик, който трудно се забелязва.

Във всеки от изброените цикли има момент на неусетно, невидимо маркиране на един център около който се извършва движението на времето. Момента на изравняване с началното състояние съвпада с маркирането на централната точка около която се извършва движението. Когато цикъла достигне тази точка времето спира и се извършва едно своеобразно умиране и раждане на нов цикъл.

Когато започнем да нанасяме последователно циклите стигаме до последния ден от свещената година 13 Цвете. В това положение времето замира и трябва да се роди новата година. Това е временно-пространсвения вектор в който са балансирани силите на небесната сфера, земята и подземната сфера. Да си представим. В последния ден небесната сфера е достигнала 13. Това е краят. Земната сфера е направила 52 цикъла по 5 дни и е изредила 13 пъти 20-те земни знака.

Знакът Слънце е последния в поредицата. Това от една страна. Какво става обаче в подземната сфера? Подземната сфера балансира двата края на небесната и земната като въвежда едновременно в един ден две подземни посоки. При никой друг ден от календара на съдбата в един ден няма две подземни посоки.

Всички дни се описват с по три вектора по един за всяка сфера. Единствено в последния ден се въвеждат два подземни вектора. В резултат, вибрацията на подземната сфера приключва един ден по-рано и вместо да зъвърши за 261 дни, завършва на 260-ия последен ден от свещената година. Това синхронизира всички вибрации в рамките на период от 260 дни.

Така няколко вибрации в синхрон описват ритъма на време-пространството за една свещена година на Тоналпохуали (един от календарите на Ацтеките).

Денят 13 Цвете се явява балансьор и невидим център погледнат през денонощния слънчев цикъл. Тогава земния знак Цвете и 13-ия вектор на небесната свера накланят единия край на баланса към посока Запад, точно преди залез. От друга страна 8-мата и 9-тата подземна сфера се намират в зоната точно преди изгрева от Изток. За земния наблюдател имаме 4 вектора описващи моментното състояние като 2 от тях сочат Запад и 2 Изток. По този начин в последния ден от годината имаме уникално 4 векторно време-пространство балансиращо и синхронизиращо няколко вибрации и техните центрове.

Това за древните наблюдатели е невидимата точка, където време-пространството умира и се ражда отново.

=================
Източник: pan-bg.com