Скритата връзка между Сириус и историята на човека

Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това.

Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Тази статия разглежда значението на Сириус в хода на историята и мястото й в тайните общества и ще опише символизма, който я заобикаля.

Сириус се намира в съзвездието „Canis Major“, позната като Голямото куче, а оттам произлиза и прозвището й „Кучешката звезда“. Тя е повече от двадесет пъти по-ярка от нашето слънце и два пъти по-тежка от него. На нощното небе Сириус е най-ярката звезда, а нейното синьо-бяло сияние е очаровало звездобройците от най-дълбока древност. Нищо чудно, че на практика Сириус е почитана от всички цивилизации. Но дали има нещо повече отвъд видимия блясък на звездата?

Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.

Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура.

Сириус и древните цивилизации

В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.

Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.

Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.

„Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда. Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове.

Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал илюмината с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на Най-Великия“ (Marshall Adams, The Book of the Master).

Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.

Удивителна характеристика на култа към Сириус е наслагване на символизъм и скрито значение. Някои велики цивилизации наистина са асоциирали Сириус с кучеподобна фигура и са виждали звездата като източник или дестинация на мистериозна сила. В китайската и японската астрономия, Сириус е позната като „звездата на небесния вълк“. Някои местни племена на Северна Америка придават на звездата кучешки характеристики: племената сери и тохоно о’одам от югозападната част я описват като „кучето, което следва планинската овца“, докато племето блекфуут (чернокраките) я нарича „кучешкото лице“.

Чероките разглеждат Сириус в двойка с Антарес (най-ярката звезда в съзвездието Скорпион) като кучето-пазач на „Пътя на душите“. Племето Уулф (вълчото племе) – Скиди, от Небраска я знаят като „Вълчата звезда“, докато други от същото племе, но от различни области, я наричат „звездата-койот“ (тези, които са чели „Документите Тера“ знаят причината зад тези наименования – бел. Н.). На север в Аляска, племето инуит от Беринговия проток й казват „лунното куче“ (J.B. Holberg, Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky).

Догоните и Атлантида

През 1971 г., американският писател Робърт Темпъл публикува една противоречива книга, озаглавена „Мистерията Сириус“, където твърди, че догоните (древно африканско племе от Мали) имат данни за Сириус, които били невъзможно да бъдат разбрани без използването на телескопи. Според него, догоните знаели за двойнствената природа на Сириус, която всъщност е съставена от две звезди – Сириус А и Сириус Б. Това накарало Робърт Темпъл да вярва, че догоните са имали „пряка“ връзка със същества от Сириус.

Докато някои могат да кажат „не може да си сириус“ (игра на думи – „serious“ (сериозен), което автора на статията има предвид,звучи по същия начин като звездата Сириус – бел. Н.), много тайни общества (които, по исторически данни, са имали в редиците си едни от най-влиятелните хора) и религиозни системи, дават сведения за загадъчна връзка между Сириус и човечеството.

В митологията на догоните се казва, че човечеството води началото си от Номо, раса от амфибии, които населявали планета, която обикаля около Сириус. Говори се, че те „са слезли от небето в кораб обвит от огън и гръм“и предали на хората дълбоко знание. Така Робърт Темпъл изказва теорията, че Номо са извънземни от Сириус, които пътували до Земята в даден момент от миналото и са дали знания на древните цивилизации (като египтяните и догоните) за звездната система Сириус, както и за нашата собствена Слънчева система. Впоследствие, тези цивилизации записали учението на Номо в своите религии и ги направили централни в своите Мистерии.

Митологичната система на догоните е поразително подобна на тази на други цивилизации като шумерите, египтяните, израелтяните и вавилонците, тъй като тя включва архетипов мит за „великия учител, дошъл от небето“. В зависимост от културата, този велик учител е познат като Енох, Тот или Хермес Трисмегист, който научил хората на магически науки.

В окултните традиции се вярва, че Тот-Хермес е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп (митове за потоп могат да бъдат намерени в културите на много цивилизации). Оцелелите от Атлантида пътували с кораб до няколко държави, включително и Египет, където те предали своите напреднали знания. Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури (като маите и египтяните) може да се обясни с техния общ контакт с атлантите.

„Дали религиозното, философското и научно знание, притежавано от жреческото съсловие в античността е могло да предпази хората от участта на Атлантида, чието потапяне е заличило всякаква следа от нейното съществуване по пътя на драматичното й развитие? Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост. Божествените (атлантски) предшественици на маите и индианците киче от Централна Америка съществували заедно в зеленото и небесносиньо сияние на Гукуматц, „пернатата змия“.

Шестте мъдреци, родени от небето, дошли и се оповестили като центрове на светлината, свързани заедно или обединени от седмия и главен по ранг – „пернатата змия”. Нейното име било Кетцалкоатъл или Кукулкан – в Централна Америка. Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост.

От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. Атлантите причинили първата война. Казва се също, че всички последващи войни са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната.

Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, защото се е отклонила от Пътя на Светлината, се оттеглили от злочестия континент. Като носели със себе си свещената и тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)

Дали Тот-Хермес Трисмегист е представител на догонските Номо, които се вярва, че идват от Сириус? Древни текстове за Хермес го описват като учител на мистерии, който „дошъл от звездите“. Още повече, Тот-Хермес бил пряко свързан със Сириус в египетската митология.

„Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)

„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус)

Интерпретирането на митологията на древни култури не е точна наука, а всякакви връзки са трудно доказуеми. Все пак, символичната връзка между Сириус и окултизма постоянно се е проявявала в исторически план и очевидно е останала жива през епохите. Всъщност, Сириус днес е почитан толкова, колкото е бил и преди хилядолетия. Съвременните тайни общества като фримасони, розенкройцери и Златната Зора (които се смятат за херметични ордени поради факта, че техните учения са базирани на ученията на Хермес Трисмегист), всички придават на Сириус огромно значение. Един задълбочен поглед върху техния символизъм оставя впечатление за дълбока връзка между Сириус и окултната философия.

Сириус в окултния символизъм и тайните общества

Да твърдим, че Сириус е просто важна звезда за херметичните ордени би било твърде меко казано. Кучешката звезда е нещо много повече от централен фокус на ученията и символизма на тайните общества. Най-явното доказателство за този факт е, че много тайни общества водят своето име от звездата.

Сириус и Таро

„Седемнадесетият Голям аркан е Звездата и изобразява девойка, която коленичи стъпила с единият крак във водата, а позицията на тялото й сякаш наподобява свастика. Тя носи две урни, чието съдържание излива във водата и на земята. Над главата на девойката има осем звезди, едната от които е особено голяма и ярка.

Граф Гебелин смята, че това е точно Сотис или Сириус, а останалите седем са свещените планети на древността. Той вярва, че женската фигура е Изида в акта на предизвикване на разлива на Нил, което било съпроводено с изгряването на Кучешката звезда. Голото тяло на Изида може би символизира факта, че Майката Природа още не е получила зелената си дреха докато покачването на водите на Нил не освободи зародишите на растенията и цветята.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)

Сириус и фримасоните

В масонските ложи, Сириус е известна като „Ярката звезда“, а един бегъл поглед в присъствието й в масонския символизъм разкрива първостепенното й значение. Масонският писател Уилям Хътчинсън пише следното за Сириус: „Това е първият и най-високопоставен обект, който изисква вниманието на ложата“. По същият начин, по който светлината от Сириус навлиза в Голямата пирамида по време на покачването на водите на Нил, това присъства символично и в масонските ложи.

„Древните астрономи са видели всички велики Символи на масонството в Звездите. Сириус блести в нашите ложи като Ярката звезда.“ (Албърт Пайк – Морал и Догма)

„(Ярката звезда) първоначално е символизирала Сириус или Кучешката звезда, предвестникът на покачването на Нил. Анубис придружава Изида в търсенето й на тялото на Озирис, нейният брат и съпруг. След това, тя се превръща в изображение на Хор, синът на Озирис, самият той символизиран от Слънцето, създателя на Сезоните и Бог на Времето; син на Изида, която била всемирната природа, а самият той – примитивна материя, неизчерпаем източник на живот, искра от несъздаден огън, универсално семе на всички същества. Сириус е и Хермес, Господарят на Обучението, чието име на гръцки е Меркурий.“

Фримасонството учи, че Ярката звезда е символ на божество, на въздесъщество (Създателят е навсякъде) и всезнание (Създателят вижда и знае всичко). Така Сириус представлява „свещеното място“, до което всички масони трябва да отидат: тя е източник на божествена сила и крайната цел на просветени. Тази концепция е често изобразявана в масонското изкуство.

Блаватска, Алис Бейли и теософията

Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.

Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.

„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)

Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.

„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.

Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)

Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант

През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О (Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.), е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.

Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.

„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)

„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“

Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята?

Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.

Сириус и популярната култура

Директните препратки към Сириус в популярната култура са твърде много, за да бъдат изброени (напр. вижте името и логото на най-известното сателитно радио в света). Един по-интересен обект за анализ са кодираните препратки към Сириус. Доста значими филми наистина прикриват такива (очевидно предназначени към онези, „които знаят“), където звездата играе ролята, която винаги е изпълнявала в Мистериите: на посвещаващ и божествен учител. Ето няколко примера:

Заключение:

От зората на цивилизациите до наши дни, от далечните африкански племена до големите столици на модерния свят, Сириус е била и все още е източник на живот. Въпреки несъразмерността на културите и различните епохи, едни и същи загадъчни характеристики са давани на Кучешката звезда, което ни кара да зададем въпроса: как е възможно всички тези нейни определения идеално да съвпадат?

Дали има един общ източник на тези митове за Сириус? Кучешката звезда е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за извор на знание и сила. Тези връзки са особено видими, когато се изследват ученията и символизма на тайните общества, които винаги са говорили за мистична връзка с това небесно тяло. Съществува ли тайна връзка между човешката еволюция и Сириус? Решаването на тази загадка би означавало разкриването на една от най-великите мистерии на човечеството.

Източник: secretarcana.com
Превод: Janthine
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“