Преход в холографската Вселена

Той тежи примерно три фунта (около 1,4 кг), но е така плътно опакован, че връзките в него са повече, отколкото звездите в известната ни Вселена. Ако нещо въобще може да се нарече магическо, то това е именно тази микровселена.

Той контролира едновременно толкова огромно количество и толкова разнообразни задачи, че оставя далече зад себе си и най-съвременните компютри. Той прави от светлината разпознаваеми картини и превежда звуковете в разпознаваем език. И в процеса на поразителната магическа трансформация превръща биологията в преживяване на ума.

Този вълшебник, разбира се, е вашият мозък. Но ние използваме съвсем мъничка порцийка от неговия огромен потенциал. Има различни причини за такова неоптимално използване, една от тях е нашето възпитание. Има и друга причина за това – физиологически мозъкът ни е разделен на две половини, в известен смисъл, имаме два мозъка, които възприемат света по различен начин.

При нормално ниво на функциониране има определена степен на координация между двете полукълба посредством дебела лента нервни влакна от централната част на мозъка, която позволява да мислим когнитивно и интуитивно едновременно. За това едновременно използване има и практически причини – при прехода в по-сложен свят е необходимо да развием по -голям интелект и творчески способности, за да се справяме с него.

През 80-те ме интересуваше изменението на състоянието на съзнанието за увеличаване на мозъчната активност и интелекта " ("Acoustic Brain Research", ABR), ("Mind Gymnastiks") и докато изследвах това, непрекъснато срещах съобщения за усещане за свързаност между човека и живота въобще, като че ли всички същества са свързани по някакъв неподлежащ на логично обяснение начин. Такива мистицистични откровения са описвани от дълбока древност, а научното им наименование е „Холографска Вселена”.

Помня необичайното й преживяване веднъж, когато бях на малко повече от двайсет и се разхождах в парка близо до нас. Здрачаваше се и ме бе обхванало чувство на дълбок покой, до днес не мога да си обясня, какво го беше предизвикало. Изкачвайки невисоката могила, видях под себе си реката от автомобили на улицата под мен. Бяха със запалени фарове, а в мрачината напомняха на движещи се новогодишни елхи.

Неочаквано можех да почувствам водачите по необясним начин – техните надежди, страсти, мечти и страхове. Много от тях пътуваха към къщи , прибирайки се от работа, някои се връщаха в пуст дом, други ги очакваше семейството. Сърцето ми се препълни от мощта на това възприятие и също така забелязах, че въздухът беше пълен с някакъв вид енергия. Тогава подобно приключение за мен беше нещо ново и нямах думи, за да го опиша. Но го усещах като любов.

Струваше ми се, че всеки атом в света вибрира любов и че по някакъв непонятен начин любовта се опитваше да достигне до всички нас, до всичко живо. Тя се носеше към мен, към непознатите в техните коли, към птиците на дърветата, дори към мишките в тревата и щурчетата, пеещи във вечерния здрач. Струва ми се, това продължи около два часа. А после усещането за Единение започна да се топи.

Тръгнах към къщи, все още в същото състояние на покой, от което започна всичко. Но умът ми започна да мърда: как може любовта да се намира в самите атоми на Вселената? Размишлявах за това, когато се приближих до много странно място. Оказах се, стоящ в тъмнината, под голям дъбов клон. Другата страна на дървото се къпеше в светлината на уличната лампа. Аз стоях в тъмнина, а светлината беше от другата страна. Това мигновение ми се стори много странно, като че ли мистическия свят се се срещнал за малко с този свят.

Когато пристъпих от тъмното към светлината, ясно чух глас, който ми каза: „Никога няма да можеш да се върнеш.” Бях поразен, огледах се, за да видя, кой стои до мен, защото гласът звучеше съвсем реално. Но нямаше никого. Мълчаливо поех към къщи.Ототогава разбрах, че тази странна всеобхватна любов е напълно реална.

Древните гърци са я наричали „агапе”, или божествена любов. Тя постоянно се излъчва от всички кътчета на Вселената и тече към всички създания. Имащите очи да я видат, я виждат. Имащите уши да я чуят, я чуват. Но повечето от нас никога не се потопяват в по-дълбоки състояния на съзнанието, където Любовта може да се възприема директно.

Така подробно обяснявам всичко, защото се намирам на проблемна територия- опитвам се да свържа нуката и мистиката. Аз вярвам, че един ден науката и мистиката напълно ще съвпаднат, но те имат толкова различни методи, че е нужен различен подход за финалния им синтез.

В книгата си „Холографската вселена „ Майкъл Талбот обсъжда научна основа на такъв тип мистическо откровение. Ако теорията е вярна, ние всички се явяваме части от гигантска холограма, незаменими късчета от космическата главоблъсканица. Нещо повече, доколкото по своята природа ние се явяваме холограми, целият Космос се намира вътре в нас. Изучаването на своето собствено съзнание довежда човека на космическо ниво на съществуване. Като чяст от цялото, ние сме Единни с целия живот и вътре в нас се намира целия Космос.

Струва ми се, че много мистически преживявания са свързани с изменено състояние на мозъка. Помня, когато преди много години започнах да правя електроенцефалограма на хора, слушащи "Wave Form". У много от тях възникваха мощни и необичайни преживявания, включващи усещане за безтегловност, движения в Космоса, и, разбира се, чувство за взаимносвързаност.

Това не беше толкова удивително, най-интересното беше, къде именно мозъкът проявява тези реакции. Това беше точката на темето на главата. Тази зона прояваваше масивно усливане на вибрация „тета” и това е зоната на коронната чакра. Тя е свързана с трансперсоналното, или, вселенското състояние на съзнанието. А реакцията е свързана с психологията и ценностите на човека – докато някои от хората пътешестваха из Вселената, други просто си почиваха дълбоко, а някои дори заспиваха.

Възприемането на холографската реалност или мистическата съпринадлежност (взаимосвързаност) е свързано с изменение на възприеманото пространство и време.

Медитиращите често говорят за усещането, че течението на времето се променя по време на техните вътрешни пътешествия. По време на дълбока медитация често възникват поразителни и необичайни възприятия. Едно от тях се отнася до нефизическите разумни същности, които някога биват наричани енергетически създания. В западната култура подобни неща се смятат за non-sense и в определен смисъл това е така – те наистина не се поддават на сензорно възприятие (non-sensory).

Те се възприемат чрез вътрешните чувства на съзнанието. Тези „необичайни” същности са напълно реални за аборигените ,например,а християните вярват в ангели –това също са енергетически същности.

Лично аз имам опит в общуването с такова количество ангели, че започнах да ги възприемам като нещо всекидневно. Може да ви се стори, че от холографската вселена или от усещането за Единение до невъплътените същности е далече. И разбира се, човек може да изпита тази взеимовръзка, без нито веднъж да се натъкне на такива създания.

Но именно такова енергетическо същество веднъж ми се яви в моята медитация и ми каза, че е възможно с помощта на звука да се ускори еволюцията на холографския мозък. Това същество се оказа акул- същество, известно в египетската алхимия като древно създание. Тези същества са невероятно високо развити и посетилият ме акул ме научи на нов начин за използване на звукови системи. Имайки опит при общуването с енергетически същности от разни традиции и култури, аз направих извода, че у някои от тях има безценна информация, кято те биха споделили с онзи, който е готов да ги слуша.

Другите тринадесет гласа на диска – това са група същества, с които работя вече няколко години. Те са известни като Хатори и това са майстори на звука и любовта. Когато за първи път се срещнах с тях по време на медитация, вече бях работил в областта на зувка десет години.

Но техните знания много превъзхождаха моите и те откриха пред мен хоризонти, които по-рано аз въобще не можех да си въобразя. През последните няколко години моята група учители достигна до тринадесет и другите гласове на диска – това са те, пеят чрез мен. Тези гласове създават сложни вълнови форми в мозъка. В резултат, в тези вълнови модели възникват невероятно сложни геометрични конструкции. Това, от където и да бъде погледнато, е сакрална геометрия в действие.

Ефектите от тези геометрични конструкции са многоизмерни - тоест, възниква достъп до няколко измерения на съзнанието едновременно. Представете си, че усещате в главата си постоянно вибриращото поле на саккралната геометрия.

Понякога усещате кръг светлина, или други геометрични форми. Всяка точка на геометричната фигура издава звук. Когато тези звуци се включат, съответстващите им области на мозъка се активизират по съвършенно необичаен начин. Като допълнение, възникват сложни видения, които като че ли плуват из главата. Тези видения възникват от собствения вътрешен свят на човека и се явяват естествено проявление на мултиизмерното съзнание.

Аз смятам, че развитието на мултиизмерното съзнание е една от нашите следващи еволюционни стъпки и тя може да бъде предизвикана самостоятелно. Тоест, не е нужно да чакаме някой друг да развие тази способност, ние можем да постигнем това самостоятелно. Имаме и причина да направим това – развиването на мултиизмерно съзнание повишава интелекта и творческите способности.

В повече „езотерически” области, развитието на многоизмерността позволява на човека да наблюдава няколко състояния на съзнанието едновременно, а многоизмерното съзнание е способно много по-ефективно да получава и използва езотерическите знания.
·
Понякога наричат многоизмерното съзнание „холографска вселена” и порталът към тази Вселена се намира във вашия мозък. През тази врата вие може да посещавате светове и да получавате откровения, които по-рано са и се стрували невероятниц Нещо повече, поекспериментирайки половин година с тази програма, аз съм убеден, че тя ще стане безценен ивструмент за този, който търси достъпа до невероятния потенциал на мозъка.”

========================================
Източник: "Преход в холографската Вселена",
Автор: Том Кениън