Когато бързаме във Времето

Всеки ход в причинно-следствената връзка е затваряне на една врата и отваряне на безкрайно множество други. При всички случаи обаче се отваря поне една врата, защото процеса на Сътворяването е непрекъснат.

Всички грешки произтичат не толкова от избора на подходящата врата, колкото от илюзията, че няма време да го направим. Да сбъркаш в избора, означава да не го направиш в настоящия момент, а в някакво протичане на времето.

Времето е това, което ни държи в послушно робство. Но и когато живеем в него, имаме възможност да го използваме различно Не всеки миг от него е наистина действащ за нас и не е възможно да бъде така в това измерение.

Но миговете са ни полезни, за да можем да направим правилния избор, когато дойде нашия ред. На някои хора сега не им достига времето и се чудят...Ако те просто са влезли по-дълбоко в творчеството на Духа възможностите им за действие в настоящия момент са се увеличили.

За останалите хора се оказва, че чувството им за време е основния им подтик, но и най-голямата причина да бъркат. Физиологичното протичане на човешкият живот се явява стена, зад която не можем да отстъпим.

Бързаме, защото смятаме,че живота ни минава, докато реално ние стоим на едно място, а Хологпамата на Вселената се движи.Така стигаме до „основното правило на чакането“, което гласи, че за да можем да го правим във физиологичното ни време трябва да разполагаме с основни средства за препитание и открито самочувстие.

Робството ни във времето е позволило да бъдем оковани в капана на вещите. Нашите баби и дядавци са се хранили здравословно само с няколко неща, имали са дрешки за работа и за премяна, легло и шкаф за всички останали дребни веща. Били са обаче в равновесие с околния свят и природата и почти им е омръзвало да живеят.

Аз живея на една от столичните транспортни артерии. От ранна сутрин колите свистят и бързат сякаш вълната на Апокалипсиса наистина ги гони. Тези хора не виждат нищо около себе си, но не бързат за насъщния. Те преследват желанията на празния комфорт,който скоро също се изчерпва и тогава ходят често в едни лъскави къщи да браят някакви хартийки на други хора.

Те не знаят, че душата им пътува в илюзията на времето „за да може да гледа“ И за да се радва на възможността , че в удобния момент ще познае ,това което си е харесала. Това имат предвид мъдреците казвайки ,че "Бог ни е пратил на Земята да се радваме и да сме щастливи". Но не е същото като да направиш голяма салата , да сложиш ракията, а после пържолата и да завършиш със стандартния секс със съпругата.

Какво значи да се покажеш?

Това означава да бъдеш енергийно открит, при което имаш оптималните възможности за ходове в причинно-следствените връзки. Ако стоим затворени в четири стени трудно ще “ни посрещне "материалния свят на Вселената.

Тези , които мното бързат просто се лишават от възможността да видят това , коети идва или минава край тях. Те са обсебени от една илюзорна цел и са затворили истинския простор на желанията си. Енергийното отваряне и мобилността обаче да друга , много дълга тема за разговор.

Пуснато на: Пет Сеп 30, 2011 4:20 pm Заглавие :

А по какво да разберем кога е настъпил подходящият момент? А ако сме го изпуснали и все пак направим грешка, има ли след това подходящ момент за „поправяне“ на тази грешка или просто идват други ситуации, които изискват да бъдат взети съответните за тях решения и така предишните изпуснати моменти нямат никаво значение повече?

Пуснато на: Пет Сеп 30, 2011 7:00 pm Заглавие :

Ти сама си отговаряш на въпроса с втория въпрос Smile