НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Съб Ное 23, 2024 11:10 pm Вижте мненията без отговор
Вече си съвършен и цялостен точно сега
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Дек 08, 2011 9:34 pm
МнениеЗаглавие : Вече си съвършен и цялостен точно сега
Отговорете с цитат

КОГАТО ВНИКВАШ В СЕГАШНИЯ МОМЕНТ, НЕ ТЪРСИ СЕБЕ СИ В РАЗУМА

Чувствам, че преди да успея да се приближа до пълната осъзнатост или духовното просветление, ми е повече от нужно да знам, как работи разумът ми.

Това е ненужно. Проблемите на разума не се решават на ниво разум. Разбереш ли, в какво се състоят основните нарушения, ще ти се проясни, че повече няма нещо, което трябва да знаеш или разбираш. Изследването на усложнената работа на разума може да те направи добър психолог, но няма да те изведе от пределите му, както за добрата организация на здравия ум и формирането на нормалната психика не е достатъчно да се изучи лудостта и безумието. Ти вече си постигнал основната механика на неосъзнатото състояние – отъждествяването с разума, създаващо лъжливото АЗ, егото като заместител на истинското ти АЗ, чиито корени са в Същността. Ти се оприличаваш на отсечено клонче от лоза, както се е изразил Исус.

Потребностите на егото са безкрайни. То се чувства уязвимо и под заплаха, поради което живее в състояние на страх и нужда. Разбереш ли веднъж, как работят основните нарушения, повече няма да ти е необходимо да изследваш безчислените им прояви и да ги превръщаш в лабиринт от лични проблеми.

Егото, разбира се, много обича да прави това. То винаги търси, къде да се прикрепи, за да засвидетелства, защити и засили илюзорната значимост на собственото АЗ и то винаги с голяма готовност те влече към проблемите ти. Ето защо при толкова много хора, основно усещането за собствения им АЗ е свързано с проблемите им. Последното нещо, което егото иска да направи при появата на проблемите, е да се освободи от тях, защото това значи загуба на собственото АЗ. Ето как безсъзнателното его внася огромния си дял за продължаването на болките и страданията.

Затова разбереш ли, че коренът на неосъзнатостта е в отъждествяването на себе си с разума ти, който включва в себе си и емоциите, естествено, ще излезеш от пределите му. Ще станеш присъстващ. Когато присъстваш, можеш да позволиш на разума си да бъде такъв, какъвто е, без да попадаш в мрежите му. Сам по себе си разумът не е дисфункционален. Той е великолепен инструмент. Нарушенията идват, когато търсиш себе си в него, и когато грешно приемаш егото за това кой си ти. Тогава разумът става егоистичен и подменя през себе си живота ти.



ПРИКЛЮЧВАМЕ С ИЛЮЗИИТЕ НА ВРЕМЕТО

Излиза, че е изцяло невъзможно да разединиш себе си от разума си. Всички ние сме потопени в него. Как рибата да се научи да лети? Ето ключът – изключи илюзията на времето. Времето и разумът са неразделни. Махни времето от съзнанието си и то ще спре, докато не решиш отново да се възползваш от него.

Да се отъждествяваш с разума си, значи да се подлъжеш в капана на времето, т.е. ще бъдеш принуден да живееш живота си изцяло през паметта и очакванията си. Това поражда безкрайна загриженост и разтваряне в миналото и бъдещето, а също и формира нежеланието да почиташ настоящия момент и да си му благодарен, както и нежеланието ти да му позволиш да бъде. Принудата идва от това, че миналото ти дава отъждествяване, а бъдещето подхранва надеждата ти за спасение, за пълната ти реализация във всяка форма.

Но как да съществуваме в този свят, без чувството за време? Нали тогава ще изчезнат целите, към които да се стремим. Дори мога да не разбера, кой съм аз, и защо точно миналото ме прави такъв, какъвто съм днес. Предполагам, че времето е нещо много скъпо и любимо и трябва да се научим да го използваме мъдро, без да го пилеем напразно.

Времето не винаги е скъпо и любимо, защото времето е илюзия. Това, което ти възприемаш за скъпоценност, не е времето, а една единствена точка, намираща се извън времето – моментът СЕГА. Той е истинската скъпоценност. Колкото повече си съсредоточен във времето, в миналото и бъдещето, толкова повече изпускаш момента СЕГА, а той е най-скъпоценното от всичко съществуващо. Защо е най-скъпоценният?

Първо, защото съществува само той. И това е всичко, което има. Вечно присъстващо е само пространството, в което се развива целият ти живот и само този фактор си остава константа. Животът се случва сега. Никога не е имало и няма да има време, в което животът ти да не протича в момента СЕГА. Второ, този момент е единствената точка, способна да прекъсне ограниченията и да те изнесе извън пределите на разума. Това е единствената точка за достъп във извънвремевото и без форма царство на Същността.



НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА ИЗВЪН МОМЕНТА СЕГА

Нима миналото и бъдещото не са толкова реални, понякога дори по-реални от настоящето? А и освен това, нали миналото обуславя това, което сме, както определя и това, как възприемаме себе си и как се държим в настоящото. Бъдещите ни цели пък определят това, какви действия извършваме в настоящето.

Ти все още не си уловил същността на това, за което говоря, защото се опитваш да го разбереш ментално. Разумът няма да ти помогне за това. Само ти го можеш. Затова просто слушай. Някога усещал ли си, правил ли си, мислил ли си или да си чувствал нещо извън момента Сега? Мислиш ли, че когато и да е, ще можеш да го правиш? Може ли нещо да се случи или бъде извън границите на момента СЕГА? Отговорът е очевиден, нали?

Нищо не е ставало в миналото – всичко се е случвало в момента СЕГА.

Нищо няма да стане в бъдещето – всичко ще стане в момента СЕГА.

Това, което си мислиш като минало, е само следа на паметта, пазена в съзнанието след като е отминал момента СЕГА. Когато си спомняш за миналото, всъщност реактивираш следите в паметта си – сега ти правиш точно това. Бъдещето е въображаем момент СЕГА, проекция на разума. Когато бъдещето дойде, ти вече действаш в момента СЕГА. Когато мислиш за бъдещето, ти го правиш СЕГА. Изцяло е очевидно, че миналото и бъдещето нямат собствена реалност, те могат само да отразят светлината на Слънцето, но те са слабо отражение на светлината, силата и реалността на вечното присъствие. Тяхната реалност е взета от момента СЕГА.

Същността на това, за което говоря тук, не се постига с ум. В момента, когато ти го обхващаш, съзнанието ти прави придвижване от разума към Същността, от времето към присъствието. Внезапно всичко започва да се усеща живо, излъчващо енергия и живот.


КЛЮЧЪТ ЗА ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Понякога в извънредни и заплашващи живота ситуации излизането на съзнанието от времето в присъствието става естествено. Личностните качества, имащи минало и бъдеще, отстъпват и се заменят от състояние на интензивно осъзнато присъствие, безмерно спокойствие и височайша бдителност едновременно. Когато се изисква отговор, то той възниква от това състояние на съзнанието.

Причината някои хора да обичат опасните увлечения като алпинизъм, рали и др.подобни, дори и да не го осъзнават е, че всичко това ги тласка точно в момента СЕГА, в това наситено живо състояние, което е освободено от времето, проблемите, мислите, товара на личните качества. Ако и за секунда се подхлъзнеш и излезеш от това състояние на присъствие в момента, това може да означава гибел. За съжаление, за да пребивават в това състояние те попадат в зависимостта от конкретния вид дейност. Но не е задължително да се катериш по северния склон на Айгер. Можеш да влезеш в това състояние точно сега.

От древността духовните учители от всички традиции са посочвали момента СЕГА като ключ към духовното измерение. Въпреки това всичко си остава в тайна, както и преди. Определено на това не са ни учили нито в църквите, нито в храмовете. В църквата можеш да чуеш цитати от Евангелието, подобни на този „мисли за сегашния ден, тъй като утрешният сам ще се погрижи за себе си”, или „нито един от тези, които работят, но се оглеждат назад, не стават за Царството Божие”. Може пък да чуеш пасажи за прекрасни цветя, които не се грижат за текущия ден, но живеят непринудено във извънвремевия момент СЕГА с щедрата грижа и милост Божия. Не е постигната дълбочината и радикалната природа на тези учения. Изглежда никой не разбира това, че му е предначертано да е жив, за да предизвика дълбока вътрешна трансформация, чиято причина е самият той.

Същността на Дзен е да минаваш по острието на бръснача СЕГА – да си абсолютен, в пълно и съвършено присъствие, където никакъв проблем и страдание, нищо от това, което не си в същността си, няма да има възможност да оживее в теб. При отсъствие на времето, в момента СЕГА, всичките ти проблеми се разтварят. Страданието е нужно на времето – то не може да живее в момента СЕГА.

Великият Дзен учител Ринцаи, за да отвлече вниманието на учениците си от времето, често е вдигал показалеца с въпроса „Какво отсъства в момента?”. Много силен въпрос, изискващ отговор извън нивото на разума. Измислен е специално да те потопи още повече в момента СЕГА. Подобен въпрос, въплътен в традициите на Дзен, звучи така: „Ако не сега, то кога?”



ПРИДОБИВАНЕ НА ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА МОМЕНТА СЕГА

Само преди миг, когато говорихте за вечното настояще и нереалното минало и бъдеще, забелязах, че гледам навън към дървото зад прозореца. И преди съм го виждал не един път, но този път беше различно. Външното възприемане не се промени много, но цветовете станаха като че ли по-ярки и започнаха да вибрират повече. Този път, СЕГА, се прибави и друго измерение. Трудно е да се обясни.

Не знам как, но съзнавах нещо невидимо и това, което чувствах, беше същността на това дърво, неговият вътрешен дух, ако щете. Така станах част от него. Сега разбрах, че преди не съм виждал истинската същност на дървото, а плоският му и мъртъв образ. СЕГА, когато гледам това дърво, все още присъства част от това осъзнаване, но чувствам, че ми се изплъзва. Някак си усещането вече отслабва, отмира и отива в миналото. Може ли нещо такова някога да се случи и да се увеличи, да не е отминаващо мимолетно впечатление?

За момент ти си се освободил от времето. Бил си в истинския момент и затова си възприемал дървото не през екрана на разума си. Осъзнаването на Същността е станало част от възприемането ти. Заедно с извънвремевото измерение идва друг род знание, което не убива духът, намиращ се във всяко творение и всяка вещ. Знанието, което не нарушава святостта и тайнството на живота, но съвместява дълбоката любов и почтителното благоговение пред всичко, което е. Знанието, за което разумът не знае нищо.

Разумът не може да знае това дърво. Разумът може да разполага само с факти или данни за това дърво. Разумът ми не може да те познава, той разполага само с етикети, съждения, факти и мнения за тебе. Само Същността те познава изцяло и всеобхватно.

За разума ти това, което е в негово разпореждане, има определено място. Това място е царството на ежедневния практически живот. Когато във всички аспекти на живота ти /вкл. взаимоотношенията с другите, а също и с природата/ разумът вземе връх, тогава се превръща в чудовищен паразит, способен дори, ако го следваш, да ликвидира живота на планетата, като в крайна сметка ликвидира самия себе си чрез унищожаването на истинския стопанин.

Ти преживя мига, в който извънвремието трансформира възприятията ти. Но само едно усещане е недостатъчно, колкото и прекрасно, дълбоко и проникновено да е. Това, което е необходимо, и което разглеждаме тук е устойчивото постоянно напредване на съзнанието.

Затова разчупи стария си стереотип на отричане момента СЕГА, а също и стереотипа на съпротивление на настоящия момент. Винаги, когато няма нужда от това, дръпни вниманието си от миналото и бъдещето и направи това практика в живота си. Прекрачи границата на времевото измерение в ежедневието си колкото може повече. Ако ти е трудно веднага да влезеш в момента СЕГА, то започни с наблюдение на обичайния стремеж на разума си, да се изплъзва от настоящия момент.

Ще видиш и откриеш, че бъдещето като правило, ти се представя или по-добро, или по-лошо от настоящето. Ако въображаемото бъдеще е по-добро, тогава се ражда надеждата и приятното очакване или подем. Ако е по-лошо, нараства тревогата и безпокойството. И едното и другото е илюзия. Чрез самонаблюдаването в живота ти автоматично ще идва все повече настоящето. Именно в този момент, когато ти разбираш, че не присъстваш, всъщност си там. Придобиеш ли способността да наблюдаваш разума си, ще престанеш да попадаш в капана му. В този случай се появява още един фактор, нещо такова, което не идва от разума – свидетелстващото присъствие.

Бъди в състояние на присъствие като часови на разума си, като страж на мислите и емоциите си, като свидетел на реакциите си в различните ситуации. Проявявай интерес не само към реакциите си, а също и към ситуациите или индивидите, които те карат да реагираш. Забележи, колко често вниманието ти е в миналото или в бъдещето. Не съди и не анализирай това, което виждаш. Проследи мислите, почувствай емоциите, наблюдавай реакциите. Не създавай от тях линеен проблем. Тогава ще чувстваш нещо много по-силно от нещата, които наблюдаваш и това е спокойствието, самонаблюдаващото се присъствие извън границите на разума ти, безмълвния свидетел.

Дълбокото присъствие е изцяло необходимо, когато познатите ситуации предизвикват в теб емоционално нажежени реакции – когато примерно представата ти за себе си е под заплаха, когато на живота ти е хвърлена ръкавицата и това активира страховете ти, когато всичко е наопаки, или когато емоционалният комплекс изплува от миналото пред теб. В такива случаи тенденцията е да станеш неосъзнат. Реакцията или емоцията те завладява и ти ставаш/отъждествяваш се със самата нея. Действаш така, както тя ти заповядва. Оправдаваш се, нападаш, изкарваш другите криви, защитаваш се, при положение, че ти не си това, че всичко това е реакционен модел, шаблон, това е разумът ти, действащ в обичайния си режим на оцеляване.

Отъждествяването с разума му дава енергия, а наблюдаването на това – му отнема енергията. Отъждествяването с разума създава повече време, наблюдението над разума отваря извънвремевото измерение. Енергията, взета от разума, се насочва към сегашния момент. Дори веднъж почувствал, какво е да си присъстващ, ще ти е много по-леко да прекрачиш измерението на времето и да потънеш в момента СЕГА, тъй като за постигането на практически резултати не се изисква време. Това не намалява способността ти да използваш времето – миналото или бъдещето, не те лишава от възможността да се обръщаш към него практически, когато ти потрябва. Също така и не отслабва способността ти да използваш разума си – практически тя се усилва. Когато действително ползваш разума си, той ще стане само по-остър и много по-фокусиран.


Откъс от книгата на Екхарт Толе "Живей СЕГА"


Превод: Анита
Източници: moirost.narod.ru
waytosoul.ru
yosif.net



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov