Бъди собствения си вътрешен водач

Това съзнание е пътеводният дух на всеки. Бъдете това съзнание.

Преди всичко, вие имате в себе си собствен водач, но не го използвате. И толкова дълго не сте го използвали през многото животи, че може и дори да не осъзнавате, че вътре във вас има водач, наставник. Четох книгите на Кастанеда. Неговият учител Дон Хуан му предлага прекрасен експеримент за изпълнение. Това е един от най-старите експерименти. В тъмната нощ, на опасна пътечка, виеща се по хълмовете, без светлина, учителят на Кастанеда казал: „Просто вярвай на вътрешния си водач и бягай”.

Било е опасно – пътечката непозната и виеща се по хълма, минавала сред дървета, храсти, в близост до пропаст. Можел е да падне всеки един момент. Дори и при дневна светлина се е налагало голяма бдителност при преминаването по тази пътечка, а през нощта всичко е в тъмнина. Той нищо не виждал, но учителят му казал „не върви, а бягай”. Той не повярвал на ушите си – та това си е самоубийство. Не се осмелил, но учителят му побягнал. Бягал като диво животно и правейки кръг се върнал назад. Кастанеда не разбирал, как въобще е успял.

Не само, че бягал в тъмнината, но всеки път идвал точно към него така, че да може да го види в тъмнината. Тогава Кастанеда малко по малко набрал смелост. След като този стар човек може да прави това, защо и той да не може? Постарал се и постепенно почувствал, че стига до вътрешната си светлина. Точно тогава побягнал. Вие сте самите себе си, само, когато преставате да мислите. В този момент се проявява вътрешното ви битие. Ако не мислите, тогава всичко е наред – все едно работи вътрешният ви водач, вътрешният ви наставник. Разумът ви направлява неправилно. А най неправилното му наставление е да не вярвате да вътрешния си водач.

Преди всичко, трябва да убедите разума си, дори и вътрешният ви водач да казва, че трябва да вървите напред, а така пропускате възможностите си. Идват мигове, които можете да използвате или да пропуснете. Интелектът иска време и докато размисляте, пропускате момента. Животът не чака. Трябва да се живее моментално. Трябва да сте настоящи войни, както казват в дзен, защото докато се сражавате с меча си насред полето, не мислите. Трябва да се движите без обмисляне.

Учителите в дзен са използвали мечът като техника за медитация и в Япония се казва, че ако се сражават мечовете на два дзен учителя, две медитиращи личности, край не може да има. Нито един от тях не може да претърпи поражение и нито единият не може да победи, тъй като и двамата не мислят. Не те държат мечовете си, а вътрешните им наставници, които не мислят, но знаят предварително всяка стъпка на другия. Вие не можете да мислите за атаката, тъй като за това няма време.

Противникът ви се цели в сърцето ви и за миг то ще бъде пронизано. И няма време да се мисли за това, нито какво да се прави. Самата поява на противниковата мисъл „пронижи” е съпроводена едновременно от вашата „отрази”, а само тогава можете да се отбранявате. Иначе повече няма да ви има. Затова те обучават на бой с мечове като медитация и казват „Бъди всеки миг с вътрешния си наставник, не мисли. Позволи на вътрешното същество да действа, каквото и да се случи. Не позволявай на ума да се намесва”.

Ние дотолкова сме свикнали да работим с умовете си, че това е невероятно трудно. Училищата, колежите, университетите ни, цялата ни цивилизация и култура обучават главите ни. Загубили сме контакта си с вътрешния водач, с вътрешния наставник. Всеки от нас се ражда с вътрешен наставник, но не му позволява да действа. Той почти е парализиран, но можете да го съживите.

Тази сутра е предназначена за съживяването на този вътрешен наставник. Това съзнание е пътеводният дух на всеки. Бъдете това съзнание и не мислете с главата. Изобщо не мислете, а просто се движете. Изпитайте това в някои ситуации. Ще ви е трудно, тъй като по стар навик ще почнете да мислите, но трябва да сте нащрек – да не мислите, но вътрешно да чувствате, какво ви идва на ум. Много пъти ще се бъркате, тъй като няма да знаете дали това е от вътрешния ви наставник или от ума.

Но скоро ще различавате тези две усещания. Ако нещо идва отвътре, то се издига от пъпа нагоре. И можете да почувствате тази енергия, тази топлина, която тръгва от пъпа нагоре. Когато умът ви мисли, всичко отначало е на повърхността, в главата, а след това се спуска надолу. Решава ли той нещо, това ви кара да слезете надолу. А когато решава вътрешният ви наставник, тогава във вас нещо подобно на мехурчета се издига нагоре. Тръгвайки от сърцевината на съществото ви, то се насочва към ума ви, който го приема, но то не изхожда от ума.

То идва отвъд пределите на ума, поради което умът се страхува от него. За разума това не е надеждно, защото няма доказателства и не следва логика, а просто се издига като мехурчета нагоре. Изпитайте го в определени ситуации. Примерно сте загубили пътечката в гората. Не мислете – просто затворете очи, седнете, медитирайте и не мислете, и без това е безполезно, защото не знаете. Но мисленето е навик и вие продължавате да мислите дори в моментите, когато от това няма как да излезе нещо.

Може да се мисли само за това, което вече е известно. Заблудили сте се в гората, нямате карта и няма кого да попитате. Какво трябва да му мислите? Но вие продължавате да мислите. Това мислене ще си е просто страх, а не логика. А колкото повече се вълнувате, толкова повече заглушавате вътрешния си наставник. Не се вълнувайте. Седнете под дървото и позволете на мислите да се оттеглят настрани и да изчезнат.

Просто чакайте, не мислете. Не създавайте проблем, просто чакайте. И когато почувствате, че е дошъл момента на немисленето, тогава станете и тръгнете. Накъдето и да ви насочи тялото ви, следвайте го и просто бъдете свидетели. Не се намесвайте. Изгубената пътечка ще се намери много лесно, при едно-единствено условие – да не позволявате на ума ви да се намесва. Подобни безсъзнателни неща са се случвали много пъти.

Великите учени казват, че важните открития не се правят с ума. То винаги е от вътрешния наставник. Мадам Кюри се е опитвала упорито да реши един математически проблем. Правила е всичко възможно, на което е била способна и се е стигнало до пренасищане. Работила е неуморно седмици, но полза нямало. Тя почувствала, че почти губи разсъдъка си. Нито един от пътищата не водил до решението. Една нощ напълно обезсилена тя легнала и заспала. Тогава подобно на мехурче, решението се издигнало.

Толкова била заинтересована от това решение, че веднага станала и незабавно записала заключението, тъй като в съня липсвал целия процес. След това почти веднага заспала. На сутринта се учудила – решението било правилно, но нямала и идея, как е получено. Липсвал процеса, липсвал метод. Тогава тя се опитала да открие този процес, защото било много по-лесно, като имаш заключението, да възпроизведеш процеса. Благодарение на този сън тя получила Нобелова награда и въпреки това тя винаги се е учудвала, как е възможно да се случи това.

Когато умът ви е опустошен и не е способен да прави нищо, той просто отстъпва. В момента на отстъплението му, вътрешния наставник може да подскаже и даде разковничето. Италианецът Голджи получава Нобелова награда за откритието си относно вътрешния строеж на човешката клетка, който вижда насън. След като се събудил веднага нарисувал видяното в съня, но и той не можел да повярва, че възможно толкова лесно да се случи, поради което продължил да работи още много години. Крайната му равносметка била, че сънят е правилен.

При мадам Кюри се случило така, че решила сама да изпита вмешателството на вътрешния наставник. Възникнела ли костелива задача, която се стремяла да реши, тя просто лягала да спи. Но и добрият сън не й помогнал и това я е озадачило. Нужно било преди това, дотолкова да се изтощи интелекта, че на празна глава да се издигне мехурчето с решението. Иначе умът продължава да работи и в съня. Това е причината днес учените да казват, че всички велики открития са интуитивни, а не интелектуални. Ето какво се има предвид под вътрешен наставник. Това съзнание е пътеводният дух на всеки. Бъдете това съзнание.

Той също има вътрешен наставник и е способен да чувства вашия вътрешен наставник, тъй като и двата са на еднаква дължина на вълната, с еднаква настройка, в едно и също измерение. Ако аз съм открил вътрешния си наставник, ще мога да усетя и вашия. Имате ли контакт с вътрешния си наставник, повече нямате нужда от учители. Така можете да напредвате сами. Така, че единственото, което може да направи учителят ви, е да ви доведе от разума до интуицията, от ума с аргументите му до доверието във вътрешния ви наставник. Това се отнася не само до хората, но и до животните, птиците, дърветата, до всичко.

Много нови загадъчни явления говорят за съществуването на вътрешен наставник. Примерно сьомгата умира веднага след като излюпи хайвера. След това самецът опложда хайвера и също умира. Бъдещите рибки остават сами – без майка и баща, и когато се излюпват няма кой да ги води. Въпреки това те се връщат по същия този дълъг път, по който са дошли родителите им, за да хвърлят хайвера. И това се повтаря от поколение в поколение – между децата и родителите им липсва връзката, но някак си децата знаят, какво да правят.

И нищо не може да ги отклони от пътя им, въпреки, че е имало опити за това – те винаги стигат до източника си. В Съветска Русия са правени опити с котки, мишки и други дребни животинки. Отвеждат малките котета отвъд морето, далеч от майката. С научни прибори изследват, какво се случва в главата й, когато убиват едно от котета. Майката веднага осъзнава това – пулсът й се повишил веднага след като умира котето й, станала неспокойна и развълнувана. Приборът показал, че тя изпитва силна болка. След като се нормализирало всичко, отново убиват нейно котенце и отново промяна.

Това се случвало до последното й котенце – тя реагирала на момента. Съветските учени си обясняват това с наличието на вътрешен чувствителен център, който е свързан с дечицата й, където и да са те. Тя има постоянна телепатична връзка с тях. Но жената-майка не усеща това толкова силно, което озадачава. Би трябвало да е обратно, тъй като се смята за по-висш разум, но не е така заради парализирането на вътрешния наставник чрез действието на ума. Затова всеки път, когато ситуацията ви озадачава и не намирате изход от нея, не мислете – просто бъдете в състоянието на дълбоко немислене и позволете на вътрешния ви водач да ви води.

Първоначално ще се изплашите, заради лъжливото чувство на безопасност, което дава ума, но след като всеки път стигате до правилното заключение, ще съберете смелост, за да се доверявате на наставника си изцяло. Това доверие аз наричам вяра. Тази вяра наистина е свързана с Божественото. Разумът е част от него и тогава вие вярвате в себе си. В такъв момент навлезете дълбоко в себе си, до душата на самата Вселена.

Вътрешният ви наставник е част от божественото провидение. Когато го следвате, вие следвате божественото, когато следвате себе си, усложнявате всичко и не знаете, какво правите. Може и да си мислите, че сте много мъдри, но това не е така. Мъдростта изхожда от сърцето, а не от интелекта. Мъдростта е в дълбините на съществото ви, а не в главата. Следвайте битието, където и да ви води. Дори и да е в огъня, това ще е вашето израстване. Вие се издигате чрез тази опасност и ставате зрели. Дори вътрешният ви наставник да ви води към смъртта, вървете – това е пътя ви. Следвайте го и му се доверявайте, бъдете винаги с него.

Превод: Анита
Източник: soznan.dyndns.org
yosif.net