Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Яну 22, 2009 3:20 pm
Заглавие : Какво трябва да даваме на другите?!
|
|
|
Материала, който качи Кати в раздела за кармата, събуди едни малко по-особени размисли у мен!
Все пак свърши някаква работа ...
Размислите ми са свързани със следното: какво трябва да даваме на хората?!
По този повод ще цитирам други едни размисли на Свами Шивананда:
Високо по вълните
"Служи, обичай и давай.
Преживяваш от това, което печелиш,
но живота ти представлява това, което даваш.
Винаги давай, давай, давай.
Това е тайната на божествения живот.
Който практикува тези предписания, може да преживява трудни
времена и лоши дни, осветлен от божественото сияние.
Правете другите наистина щастливи,
както се стремите да направите себе си щастливи.
Кажете добра дума. Усмихнете се насърчително. Направете добро дело.
Изтрийте сълзите на някой, който страда.
Отстранете пречките по нечий път. Ще почувствате огромна радост.
Почитайте бедните, потиснатите и угнетените. Това са вашите първи богове.
Обичайте всички.
Любовта трепти под формата на служене, даване, милосърдие и великодушие.
Състраданието е активно човеколюбие. То е позитивен израз на любовта. Ненараняването е пасивен израз на любовта.
Просто доброта не е достатъчна.
Активната или позитивна доброта е съществена за духовния напредък.
Човек, който се стреми към това би трябвало винаги да върши добри дела."
Свами Шивананда
Когато говорим за даване обикновенте хора разбират предимно даването под формата на някаква материална облага, но това дале-далеч не е така, което не означава, че и даването на материални блага не дава радост и спокойствие в живота.
Давай според ситуацията и според наличността на това с което разполагаш и, от което се нуждае страдащия. Давай му според нуждите, не му давай повече от необходимото.
Но никога не му давай онова, което ще му навреди, и от което той ще изпита удоволствие. Това вече е порок и вреда на ближния.
Не му давай само, защото имаш гузна съвест - по пронцип. Не му давай само и само да удовлетвориш твоето жадно Его.
Оставям на вас да продължите темата и да изкажете мненията си относно ДАВАНЕТО ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Чет Яну 22, 2009 11:28 pm
Заглавие :
|
|
|
Хубав въпрос и хубава тема !
Често съм се питала какво трябва да дам на човека до себе си ,за да бъде щастлив ? Какво да дам на
семейството ми ,на приятелите ми ? Та те искат и обичат с очите си ... какво да им дам тогава ?
Навремето ми казваха "Давай това ,което искаш да получиш" ,сега обаче като се замисля пак стигаме
до получването ,а даването е само начина да получим това ,което искаме ... следите ли ми логиката?
Не е ли вид манипулация ?
Не съм се научила да давам ... ей така ... или ако съм давала без да искам нищо ,не съм го разбрала,
не съм го запомнила!
Ти спомена в една тема тук : "Едно семе расте там, където има благодатна почва за него."
и все си мисля ,че до като има и виждаме смисъл би трябвало да даваме!
Какво обаче е това ,което можем да им дадем без да погалим егото им ?Почти всички около мен са такива
самовлюбени егоцентрици ,че ако им дам нещо без да им повдигна самочувствието те някак си няма да го
оценят!Не говоря за материални неща ...
Наистина си задавам въпроса и не мога да стигна до отговора ! |
|
_________________ |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Яну 23, 2009 3:26 pm
Заглавие :
|
|
|
По същият начин, си задавам и аз най-различни въпросчета Диди, и почти същите вълнения ме терзаят и мен.
И между временно се сещам, че има и други едни две поговорки или мъдрости, наречи ги както искаш.
"Давай с мярка всекиму." и ...
"Даром дадено, даром се дава."
Ха сега пък да видим за що иде реч и кой как си ги разбира тези нещица ...
Кой както му е удобно, нали?!
Та да си дойда на думата ...
Трябва ли да има изобщо мярка в даването и каква е тя - ако има?!
Ще дам примери ... Ако на един лаком човек му даваш вкусно приготвена гостба толкова, че да преяде окончателно, то той може и да умре от преяждане. Значи мярката е според нуждата за момента на нуждаещият се. Тя не трябва да бъде съобразявана нито с неговата алчност, нито с неговата лакомия. И тя не трябва да надхвърля нужното по никакъв начин, защото определно вместо да изпишем вежди, ще извадим очи.
В противен случай се поражда един порочен кармичен кръг.
Защо?!
Когато даваш нещо някому не бива да съжаляваш за даденото от теб, т.е. трябва да си готов за саможертва, а не след като си дал необходимото и нужното, да се възприемаш като измамен и да се изживяваш като жертва. Това определено вече не е правилно и съответно създава карма и в двете посоки.
Премереното дадено пък от своя страна не създава условия за създаване на порок, т.е. като дадеш повече ти учиш другия чрез поощрение, че нещата могат да се постигат и получават безвъзмездно. Така съответният индивид, който получава нещото се научава, че може да получава всичко наготово и спира да полага необходимите усилия и труд, чрез които да се сдобива с лични блага.
И ето ти я ... кармата.
Да се спрем на втората мъдрост: "Даром дадено, даром се дава."
Като начало трябва да се констатира кое нещо е дадено даром и кое не е.
Най-често тази поговорка се използва по адрес на ясновидци, магове, баячки, гледачки и всякакъв род феномени и "феномени".
Тук нещата се разделят веднага в две посоки - на феномени и "феномени"
Т.е. истниските феномени и тези, които ги имитират, тези които са измамници, шарлатани и най-различни мошеници от този род.
Та ... дарбата била даром дадена.
Забравете! Дарба няма!!!!!!!!!!!!!
Има определени дадености в житейския път на човешката съдба присъщи на всеки един човек. Така наречената "дарба" е изкълчено понятие на неразбиращи хора, които отдавна са забравили на какво е способен по принцип всеки един човек в това направление.
Всеки е носител на съответни потенции изразяващи се в най-различни умения както в духовен план, така и във физически.
Всеки един от нас е ясновидец, маг, и т.н. прозвища окултни още по изкълчени като определения ... като " гледанки" да реч'ем. Това е най-новият термин в областта на ясновидските способности! Какъв ужас и какво безумие?! Само изключително ограничен мозък може да измисли подобно несъответствие ....
Всеки един от нас е носител на най-различни проявени и непроявени феномени. И тези, които биват проявени биват наричани "дарба".
Но това, че има проявени феномени от даден човек не означава, че те са и разбрани. А какво да говорим пък за онези феномени, дето са в латентно състояние и дремят в нас като непроявени?! Те пък изобщо не могат да бъдат нито окачествени, нито осъзнати, защото не са проявени, т.е нито се виждат, нито се пипат, нито се чуват и т.н. Пълен ужас, значи!
И как тогава нещо, което не се проявява може да получи съответното определение като какво е то?! Ами никак. Така е с невежия и неразбиращ човек. И това, което не е проявено (в областта на окултното и духовното в случая) просто няма определение, т.е то не е никаква "дарба" и видите ли, не съществува.
Какво удобно бягство от лична отговорност само!
Това, че човекът е забравил кой е и с какво предназначение е създаден от Бога, не е никакво оправдание за неговата ленност и ... безотговорност към себе си. Той може да си спомни всичкото това, стига да пожелае, има хиляди начини по които да го стори и ... да припознае така наречената "дарба" в себе си.
Изхождайки от тази позиция стигаме до очевадното заключение, че всеки човек е феноменален и притежава "дарбата", защото така го е устроил и създал Бог. Той му е дал всичките набори от съответни потенции в него, чрез които да живее и сътворява по подобие Божие. И той го прави - в голям процент обаче абсолютно несъзнателно.
Човекът не желае да бъде осъзната личност, защото ако го признае като факт, той просто ще трябва да стане и отговорен за всяко едно свое действие. И в унисонс на неговото нежелание той чрез всякакви капани на ума е измислил за свое оправдание "дарбата" и е персонифицирал поговорката в своя собствена полза и изгода.
Нека тези, които са надарени да поемат техните отговорности, т.е.:
"Даром им е дадено, а сега и те даром да го дадат на всички тях, дето не желаят да приподнаят дарбатя в себе си!"
Обаче ... никой никому не е длъжен в този свят. Всеки сам трябва да се труди за личните си нужди. Би могло само да му се помага в изключителни случаи, а не това да се превръща в духовно, а впоследствие и физическо робство.
Затова са хората изкривили като понятие поговорката: "Даром дадено, даром се дава.", което не означава, че поговорката е навалидна- валидна е, разбира се.
Бог ни е дал на всички до един безвъзмездно всякакви умения от които може да се възползва всеки един от нас за себе си. И възползвайки се да се погрижи сам за себе си, и едва после за другите - безвъзмездно. Което пък от собствена страна не означава, че тези други трябва да стоят и да не полагат никакъв труд за личното си себеусъвършенстване във всяка една насока, така щото да се научи и разбере, че Бог даром му е дал всичко, от което има нужда.
Следователно всички човеци до един трябва да се потрудят и да се научат да живеят по Божие подобие, т.е. припознавайки "дарбата" в себе си като лично проявление и да следват своята естествена природа. Защото тя им е дадена даром и трябва също да се отдаде даром (първо на самите тях) , а след това на всички и всичко около тях под формата на най-различни "дарби".
А що се отнася до материалните придобивки те никога не се дават никому даром, те винаги биват взаимозаменяеми.
Но ако искате, уважаеми потребители, нека продължим темата и с вашето участие!
Какво ще кажете, а?! |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Нед Яну 25, 2009 12:01 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Яну 23, 2009 8:01 pm
Заглавие :
|
|
|
Наистина е много важно да даваш без да очакваш нещо в замяна и най-вече да не съжаляваш после или да се съмняваш или терзаеш дали е трябвало или не, още по-зле - дали отсрещният го е заслужавал. За това си има хубава поговорка: "Направи добро и го хвърли в морето". Мисля, че е много по-леко. И да не се чака или търси благодарност. Дали ще я има или не, е проблем на получилия, а не наш. Другата поговорка:"Направи добро и изяж л..о" характеризира обременеността на Его-то и на двете страни в процеса "даване-получаване".
Също и когато получаваш - дали и как приемаш, понякога даването вместо да поражда благодарност и положителни чувства към дарителя, може да породи негативизъм. Тук зависи вече и какви са подбудите на даващия, понякога маскирани зад добри намерения може да се таят стремеж към власт и контрол над получаващия и той да го разбира.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Яну 23, 2009 10:31 pm
Заглавие :
|
|
|
Точно тези дни имах едно подобно предложение от един наш известен д-р, който дори е притежател на научен институт в областта на научното доказване дали съществуват все пак видите ли феномените заложени в човека!
Нищо нов о под небето. Нито той е откривател на духовните и окултни потенциали на човека, нито пък е първият, който ги доказва.
Е, тантото за кукуригото не се състостоя, т.е. пазарлъка, и само дето не бях нахокана заради "надменната" си постъпка - за кой ли пореден път! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Яну 24, 2009 1:35 pm
Заглавие :
|
|
|
Маг Селена написа: | само дето не бях нахокана заради "надменната" си постъпка - за кой ли пореден път! |
Едва когато човек започва да се освобождава от желанието си непременно да се хареса на другите, той разбира колко много енергия му е отнемало това и колко му е пречело да разкрие истинската си същност. Този, който знае кой е и какво иска, умее да преценява във всяка една ситуация доколко тя е здравословна за него или не и доколко може да даде от себе си без да се разруши. Така че нека си хокат.
Аз съвсем наскоро научих следните уроци относно даването и помагането:
- За да си в състояние да даваш, първо се научи да се грижиш за себе си, защото колкото по-здрав си физически и психически, толкова повече можеш да даваш и по-качествена ще е помощта ти. Тук не става въпрос за това да си егоист, а за това да поемеш отговорност за собственото си благополучие без да очакваш някой друг да се погрижи за теб (защото видиш ли ти толкова много се грижиш за другите).
- Давай и помагай само когато другия наистина има нужда. Нежеланата помощ не е помощ, а намеса в делата на другия и като такава вреди. Съгласна съм и с това, че не трябва да се дава повече от необходимото, но наистина е много трудно да се прецени какво е необходимо на даден човек. За себе си следвам този принцип: бъди винаги готов да дадеш. Дай отначало само толкова, колкото ще помогне на другия да преодолее само първите пречки към решаването на проблема. Това ще ти даде възможност да видиш последствията от това, което си дал и което другия е направил с даденото. Ако тогава прецениш, че той има нужда от повече, продължавай да даваш, но само докато стигнеш онази граница, която пази твоето лично физическо и психично здраве.
Това може да звучи малко пресметливо и прекалено пестеливо, но тъй като все още се уча да намирам баланса и да се грижа за себе си, съм доста внимателна. Особено след като при последния ми порив да дам на някого всичко от себе си, бях стигнала на ръба на психически срив.
- Когато даваш, никога не очаквай нещо в замяна. Вселената си знае работата - когато си искрен, добронамерен и щедър, ти винаги ще имаш това, от което имаш нужда. Давай, за да правиш другите щастливи. Не се страхувай, че ще се свършиш
- Научи се да приемаш, когато друг ти дава нещо. Всеки има от време на време нужда от помощ. Приемайки нечия помощ, ти му даваш възможността да ти направи добро. |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Яну 24, 2009 7:36 pm
Заглавие :
|
|
|
Абсолютно вярно, Радея, и толкова правилно и добре разбрано, пък и поднесе в текстова форма, че останах направо в почуда!
Браво, браво!
Радвам се за теб! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Яну 24, 2009 7:47 pm
Заглавие :
|
|
|
Стараем се, маг Селена, стараем се
Захапала съм го тоя Път и спъвам се, падам, ставам, обаче продължавам да го вървя Даже и помощник си намерих |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
taniuga
Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
|
Пуснато на: Съб Яну 24, 2009 7:51 pm
Заглавие :
|
|
|
Съгласна съм с вашите мнения. И с Радея и с Маг Селена и с Кати.
Искам да погледна на темата от друг ъгъл. Става дума за даването по принуда или пък защото "така е прието". Мисля, че от такова даване няма смисъл нито за даващия нито за получаващия. Даже у получаващият се пораждат неприятни чувства, че , че е бил обект на внимание, което е насила или е затруднило даващия.
Чувала съм някои хора да се изказват с досада или съжаление, че е трябвало да дадат нещо от себе си - я материална помощ, я време или някакви лицемерни думи от задължение или "защото така е прието". Всъщност в себе си чувстват, че не трябва да го правят, но го правят за да се вместят в приетите клишета или за да се харесат на другите. Да си призная и аз съм постъпвала така преди и после съм се упреквала защо правя нещо в което не съм убедена или считам за неправилно.
С течение на времето успях някакси да си наложа да правя неща, които са в синхрон с мисленето и разбиранията ми. Когато чувствам, че ми се дава - давам, но не по задължение,по традиция или защото така е прието.
Всъщност мисля, че когато даваш с желание и вътрешна убеденост да го сториш чувствата са прекрасни , а когато даването не е от сърцето, то е съпроводено със съмнения в правилността на постъпката, угризения или неудовлетвореност. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Яну 24, 2009 10:14 pm
Заглавие :
|
|
|
Даването защото "така трябва" може също да бъде от полза за получаващия, ако наистина се нуждае, но даването насила под чуждо давление сигурно може и да му навреди, защото се съпътства с неприятната емоция от принудата.
Темата е пусната съвсем навреме, когато на едно място тече усилена камапания по даване за нуждаещ се от лечение човек, в която се включих и аз, и други от тук. Не знам дали е уместно да го обсъждам тук, но не мога да премълча някои неща, които правят неприятно впечатление. Наистина всеки има право да преценява и решава за себе си дали и доколко може и иска да помогне. Всъщност почти всеки иска, но емоционалния и морален рекет, който група загрижени хора /вярвам, че са искрени в загрижеността си/ упражняват словесно върху останалите, проявили съпричастност, най-вече върху тях, защото останалите едва ли ще се впечатлят, опорочава идеята, а от там вероятно и крайния резултат. Вярно е, че нещата са критични за човека, но и с емоционални изблици и квалификации към хората не става.
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Нед Яну 25, 2009 11:03 am
Заглавие :
|
|
|
Уф-ф! Много "даване" стана в тази тема. Аз, ако се замисля, не ми се "дава". Всъщност, истински "давам" по инстинкт, от порив, от вътрешно чувство, но тогава това не се осъзнава като "даване". Ако започна много да се замислям и да го подлагам на анализ и - вече спира да ми се дава. Другояче казано - ако ще мисля и разсъждавам дали да давам, или - не, това за мен не е даване и аз не го правя, защото не ми се дава. Пък хората да си мислят каквото ги влече - от това че съм скръндза, до това, че съм студена. Има и нещо друго. Когато истински впрегнеш себе си, за да помогнеш на някой /помощ според твоите собствени разбирания/, то ти поемаш отговорност за намесата си в неговия живот. Не казвам, че трябва да се бяга от отговорности, но нещата е добре да бъдат балансирани, защото в противен случай се превръщат в протекционизъм, а това никому не е от полза, защото си е един вид патерица. Кармичните отговорности пък са съвсем друга тема. Китайците имат много стара поговорка, че ако спасиш живота на някой, то ти ставаш отговорен пред боговете за всичките му бъдещи постъпки. Преди 9 години синът ми така спаси живота на едно момче и след това за около две години го налазиха сто болести. Едвам се оправи. А преди това си беще здрав. Може и да няма връзка, но от тогава аз винаги си имам едно на ум. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Яну 25, 2009 12:07 pm
Заглавие :
|
|
|
taniuga написа: | Всъщност мисля, че когато даваш с желание и вътрешна убеденост да го сториш чувствата са прекрасни , а когато даването не е от сърцето, то е съпроводено със съмнения в правилността на постъпката, угризения или неудовлетвореност. |
Много си права, Танюга! За всичко, което си казала и най-вече за това в цитата ...
Само, че това не са "чувства" , а усещания.
Всички тук знаем, че чувствата са илюзии, които пораждат карма и какви ли не други подобни страхотии ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Яну 25, 2009 12:11 pm
Заглавие :
|
|
|
penka написа: | . Китайците имат много стара поговорка, че ако спасиш живота на някой, то ти ставаш отговорен пред боговете за всичките му бъдещи постъпки. |
Разбира се, Пенка!
Китайците си знаят работата, както и всички там около и в Тибет! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Пон Яну 26, 2009 9:04 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравейте! Това е проблем,над който много хора/радвам се, че не са от близките ми до мен/ трябва да работят!Защото навсякъде се срещаме с "искам" а какво се дава?! Не става въпрос само за материалната част.Но и тя не е за пренебрегване ...Радвам се, когато давам и когато получавам,но когато давам, не мисля за това , ами сякаш нещо ме кара да давам и после чувствам освобождение и признателността на другия!
Сега, в това меркантилно време, понякога не можеш да разбереш кога ти дават искрено нещо-комплимент, подарък, добра дума или вършат нещо, защото после ти ще им свършиш подобна услуга.
Когато се запозная с някой, и му кажа какво работя, първата му мисъл е "подкуп" Толкова е изкривено обществото, че свързват различините професии с това , че ако не получат, няма да направят това или онова.Такава порочна система!И това е така, защото е масово явление в БГ.Да, това е друга тема, но пък е свързана точно с това ,доколко хората, упражняващи професии, от които зависят другите,имат съвест да приемат неща, с които се облагодетелстват и после така се научават , че няма край! но има видьовден
Един познат всеки път ми казваше, че ще направи това или онова, ама после очаква и от другия да направи за него това или онова! И само го слушах и си мислех: Какво изпитва този човек?! вечно е в някакво очакване , че като даде, трябва и да получи! А очакванията ...не трябва да очакваме много, защото те водят негативи.От опит го знам
Когато даваш - поне аз го изпитвам така-е едно забавно за мен действие, с много любов и без да мислия, че някой злоупотребява с мен/да прави каквото иска/нали на мен ми харесва ,без да имам вина или очаквания.Просто го правя, защото му е нужно на човека ,а и на мене!Без благодарност да очаквам, защото не се страхувам, че ще се изчерпя и така съм преценила.
Някъде беше обяснено, че когато имаш проблеми в ръцете,китките, ако дясната китка е засегната, това е във връзка със способността ти да даваш, а ако е лявата-то със способността да получаваш.Това е на подсъзнателно ниво, човека обикновено не може да разбере откъде идват проблемите с болките в ръцете му.А така е обяснено, че когато не му служат ,за да прави нещо което му харесва , а ги използва , за да докаже своята ценност, то тогава трябва да се замисли как да си служи с тях.Всяка болка си има послание ! |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Яну 26, 2009 11:01 pm
Заглавие :
|
|
|
Много правилно разбрано, merigi! Радвам се за теб! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|