Духовно разбиране

„Блажен е човекът, който е намерил мъдрост,
и човекът, който е придобил разум,
защото тя е по доходна от сребро
и печалбата от нея – по скъпа от чисто злато.
Тя е по-ценна от скъпоценни камъни
и нищо което би пожелал, не се сравнява с нея.
Дълъг живот е в десницата й,
а в лявата й ръка – богатства и слава.
Пътищата й са пътища на удоволствия
и всичките й пътеки са мир.
Тя е дърво на живот за тези, които я прегръщат,
и блажени са, които я държат.”
Притчи 3:13-18

Какво е това разбиране, от получаването на което зависи толкова много? Интелектуално знание ли е, получавано чрез ровене дълбоко в книгите? Или се получава от изучаване на скалите (геология), или на звездите (астрономия), или дори на човешкото тяло (физиология)?

Разбирането е духовно раждане, отваряне на Бог в сърцето на човек. Исус докосна основата му, когато задавайки въпрос на апостолите, те отговориха различно, в зависимост от интелектуалното им възприятие на хора. Той попита друг въпрос, на който Петър даде отговор основан не на външна логика, а на интуиция. Тогава Исус му каза: „Блажен си Симеоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е в небесата”.(Мт.16:17)

Вие може да имате интелектуално разбиране за Истината. Може лесно да схващате в ума си изявлението, че Бог е дарителят на всички добри дарове – живот, здраве, любов – както хората от векове са го схващали. Или вие може да отидете по нататък и интелектуално виждате, че Бог е не само дарителят, но и самият дар; че Той е живот, здраве, любов във нас. Но освен ако Истината „ви ... е открита” от „моят Отец в небесата”, това не е от особена полза за вас или за който и да е друг.

Това откритие на Истината в съзнанието на човек е духовно разбиране.

Вие може да си кажете, или някой друг може да каже мълчаливо за вас, отново и отново, че вие сте добре и щастлив. Това просто е форма на хипноза, или лекуване чрез ума. Но докато дълбоко в себе си, в дълбините на свята същност, не сте осъзнали своето единство с Отца, докато не осъзнаете вътре в себе си, че духът на всичката мъдрост и здраве, и радост е вътре във вашето същество, готов във всеки момент да се отзове на повика на вашата нужда, вие не ще имате духовно разбиране.

Цялото учение на Исус имаше за цел да води хората към съзнанието за тяхното единство с Отца. Той трябваше да започне от външния човек – защото хората тогава, както и сега, са живеели предимно във външните неща – и да ги учи да обичат своите врагове, да вършат добро на другите и тъй нататък. Говорейки на учениците си, Той им казва за Застъпника, който е в тях и който ще ги научи на всички неща, откривайки им „Божиите дълбини” (1Кор. 2:10), показвайки им неща който ще дойдат. С други думи, той им казва как да намерят Божието царството в себе си – царството на любов, на сила, на живот. Последно той им казва, „Аз имам още много неща да ви кажа, но вие не можете да ги понесете сега”. (Йн. 16:12)

Идването на Застъпника в техните сърца и живот, давайки им власт върху всяка форма на грешност, болест, мъка, и дори върху самата смърт, е точно каквото той има предвид за духовно разбиране или осъзнаване. Силата, която това осъзнаване на вътре-живеещият Отец дава е за нас днес толкова много, колкото е било за онези на които Назарянина е говорил. Да, дори повече, защото не каза ли Той, „Който вярва в мен, делата, които върша аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши ”.(Йн. 14:12-13)

Всички предишни уроци бяха стъпала, водещи нагоре към нивото, където човек може да осъзнае вечно-живеещото присъствие на Най-Висшият, Бог. „Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Светият Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога ?” (1Кор. 6:19)

Аз не мога да ви открия Бог. Вие не можете да откриете Бог на друг. Ако аз знам как, аз бих могла да ви кажа, и вие бихте могли да кажете на друг как да търси и намери Бог, всеки вътре в себе си. Но раждането в съзнанието на духовните способности и възможности е наистина като вятър, който „духа накъдето поиска, и вие чувате звука му, но не знаете от къде идва и накъде отива. Така е със всеки, който се ражда в Духа”. (Йоан.) Раждането отново става в тишината, в невидимото.

Интелектуалното знание може да бъде купено и продадено; духовното разбиране или осъзнаване, не могат. Човек, на име Симеон, опитва да купи силата, която духовното разбиране дава. „Но Петър му каза „Парите ти с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се получи с пари. Ти нямаш нито право, нито дял в това, защото сърцето ти не е праведно пред Бог.”(Деяния 8:20-21)

Нито пък плаченето и умоляването донасят духовно разбиране. Стотици хора са опитвали този начин и не са получили това, за което толкова усърдно, но без разбиране са искали. Те не са получили, защото не знаят как да вземат това, което Бог безвъзмездно предлага. Други са търсили със егоистични мотиви това духовно разбиране, заради силата, която то би им дало. „Вие молите и не получавате, защото искате грешно, за да употребите което получите за ваши удоволствия (или да служите на егоистични цели)”.

Духовното разбиране, или съзнание за присъствието на Бог в нас, е както Исус каза, „Божият дар”. (Йн. 4:10) Той идва до тези, които се научат как да го търсят правилно. Емерсон казва: „Тази енергия (съзнание на Бог в душата) не се спуска в индивидуалния живот при никакво друго условие, освен цялостно притежаване. Той идва при скромните и чистите по душа, идва при онези, които ще сложат настрана, което е чуждо и гордо, идва като прозрение, идва като спокойствие, ведрина и великолепие”.

„Когато ме търсите, ще ме намерите, ако ме търсите с цялото си сърце”.(Йер. 29:13) В онзи ден, когато повече от богатства и почит, и сила и егоистична слава, вие ще пожелаете духовно разбиране, в него ден ще дойде откриването на Бог във вас и ще бъдете в съзнание на вътре-живеещия Отец, Който е живот и сила, и мощ, и мир.

Някой може толкова да желае частично да намери Бог в себе си, например за здраве, че да го търси с цялото си сърце. И ако е научил как да получи желания дар, чрез безкомпромисно потвърждаване, че той му принадлежи и е вече негов, той ще получи разбиране, или проявление на Бог като негово съвършено здраве. Така както със всеки друг желан дар от Бог, това е стъпка във вярната посока.

Това е научаване, как да имаме Бог чрез вяра за това което желаем. Но в понататъшния растеж, ще дойде време когато този човек ще чуе божествения глас вътре в себе си казвайки: „Издигни се по нагоре”, и ще премине отвъд чисто егоистичните желания, които са само за негова собствена угода. Той ще пожелае такова добро (Бог), което може да дава, знаейки че самото протичане на доброто през него към другите прави „радостта” му „пълна”.

В началото на Соломоновото царуване, божественото Присъствие се явило пред него в сън, казвайки: „Искай това, което Аз би трябвало да ти дам” (1Царе 3:5). И Соломон казва: „ Дай на своя слуга оттук нататък разбиращ ум”.(1 Царе 3:9)

„Това харесало на Бог, че Соломон поискал това от него.” „Защото поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот и богатства, или живота на своите врагове, а поиска за себе си разбиране да отличаваш кое е право, Аз правя сега съгласно твоята дума. Наистина ти давам мъдър и проницателен ум; никой като теб не е бил преди и никой както ти няма да се извиси след теб. Давам ти също това което не поиска, и двете, богатства и почит; никой друг цар не ще се сравни с теб.” (1 Царе 3:10-13)

Така губейки поглед от всички земни добрини и неща, всички чисто егоистични цели, и пожелавайки над всичко разбиращо сърце (или духовно осъзнаване на Бог в себе си като мъдрост, живот, сила), Соломон получава всички добри неща включени, че нямаше никой сред царете като него надминат по земни притежания. „Търсете първо Божието царство (съзнание) и неговата правда, и всички тези неща ще ви бъдат дадени също”. (Мт. 6:33)

„Защото този, който иска да спаси живота си (или нещата от своя живот), ще го загуби, a този който загуби живота си заради Мен (или този който забрави за добрините на този живот заради истината, избирайки пред всички неща да намери Бог в своята душа) ще го намери”.(Мт.16:25)

Когато първоначално съзнателно пожелаете духовно разбиране, вие не го добивате отведнъж. Вие сте живели с години и десетилетия, развивайки ум чрез външното за вашето същество. Развивали сте ум, който е условен, променлив, зависим от сетивата, от средата, от обстоятелствата на живот, от преживяното и сте съзнавали себе си като нещо откъснато от Бог. Вашата първа стъпка след като сте се осъзнали, както заблуденият син, е да кажете, както той направи: „Аз ще стана и ще отида при баща си” (Лк. 15:1 Cool

и да обърнете мислите си настрана от външното към централното и реалното.

Да знаете, че вие не сте откъснати от Бог, и че Той вечно желае да прояви Себе си във вас като ваше настоящо избавление от всички страдания и грях. Точно както Исус учеше, ние започваме нашето пътуване към разбирането, чрез орязване на клоните на егоистичността. Ние се опитваме да обичаме, вместо да мразим. Вместо да отмъщаваме, ние започваме да прощаваме, дори ако това ни коства огромни душевни усилия. Започваме да отричаме завист, ревност, гняв, болест, и всякакво несъвършенство, и да потвърждаваме любов, мир, и здраве.

Започнете с думите на Истина, които сте научили и които все още възприемате само чрез интелекта. Трябва да желаете да вземете най-първата светлина, която получите, и я използвате с вяра и усърдие за да помагате на себе си и на другите. Понякога ще бъдете почти обладани от въпроси и съмнения, въставайки в своя собствен ум, когато напразно търсите резултати.

Но вие трябва с усилие да преминете това място на съмнение; и някой ден, в пълнотата на времето Божие, докато използвате думите на Истина, те изненадващо ще просветнат и станат Живото Слово във вас – „истинската светлина, която идеща на света, осветлява всеки човек”. (Йн. 1:9) Вие няма повече да живеете в мрак, защото светлината ще бъде във вашето собствено сърце, и ще осъзнавате нов божествен живот в тялото си, нова божествена любов към всички хора, нова божествена сила.

Това е духовно разбиране. Това е просветване на Най Върховния във вашето съзнание. „Всичко старо премина, ето, всичко стана ново!”. (2Кор. 5:17) Това ще бъде времето, когато вие не ще говорите с хората с погледа на тяхното мислене. Това е, когато отведнъж ще станете ясен и точен, когато ще престанете да желаете възхищение, когато всички думи на поздравления от другите за вашият успех ще ви изпълнят с неизразимо усещане за скромност, когато всички хвалебства ще бъдат за вас като „шумна камбана или дрънкащ цимбал”. (1Кор. 13:1)

С духовното разбиране идва и нова светлина на Писанията. Самият Дух на Истината, който е дошъл да обитава във вас завинаги в съзнанието ви, взема дълбините на Бог и ви ги разкрива. Вие няма повече да се лутате, търсейки учители и лечители и разчитате само на тях за напътствие. Вие знаете, че живата светлина, живото слово във вас, ще „ви води в цялата истина”. (Йн.16:13)

Това което е нужно да правим, е да търсим откровението на живеещият Христос вътре в нашето собствено същество, всеки за себе си, знаейки че само проявата на тази божественост може да ни направи силни и щастливи.

Всеки човек в своето сърце желае, дори още да не го осъзнава, това ново раждане в по висш живот, в духовна съзнателност. Всеки иска повече сила, повече добро, повече радост. И макар за непробудения ум това да изглежда повече пари като пари, или повече неща които той иска, това е всъщност повече добро (Бог), за което копнее, защото всичко добро е Бог.

Много са тези, осъзнали днес, че вътрешният глад не може да бъде задоволен с нещата от света и с усърдие търсят духовно разбиране, или осъзнаване на присъщия Бог. Те са търсили дълго и с огромно желание и без егоистични мотиви, с чувство че когато истински открият Бог, ще започнат да правят за другите. Отдаването към другите приближава и ускорява идването денят на „спускането”. Божите дарове не се дават като награда за вярна служба, както лекомислената майка дава парче кейк на детето си защото е било послушно. Все пак те са награда, дотолкова доколкото служенето е една от стъпките, които водят до мястото, където пълнотата на Бог чака хората. И докато духовното разбиране е повече или по малко „Божи дар”, то идва до нас по бързо или по бавно, в зависимост от това как използваме светлината, която вече имаме.

Вярвам че твърде много самонаблюдение, твърде много от това което хората наричат „духовно търсене” е по скоро вредно отколкото полезно за самата цел на духовно израстване. Духовно търсене е нещо като духовна егоистичност, колкото и парадоксално да звучи. От началото до края Исус учеше за даването на това което човек притежава, на онези които нямат нищо.

„Не е ли това постът, който Аз съм избрал - каза Божият Дух през пророк Исая - да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!”

„Ако предлагаш от твоята храна на гладния и помагаш на тези в беда, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината и твоят мрак ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога и насища душата ти в суша, и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина, като воден извор, чиито води никога не пресъхват”. (Исая 58:6-11)

Застоят е смърт. Езерото не може да запази водата си сладка и прясна, освен ако има изливане, както и приток. Наша работа е да отдаваме от себе си, а работа на Бог да поддържа потокът на вливане в нас и чрез нас. Освен ако използвате в служба на другите, това което Бог вече ви е дал, пътят ви към духовно разбиране ще се окаже дълъг и изтощителен.

Ние зовем и напрягаме всеки нерв за да получим пълно разбиране, както понякога сме чували за хора сериозни, но напълно невежи в божествените закони, да умоляват Бог за пълно кръщение в „Светият Дух” (Лк. 3:16), както в дните на Петдесятница. Исус казва „Аз имам още много неща да ви кажа, но вие сега не можете да ги понесете”. (Йн.16:12) Ние израстваме използвайки за другите светлината и знанието което имаме. Ние се развиваме правейки стъпка по стъпка в духовно прозрение, докато в пълнотата на времето - което значи когато сме израснали духовно до мястото, където Бог вижда способността ни да понесем „много неща” – ние получаваме желанието на сърцето си, разбиране.

Търсете вашият собствен Господ. Приемете светлината, както тя ви е откривана и я използвайте за другите, и докажете на себе си дали има Истина в това предсказание на Исая.

Източник: spiralata.net