6 юни, 2012 г. - транзита на Венера и календара на Маите

Периода между Денят Нула, който съответства на 20.05.2012 и датата на транзита на Венера със Слънцето - 06.06.2012. е много добре описан в Календара на Маите и с подобаващо уважение разкрива страховете, които те са имали във връзка с този период.

Д-р Джералдин Патрик Енсина, изследователка в Мултикултурния Университет в Мексико, цитирана в енциклопедията по темата за Плеядите анализира един текст, който е издълбан върху Камъка на Слънцето. Този текст е съществувал още преди народа, живеещ на тази територия, да се засели в долината на Мексико. Тези дати са обяснени в детайли, можем да ги срещнем и в други исторически регистри на Маите.

За Маите времето е било атрибут на боговете и с математическа точност са изработвали своите календари, в които са отбелязвали, че всеки един ден има свой собствен специален божествен характер. Ученият Мигел Леон Портийя пише , че Кин, слънцето, денят и циклите съществуват под наблюдението на боговете, които ни представят дните в добрите или лошите им аспекти.

За някои, поличбите означават, че нещо трябва да се промени в сърцата на хората, за да се избегнат тъмните сили, макар че понякога божествените сили са неумолими в предопределението на някои дати.

В конкретния случай текста от Камъка на Слънцето определя споменатия период като Края на Петото Слънце, маркирайки тези 3 дати: 26 март, съвпада на Венера със Слънцето и 11 декември, споменати от д-р Патрик като дати на лоши знамения за населението, а така също и периода между 27 май и 6 юни, което представлява кулминацията на транзита на Венера от вътрешната страна, между Земята и Слънцето на 06.06.2012. -съпроводен с негативни ефекти.

Според Маите, Венера се намесва по отношение на Луната на 26 март и сега, на 06.06. 2012, хвърляйки своята проекция върху Слънцето. Това сочат всички текстове, които са съхранени до момента.

В една от рисунките е маркиран 27 май , като ден първи на Ефекта на Венера. Този ефект е съпроводен от много дъждове и наводнения и трае 9 дни когато настъпва самия транзит, наречен Деня на Звездата - между 5 и 6 юни.

На 27 май астрономите на маите са отбелязали и съвпада на Венера с Меркурий, другата планета, изключително добре проучена от тях.

Венера се намира в подземния свят на Маите.

Светлата Венера след 25 май ще спре да се забелязва вечер като ярка звезда и ще започне движението си в подземния свят, феномен описан в текста на Кодексът от Дрезден. Този документ идва от щата Юкатан – Мексико, в момента се намира в библиотеката на немския град Дрезден.

В него е записано, че след транзита на Венера 5 – 6 юни, 2012 г. ще започнат конфликти, но без съмнение, не всички изследователи са намерили тази информация , защото различните източници - преди и след нашествието на испанците записват различни бъдещи събития.

В някои предсказания, свързани с тази дата, се казва, че когато Венера отиде на гости на Деветте богове на Подземния свят, т.е. в периода 20.05 - 06.06. 2012., след това ще има един голям енергиен шок, който ще предизвика катаклизми
.
”Един насилствен шок на енергиите на боговете ще разруши и отново ще създаде Универсума с помощта на слънцата.” - така Мигел Леон цитира един текст от времето на маите.

“Ще потънат небето и земята, когато двойните краища на Катум се съединят..” - дава като превод Леон - друго стълкновение между божествата на Подземния свят.

Изгряването на Венера при зазоряване.

“Когато Венера, за пръв път се издигне върху утринният небосвод от изток, ще маркира посоката на изгрева на Слънцето и новото прераждане. “
Това е казано в една от версиите на древните текстове.

И допълва:
”Когато Венера изгрява от запад при свечеряване, това е свързано с нощта и смъртта...”

Периода, през който Венера няма да се вижда, времето между залеза й на запад през нощта и изгрева й от изток сутринта, маркира времето когато тя е в Подземния свят.

Според символа на Венера, издълбан върху седмата кръгла маса в Паленке, тя е описана като вечерна звезда. Така е записано от д-р Робертсон и д-р Джеферс от Университета в Оклахома през 1989.

В текста от Дрезден също е записано , че когато Венера изгрее от изток сутринта – това е символ, който поставя край на края на нещо и започва едно ново прераждане.

През класическия период на Маите, обхващащ времето 200г - 900г от н.е. Венера и Слънцето се идентифицират като герои - близнаци, които ще победят подземните богове и ще създадат един нов, по-актуален свят. Това е според д-р. Брикер, който се основава на един пасаж от Кодекса от Борджия - това е друг древен текст, свързан с Плеядите.

В друго описание намерено в Аналите на Куаутитлан от Кодексът на Чималпопка, от по късен период, намерен в централно Мексико, се казва че в дните, когато Венера излезе, тя ще има много опасно излъчване. В зависимост от деня и знака, в който се намира, когато изгрее Венера ще изпрати много опасни лъчения и ще стовари гнева си, във вид на стрели върху някои хора – това ни информира публикация направена от Диаз, Гижеле и Родригез Алан. Основана на изследвания върху Кодекса от Боржия и публикувана през 1993 г.

В Кодекса от Дрезден, Венера е представена като едно божество, въоръжено със стрели.

Тя очаква своите жертви, които са представители на злото, защото са постъпвали зле.

В същият кодекс има една таблица, на която са отбелязани датите, в които Венера ще действа и знаменията, които предизвестяват тези нейни действия.

Циклите на Венера

Синодичен период на Венера — времетраенето между явявания на обекта на една и съща позиция в небето спрямо Слънцето при наземни наблюдения. Отличава се от звездния период поради факта, че Земята се движи по своята орбита около Слънцето.

Венера изминава тотално 584 дни, за да се върнете към същата точка наблюдавана от Земята, и това се нарича синодичен период на Венера.

Художествено пресъздаване на Петолъчната звезда, която Венера и Земята създават на всеки 8 години, през който Земята прави 8 обиколки около Слънцето, а Венера прави 13. Цикъла на Пентаграмата, образувани от 5 Синодични цикъла на Венера, всеки един от 584 дни, когато и двете планети са подравнени от една и съща страна на Слънцето. Петолъчната звезда е динамична в смисъл такъв, че тя също прави една обиколка около Слънцето на всеки 1,514 години. Този ритъм е логично далеч по-голям от нашето възприятие за времето, въпреки това е единственият начин за възприемане на динамиката.

Цикълът е точно 584 дни. Пет цикъла на Венера (5 х 584) са равни на осем години. Маите били способни да изчисляват големи периоди от време, синхронизирайки Кръговия календар с 584-дневния цикъл на Венера. Така 65-годишния цикъл на Венера съдържа 37960 дни, точно колкото е продължителността на два Кръгови календара.

Още повече че Цолкин, Хааб и Венера се синхронизират помежду се на всеки 104 години. [(146 х 260) (104 х 365) (65 х 584)]
Този период от 104 години е наричан Кръгът на Венера, а денят, в който утринната звезда се появява на източния хоризонт е известен като Свещеният ден на Венера. Използвайки системата на природни цикли в природни цикли, маите били в състояние да проследяват периоди със 104-годишна продължителност.

Маите и египтяните са имали пълна информация за тези цикли от 584 дни. 263 (236 според маите) Венера се вижда като утринна звезда, период през който тя е в най-добро съчетание със Слънцето и 263 (250 за Маите) Венера се вижда като Вечерница на залез и последният период от 8 дни на долен съвпад със Слънцето, когато Венера не се вижда. С пет от тези периоди на 584 дни за маите завършва основен цикъл.
Според маите, пет такива периода по 584 дни правят един завършен основен цикъл.

На 6 юни, 2012 г., 8 юни 2004 г. и 10 юни, 1996 г., Венера е била на едно и също място, видимо от Земята.

В кодексите от Дрезден и Борджия, Венера се свързва с войната и в някои от историческите стенописи се показват победи във войните, които се случват един или два дни след сутрешният изгрев на планетата.

Според Енциклопедия Плеядите, въпреки че Кукулкан е бог, който според класическия период е най - тясно свързан с Венера, в Дрезденския кодекс страниците подчертават, че Венера е показана като сложен набор от богове.

Според Дрезденския кодекс и Кодекс Борджия се признават 5 важни дни или периоди, управлявана от 5 различни божествени превъплъщения на Венера, които изпращат копията си към 5 избрани "жертви." Тези пет божества представляват Венера във всяка от 5-те синодични периода от 584 дни.

По този начин, затъмнението на 6 юни и целият 584-дневен период преди него и периода от 584 след него, ще има едно от следните съответствия:

В първата зона от време, божеството наречено L, изпраща копието си в Kawil, който представлява царете или управляващите, властимащите. През втората половина на периода от 584 дни Божеството Lahun Chan, изпраща копието си върху войните, или онези, които подклаждат войните , в третият случай един йероглиф показва нещо като насекоми или червеи, които нападат културите, представени от Бога на царевицата.

В четвъртия период за богът на дъждовете Кукулкан причинява суши, а в петият период, който не е показан в кодекса от Борджия, но в кодекса от Дрезден е ясно изразен – един глиф показва бял Бог. Той е със завързани очи и хвърля копия върху младежи и млади воини.

Богът със завързаните очи за някой хора ще означава, че "Със завързани очи са посрещнали зората и не знаят какво ще се случи."

Очевидно, че всеки синодичен период е представен по време на възхода на Венера с едно от тези божества и съответните им жертва, които от своя страна са представители на злото в обществото.

Това са последните дни, в който Венера е Вечерница, после се изгубва в периода на долен съвпад със Слънцето на 25 май. След 6 юни ще се появи отново като утринна звезда – Зорница.

В допълнение към други важни цикли от календара на маите, някои хора свързват това явление с промените в подготовката за новата ера, която е огласена от маите, и изтъкват, че този съвпад на Слънцето с Венера в опозиция на Луната от 4 до 5 юни има много дълбок окултен смисъл.

На този ден ще има частично лунно затъмнение, и според предсказанията на Чилам Балам, това явление е свързано с големите промени на небето и земята.

Източник: thisisit-mjastro.blogspot.de