Никога, никога, никога не се предавайте!

Веднъж чух такава фраза: „Трудностите са необходими за човека, за да функционира и се развива умът му. Ако престанете да напрягате мускулите си, те отслабват и увисват. Същото е и с мозъка. Спрем ли да решаваме задачи, затъпяваме. Не търсете спокоен живот – той е скучен и незапомнящ се. Търсете трудностите, преодолявайте ги, изграждайте духа си в трудностите!”.

И се замислих. Защо някои хора посрещат спокойно трудностите и ги преодоляват, а други се отпускат, оплакват се и търсят виновни?

Един от най-ярките примери в живота ми беше и си остава моята майка. Тя е имала труден живот, но обръщайки се назад, продължавам да виждам щастлив, съвременен, интересуващ се и активен човек. Мама винаги ни казваше „Не падайте духом! Каквото и да се случи, продължавайте да размахвате крилете. Прибереш ли крилата, ще те стъпчат!”

В трудните житейски ситуации думите й много ми помагаха и аз продължавах да размахвам криле. Но не разбирах защо? Кой ще ме стъпче? И какво всъщност означава завещаната ми от нея крилата фраза?

Когато виждаш само едната страна на медала, няма как да не ти се поиска да надзърнеш и на обратната му страна. Наскоро си говорехме с мама за сложните моменти от живота й и аз не се стърпях да я попитам. Откъде има тя този поглед върху нещата? Защо мама не се оплаква и не се предава? Защо, когато нещо не излиза, мама продължава да пробва друго и постига целите си накрая? Защо?

Тогава мама ми разказа, че нейната баба винаги я е учила да благодари на Бога и да се радва на това, което Той ни дава. Защото всяка ситуация ни прави по-силни, по-търпеливи, по-смирени и уверени. Защо да си губиш времето за нещо, което вече си е отишло (се е случило). Нужно е без да губиш време да решиш възникналия проблем, а след това вече да мислиш и анализираш като търсиш в себе си причините. Ако предъвкваш преживяванията и плачеш, като покрай това търсиш и виновни, няма да се справиш с проблема. Той се решава с хладна глава и спокоен дух.

Слушайки мама си спомних фразата, за която писах още в началото. Огледаш ли се назад и видиш ли преживяното, разбираш, че всяка трудност е стъпало към върха на планината, и ако ти спокойно я превземаш и вървиш уверено към върха, то рано или късно ще стигнеш там. Но започнеш ли да преживяваш, да плачеш – или стълбицата се руши и някъде прекъсва, или се отзоваваш няколко стъпала по-долу.

Точно това се случи със съседката ни. Когато говорехме с мама за ценностите и убежденията, тя ми даде като противоположен пример съседката ни леля Таня, която още с възникването на нова трудна ситуация започва: „Защо ни наказва така Бог? Изведнъж ни натисна черно време. С какво се провиних, Боже! Какви грехове изплащам” и други такива. С такава нагласа леля Таня преживя за 2 години много огорчения, които не спираха. Първоначално дъщеря й се омъжи за неподходящо момче и тя всячески се опитваше да ги раздели.

Благодарение на това си докара проблеми със сърцето. Мама спомена името на болестта, но не я запомних. След това започнали проблемите с мъжа й, който си намерил друга и завел дело за развод. А малката й дъщеря се е решила да учи такава специалност, където трудно се влиза. Сега леля Таня е в болница с остра пневмония, а за малката й дъщеря наскоро викаха бърза помощ заради възпаление на дванадесетопръстника.
През цялото време леля Таня завижда и повтаря на мама: „Ето, Лиза, на теб винаги ти върви, а аз съм като урочасана цял живот”. Мама само се усмихва и й отговаря „Да, Татяна, Бог ме обича и винаги ми дава най-доброто”.

След разговора си с мама разбрах, какво означават думите й „Не се предавайте”.
Не се предавайте, не означава БОРЕТЕ СЕ!

Да не се предаваш означава, да продължиш спокойно, радостно, с любов и трепет, с топлина и нежност да вървиш през живота.

Да не се предаваш означава, да продължиш да преследваш целта си. Продължавайте да вярвате в себе си и в мечтата си.

Да не се предаваш не означава да се страхуваш от риска, а да не се страхуваш от трудностите.

Бодо Шефер в една от книгите си казва: „Можете да поправите всяка грешка, но предадете ли се, вече нищо не можете да поправите”.

Ние често избягваме трудностите и търсим по-лекия път, по-краткия, по-лесния. Но забравяме, че по пътя без трудности ставаме слаби, не се развиваме и израстваме. По пътя без трудности деградираме, затъпяваме и слизаме надолу.

Трудността е все едно да растеш. Преодолявайки новите проблеми (задачи), ставаме още по-мъдри, по-смели, по-уверени и по-силни.

Не се страхувайте от трудностите – прекия път не е правилният.
И никога, никога, никога не се предавайте!

Превод: Анита

Източник: yosif.net