Всеки път, когато отричаме някоя истина, ще се разболяваме

Много малко са хората, които могат да се изправят срещу някоя болест с едно дълбоко усещане, с усещането, че разбират какво се случва и защо се е проявила тяхната болест. За повечето хора е много удобно и успокояващо употребата на някое лекарство или някоя хирургия, за да подобрят здравословното си състояние.

Прибягването до традиционната медицина, за да превъзмогнат своята болежка, колкото се може по-скоро, се превръща в единствената цел, загубвайки от поглед огромната информация, която тази болежка може да донесе в техния живот, за да подобри някой важен аспект и освен това, за да избегнат повторното разболяване от същата или от друга болежка, които се свързват със същата тема.

Човекът, който получава болестта си, знаейки, че това е едно състояние на неравновесие, произведено вътре в него, ще започне да се информира, да се наблюдава, да се коригира и ще научи нещо важно за своя живот, без да отдава толкова значение на самата болежка, но извличайки най-ценното послание за своя живот, което е познаването на причината за своето неравновесие.

Човекът, който успее да разбере посланието, оздравява мигновено и много малко вероятно е да прояви същата болест отново. Когато приеме предизвикателството, неговият живот се подобрява в аспектите, които се свързват със създаването на неговата болест, имайки възможността (той – човекът, б.п.) да се развие по-пълно, да стане по-здрав и по-щастлив.

Човек, който се остава да бъде излекуван от външни хора, без да извърши вътрешните промени, има големи вероятности да прояви отново същата болест няколко пъти и ако се е хванал за някоя хирургия, е възможно после да разболее и други органи на тялото.

Когато разберем, че болестта е една възможност да израстем и да станем по-силни, нещата се развиват по един много по-различен начин спрямо това, което се случва с някой човек, който все още не го е разбрал. Вярно е, че е много просто да се успокои някоя болка с някакво болкоуспокоително и да се забрави за случая, но също така е вярно, че работата, която започва този, който започва да търси в себе си, по причина на тази физическа болка, ще направи така, че той да излезе обновен, по-зрял, по-съзнателен и с практиката няма да има нужда отново да се разболява, за да подобри някой аспект от своя живот.

Знае се за места, където хората се радват на чудесно здраве и дълъг живот, и са набелязани ключови фактори, които определят това условие. Те са по-щастливи, смеят се много, имат повече свобода, повече спокойствие и се наслаждават на живота по един по-подчертан начин, отколкото другите. По някаква причина те са открили, че може да се живее в съвършено здраве и го практикуват.

Не можем да не забележим, че започвайки да се наблюдаваме, ще намерим безкрайно много неща, които в много случаи ни карат да се чувстваме дори по-зле, отколкото преди да го направим. Въпреки това работата ще даде своите плодове без изключение и ползата ще бъде красноречива.

Великата задача да се наблюдаваш е едно благословение и ако понякога е болезнена в началото, после става толкова приятна и необходима, както въздухът за дишането. Ще бъде необходимо да се премине през великите духовни истини, великите емоционални истини и великите умствени истини, за да стигнем до физическия свят, където просто се проявява това, което се случва в нашите енергийни тела.

Това изисква толкова търпение и толкова любов към себе си, че понякога вярваме, че се намираме в един титаничен преход, който може да премине само някое същество със специални и божествени сили. Въпреки това всички и всеки един от нас е напълно способен, за да го извърши.

Най-сложното от това може да бъде да се започне търсенето във вътрешността, която ние самите създадохме с приемането на нашата реалност, с опитностите в живота, с идеите на колективното съзнание, и които оставихме да влязат, без да можем да ги филтрираме. Позволяваме да влезе много информация и много емоции, които не съответстват на нашето условие на вечни божествени същества и не си даваме сметка за това, защото не сме имали връзките с истината. Да откриеш това и да го преобърнеш понякога наистина е подвиг, но той е абсолютно възможен.

Изглежда толкова нормално да позволиш навлизането на ограничаващи идеи, дори нещо повече, ако не го правим, се чувстваме странни, извън нормалното, безчувствени или егоистични. Например, когато приемаме идеята, че сме уязвими, вярваме, че която и да е ситуация или човек може да ни нарани, отхвърляйки нашата свобода и величие, и като следствие от това се разболяваме.

Друг пример е, когато приемаме идеята, че сме сами и беззащитни, отхвърляме мрежата и Източникът, от които сме част, отхвърляме сигурността на поддръжката, която ни принадлежи по Божествено право и като следствие от това се разболяваме. Всеки път, когато отхвърлим някоя истина (някое съвършенство – б.п.), ще се разболяваме.

Много пъти енергийното неравновесие се намира приютено в емоционалното тяло. Менталната ревизия е относително проста в сравнение с емоционалната ревизия. Емоционалното тяло е толкова лично, толкова вътрешно и толкова характерно, че никой друг не може да влезе там, за да направи нещо за нас – само ние можем. Кой може да разбере с точност какво чувстваш, емоциите, които те заливат? Кой може да ги намери заради теб и кой може да ги замести вместо теб? Кой може да вземе твоите емоции и да ги хвърли в кошчето за боклук, и да те постави вътре в тези, които те карат да се чувстваш добре? Кой може да ти подари или продаде емоциите и истините, които отхвърляш?

Затова пътят към изцелението става тесен и тежък. Изглежда толкова просто да погълнеш нещо и да забравиш за всичко. Обаче нищо, което не е нашата вътрешна работа, не ще бъде истински лечебно. Дошли сме тук, за да открием това, което сме, да си дадем сметка, че можем да се върнем у Дома, да намерим пътят за връщане у Дома и болестта е един водач, един чудесен и ценен водач, толкова ценен, че дори можеш да я приемеш с радост. Но кой приема своята болест с радост? Обикновено, когато се разболеем, се изпълваме със страх, с болка, със скръб, отчаяние и бързаме да намерим някой, който може да оправи това вместо нас, защото се чувстваме беззащитни.

Да се чувстваме беззащитни пред нашата болест не ни помага. За предпочитане е да я приветстваме и да приемем нейното послание, за да започнем работата по нашето коригиране, израстване, да се заобичаме и да приемем нашето безгранично величие. Приемането на тази истина ще ни изцели окончателно.

Науката, лекарствата и толкова други неща могат да спомогнат за прикриването на болестта и истината зад нея, но в действителност само човек може себе си да излекува. Много пъти даже не е необходимо да знаем кое точно е неравновесието, което те засяга, понякога е нужно само да признаем, че нещо може да се подобри, за да може Вселената да предложи решенията. Ние сме толкова обичани и благословени, че самият факт да поставим нашето неравновесие на разположението на Волята на Бог, може да ни изцели.

Не е нужно този процес да бъде дълъг и болезнен, няма никаква нужда да се изпитва болка и скръб. Човек, който повече е привикнал да се ревизира, ще се чувства по-сигурен и ще има увереност в изцелението, когато има разположението да разбере, че нещо важно се случва вътре в него. Няма да чувства спешната нужда от подобрение и ще вземе нужното време за почивка, за да се погледне с любов, всеки път малко повече. Този човек е разбрал, че се е разболял точно затова, защото трябва да увеличи любовта към себе си и ще го направи.

Патриция Гонзалес

Източник: spiralata.net