Как да различим дали сме в главата или в сърцето?!

Много често хората ми задават въпроса как да различат дали действат от главата или от сърцето, просто защото разликата е неуловима, фина и наглед не съществува. Разликата в същото време е огромна и е единствено от значение за вас самите. Първото нещо по пътя навътре, което трябва да се осъзнае, че да сте в сърцето е важно единствено и само за вас самите. И защото е много важно да се разбере това, ще го повторя – дали сте в сърцето или в главата е от значение само и единствено за вас.

Нищо друго в природата не го интересува това и няма пред кого да го демонстрирате. Вие сте единственото същество в реалността, което е пряко повлияно от това, от къде възприемате реалността. Изследването на най-дребните мисли, неуловими емоции и вътрешни вълнения за това как изглеждате отстрани или кой какво мисли и чувства за вашето състояние е от областта на егото/мозъка ви в неговото откъснато от сърцето съществуване.

Първото, което трябва да се отбележи, че път към сърцето няма. Няма списък от стъпки, които трябва да преминете и когато отбележите всяка една от тях, ще сте “вътре”. Няма метод, нито практика, освен самата Любов, която да ви отведе “там”. Единствената пречка, която има между вас и Свещеното пространство вътре във вас, е емоционалната травма. Две думички, които за някои хора са безбрежен тъмен океан, в който често се губят.

Няма друга причина освен собствената ви травма, самообвинения и проекции, която да ви пречи да навлезете навътре – всички останали причини, които умът може да ви даде, са производни на тази – преодоляването на това, си е личното пътешествие на всяка една личност тук на Земята и няма готова рецепта. Пречистванията и освобождаванията вършат работа, искреността и честността да оставите травмата зад гърба си и желанието да спрете да дълбаете в нея – са още по-ценни.

Първият белег, че сте в сърцето е, че спирате да искате да променяте себе си или света около себе си. Когато осъзнаете, че всичко е цялостно и съвършено такова каквото е, значи го осъзнавате от ядрото на своето същество, не го “мислите” и не сте го възприели като свое верую, защото така някой ви е казал или защото сте “служител на светлината”. Преди 8-10 години, когато споделях някакви медитации пред няколко човека, не съм си и помислял, че ще трябва да започна с това.

В момента светлинните медитации от път за изчистване на съзнанието от илюзорните представи за себе си и премахване на обусловености, се превърнаха в система от налагането на още етикети, възприемане на още и още индентификации, които не сте вие и за съжаление задълбаха в сферата на психическото/емоционалното/менталното, вместо да я прескочат. Но това е друга тема и тя е от сферата на приказките ЗА медитация, а не преживяването НА медитацията.

Вторият белег е, че имате директна връзка със своя Висш Аз. Тук може да се говори страшно много и сигурно ще го направя в подходящото време, но за да разберете какво е Висшият ви Аз, трябва да забравите всичко, което вече си мислите, че знаете за “него”. В момента, когато го деперсонифицирате и свалите всички “смисли” и “роли”, с които сте го натоварили, ще започнете да го разбирате. Ако ви е трудно да схванете за какво говоря, заменете понятието за Висш АЗ/Висша Същност в мислите си, с “вашата връзка с божественото” и вижте как ще се промените разбирането ви. Вашата връзка с божественото същество ли е? Има ли посредник между вас и божественото.

Предмет ли е тя? Енергия ли е? Процес ли е? По какъв начин и от къде усещате божественото. Как ви говори то? Иска ли нещо от вас? Принуждава ли ви да правите нещо? Съветва ли ви? Духът свободно ли се движи във вас? Светлината свободно ли навлиза? Някои хора откриват, че това, което досега са възприемали като свой Висш Аз, е било астрално/психично същество (външно или аспект от собствената енергия, който се е отделил, поради по-дълбока травма) или че просто са си говорили със своето подсъзнание.

Висшият аз никога не предлага информация, която не е релевантна за вас, никога не предлага интуиция, която се отнася до друго същество (това е вашето лично отношение с божественото, не радио-вълната на някой друг – ако получавате информация за други хора, не казвам, че е невъзможно, напротив, често срещано е, но означава, че вашият фин приемник не е настроен както трябва), никога не ви натрапва инструкции, нито иска нещо от вас.

Този аспект ви обича безкрайно, той е извън времето и за него то не съществува, той може да чака безкрайно, както е правил досега и неговата цел не е каквато откъсналата се от него личност, смята – неговата цел и план за вас тук в проявлението е да проявите своите божествени качества напълно, да интегрирате и изживеете напълно любовта и другите аспекти на духа – неща толкова абстрактни и неинтересни за егото, че бързо му минава интереса към тях и вместо това търси по-забавни проявления на енергията, и ги намира.

Третият признак, че сте в сърцето е, че спирате да се съмнявате и да имате съпротиви по отношение на своя живот тук. 99% от духовните хора смятат, че тяхната цел тук е да бъдат радостни, щастливи, да направят другите радостни, щастливи, да се излекуват от кармата си/пречистят от блокажи, да учат другите (когато егото им приеме ролята на завършило земното училище), да променят другите, като ги отварят за светлината. Това не е духовността.

Това е следствие от духовността. Всички тези неща, но през призмата на сърцето и еволюиралата личност, са производни от интеграцията на светлината и любовта. Всички просветлени същества излъчват тези състояния, като следствие от своето просветление. Няма смисъл да се стремите към периферията, като можете да се насочите към центъра си. Когато го достигнете, той ще трансформира всичко останало. Ако ги търсите и следвате, значи сте в главата, не в сърцето… и всичко е наред, висшият ви аз е безкрайно търпелив. Вашата собствена връзка с божественото осигурява всички еволюции, търкания, просветления и екстази, емоционални дупки и ситуации, за да проявите съпротивите си и чрез освобождаване и будност, да ги освободите.

Тези неща ще дойдат сами, без да ги търсите, в момента, в който забравите за тях. Най-важният момент за всяка медитация е да спрете да намесвате външния свят в нея – да спрете да пускате проекциите от външния свят навътре, а да пуснете реалността на сърцето да се прояви навън. Когато това стане, тогава сте “вътре” в себе си. Ако има желание за действие и промяна, все още не сте “вътре”.

Следващият признак, че живеете от сърцето си е, че спирате да се сравнявате. Ако получавах по една стотинка за всеки път, когато чувах израза “егото на този или онзи е такова или онакова”… щях да имам десетки левове (и то само защото през последните години съм свел до минимум този тип разговори в ежедневието си – просто не са ми интересни, а и нямат смисъл – накрая всичко го свеждам до “и какво от това, всеки трябва да е някакъв”).

Само вашата собствена личност се интересува от егото (особено от това на другите), сърцето не се интересува – то е честно, чисто и не живее в миналото – не го интересува кой какво е бил казал преди миг и просто продължава, личността се захваща за бурените или отглежда емоционални плевели в себе си – защото ако не го прави, енергията й ще се преструктурира и ще потече навътре, а вашето собствено его вижда това като своята смърт и прави всичко по силите си, за да отклони енергията от пътя й навътре.

Разбира се, не всичко по тази точка, е толкова явно – сравненията са поставянето на етикети и създаването на всякакъв вид дуалност – “аз съм слаб, другият е силен” или обратното “трябва да бъда силен, за да бъдат/изглеждат другите слаби”, или “аз съм ученик, другият е учител”, “аз съм напреднал, другият е начинаещ”, “аз така, другият онака” – последното съдържа в себе си си всички вариации и лични истории – изберете си вашата.

С две думи, ако сте фокусирани да обясните на себе си, другите какви са, вместо да се фокусирате върху това, което чувствате в момента, върху това, което преживявате или просто да бъдете будни за настоящия момент, сте в главата. В момента, в който започнете да бъдете наясно с това, което преживявате като мисли и емоции – това са вашите реакции от докосването на съзнанието ви до реалността, започва чистата медитация.

Когато сте в сърцето, неговото пространство ви трансформира изцяло. Много често се е случвало в учението на Махатма, когато насочваме енергията от това пространство, за да творим, да имаме една идея преди медитацията и тя изцяло да се е стопила и изчезнала, когато сме навлезли вътре. Например искаме за себе си нова работа. Когато навлезем в сърцето, забравяме за това и правим нещо съвсем различно – защото вътрешните необходимости са други. Не казвам, че всяка първоначална идея трябва да изчезне, а че, когато това, което желаем за себе си, не е в нашия план, навлизайки в сърцето, нито се борим с желанието, нито не се борим, то спира да съществува, защото не е за нас, в този момент.

Когато сме в сърцето, всичко е светлина. Тогава сме в този план, където светлината е единствената реалност. Тя не идва към нас, защото не сме отделени от нея. Не тече от там, насам, нито от нас към място, където я няма – затова няма как да сме в сърцето и да не можем да видим светлината и любовта в друго същество, в обстоятелство или в живота си – негативизъм, сравнения и оплаквания там не съществуват, няма сили, които се борят помежду си, нито заплахи, нито награди.

Много често, когато човек не преживява, че всичко е любов и светлина, иска да зареди ситуация или друга енергия или предмет, понякога дори човек, с любов и светлина. Ако промениш своето възприятие за реалността и особено, ако я погледнеш от сърцето, ще разбереш, че няма нужда да я зареждаш – есенцията на творението е енергията на безусловната любов – само на умът, защото съди другите, му хрумва, че трябва да се меси. Ако можеш да изпиташ любов към даден човек или ситуация, защо ще ти се налага да зареждаш ситуацията или човека с любов отвън? Обикни ги.

Ако можеш да изпиташ любов и да преживееш есенцията от любов в даден предмет, защо ще ти се налага да го зареждаш отвън? Точно в разбирането на тази тънка разлика се крие и разликата между това да канализираш енергия от главата или от сърцето. В един кристал можеш да сложиш мисъл-формата, че той е светлина и това ще бъде само мисловна програма. Но ако го видиш като чисто проявление на любовта, той вече е програмиран да бъде любов.

Това е като разликата между банкнота от 1 лев, на която си нарисувал още две нули и истинска банкнота от 100 лева, като разликата между това да си мислиш, че си нещо и наистина да си това нещо – като разликата между пожелателното мислене (поставянето на нереални и съществуващи само за теб етикети/състояния в реалността) и действителността. Можеш да повтаряш 1000 пъти от главата “аз съм светлина” или “аз съм се възнесъл” или “аз издигам вибрациите си” или “аз съм свободен” и действителното създаване на тези състояния. Затова темата за това къде си – дали в главата или в сърцето е толкова важна – защото от вътрешния фокус зависи и начинът, по който твориш в реалността.

В сърцето я няма идеята, че трябва да се защитаваме, защото преживяваме, че всичко в реалността е Бог. Обратното на Бог също е Бог. Обратното на божественото е същото божествено. Няма разлика, нито противопоставяне.

Сърцето съдържа огромен океан от невидимо познание за нас. Не във вид на думи и концепции, нито “послания”, нито “диктовки”, а разбиране за реалността. Вътрешна етика, ако щете. Човек може да смята, че сърцето е много пасивно, просто защото не познава неговата реалност. Но всъщност то е активното, а мозъкът би трябвало да е пасивен. Ние сме обърнали тази полярност в ежедневието си и не я разбираме.

Когато действаш от сърцето, ти си буден, цялостен, увличащ; енергията от вяла и разпиляна, става фокусирана, завихрена като торнадо и от теб се иска само да я следваш. На фона на тази вътрешна енергия, външната енергия на ума бледнее и много често се разтърсва. За да се преодолее този първоначален конфликт, се иска всички пробудени мощни и дълбоки енергии да бъдат интегрирани в земната реалност – затова безмълвната, фокусирана върху сърцето медитация е много важна.

Този момент се пропуска често. Простичък пример, човек научава как да работи, да кажем, с кристали. И вместо да задълбочи своята работа с тях, започва да обяснява на другите как да работят, повтаряйки думите, с които са го научили. Но така се губи енергията. Едно познание е ценно, заради интегрираната светлина в него, не заради стилистиката, начина на преподаване или заради подбора на думи в него, истината не е нито трудна, нито лесна за разбиране. Или научавате за енергията на Архангел Михаел и вместо да се превърнете в нея, в божествен баланс, започвате да я проектирате и изпращате (без да сте я интегрирали) към кой ли не, защото има “нужда”.

Никога достъпът до светлината не е бил толкова лесен. Никога светлината не е била толкова близко – само си помисляш за енергията на Жермен и тя вече е с теб. Същото е с енергията на Исус, Кутхуми и т.н. Но заради този лесен достъп, много хора почти не си правят труда да ги интегрират, разберат, да работят с тях. Казано на разговорен език, просто вентилират през себе си светлината и не я допускат дълбоко. Причините за това са много, най-очевидната от тях е, че иначе ще трябва да променят нещо в себе си. И отново няма никакво значение кой какво прави – важна е твоята лична равносметка, за теб самия, не по принцип, а във всеки един момент.

Силните енергии имат нужда от дълбоко лечение – това означава, след като си се докоснал до дадена енергия и си се свързал с нея, да й позволиш да навлезе навсякъде, не просто да е около теб. Да се превърнеш в тази енергия. Много често хората се докосват до любовта, но после съзнанието им бяга от тази енергия. Вместо вътрешно да се обърнат цялостно върху енергиите на любовта. Когато емоционалното тяло е нестабилно, това е много често срещано. Човек се извисява за даден период от време, може да се свърже с дадена енергия, да бъде осветлен от някой учител или архангел, от космическа енергия, но ако не бъде допусната дълбоко тази енергия, тя се губи и от тук идва необходимостта след това да се “извисява” пак.

Губи се най-вече заради нерафинираната личност – много често в началото на пътя човек се втурва да обяснява, да споделя, да информира останалите, без да разбира, че така разпилява, това, което му е било дадено. В началото на 90-те години в България се отприщи огромен бум на хора, които сякаш бяха осенени от “лечебни енергии” – тогава цялата планета беше залята от много светлина, но масовото съзнание тук интерпретира тази светлина по-особено – тези хора използваха новата енергия, за да я фокусират върху другите – кога с ефект, кога без ефект, няма значение (защото никой не може те излекува, ако висшият ти аз не прецени, че трябва да бъдеш излекуван, а това не става без будност и осъзнаване защо си в това състояние), вместо да я използват за себе си – тя им беше дадена от собствения им висш аз за лична еволюция – можем да сравним този период от време с масовото преминаване на големи групи от хора към втора или дори трета инициация.

В резултат на това те пропуснаха тези възможности, изтощиха себе си и разпиляха светлината без да я интегрират – останаха на повърхността на своето същество. За съжаление на ума, многоизмерните енергии не идват с книжка с инструкции и всеки трябва сам да навлезе в тях и да се научи да работи с тях. Няма два еднакви пътя.

Процесът на интеграция на светлината е затруднен най-вече от емоционалното тяло. 80-85% от хората в момента и над 90% от хората в миналото са затворени в своите емоционални тела. Тези две обвивки около нас, които диктуват реалността ни – емоционалното тяло и нисшето ментално тяло са проектирани или създадени от мозъка – от дясното и от лявото му полукълбо, съответно. И двете са капан. Когато съзнанието се установи за постоянно в сърцето (признак за това е лекото изместване на самото свещено пространство на сърцето в центъра на светлинното тяло) тези две тела се преструктурират напълно и започват да действат по съвсем различен начин.

Ако изследвате своето емоционално и ментално тяло за техните реакции към света, сами можете да разберете колко от своите съпротиви сте стопили. Ако редувате полярни периоди на високи и ниски емоции, радост и тъга, екстаз и депресия, значи действате все още от мозъка. Ако имате желание да променяте света, да се сравнявате, да поставят етикети на външния свят и да се занимавате с него, значи пак сте там. Ако се лутате и сте ту обнадеждени, че сте на прав път, ту се съмнявате какво правите…

Последният признак е, че ви се налага да мислите върху този въпрос “дали сте в сърцето или не сте”. Или че имате нужда да си го доказвате. Когато сте “там”, просто сте там. Е има го и момента с егото, което щом види нещо за постигане или си постави някоя по-свята цел, много скоро иска да има резултата, но все пак това е въпрос на вътрешно усещане и няма нищо страшно, ако още сте в главата – били сте там с различните си личности през последните 12-13 хиляди години, какво са още няколко години. Най-прекрасното нещо във всички вътрешни трансформации, осъзнавания и процеси е, че са изключително лични, интимни и засягат само вас и никой друг. Забравете да доказвате нещо на някого, няма смисъл – така само подсилвате егото си и си губите времето.

Реалността на сърцето е във вас и ви очаква. И винаги е отворена. Понякога човек преминава лесно през своята емоционална травма, като едновременно знае, че я има, преживява я, но затваря очи, прави скок във вярата и преминава през своите собствени призраци и кошмари. Когато навлезете навътре и се обърнете назад, няма да ги видите. Останете в пространството, в което бог и вие сте едно и позволете на бог да ви излекува.

Източник: mahatmaon.com