М.Т.Кеше - Физичната природа на Времето, Вселените, Светлина

М.Т.КЕШЕ - ЗА ФИЗИЧНАТА ПРИРОДА НА ВРЕМЕТО, РАЖДАНЕТО НА ВСЕЛЕНИТЕ И СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА

Добре дошли в истинския свят на универсални скорости на движение.
Начина, по който звездите се раждат във Вселената - това е начина, по който се създават атомите и това е начина, по който душата определя своята позиция в даден участък на Вселената.

Тук ще се опитам да обясня времето като фактор на магнитното поле и неговата сила.

На първо място считам, че времето и силата на магнитното поле са зависими. Какво означава това е, че в магнитно поле с висока плътност едно пътуване се осъществява по-бързо, т.е. за по - кратък период от време? Времето е фактор за полето и трябва да се разбере неговата функция такава каквато е при участието му в това взаимодействие.

Както казвам в книгите си - времето зависи от гравитационната и магнитна позиция на силата на тези полета. Отговора на въпроса за времето, а именно –дали то има отношение между гравитационното и магнитно поле, е следния:

Времето е функция на разликата между магнитното и гравитационното поле по отношение на силите в двете системи.

Така че, ако имаме пътуване в рамките на една и съща напрегнатост на магнитни и гравитационни полета няма време, тогава времето за това пътуване е равно на нула, защото межди силите, действащи в тях няма количествена разлика.Времето се създава и възприема, когато различни магнитно - гравитационни сили /Magravs/ трябва да се сравняват една с друга. Тогава се появява време. Мисля, че ако думата "време" се замени с продължителност може би това би било по-подходящо. Да вземем за пример на ядрения разпад.

Какво е времето, необходимо за този цикъл?Ако имаме процес на разпадане на атомите в изолация и след това при същите условия –същия разпад, но осъществен в околната среда, ще намерим, че както два атома , така и сто милиарда атома ще се разпаднат за едно и също време. По този начин един разпад, извършен за определен период от време, по отношение на наблюдател от извън тези атоми, е постоянна величина.Това е така, защото промените са едновременни за всички атоми, тъй като реда и продължителността на процесите в един атом винаги е еднакъв и това, което се случва с един атом, се случва и с другите в същия момент. Така продължителността на живота на атомите по отношение на техния разпад, е един и същ и постоянен.

Интересен въпрос е, какво би се случило със магнитно-гравитационните сили /Magravs/, ако пътуваме в Антиматерията, т.е. колко по-бързо времето ще тече и дали то ще тече така, както в Материята ?Дали едно пътуване в Антиматерията и нейните магнитно-гравитационни полета /Magravs/ ще позволи пътуванията да имат продължителност от приблизително НУЛА ВРЕМЕ, сравнени със същото пътуване в Материята, което както знаем има известна продължителност от време?Моят отговор е "да".Но в такъв случай какво тогава бихме помислили?

Може да се каже, че в рамките на магнитно-плазмените полета, ако наблюдателя се намира --вътре в тях, време не съществува, а то е част небитието. Това означава, че няма минало време, нито бъдеще време, а съществуват единствено силите на магнитно-гравитационните полета /Magravs/ като сили в света.Така, че е правилно да се счита, че едно пътуване към бъдещето или в миналото на света е невъзможно, но ако бихме могли да пътуваме с помощта на магнитно-гравитационни полета /Magravs/ в една тяхна относително ниска плътност, то тогава можем да видим това, което вече се е случило в Материята.

По този въпрос дадох подробен отговор в един документ, озаглавен: ”Създаването на магнитно поле”, който през следващата година ще бъде изнесен и разпространен, но е добре да разгледаме възможностите за това сега. За да може да се оживее при едно пътуване в магнитно-гравитационни полета с различна плътност, то пътуването трябва да се осъществява от полета с ниска плътност към полета с висока плътност. По този начин магнитно-гравитационните полета /Magravs/ на Антиматерията представляват гориво за едно такова пътуване.Но и обратното, в обратната посока - от полета с висока плътност към полета с ниска плътност не е възможно, това е сигурно.

Въпрос:
Има ли такова нещо като хиперпространството или по-висши измерения?В някои теории като струнната теория се говори за по-високи измерения. Там се казва, че пътуване през такива измерения на практика би отнело един миг или много малко време. Мохамед Mansouryar от Иран е един от тези, които работят върху тази концепцията за червееви дупки, с помощта на които едно пътуване се осъществява със скорост по-висока от тази на светлината. Друга група е Unitel Aerospace от Америка. Те казват, че е възможно през един такъв тунел да се пътува през хиперпространството със скорости много по високи от светлинната. Какво мислите? Дали червееви дупки и хиперкосмически измерения съществуват? Възможно ли е да се пътува във времето?

Отговор на М.Кеше:
Научния свят го нарича дупка, но в книгата ми го наричам с истинското си име F1, тъй като това е един сбор от динамични магнитни полета с ненадмината скорост.Ако сте чели книгата от страница 57 нататък, ще разберете какви са тези условия, как тези полета могат да контролират плазмата, и как те могат да бъдат използвани.Не мисля, че това, което те казват може да се направи. Няма как да отидете от една галактика в друга през червеевите тунели, защото двете страни на тези тунели не са определени като позиция в рамките на галактиките.

Т.е. така наречените червееви дупки /тунели/ не са определени - къде започват и къде завършват.Можете да използвате F1 за структурно ускоряване на плазмата, но не е възможно те да ви отведат до предварително съгласувани точки в ръкавите на галактиките.Това не е възможно да се направи във Вселената, поне не и със знанието, което имаме сега. Ако Вие направите този скок с помощта на тези червееви тунели, то не се знае нито къде ще попаднете на изхода им , нито в какво състояние ще се намирате тогава.

Може би това знаят нашите създатели, предполагам.Тъй като, магнитните полета могат да се сравняват по сила, то те могат да създават гравитационно-магнитно поле и то да се превърне в обект със собствената си магнитосферата и маса. Това е сигурно.За да се оцелее в едно пътуване в F1, е необходимо при всеки процес, протичащ във плазмата, да се запази точно същия неин модел.Но запазване на първоначалния модел на една такава динамична супа от магнитни полета, идентичен на този модел, какъвто е в началото на процеса, е невъзможно. Да се мисли, че ще се съхрани едно и също цяло парче ще бъде глупост.

Когато се сравни спектъра на магнитното поле, което създава тези условия, с човешката клетка или с механизма, който може да служи за пътуването, се вижда, че този спектър е толкова разнообразен, че се стига до разреждане или разплитане на ДНК-структурите на нашето тяло или молекулярните структури на космическия кораб. По този начин аз не мисля, че можете да излезете извън червеев тунел /F1/ в първоначалното си състояние, недокоснати и в цялост.

Можете да докоснете външните сили на полето на F1, като допирателна траектория-тангента, за да получи ускорение така, както правим това посредством ефекта на прашката. Ние използваме магнитните и гравитационните полета на планетите в нашата настояща технология на пространствен реактор, за да получим ускорение.Това е, което можем да направим чрез събирането на силови полета.Ако можете да се озовете по някакъв начин в центъра на тези области F1, тогава ще може да бъде направен скоростен скок, тъй като там съществува пълен баланс между силите на полетата.

Ако някой се опитва да влезе в тези F1, това е все едно да се опитва да се влезе в магнитосферата на Земята, но с няколко хиляди пъти по-силно защитно динамично силово поле отколкото е това на земята. И при това условие трябва да бъде запазена целостта на обекта.Има различни по сила F1 в галактиките. Но като цяло всички те започват с показатели над интензитета на магнитното поле на Антиматерията, като по този начин която и да е точка от F1 не е толкова лесно да бъде достигната.Може да бъде достигната само, ако създадете магнитно поле с интензитет по-висок от най-високия съществуващ такъв на магнитното поле на F1. Ако можете да имате достатъчно сила, за да се измъкнете, чак след това можете да рискува да влезете.

Трябва да има и такива показатели на магнитосферата на напрегнатостта на полето, която да ви позволява и излизане също. В настоящето науката не е овладяла силата на антиматерията и магнитния контрол на полето.Може би това е на няколко крачки от настоящото ниво на познание?Можете да увеличите силата на полетата чрез позициониране на компресиран потенциал, но това се нуждае от пълно разбиране на създаването на магнитно поле и принципите на създаване на магнитни полета във вселената.Аз съм обяснил тези принципи за магнитното поле в книга и тя ще бъде публикувана книга през следващата година.

Съществуват теоретични методи за възможността да бъдат използвани магнитни бури в магните полета във Вселената, за да разчитаме на тях за по-бързо движение, но бурите в червеевите тунели F1 са непредсказуеми. Това е все едно да влезете в джакузито на Бермудския триъгълник и да можете да кажете за сигурност, където ще се появите след това в Атлантическия океан.Тези F1 са точно такива, каквито са и така наречените торнадо, но вместо във вида, който познаваме като състояние на въртене на водата или на въздуха, тези F1 представляват торнадо на магнитните полета в непредвидими региони в космоса.

Техния произход на създаване, като магнитна област е една игра, в която не искам да играя, поне все още не.Мисля, че червеевите дупки F1 се нуждае от по-задълбочено проучване, но на правилна основа, тъй като те представляват една опасност за космическите пътувания в бъдеще.Тези изследвания трябва да бъдат насочени към това как да се измъкнем на разстояние, ако някой попадне в една от тези дупки, но както казах в книгата си: това ще бъде едно приятно пътуване и нека Бог да помогне да може да бъде реализирано то.

Аз се опитах да се пресъздам това състояние в пространствения ядрен реактор.В книгата, той е описан така, сякаш е като черно петно върху основата силно динамични и променливи магнитни полета, намиращи се в тези червееви дупки F1. Т.е. тези магнитни полета на F1 могат да бъдат сравнени с плитчина, където плава космическия кораб. Не е лесно той да се справи с тях.Зная къде да тези F1 трябва да се търсят в космическото пространството, много лесно е да се намерят.Но важното е, че трябва да се търси Антиматерия в тези райони на пространството, а не тъмна материя, а също и региона, в който се създават като спирала и турбуленция.

Когато разберем принципите на работа с физическите реалности на Антиматерията, тяхната експлоатация и контрол, тогава червеевите дупки F1 във всички региони на Вселената ще бъдат ясно видими, както например- звездите в космоса.Когато погледнете - ги виждате, но когато започнете да ги търсите - няма нищо. Това е тайната на номера на явленията в света на ядрени факти в Космоса. Антиматерията е по-високо ниво на енергия и не задължително най-високoтo.В нея се състои и тайнатa на намирането на червеевите дупки F1.

Въпрос:
Смятате ли, че времето тече с една и съща скорост за различните хора? С други думи, смятате ли, че ако за тялото на един човек преминават, например 56 години, то за друг човек, същата тази продължителност от време, може да бъде отчетена като време, но с друга продължителност.Не е ли така?

М.Кеше
Причината е там, че според това, което човек консумира като храна, въздух, прием чрез повърхността на кожата и така нататък, от всичко това зависи дали такова равенство във продължителността на времето ще съществува и доколко.Или нека да го кажа по друг начин. Нека да допуснем, че имаме двама човека, които използват различен тип храна, различен тип течности и различни съставки на вдишван въздух, макар и да се намират в една и съща околна среда. Тогава макар, че и двамата да отчитат едно и също време като цяло, техните тела ще регистрират различна продължителност на това време.Тялото на този, който е на 56 години с един вид диета, може да означава 58 години за друг, с друг , различен тип диета.Така, че времето е промяната на магнитно-гравитационното поле чрез движение му от една точка до друга. Но може и да се счита за смяната на един кадър спрямо друг в енергийната същност на полето.

Нека разгледаме времето по различен начин и да видим къде сме в крайна сметка.

В реалния план на универсалната дейност, времето не съществува. Или, казано по друг начин: потока на времето зависи от магнитната област на околната среда, така че човек е част от тази среда или е наблюдател при измерване на магнитната и сила. По принцип частиците Антиматерия за нас с нашите мерки, са много бавни в някои точки.Полето е много по-силно в последния, краен регион или етап в цикъла си. В действителност колкото по-бързо човек се движи, толкова повече става намаляване на магнитното поле, както и системите от полета, които вече достигат отворени и по-крайни пространства на дадената им среда.

Но също така е на лице забавяне или загуба на сила в различни области на околната среда. И проблема тук е следния: Как да се игнорира значението на нивото на напрегнатост на полето? Защото достигането на дадено ниво в специфични точки на пространството изисква безкрайно време в мащаба на мярката. Но е необходим отговор на основният въпрос - да се определи същата мярка от време, за да не се отчита едно и също съдържание в дадена позиция. Така компактността на полето е администратора на време и тази компактност контролира всяка промяна в потока на времето.

В новата си книга обяснявам как Вселената се създава и по този начин шегата за Големия взрив е теория, която няма място в реалността на творението. В книгата си "Създаването на вселената" съм обяснил причината защо и как Вселената се разширява от центъра навън, като съм разгледал и изяснил основните въпроси около процесите, ставащи в центъра на Вселената, както и разширяващите се полета, които се движат навън. На второ място Вселената не може да се разширява, ако в цялата структура за нейното разширяване не е налице там, за да започне процеса. По този начин ние сме част от по-голяма структура и във времето.

Ние ще разгадаем тази мистерия, защото сме направили първите правилни стъпки в тази посока. В нашите книги всичко е обяснено в пъти по-подробно, така че човек да може да разбере истинската концепция за създаването. И това не трябва да бъде познание за малцина привилегировани. Разширяването на Вселената е природен феномен във всички вселени.Това важи и за по-голямата вселена, част от която нашата вселена. Нашето разбиране за процеса на създаването на нашата вселена и не може да бъде по-различно от разбирането ни за създаването на плазмата на протона и електрона, както и от разбирането ни за разпадане на плазмата на неутрони.

По този начин нашата Вселена е част от друга Вселена и е създаден в някакъв момент в миналото, поради разделяне или разпадане на друга вселена. Това ние наблюдаваме и тези основни процеси се виждат също така и в космическите карти, които е публикуват от НАСА. Там може да се види, че нашата Вселена се разраства навън и в същото време се виждат нови прегрупирания и автогенезис и възраждания постоянно в цялата Вселена.Ако е вярна теорията на Големия взрив и тази Вселена е в процес на охлаждане, това е много лесно да се докаже при този случай.Тогава Вселената, според тази шега за Големия взрив, би трябвало да е по-студена в периферията, на границата на този Вселената. Но ние не наблюдаваме такова измерване в космическите карти на НАСА.

Основните разширявания и взаимодействията между магнитно-гравитационните полета са концентрирани в центъра на основен диск на вселената. Имаме една централна точка на гравитационно поле вътре в тази вселена. В същия момент вселената гравитира около друга точка, намираща се извън нея. По този начин ние сме част от по-голяма структура, за която все още не сме натрупали знания в досегашното наше съществуване.

Така Вселената, като плазмата на протон при раждането си, е създадена отвътре- навън.Без загряване или охлаждане, участват и полета, които не са създадени поради охлаждането на Вселената.Този въпрос е бил повдиган от някои учени, но той е във връзка с други въпроси, за които съм говорил и преди. Самото разширяване се дължи на взаимодействието между компонентите на сместа от различни магнитно-плазмени полета, които се намират в движение в даден момент.

И така, както протонът или електронът гравитират и в резултат на тяхното взаимодействие се ражда трета частица, по същия този начин нашата вселена прави същото с друга част от вселената.Тази друга част се е получила при разделянето на първоначалната Вселена на множество части, а нашата вселена е била една от тези части. Това взаимодействие дава като резултат раждане на друг обект, който може да бъде по-голям или по-малък от нашата Вселена. И в същото време първоначалната Вселена своевременно развива своите магнитно-плазмени полета и баланса между тях се нарушава.

Тогава тази Вселена във времето ще се раздели на по-малки вселени, така че съвкупния баланс на всички сили и полета да бъде запазен. Няма изключения в общия ред на създаването, така че защо трябва да има разлика между създаването на един атом от един неутрон и създаването на нашата вселена от разделението друга вселена. Времето и пространството са продукт на разширяване и движението на полета и силата им в дадено движение зависи и е във връзка с други области.

И така: времето представлява мярка за движение на полета в даден участък от Вселената.

Нашето време е несъществуващ фактор, защото не разполага с база за истинска характеристика на Вселената. Измерването на реалното време ще може да бъде направено, само след като времето в неговия реален израз се разбере.

Начина, по който звездите се раждат във Вселената - това е начина, по който се създават атомите, и това е начина, по който душата определя своята позиция в един участък на Вселената.

Мир на онези души, които разбират работата на Твореца и работят за Единството на Човечеството.

ЗА СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА

Ние ще можем да пътуваме със скорост няколко пъти по-висока от скоростта на светлината.И времевата точка на мястото, в което ще пристигнем, дори не е в утрешния ден. Това място е отдалечено по време от нас на няколко или може би повече години години. Това е сигурно.Времето е относително за нас и времето за пътуване е приет факт, ако сте разбрали това, което съм обяснил в горните участъци и връзки.Не забравяйте, че само до преди около два века са ви лъгали, като са ви казвали, че ако пътувате по-бързо от няколко десетки километра в час, ще умрете в кръв.

Сега можете да се движите с около 40 000 км/час в Космоса като на обикновена разходка. Разбирането за времето и скоростта на движение е проверка за знанията и технологиите и нищо друго.Може да се пътува по-бързо от скоростта на светлината от десет до няколко хиляди пъти. Настоящото предположение, че светлината е най-високата скорост на движение е неправилно и по този начин известното уравнение на относителността няма да издържи.

Тази е реалността, която ще променя истината за предположението, че скоростта на светлината е най-високата скорост. Всъщност може да се каже, че скоростта на светлината е най-високата скорост в магнитно-плазмените полета на нашата околна среда и то не във всички околни среди.По този начин например скоростта на светлината е от основно значение. Така на този въпрос, който е основен за светлината и е свързан с околната среда, ние ще знаем в каква посока да търсим отговора, съобразявайки се с околната среда на пространството, в което се разпространява светлината.

В действителност, промяната на скоростта на светлината, се дължи на факта, че тази скорост преминава границата от 300 000 км/сек. , само когато започне да навлиза в ново, по-висше измерение на магнитните полета.Тогава позната ни граница престава да бъде съществуваща бариера. Може да се пътува със свръх светлинна скорост, само ако такова пътуване се осъществява в рамките на магнитно-плазмени полета от по-висок ред. И от това следва, че може да се пътува в някои участъци от Вселената за времена, които са невъобразими кратки.

Тогава скоростта на светлината в средата на нейното разпространение и масата, ще бъдат фактори без никакво значение, а това значи, че и уравнението на относителността става ненужно. За тези, които не са разбрали, нека прочетат новата ми книга.На тях бих казал, че скоростта на светлината в Материята или Антиматерията е много по-висока от скоростта на светлината в околната среда на човешкия материален свят.По този начин за всяко ниво на материята наблюдението на скоростта на светлината е много лесно, защото магнитно- гравитационните полета /Magravs/ зависят от околната среда.

Тъй като човекът е направена от материя, то изхождайки от принципите на магнитно-плазмените сили, се подразбира, че по-високите скорости не могат да бъдат изчислени от човека. Но той ще може да пътува с тези сврхсветлинни скорости. Това е въпрос, който зависи от магнитно-плазмените сили в околната среда.

Казано на по-прост език, космическите кораби , задвижвани със силата на магнитно-плазмено-гравитационни полета пътуват из Вселената в материя със скоростта на светлината, умножена с коефициент от няколко хиляди пъти. Например, всяко едно пътуване до Марс трае в рамките на пет минути, като при това времето за пътуване в по-голямата си част се определя от времето за навлизането и съответно излизането от атмосферата.Добре дошли в истинския свят на универсални скорости на движение.

Източник: blogzaserioznihora.blogspot.com