Боледуват ли Архатите и Адептите?!

Могат ли високите духове да боледуват и дори да са уязвими към зараза?! Да, разбира се, ако според условията на задачата си трябва да са в постоянен контакт с хората. Защото високият Дух непрекъснато отдава част от силите си на околните, които идват при него. И колкото и голям да е запасът му от психическа енергия, все пак при прекалена щедрост той може временно да намалее.

Точно тези мигове на изтощение крият опасности, понеже предпазната мрежа на аурата, като не получава излъчвания от запаса, който подхранва нашите центрове, се нарушава и микробите на заразата могат да проникнат в най-слабото място. Ето защо в книгите на "Живата Етика" така се настоява предпазната мрежа да се пази. Ученик, който е стигнал до известна степен на духовно развитие, не може дълго да остава в отровената атмосфера на градовете и трябва да се оттегли сред природата, за да натрупа прана и да води що-годе уединен живот.

Христос, Буда и другите Велики Апостоли често са се оттегляли в пустинята и не са оставали дълго на едно място. В Евангелие от Марк, глава 5:25:34 се посочва как Христос, пречиствайки и лекувайки болните, е усещал, че губи сила. Когато една страдаща жена докоснала друхите му, той усетил в себе си силата, която е излязла от него..."

Сред въпросите за физическото здраве на Адептите особено изпъква проблемът за техните контакти с обикновените хора. Както се отбелязва в едно от писмата на Е.И.Рьорих продължителното вазимодействие между Архата и обикновения човек е нежелателно, и за двамата, заради разликата във вибрационно-енергийните характеристики на техните биополета.

Това обстоятелство играе определена роля и за скритостта на Ашрамите на Шамбала от външния свят, макар че главните причини легендарната обител да остава затворена се крият в друго. Адептите, принудени при контакт с обикновените хора да създават особени условия за защита на техните аури от свръхмощното напрежение на собствените си излъчвания, Те явно често жертват при това явление енергийния баланс на собствения си организъм.

По този повод в биографичния си очерк за Е.П. Блаватска, Е.Ф. Писарева пише:

"Мнозина остават смутени от тайните, които ги заобикалят. Но за това си има важни причини, измежду които най-обяснима за европейския ум би трябвало да е естествената изтънялост на цялата нервна система; всички, които имат "тънки нерви" ще разберат до каква степен подобна изтъняла организация би трябвало да страда от нашите съвременни условия на живот.

Ако приемем същата чувствителност, но в неизмеримо засилена степен, лесно ще си представим границата, отвъд която шумовете и вибрациите на градската суета и струпването на нехармонично настроени хора, могат да станат дори опасни за твърде изтънелите и фини нервни проводници. В това се крие основната причина за факта, че хората стигнали до святост, която неизбежно се придружава от изтъняване на цялата нервна система, винаги са се стремели към уединение, скривали са се в пустините и в джунглата. А когато един човек с изключително тънко психично развитие - поради естеството на житейската си задача - все пак трябва да остава сред многолюдието, той сигурно силно страда".

Тази мисъл се потвърждава и в учението за "Живата Етика". В една от книгите му е казано:

"Чували сте, че Нашите братя заболяват от докосване със земните дисхармонии. Не веднъж Те са страдали от дългото хорско разединение. Затова ние рядко посещаваме градовете. Тези появи са свързани с особени обстоятелства и не продължават дълго. Пък и в самия град Ние оставаме за кратко. В природата могат да се намерят места, където биотоковете на разложението не са прекалено силни. И във Франция, и в Англия има добри гори, доста съдържащи озон, от който се нуждаем.

Не е чудно, че дори нашата натрупана енергия се нуждае от озон. Не бива да се мисли, че Ние не сме достатъчно силни, за да издържим на флуидите на тълпите. Да, ние можем да концентрираме енеригята си до огромно напрежение, но във всяко нещо трябва да има мярка и предпазливост. Чели сте колко е тежка аурата на някои заминдари (земевладелци, чифликчии) за Нашия брат...Да, Той е можел д ги отхвърли с един изблик от енергия, но подобно убийство не е влизало в задачата на Нашия барт." - из "Надземното".

Тук ще цитирам и още нещо твърде интересно, което не е изобщо за пропускане:

Не бива обаче да мислим, че изключително развитите духовно-психически сили на Махатмите/Адептите ги правят някакви всесилни Небесни жители, чужди на човешката природа. Самите Учители неведнъж са подчертавали, че и най-високият Адепт, който живее в земния план, във физическо тяло, не може да избегне основните закономености на земното битие.

За Адептите - макар и по-малко, отколкото за хората - също са характерни някои грешки, каквито могат да допуснат и обикновените простосмъртни. Именно и заради това ограниченията, присъщи на Адептите, засягат и техните права да използват паранормалните си способности (или така наречените по-точно сиддхи), изискващи особен разход на енергия. За нецелесъобразността и дори опасността при липса на необходимите условия да се използват висшите сили Е.И.Рьорих пише:

"Никой, и най-великите Духове, не притежават неограничени възможности. Всички те са подчинени на Космическите закони, затова могат да използват големите си познания и сила, когато космическите условия са благоприятни. Архатите разглеждат като насилие всяко чудо, извършено без да има основателна причина. Казано е: "Дори за Архата е непристойно да злоупотреби с чудото."

Откъс от "Аватарите на Шамбала",
Автори: А.Марианис и Н.Ковальова