Наадабрахма - честотата на вдъхновението

Културна еволюция - промяната живее в теб.

И така, оказва се, че вселена едновременно съществува и несъществува. Че всяка точка в нейното пространство се намира едновременно на едно и също място. И че, практически, всичко е едно енергийно цяло. Не просто взаимосвързана съвкупност от елементи, а битийно единство в една, единствена точка, която не може да се каже твърдо, че съществува. Една многоизмерна, енергийна структура, която създава илюзията за обособеност на обектите и разстояния.

Трудно е да си представим как така възприятията ни са ограничени и как би била изобщо допустима идеята, че сме заобиколени от пластове на действителността, измерения, които са недоловими. Особеното качество на честотите е, че различните им стойности не се засичат в пространството, не си пречат. Така, че съвсем спокойно и без никаква парадоксалност на едно място могат да съществуват множество измерения, всяко имащо своя честотен диапазон и практически да бъдат обособени същности на едно и също място, по едно и също време. Измерения в измерения, нива и всичко е енергия.

Честотата е универсално качество на енергията, израз на енергийното й ниво, и именно честотите са това, което оформя действителността в нашите възприятия за нея. Различните честоти носят различна информация, комбинациите на тези енергийности правят различните неща.

Така всяка елементарна частица има определен енергиен заряд и честота, които определят нейната същност. Човешкият ум и сетива са настроени в определен честотен диапазон, този на измерението, в което живеем, между микрокосмоса и макрокосмоса. И цялото ни преживяване за действителността е породено от честотния диапазон на измерението, в което живеем.

Така например, звукът има своя честотен диапазон и светлината има своя. Видимата светлина, която осветява земния ни ден и звуците, които можем да чуем с ушите си са в една тясна зона от съответните им честотни диапазони. Има още ултразвук, червена и ултравиолетова светлина, които не можем да доловим като част от възприятието ни на действителността, защото сме настроени към приемането само на определен честотен диапазон от всичко онова, което ни заобикаля. Физиологично ни е невъзможно да възприемаме честотите отвъд спектъра на възможностите на мозъка. Сетивно, хората можем да възприемаме една нищожна част от познатия ни електромагнитен спектър.

Електромагнитните вълни са най-просто пулсове-енергия, излъчвани от източник, които се пренасят като енергийна вибрация през квантовото измерение на средата в която се движат; с дължина на вълната или разстоянието между отделните пулсове (херци), които източника излъчва, от десетки километри до десети от милиметъра, като приетата скорост на разпространението на тези пулсове-вибрации в пространството е тази на светлината.

Принципът на електромагнитната вълна е донякъде като този на доминото - източника на импулс е действието, което задвижва първото блокче, а последващите пренасят това движение. Звуковите вълни на Земята, например, се смята, че се пренасят чрез трептенето на молекулите на въздуха и затова науката казва, че в космоса не би могло да има звуци. Знанието ни за електромагнетизма, обаче, е далеч от пълно. Електромагнитните вибрации, по същество, могат да се провеждат от всички медиуми и дори, подобно на фотоните, да пътуват в пространството осцилирайки автономно.

А именно тези осцилации, или повтаряеми преноси на първоначалния пулс, оформят вълната. Така, колкото по-голямо е разстоянието между отделните импулси, излъчени от източника, толкова по-малка е честотата на вълната, която образуват, измервана в херци. Един херц е една осцилация. Общата култура на всяка мисловно будна личност трябва да включва знание и в тези сфери, още повече, че то допринася съществено в разбирането ни на света изобщо.

Говорейки за честоти, ето един пример с компютърния хардуер.

Ако един процесор има работна честота от три гига херца, това означава, че за една секунда произвежда три милиарда електрически импулси или три милиарда изчисления в секунда, което не предполага голямо разстояние между отделните импулси, тъй като дължината на секундата като време е относително кратка. По правило, ултра високите честоти са присъщи на измеренията от микро към по-малки и дължините на вълните им са миниатюрни. Ултра ниските честоти, от друга страна, се срещат в макросвета, в природата и големите космически обекти.

Честотата може да се определи и като друго име на скоростта. Например, в израза "учестен дъх или сърцебиене" разбираме, че колкото по-бързо пулсира, толкова по-висока е неговата честота и толкова по-малко е разстоянието между отделните пулсове. Честотите, освен това, имат и мощност. Така, може да се генерират ултра ниски честотни сигнали с висока мощност, които могат да имат разрушителен ефект, преминавайки през физически обекти.

Има и още честоти отвъд познатия ни електромагнитен спектър, които изобщо сме неспособни да доловим, нито със сетивата, нито с технологията си. Когато погледнем към нощното небе, към чернотата на космоса, виждаме тази енергия, която е отвъд всичките ни възприятийни възможности. Именно това, което наричаме тъмна материя, тъмна енергия или просто космически вакуум. Във вселената няма празно, всичко е нещо, но по-голямата част от "пълнежа" на космоса е непознат за нас, предвид, че видимата материя е един нищожен процент от всичко онова, което ни изглежда празно във Вселената.

Значи, действителността, се оказва, е една информационна структура изтъкана от различни енергийни стойности, които разкодираме и интерпретираме според специфичната информация, която носят в границите на сетивните възможности на човешкия мозък.

Някои квантови теории описват Вселената като една космическа електромагнитна вълна, съставена от множество измерения с различни честоти. Една изключително нова представа за действителността, която има потенциала да революционизира възприятията ни за света, в който живеем и нас самите, като живи същества, нещо повече, като живи съзнания. Действителността е много повече от това, което ни изглежда. Всичко се движи, всичко вибрира. Дори от гледна точка на нашето, привидно статично, измерение, науката е установила, че всяко физическо тяло излъчва електромагнитни вълни.

Всяко тяло е електромагнитен осцилатор и излъчва на определена честота. Движението на мускулите ни създава електромагнитен поток, ритъма на сърцето и дишането, емоциите, мислите - всичко това създава енергия, която се разпространява в пространството около ни.

Като допълнителна вметка, ще споменем един интригуващ раздел в биологията наречен биофотоника. В един свой раздел, биофотониката разкрива, че живите клетки излъчват фотони светлина в резултат на тяхната активност. Интересно е, дали тези фотони са някакъв вторичен продукт на клетката или носят междуклетъчна информация? Може да се каже, че ти и електрическата крушка, все пак, не сте толкова различни - и двете излъчвате светлина и сте направени от енергия!

Всеки физически обект излъчва енергия в електромагнитния спектър, поради непрестанното движение на частиците, които го изграждат. Докато ултра високите честоти са в измеренията на микрокосмоса, ултра ниските осцилират в "нашето" измерение, като могат да оказват директен ефект върху твърдите тела. Друго качество на ултра ниските честоти е дължината на вълната, която може да достигне десетки хиляди километри само за една осцилация.

И тук се завъртаме отново в измеренията на ума и взаимовръзката му с действителността. Мозъчната активност също е източник на електромагнитни вълни. Електрохимичните процеси в невроните пораждат електромагнитно поле, това са, така наречените, мозъчни вълни. Мозъчните вълни могат да бъдат измерени с енцефалограф, като една по-стара технология. Има и нови, все още прототипни технологии, които могат да засичат човешка мозъчна активност от разстояние без необходимостта от пряк контакт между скалпа и приемника, както се прави при енцефалографията, която си служи с електроди, поставени върху скалпа. Или с други думи, мозъчните вълни не са изолирани в черепа, а се разпространяват в пространството около нас. И съвсем логично, предвид специфичностите на ултра ниските честоти.

Докато мозъка не може да произведе вълна с висока мощност, която да порази обект на разстояние, нанасяйки му физически поражения, мозъчните вълни все пак, могат да пътуват в пространството и да се разпространяват на хиляди километри. В случай, че се чудите какви поражения може да имат ултра ниски честоти с висока мощност - за нещо подобно се споменава дори в библията - разрушаването на стените на града Йерихон, което е доста любопитно. Друг провокиращ пример за такива ефекти засяга китовете, делфините и изобщо морските създания, които биват облъчвани с радиовълнова комуникация с висока мощност, излъчвана от подводници. Много от китовете, намирани по бреговете имат необясними поражения на мозъка и меките тъкани, разкъсвания на органи, за което се обвиняват именно тези излъчвания на военни подводници, които провеждат всякакви експерименти в тези сфери, добре засекретени. Обвиненията, разбира се, не се приемат официално от обвиняемите и като цяло се заглушават от общественото внимание.

И така, в мозъчната кора на всеки човек, както и на всяко живо същество на достатъчно високо еволюционно стъпало, се вихри непрестанна електрическа активност. Това е мозъчната активност, породена от процесите, които се случват там. Освен механичните процеси в тялото, като движението на мускулите и ритъма на сърцето, емоциите също създават електромагнитни полета, бидейки електрохимични процеси. Така в мозъка, освен моторно-двигателните, когнитивните и регулиращи функции, мисловната активност, като немеханична функция също поражда електромагнитни вълни на определени честоти.

Предвид, че тези честоти могат да пътуват в пространството, стигаме и до скрития потенциал на ума, който може да улавя и разкодира информацията, която тези вълни носят. Нещо сходно на принципа предавател и приемник настроени на една честота.
Нека разгледаме общо мозъчните вълни, които науката различава.

В човешкият мозък са установени четири основни електромагнитни диапазона, съответстващи на различни ментални състояния. Това са Алфа, Бета, Делта и Тета вълните. Делта вълните са присъщи за дълбокия сън и се намират в диапазона 0.5 - 4 Херца (Hz). Активността на човешкия мозък, всъщност, е източник на едни от най-ниските честоти срещани в природата. След 0.5 Херца е нулата на правия ток, което е равнозначно на биологична смърт. Тета вълните са в порядъка на 4 - 8 Херца и са присъщи на разсеяността, сънливостта, точно преди заспиване или преди събуждане от сън.

Тези вълни, също така, са присъщи и на медитационните състояния, когато съзнанието е отпуснато и мислите пропъдени. Тета вълните преливат в Алфа вълните, които са между 8 - 14 Херца и съответстват на съзерцанието, поетичното вдъхновение, в които тясната концентрация липсва, вместо това, усещането е сякаш мислите са разстлани и се реят в пространството, а ума сякаш плува в тях от мисъл на мисъл и от една мисловна картина на друга, не съвсем разсеяни, но не и строго концентрирани. Алфа вълните са присъщи на ежедневното състояние на ума, което варира между тези честоти и по-високите Бета. Бета вълните варират между 14 - 35 - 40 Херца и са свързани с високата концентрация и усилената мисловна активност в определена насока, когато учиш, когато разсъждаваш, анализираш и разрешаваш логически проблеми.

В тези екстремно ниски честоти на мозъчната дейност, дължината на мисловната вълна е в порядъка на 25 хиляди километра.

Невероятно? Но, какво означава това? Означава, че феномени като "телепатия", "провидение", "отдалечено виждане", не са просто някакви творения на псевдонаучния окултизъм, а съвсем действителни "физически" ефекти. Странното, всъщност, е именно липсата на тяхната разпространеност и факта, че 99% от хората не могат да боравят съзнателно с този свой скрит потенциал. Въпрос на осъзнатост? На постигнати нива на осъзнатост?

Всъщност, скоростта на електромагнитните вълни на Земята среща множество естествени препятствия по пътя си и се разминава със същата в космоса. А в колкото по-ниски честоти е вълната, толкова по-бавно се придвижва, като има вероятност да бъде погълната или отразена по пътя. Въпреки това, разпространението на мозъчните вълни в пространството е действително явление.

В ежедневието си, навсякъде и през целия си живот сме потопени в един информационен басейн от преплитащи се електромагнитни вълни от целия ни познат спектър. Всички хора около нас, близо и далеч, излъчват, и техните вълни се носят навсякъде около нас и въпреки това, ние рядко ги долавяме. Размисли върху това!

Електромагнитната природа на действителността напасва "психичните феномени" съвсем на място, но има и още.

В началото на 20-ти Век, Никола Тесла проучва наличието на "Планетарен електромагнитен резонанс", като размишлява и над възможността електричеството да се пренася безжично, технология, която понастоящем (2010г.) все още е в експериментална фаза и предимно се набляга на военните й приложения. По-късно, през 1952 г. Уинфрид Шуман разработва математически модел, изчислявайки електромагнитния резонанс на Земята. Явлението, което описва, наречено впоследствие "Резонанс на Шуман" се случва между повърхността на Земята и йоносферата, където се образуват огромни "стоящи вълни", които резонират на определени честоти по цялата планета.

Забележително се оказало съвпадението на тези резонантни честоти с честотите на мозъчната активност. А именно, пиковите моменти на резонанса на Шуман са 7.83, 14.3, 20.8, 27.3 и 33.8 Hz. Това съвпадение не е безсмислена случайност, а отразява една чиста логика в еволюционен смисъл. Предвид, че хората, както всички живи същества на Земята, сме еволюирали от милиони години, адаптирайки се към средата, в която живеем. Еволюцията нагажда живия организъм оптимално към средата, в която живее, за да може да оцелява и да се развива. Така, че, наличието на синхронизация между мозъчната активнот и своеобразната Честота на Земята не е учудващо, напротив, щеше да е учудващо, ако не беше така.

Петър Дънов, живял в началото на 20-ти Век, също говори за честотите или "пулсациите" на Земята, които са в синхрон със същите у хората и всички живи същества. Книгите на учителя Дънов са ценно четиво, макар изразните средства да са малко архаични и на места възгледите да изглеждат малко наивни, все пак същината им не бива да се подценява.

Значи, човешкият ум е в синхрон с вибрациите на самата планета. И навярно, това положение е същото и при всички други живи същества, както и растенията. Цялата екосистема на планетата резонира в синхрон и ние всички сме взаимосвързани. Не е ли невероятно?

Определено си струва да се прочете повече по тази тема и да се вникне в описаните неща до тук малко по-детайлно. Особено интригуващи са "стоящите вълни", които се образуват между йоносферата и повърхността на земята, както и употребата на йоносферата за отразяване на ултра нискочестотни радиовълни. Честотите в познатия ни електромагнитен спектър и повече за резонанса на Шуман.

"Психичните феномени", се оказва, са част от природата на действителността, в която живеем. И връзката между нас и самата природа е много по-дълбока, отколкото сме свикнали да мислим. "Телепатията" е съвсем реално явление, макар и маргинализирано и изкривено от кино индустрията. Телепатичната връзка не е като да "прочетеш мислите" на някой друг, буквално. Тя се изразява в интуитивно долавяне на тенденции, на връзки, насоки, нагласи за някой друг или за някое развитие на събития. Особено силни такива връзки, изглежда, се създават между хора, които се познават и имат емоционална обвързаност - приятели, роднини, любими. "Чувствителността" на ума към тези му скрити способности зависи от степента на вътрешно развитие, на осъзнаване и себеовладяване, така че, постепенно ума се научава да забелязва тези неща и да ги отличава от останалите си мисли и усещания. Изкуство е това. А би могло да бъде и ежедневие за всички.

Оказва се, все пак, че сетивните възприятия на умовете ни не са толкова ограничени, колкото си мислим. И не всичко, което можем да долавяме с тях задължително може да се пипне, види, вкуси, чуе или помирише.

Трудно е да си го представим дори, какво би могло да бъде ако хората владеехме умовете си, на едни по-високи нива на осъзнатост и ако боравехме волево със самата действителност. Ако взаимодействието между умовете ни и действителността се осъзнаваше, като цивилизационен стандарт, така, както днес знаем и осъзнаваме наличието на микроорганизми, например, които не можем да видим, но знаем, че сме в непрестанен контакт с тях, навсякъде. Или, така, както днес знаем, че въздуха, който също нито виждаме, нито вкусваме, не е просто някакъв "етер", а е слой кислородни молекули, в който всички живеем и дишаме. Въпрос на знание и въпрос на осъзнатост. Еволюция на ума.

"Менталното развитие на човека трябва да започне с раждането и да завърши със смъртта."
А. Айнщайн

Мисловната активност и усвояването на нови и нови знания, самопознанието и себеовладяването са част от пътя на вътрешното развитие. А нагласата, в ежедневния ни живот, също е от значение. Затова, се казва, че позитивната нагласа е важна, защото се отразява не само на личната ни мотивация, но и на самата действителност в едни нейни аспекти, които ни засягат. Недей да мразиш, това е грозна емоция, която ти носи единствено дисхармония, няма смисъл в това. Гледай позитивно на нещата и нещата ще започнат да гледат позитивно и на теб! Стремеж, постоянство и упоритост, това са ключовите думи по пътя. Света често е като огледало, което отразява емоциите, които излъчваш. Ако го гледаш с омраза, ще ти отвръща с омраза, ако го гледаш с любов, любов ще ти се връща. Точно както хората несъзнателно отвръщат на усмивката с усмивка.

Има една интересна същност в индийската митология - Наадабрахма. Това е древна санскритска дума, означаваща "Божествен звук". Честотата на вдъхновението! Вдъхновението, което бушува в гърдите като огъня на любовта и резонира с цялата Вселена.

Потърси хармонията в себе си и със света около теб.

Източник: mindvolution.net