НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пет Ное 24, 2017 5:08 pm Вижте мненията без отговор
Ние, Болг-Ариите. Част 1.
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Яну 20, 2014 6:00 pm
МнениеЗаглавие : Ние, Болг-Ариите. Част 1.
Отговорете с цитат

Българи и Славяни

В европейските културни и научни среди цари голямо невежество по отношение на конните народи. Народите, съставляващи гръбнака на Арийството - кимери, траки, масагети, българи, хуни, скити, саки, сармати, перси, индоарии... Същото отношение се и проявява и по отношение на други източноевропейски народи, известни под общото название славяни. Наследниците на изначалната арийска (индоевропейска) цивилизация, възникнала в степите на Източна Европа през V хил.пр. Хр. (Курганната култура).



За съжаление обаче в средите на водещите европейски културни кръгове се е затвърдило схващането, че Европейската цивилизация започва от Древна Гърция и Рим, а източноевропейските народи са някакви полудиви номадски племена с второстепенно значение в историческия процес. Действително народите на Атила са носители на друг тип цивилизация, неразбираема за древните гърци и римляни, а още по-малко за европейците от буржоазната епоха. И днес най-будните воини на Арийската Кауза се увличат по културата на Гърция и Рим, без да проумеят, че робуват на едно предубеждение, което им пречи да пият вода от извора на Изначалната Арийска цивилизация.

Официалната теория за произхода на българския народ, добила световна известност, е напълно объркана и тенденциозна: все едно към времето на основаването на Дунавска България през VІІ-ми век от н.е. траките напълно са изчезнали, а новодошлата малочислена орда българи бързо се е разтворила в някакво "огромно славянско море", като са оставили само името си в наследството на съвременните българи.

За сериозния историк е ясно, че такова омаловажаване на ролята на най-старото население, както и на държавотворния народ, е политическа фалшификация. Още по-подвеждащо е и схващането за тюркския произход на древните българи, без каквато и да било задълбочена научна аргументация. Тази абсурдна теория води и до също толкова абсурдни изводи, които ни създават образ на странен народ. Например, че древните българи са единствения господарски народ, който е възприел езика на покорените, или пък че ние българите сме пример за хибриден народ. А истинската ни история показва, че сме напълно нормален народ.

Тюркската теза за потеклото на българите се заражда в германските академичните кръгове в началото на ХIХ в. Юрий Венелин решително я осъжда в лицето на нейните поддръжници Шльотцер, Байер, Тунман и Байер: "Прочее, по решение на този ареопаг, аварите, хазарите и българите - като безсмъртните хуни - бяха провъзгласени за татари."

Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, но повече спорен е въпросът доколко сме славяни и какво изобщо се разбира под славянство. За съжаление официалното схващане за славянството ощетява историческото самочувствие не само на нас българите, но и на всички славянски народи. Академичната славистика определя славяните като безисторична маса, все едно, че преди приемането на християнството славяните не са имали собствена история и историческа памет. Накратко, в нея се очертават следните тезиси:

1. Като основатели на славянските държави се изтъкват неславянски народи: Киевска Рус - варяги; България - тюрки; Хърватия - ирански хървати.
2. Преданията, считани за славянски, се обябяват за фалшификати - Книгата на Велес, Веда Словенах и др.
3. Дохристиянската култура на славяните се обяснява с иранско влияние, все едно че славяните са възприели много религиозни култове и духовни понятия от иранския народ сармати.

От пръв поглед се вижда, че въпросните тезиси са тенденциозни и вредителни за славянските народи. Те не са волеизява на националните елити на тези народи, а на подмолни антиевропейски сили, целящи по този начин да ги направят безисторични, да им отнемат правото на историческо осъществяване. В най-голяма степен тези схващания за славянството вредят на руския народ и подкопават суверенитета на Русия като световна сила. В допълнение към историческата наука, в миналото западната антропологическа наука е представяла славяните и други източноевропейски народи като брахицефали (късоглави), т.е. по-ниско качество хора - едно напълно политизирано твърдение.

Интересно е, че първоначално западните историци са натикали прародината на славяните в Азия. Но славянските нации по това време - в началото на ХІХ в., също са разполагали с авторитетни историци, които са оборили несъстоятелното схващане на западните си колеги и са принудили последните да го изоставят. В същото време обаче, бидейки под безкултурното османско владичество, българите не са имали възможността да защитят историческото си право на академичните катедри (усилията на един Юрий Венелин не бяха достатъчни за това).

Ето защо и до днес във всички световни исторически справочници древните българи се посочват като азиатски народ. В този случай не може да става дума за обективна наука, това е борба за историческо право. Това отношение не може да се окачестви само като антиславизъм. За да отхвърлят историческото право на източно-европейските народи, западните академични кръгове са определили като полудиви азиатци не само славяните, но и един неславянски народ, каквито са древните българи.

Това е проява на извечната метафизична война на Запада срещу Изтока; едно невежество и нежелание от страна на западноевропейците за разбиране и опознаване на източните народи, на които те дължат своята защитата от азиатски нашественици и културното си израстване. За съжаление тази тенденция неизменно продължава и днес. Оттук възниква необходимостта от ревизия на историческата наука, изискваща нашите съвместни усилия.

Наложително е да уточним, че названието славяни е неточно - в средновековните източници се говори за словени. Така са се наричали жителите на следновековния Новгород, а производни на това име носят словенците и словаците в Централна Европа.

Поради близкото звучене на СЛОВЕНИ с понятието за роб - гр. SKLABOI и лат. SLAV, гърците са започнали да ги наричат подигравателно SKLABOI, т.е. "робски народ". По същия начин те са извели от българското име - VULGAROS на гръцки, прилагателното за прости и долни неща - "вулгарен". Според схващането на руските и украинските родноверци обаче името СЛАВЯНИ проихожда от СЛАВА, СЛАВЯ (др. перс. SRAVAH) - "Хора, славещи Прав" - Царството на Боговете. Оттам произхожда и понятието за руското езичество - Православие, което впоследствие е обсебено от християните.

Днес в Русия и Украйна има много народоизследователи, които се стремят да разчупят безисторичните схващания за славянството и да изяснят дълбоките исторически корени на руската народност. Така например нашият приятел Павел Тулаев извежда произхода на славяните от венетите. Родноверците от руското езическо движение на инглингите пък наблягат на общите корени на славяни и арии, като въвеждат обобшителното понятие славяно-арии.

От своя страна, украинските изследователи Г. Василенко и Юрий Шилов отстояват схващането за автохтонния произход на славяните (по-точно на русите) - първият от скитите-земеделци - сколоти, а вторият от кимерите. Прочее други историци извежат потеклото на славяните от скитите изобщо, от пеласгите или от траките (В. Щербаков). До същите древни арийски народи достигат и българските народоизследователи, макар и търсещи българската народностна идентичност извън кръга на славянството. Това знаменателно съвпадение показва, че в крайна сметка българи и руси имаме едни и същи корени. Оттам трябва да намерим пътя към взаимното си разбирателство, без да робуваме на утвърдените в историческата наука определения.




Кои са древните българи?

За да придобием вярна представа за древните българи, необходимо е още веднъж да се абстрахираме от съвременната литература и да обърнем поглед към историческите извори. Немалко индийски, арменски, арабски и латински летописи свидетелствуват, че българите са били висококултурен народ с древна държавна традиция, силна военна организация и развито стопанство. Древните българи са имали усложнена държавна йерархия с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях са КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛА, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН, а повечето от тях се явяват в по няколко различни длъжности. Държавният строй на древните българи се основава на една цялостна трифункционална йерархия, свойствена за народите от Арийската раса:

1. Духовенство - колобри.
2. Войнство - боили, таркани, багатури, багаини.
3. Труженици.

Върховната власт над трите съсловия осъществява Царят-Жрец, носещ титлата КАНАС ЮВИГИ - "От Бога владетел". По право българският престол е принадлежал на Свещената Династия ДУЛО. Тя носи името на свещената арийска прародина ТУЛЕ. В езика на памирските народи, родствени с българите, ТУЛЕ значи "Богоустановен ред".

Канът управлява с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставляват висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежат към колобърското съсловие. Заедна с Кана те съставляват Съвета на Седемте - върховният орган на управлението на САРАКТа (Царството).

Подобни държавни титли са известни от наследството на най-древните световни цивилизации - Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също от Югоизточна Азия, Кушанската империя и някои келтски кралства. Във всички тях е била в сила една система от държавни звания, наследство от Арийската працивилизация. А нашите прадеди са успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до чуждопоклонническото покръстване през IX век.

Не само държавната традиция свидетелствува за високите организаторски способности и културно равнище на българите. Държавата и Нацията се основават на Рода, а сред българския народ съществува една сложна система от родови звания, указващи не само степента, но и ранга на роднинство. Такива като МАМА, ТАТЕ, БАТЕ, ШОЛЬО, КАКА, ЧИЧО, ДЕВЕР, ЗЪЛВА, БУЛЯ, с които сме свикнали от малки. Родово устройство от такъв тип не се среща днес сред повечето индоевропейски народи.

Неоценимо е и българското народно творчество. В българските народни носии е застъпено съчетанието на трите основни космически цвята - бяло, червено и черно, а също и кафяво. Те са богато избродирани с изящни шевици във форми на руни, свастики, келтски кръстове и други арийски символи. По своята красота и хармония българските народни носии надминават носиите на много други европейски народи.

Ние българите също така се славим с богатото си наследство от народни песни и танци, и то в такива разнообразни ритми, с каквито малко народи могат да се похвалят. Изобщо всички страни от живота на българите - било в устройството на държавата и рода, или в народностната култура, са проникнати от принципа на усложнената йерархия, от култа към реда и хармонията. Проява на един цялостен мироглед, свойствен за Изначалната Арийска цивилизация на Златния век.

С високите си астрономически познания древните българи са създали и един от най-точните календари в света. Българският календар е слънчев. Той отчита летоброенето по обиколката на планетата Юпитер около Слънцето, затова годините се подреждат в дванадесетгодишен кръговрат, съответствуващ на юпитеровата година. Подобен календар са имали още скитите-саки.

Днес този календар е известен по света като китайски. Но китайците изобщо не свързват своя календар с движението на Юпитер, а тъкмо на него се основава дванадесетгодишния кръговрат. За кой ли път да доказваме, че всички постижения в областта на човешкото познание са дело на народите от Арийската раса? Същото твърдение е в сила и за един друг много точен календар - календарът на маите.

Още в древността българите са били народ с висока стопанска култура. За разлика от съседните номадски племена, живяли в Средна Азия, нашите прадеди са развивали всички стопански поминъци - земеделие, животновъдство, строителство, търговия, занаятчийско производство, а в сферата на занаятите - кожухарство, тъкачество, ковачество, златарство...

Освен с хубавите си коне, нашите прадеди са били известни и с ценните си сортове зърнени храни. В Древния Изток са били прочути весококачествените български стоки и произведения - 12 от тях носят името БОЛГАР. За пълноценното развитие на своето стопанство българите са устройвали своите държави в онези области, където са съчетани плодородни земи, планини и търговски пътища. В земи с подобни природни природно-географски дадености са основани Балхара, Старата Велика България, Дунавска България и Бавария.

Владеенето на тези богати земи обаче е изисквало от българите да бъдат първостепенна военна сила. Въпреки високата си материална и духовна култура, нашите прадеди никога не са станали изнежени от удобствата на цивилизацията слабаци. Те са се справяли с всички трудности и лишения на войната, не по-зле от живеещите сред сурови природни условия полудиви народи. За високите бойни умения и войнски добродетели на българите разказва летописецът Енодий (505 г.), в похвалното си слово към готския владетел Теодорих, по повод една (незначителна) победа над българите:

"Това е народ (българите), на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си, у когото полесражението е общо родно място: защото чиито оръжия (стрели, копия) във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко."

Въпреки повсеместното унищожаване на историческото ни наследство, има оцелели летописи, в които българите са записали своята собствена история. Колкото и непълни да изглеждат на пръв поглед, в тях е вярната следа, която води до нашето истинско родословие и народностна идентичност. Има един велик българин, който с природната си интуиция успя да разпръсне мрака на заблудите, и да извади на бял свят истината за нашия Род - Георги Стойков Раковски (1821-1867).



Винаги, когато си спомняме за него, в съзнанието ни звучат заветните му слова: "Най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари." За съжаление нямаше кой да го послуша в онова бурно време преди сто и петдесет години... Неоценима заслуга на Раковски е публикуването на един изключително ценен за нас българите летопис. В него ясно се посочва какъв е народностния произход на българите. "Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ..."

Кимерите! Не бяха ли те един загадъчен и обвит в мистерии народ, за който Омир разказва в своята Одисея, че са живяли някъде на края на Света, където Слънце не изгрява. Народът на Конан Варварина, в чието лице великият писател Робърт Хауърд обезсмъртява името на своите прадеди, считани за потомци на атлантите. Неустрашимите воини на коне, които, прокудени от скитите от старата си родина Кимерия на север от Черно море, завладяват Мала Азия и притесняват могъщата Асирийска империя.

А много по-късно същите тези кимери застрашават съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато още е в разцвета на силите си. Кимерите са били силни не само във войната, но и в държавните си дела. За тях Страбон пише, че са повлияли на възникващата на Запад аристокрация, а също така са донесли със себе си ценна порода коне. Все неща, с които са се славили и древите българи.

В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по Света, при което една част приемат името БОЛГАРИ:

"...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски.

Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. ( 1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и съ своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари..."

Описаните тук събития се отнасят към началото на II хил. пр. Хр., така че Летописът на Раковски се явява един документ за най-старата история на Европа. В него обаче са смесени исторически събития от различни епохи: споменато разселване на кимерите и много по-късното келтско завоевание на Балканите през III в. пр. Хр. Тогава келтските царе Брем и Болг основават свое царство в Тракия със столица Туле (днешното Тулово, Старозагорско) и действително воюват с Филип Македонски.

Причината за смесването на събитията е името на Българския Праотец - Болг, което е носил и много по-късния келтски цар, поради родствената връзка на келтите с кимерите, за което ще говорим по-нататък. Това очевидно е допуснато при преписа на този документ от по-стар оригинал. Имайки предвид обаче сведенията на гръцките летописци Полибий и Павзании за царуването на Брем и Болг, ние лесно можем да разделим тези събития едно от друго.

За разселването на българските прадеди от Скандинавия към Волга и Бранденбург също разказва Паисий Хилендарски в своята История Славяно-българска. Там обаче вместо кимери те са наречени скандавляни - по името на Скандинавия.

Ценни сведения за ранната българска история се съдържат и в "История о болгарском народе словенском", написана от Йеромонах Спиридон. Макар и накратко да споменава за кимерите, Спиридон не ги разглежда като прадеди на българите. Според него българският народ произхожда от т.нар. "мисигити" или "мисагети", носещи името на своя праотец Мосох, един от синовете на Яфет. Очевидно Спиридон разказва за древните масагети.

В представената от него най-древна история на българския народ обаче се разказва за същите царе и събития, известни от Летописа на Раковски, само че тук царуването на Цар Бладилий е отнесено към 986 г. пр. Хр., и за кимери изобщо не се споменава. Същевременно тук се разясняват и някои подробности, пропуснати в Летописа на Раковски. Като цяло движението на българските прадеди - масагети, точно отговаря на разпространението на кимерите по класическите извори. Като изключим повлияния от Библията разказ за идването на Мосох от Бабилон, началото на българската история се извежда от земите до река Волга и Черно море, т.е. от древната Кимерия.

Що се отнася до въпросната Скандинавия, тя по-късно става завоевание на Цар Брем, който завладява много земи в Средна, Северна и Източна Европа: "Брем взе (земите) на север от Дунав и на запад от завоюваните земи даже до Балтийско море и Померания, и се заселиха там и (народът му) се назова по името на своя крал - бреми и пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандибурия и не само Брандибурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов город." Очевидно под "великата Скандинавия" Спиридон е имал предвид не Скандинавския полуостров, а Дания, а точно там, на п-в Ютланд, са живели кимери според римските историци.

И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи "Джагфар тарихи" кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство - саки, масагети, алани, арменци, в това число и българите. В своята "История на войните" византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утигури и кутригури. Той започва така:

"В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар..." Както и в Летописа на Раковски, в тези извори също се застъпва схващането, че кимерите са един пранарод, който се е поделил на други народи. За кимерийското потекло на нашия народ ни загатва едно родословие, изведено от Библията. Към известната родословна линия Ной - Яфет - Гомер хазарският каган Йосиф добавя имената на Болгар и деветте му синове. Подобна история е записана и в древната персийска книга Хавенд Мар:

"Друг син на Гомари (Гомер), разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис..." Изглежда в това родословие е пресъздадена известната историческа истина за кимерийския произход на българите, поради близкото звучене на КИМЕРИ (ГИМЕРИ) и ГОМЕР. А може би Гомер наистина е праотецът на кимерите, оттам и на нашия народ. Но най-сигурното доказателство за това, че българи и кимери са едно и също нещо, намираме в историята на Месопотамия. В началото на II хил. пр. Хр. в северната и част се заселва народът БАЛХАРИС с владетел на име ЦИМБЕРИС. Връзката между тези две имена не подлежи на обсъждане.

Етимологически името КИМЕРИ ни отпраща и към древните ШУМЕРИ. Както споменахме в началото, в шумерския език са открити редица понятия, свързани с държавната йерархия и календара на древните българи. Светлозар Попов привежда многобройни примери, че тези две народностни имена произхождат от прадревните понятия за север и юг - КИМ(ХИМ) и СУ(ШУ). Оттук следва и твърдението, че кимерите и шумерите са части на един пранарод, разселил се на север и на юг. Подкрепа на тази представа срещаме в интерпретацията на най-ранната българска история по Джагфар Тарихи. Там се посочва, че част от най-ранните български прадеди - самарците, се заселили на полуостров Крим и се нарекли кимерци. Тази история е свързана с библейската история за Ноевия ковчег, но все пак се опира на историческото наследство на кимерите на п-в Крим, наречен на тяхното име.



При всички тези доводи ние не приемаме автоматичното приравняване на древните българи към шумерите, от страна на някои декадентски настроени изследователи. Първо, защото шумерският език не е индоевропейски, а при това отделен в самостоятелно езиково семейство, без аналог в съвременните езици. И второ, най-важното, защото по расова принадлежност шумерите са определени като алпийската раса, която не само че не е характерна за древните българи, но също така е бастардна (смесена), късоглава, не-арийска, под равнището на творческата Арийска-Нордическа раса. Най-приемливо обяснение на успоредиците между структурните понятия при древните българи и шумери ние намираме в културното влияние на първите върху вторите, без това задължително да се свързва с някаква органическа приемственост.

Несъмнено името КИМЕРИ е свързано със Севера, то означава "Хора на Севера", като общо определение за нордическите хора, арийците. Нали според свещените текстове на Ригведа и Зент Авеста древните арии са извеждали произхода си от около-полярната прародина, където има един ден и една нощ, Голямата Мечка е на върха на небосвода и хората, животните и всичко наоколо е бяло. Още повече, че руския историк Трубачов приравнява ариите със кимерите, живели по Северното Причерноморие. А това схващане е твърде интересно за нас, тъй като се свързва с нашата теза за произхода на българите от кимерите и ариите.

По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Изучавайки словесността на съвременния български език, той забелязва, че много думи в него, считани за славянски, имат успоредици в самскрита и древноперсийския език, а също и в келтските езици. Според неговото схващане, българският народ произхожда от три сродни индоевропейски народа, последователно установили се в нашите земи: пеласги, тракоилири и келтокимери. Раковски също така се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ, затова сме БОЛГ-АРИИ.

Тълкуванието на българското име като БОЛГ-АРИИ се подкрепя и от общото правило на образуване на индоевропейските племенни имена. Според традицията на индоевропейските народи, сложните племенни имена се състоят от две части:

1.Собствено име на племето;
2.Име на народността или основното племе, чиито клон е въпросното племе. Примери: иранските племена хипасии, парасии, атасии - от народа аси; тракийските племена мирмедони и македони - от едони; тирегети (гети от р. Тирас - Днепър), вероятно и масагети - от тракийското племе гети; вестготи и остготи - два клона на народа готи. При това съвсем естествено и нашето име означава, сме че сме клон на ариите - БОЛГ-АРИИ, АРИИТЕ на БОЛГ.

Твърдението на Раковски за произхода на българите има дълбоко езиково основание. Следите от двойнствения произход на нашия народ водят към езика на древните българи, в който Петър Добрев също различава думи от келтски и ирански корени. Докато иранските думи се отнасят за обикновени неща от живота, то основните понятия от държавния и духовния живот на древните българи имат успоредици в келтските езици.

Тези ключови думи свидетелствуват за самоличността на народа, положил основите на Българската цивилизация. Изредените по-горе държавни титли са свойствени както за древните българи, така и за келтите от Гойделската група, и по-малко за келтите от Гаелската група. Към Гойделската група спадат уелсците и корнуолците - потомците на кимерите. И днес уелсците носят древното име KYMRO, а езика си наричат KYMRАЕG (кимрийски). Поначало съвременните европейски учени приемат, че кимерите стоят в основата на келтската народност, образувала се в земите на Горния Дунав през VI в.пр. Хр., по времето на Халдщатската култура. Пряко свидетелство за това ни дава Йордан: "Тези, които сега гърците наричат галати, някога са се наричали гомери, основани от Гомара" Така че древните български звания, общи за българи и келти, са изключително кимерийско наследство.

Съществуват исторически свидетелства, което отнасят кимерите и към прадедите на русите. Така например във Влескнигата веднъж се споменава: "кимеры также отцы наши" За общи военни действия на кимерите заедно със руските племена драговичи и земегали срещу готския владетел Германарих се разказва в Бояновия химн. В цикъла от украински устни предания "Сказов Захарихи" се разказват същите събития, известни от Влескнигата и Бояновия химн. Там обаче срещаме важни уточнения за народностната идентичност на кимерите, наречени комири:



Пришли Комыры, говорят, и Русы все понимают…
…………………………………………………………
И так долго-предолго Комыры были над нами,
А были они нашей веры и нашего языка,
Только с далекого края пришли на Русь.




Този малко известен източник, неудобен за официалната историческа наука, изяснява потеклото на древните руси и внася повече яснота по въпроса за историческата приемственост на славяните. Оказва се че това, което разбираме под славянство, е доста по-обширна езикова категория, в която спадат още и кимерите, следователно древните българи, за които доказахме, че са от кимерийско потекло. Това свидетелство преобръща официалната историческа теза, отричаща приемствеността на съвременния български език с древнобългарския - все едно, че старите българи уж са се претопили след "славянското море". Въпросното предание свидетелствува, че русите, т.е. славяните и българите по начало са били родствени народи, с което подкрепя теорията на Юрий Венелин за произхода на българите.

За народностния произход на халдеите (влъхвите?=волхви на руски език) няма преки исторически свидетелства. Понастоящем се приема, че халдеите са семитско племе, но може би тази теза има нужда от преразглеждане. За всеки случай трябва много внимателно да преценим какво разбираме под халдеи, като родствен с българите народ. В българските народоизследователски кръгове се утвърди схващането, че името ВЛЪХВА (ВОЛХ) е обеззвучена форма на БЪЛГАРИН.

От друга страна обаче, ВЛЪХВА също е нарицателно за мъдрец и звездовед. В старобългарския език думата ВЛАХ означава "звезда", а ВЛЪХУВАМ - "свещенодействувам". Да не забравяме, че БЪЛГАРИН значи мъдър, знаещ човек. Името ХАЛДЕИ следва да се свърже с древния корен за свещеното КУЛ или КОЛ, който е в основата на латинското понятие CULT, на българската жреческа титла КОЛОБЪР, и на името на митичния българския праотец цар КОЛЕД. Но в ХАЛДЕЯ се съдържа и индоевропейското понятие за Бог, близко до DEUS (лат.) и ДЕВА (самскр.).

Ето така извеждаме най-ранната българска история: в началото на второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселват в Европа и завладяват много земи. Цар Болг завладява земите на Изток, и неговите поданици започват да се наричат болгари (болги). Според Летописа на Раковски и персийската книга "Хавенд Мар", Цар Болг (Болгар) е основал своето царство в земите на река Волга. Оттук следва да заключим, че именно ВОЛГА е наречена на името на БОЛГ, а не обратното - че, ние българите сме били носили това име, защото идваме от Волга. Още повече, че в древността тази голяма река е носила едно друго свещено за арийците име - Ра.

През следващите векове древните българи се придвижват на изток и на юг. Така те се появяват в Месопотамия и Бактрия - в земите на днешен Афганистан. Най-ранните сведения за българите срещаме в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени балхи, или болхики, а древната българска държава - Балхара. Столица на Балхара е бил град Балх, който и днес носи древното си име. Също като Рим, който се слави като Вечният град. Според Махабхарата балхите са били прочути с ценните си "небесни" коне, заради които индийските владетели са воювали с тях.

Някои исторически сведения дават основание да приемем, че обединението на болги и арии е станало в Бактрия. На запад от Бактрия се намира свещената арийска земя Ариана Вайджо. Тя е възпята от Заратустра в свещените химни Гата, записани в Зент-Авеста. Днес се счита, че Ариана е древната държава на ариите, тъй-като арий е древното народностно име на персите и индоариите (бхарата), записано в Авестата и Ведите. Сред народите, участвували в похода на персийския цар Кир срещу Елада, Херодот споменава и народа арии. Тяхното въоръжение е било сходно с това на бактрите. АРИЙ е не само народностно име. Преди всичко то е нарицателно за благороден и възвишен човек, за АРИЕЦА като Раса на Духа. АР значи Човек, Мъж, Херой.

За произхода на българите от ариите свидетелствува един летопис, открит в Русия. В него се разказва за преселението на българите на Балканския полуостров: "Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя до Драч, тъй-като българите, и персите, и влъхвите са едно и също нещо, и всички те са на тази земя пришълци." Известно е, че персите са един от клоновете на ариите - ираноарии. Този летопис загатва и за родствената връзка на българите с влъхвите. Влъхви бяха тримата царе от Изтока, които пророкуваха раждането на Христос и му поднесоха своите дарове. Под влъхви се разбират халдеите - мъдрите жреци-звездобройци, управлявали древния град Бабилон. В хрониката на Констанцкия събор, заседавал през XV в. в Южна Германия, също се уточнява, че българи и халдеи са един и същ народ. Там се говори за един местен владетел, носещ титлата "Цар на българите/ Цар на халдеите".

Образуването на Болг-Арийския народ изглежда не е протекло изведнъж. В древните източници българите са наречени БАЛХИ или БОЛХИ - в Махабхарата, и БОЛГИ в келтските предания. От IV в. в европейската историческа литература нашите прадеди са известни като БОЛГАРИ (BULGARES (лат.) и VULGARES (гр.) От друга страна обаче, името на древната българска държава е БАЛХАРА - то е производно на БАЛХ и АРА (АРИЯ). С това име е наречен и народът БАЛХАРИС, заселил се в северна Месопотамия в началото на II хил. пр. Хр., в съседство с Митанийското царство. За тази ранна епоха още няма сигурни сведения за съществуването на Балхара.

Домашните извори за най-ранната българска история обаче дават основание да приемем, че в началото на ІІ хил пр. Хр. кимерите-българи се установяват и на Балканите. Точно по това време, според датировките на археолозите, в земите от Северното Причерноморие до Балканския полуостров възниква добре обособената Трако-Кимерийска култура. Тя е известна още и като Срубна култура, според характерните за нея погребения. Тези археологически находки потвърждават хронологически достоверността на предадените в Летописа на Раковски събития, колкото и невероятно да изглежда такава дълбока историческа памет от близо четири хиляди години. Според разпространеното научно схващане, най-старите известни на историята жители на българските земи - траките, са дошли именно от север.

Въпросът за тракийското наследство на българите е една общирна тема, която нямаме възможност цялостно да развием в настоящата студия. Затова ще се ограничим с някои основни бележки. По принцип траките не са етнос, а сборно название на населението между Елада и Скития, според уточненията на античните автори. По наши изследвания, характерните за траките вярвания и обичаи напълно съответствуват на тези при индоариите. Това е още едно доказателство за приемствеността на българите с ариите. Въз основа на тракийските езикови паметници езиковедите са установили съществуването на два тракийски етноса, разделени географски от билото на Стара планина. Сериозни исторически доводи ни дават основание да търсим въпросните българи сред северните тракийски племена мизи и гети.

Разрастналото се през ІІІ в. от Хр. на север от Дунава Гетското царство предшествува Атиловата империя и Дунавска България. Самото име гети показва сродство с българските прадеди масагети. Трог Помпей отбелязвя, че след победата си над песийския цар Кир при р.Араксес (Волга) царицата на масагетите Томира се е оттеглила в Мала Скития (Добруджа) и основала гр. Томи (дн. Констанца в Румъния) - в земите на гетите. Оттук погледнато, гетите трябва да са клон на въпросните масагети. В общо четири източника пък името България/българи се определя като еднозначно с Мизия/мизи, т.е. указва се произхода на българите от мизите. Въз основа на тези и други следи видният български историк Ганчо Ценов (1875-1952) развива своята Тракийска теория за произхода на българите, която като цяло е издържана. Все пак не става ясно защо мизите се наричат българи през ІV в., а по-рано не са известни под това име?

Сполучлива идея за осмислянето на цялостната историческа приемственост на българите предлага Юрий Венелин. Той изтъква, че през различните периоди от своята история българите са били известни под различни имена. По собствен път Венелин приравнява най-древните българи с масагетите на царица Томира, известна с извоювната победа над персийския цар Кир. "След четири века (българите - б.а.) станали известни на римляните под името партияни; в ІV в. И в следващите векове се прочули под имената уни или хуни, и отчасти пак масагети, и под други частни названия." Ние не знаем по какви съображения Венелин приравнява българите с владетелите на Партиянското царство, но това в това намираме възможното обяснение защо "българите, персите и влъхвите са едно и също нещо", както се твърди в споменатия руски летопис.




Източник: slavianskirod.blogspot.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Valia




Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
Пуснато наПуснато на: Пон Окт 23, 2017 9:58 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

От години не съм влизала, а форумът междувременно е станал чудесен! Благодаря ти за огромния труд, Селена!

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12564
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Окт 24, 2017 12:02 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Не е само мой...
Всички дружно го направихме такъв!
Жалкото е, че после го изоставихме.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov