Откъснатите деца на България

Откъснатите деца на България << Кликни!

Гледах във "Вбокс7" тази песен на българче от САЩ. Един ред ме жегна дълбоко:
"България! - така нарича мама сълзите си". Затова този пост е посветен на българите в чужбина.

Ние - останалите тук, се разделяме на 4 спрямо отношението си към "Ония вън".

1. Поддържащите.
Това са роднини, съседи, приятели... Хора, които също не виждат как могат да се реализират тук и също се подготвят да "излязат".

Тези хора живеят с болката, че са второ качество хора в Родината си. Опитват честно да си изкарат прехраната си, но получават само трохи и ... сметки.

2. Осъдителите.
"Те са предатели и нямат право да се връщат!". И това са упреци дори към 18-19-годишни деца?! Или към деца, родени Там и нямащи нищо общо с решенията на родителите си.

Тези хора също живеят с болка. Те чувстват сънародниците си като част от себе си и "излизането навън" е удар по целостта на тях самите.

3. Безродниците без мнение.
Това са дребни душици, за които "род", Родина" и "България" не значат нищо. Все им е едно дали са тук или другаде. Важна е далаверата. "Идеални" политици стават.

4. Хората, които искат България да я има и занапред.
Те опитват да разберат причините за сегашната национална катастрофа и да оправят нещата.

=============
Всеки от нас може да редува групите - живи хора сме, променяме се постоянно. Но ми се ще последната група да расте все повече и повече.
=============

Моето обяснение за нещата

Във всяка група индивиди има активна и пасивна част. Така е и в обществото ни. Активни са младите хора - от ученици до реализирани в професията си вишисти, които искат нещата тук да се развиват.

Срещу тях е т.нар. политическа класа, която не желае промени.
Да, народът изнемогва, но политиците си получават заплати, привилегии, девиденти от разни сделки...
И как се борят срещу активната част от обществото ли? Ами по много хитър, но пагубен за съдбата на България начин - правят живота тук още по-непоносим, но ... дават възможност да се махнеш от тук,

Какво се получава.
Младите псуват, крещят, правят подписки из социалните мрежи, организират шествия и демострации. А след 1-2 години неуспех, се предават и отиват в чужбина, където никой не им пречи да реализират идеите си.
Активната част от населението вече не е тук. Децата, пенсионерите и обикновените бачкатори, които живеят за "йеденье, пийенье и некоа сгодна женица", са пасивни политически. Политиците могат да отдъхнат - пак победиха.

============
Изходът.
Ако активните българи в чужбина разберат, че са прецакани от политиците и че само връщайки се в България, ноже да се променят нещата тук, то това би бил повратният момент.

Братя и сестри Отвън, вие сте единствената надежда България да я има.
Върнете се и променете нещата!

С обич и надежда; Ивайло Й. Иванов - IYI, 47 годишен българин

Пуснато на: Пон Окт 23, 2017 7:59 pm Заглавие :

Добра тема си отворил тук, Аудане!
Остава и още да си тук, ти, Пазителят на Форумите ни...
Ако е така, дай знак, пиши...нищо, че темата е от преди две години още.

Регистриран на: 11 Сеп 2017 Мнения: 2

Има още една група. Умните, но без роднини на власт, които търсят реализация и опит, и докато тук ги мачкат в чужбина им предлагат ръководни постове и перспективи за бъдещето, а те не спират да си мечтаят за дома. Наложи се в медиите като "програма за изтичане на мозъци". И си е програма няма спор.

Пуснато на: Пет Дек 01, 2017 9:45 am Заглавие :

Тук съм си аз. И понаминавах към форума и през тези две години, но... стигнах до извода, че с приказки не мога да оправя нещата,

Ако бях млад и кадърен, щях да стана политик. Но на моята възраст ми остава само едно - да стана богат, да купя България, да затворя границите и осъдя виновните. После ще заповядат да се спазват законите, а провинилите се - на бързо производство и в затвора.
На тези, които ще ми напомнят, че няма толкова места по затворите, ще отвърна, че има много място в урановите мини, а текучеството там било голям...